Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 72 / 27.01.2020
година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2697 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правни основания чл. 79 ал.1, вр. чл.92, вр. чл.99 и сл., вр. чл.122 ал.1 от ЗЗД; от „Колетик” ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, Община Столична, район Овча купел,
бул. «Никола Петков» № 52, ет. 1, офис 1- 03, представлявано от управителя И.Л.Й.;
против К.И.А. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че по негово заявление по чл.410 от ГПК било образувало
ч.гр.дело № 1752/ 2018 г. на ХРС срещу длъжниците – „ПЕПИ 2013" ЕООД с ЕИК ********* и ответницата. Издадена била заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, която била връчена на ответницата при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК. В указания му срок,
ищецът предявил иск по чл. 415 от ГПК, но не уведомил за това заповедния съд,
който обезсилил заповедта за изпълнение. Ето защо, за него налице бил правен
интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск против ответницата. На
01.11.2017 г. ищецът, като
цесионер, придобил вземанията от „Финтрейд файнанс" АД, като цедент, въз основа на договор
за прехвърляне на вземания (цесия). На 20.07.2016 г., между последното посочено дружество, като кредитодател, и „ПЕПИ 2013" ЕООД, като кредитополучател, и ответницата, като солидарен
длъжник, бил подписан договор за бизнес линия "Fintrade оборот 6%" № 7002963. Същият представлявал двустранна търговска сделка, като условията му били съобразени с Търговския закон, а не със Закона за потребителския кредит. Кредиторът бил вписан като небанкова финансова институция в Регистъра на
финансовите институции по чл. 3 ал.2 от Закона за кредитните институции и
Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции, издадена от Българска народна банка с peг. № BGR00344. Съгласно
чл. 2 от договора и анекс към него от 28.09.2016 г., на дружеството- кредитополучател била предоставена сума в размер на 1 500 лева, предадена с подписването на договора и анекса, имащи характер и на разписка за предаването и приемането на заемната сума. Съгласно чл. 3 т.3 от договора, крайната дата за връщане на главницата по кредита бил 2 години, считано от датата на подписването на договора, а именно - 18.07.2018 г. Съгласно чл.3 т.1 от същия, на всеки 14-ти ден кредитополучателят следвало да заплаща възнаграждение за
ползвания финансов ресурс, под формата на такса ангажимент (договорна лихва), дължима и договорена в размер на 6% от усвоената
главница за всеки 14-дневен период от ползването на
кредита, но не по-малко от 30 лева. За периода от сключването на договора на 20.07.2016 г. до неговия падеж на 18.07.2018 г. кредитодателят начислил и изискал от
кредитополучателя само 15 броя такси
ангажимент на обща стойност 1 032 лева, като след 15.02.2017 г.
спрял да я начислява. До момента кредитополучателят погасил общо 326,50 лева или 7 броя такси ангажимент. Към датата на входиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК 18.07.2018 г., дължимата и непогасена
такса ангажимент (договорна лихва) била в размер на 705,50 лева, начислена за период от 09.11.2016 г. до 18.07.2018 г.
Съгласно чл. 7 от договора, уговорена била неустойка за забава за плащане. По ал.1, при забава на плащане на погасителна вноска на договорния падеж, кредитополучателят дължал неустойка в размер на 0,3 % от всичко дължимо по договора, в т.ч. неплатени главница, такса ангажимент и
неустойки за всеки ден забава до пълното плащане на забавената сума или
съответно до настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора. По ал.2, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 40
календарни дни, кредитополучателят дължал на кредитодателя еднократна неустойка в размер на 20 % върху всичко дължимо по договора, в т.ч. неплатени главница, лихва и начислени, но неплатени неустойки. Поради изпадане в забава при
погасяването на дължима такса ангажимент към дата 09.11.2016 г., по договора били начислени неустойки за забава по чл.7 ал.1 и 2. Към дата на входиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК (18.07.2018 г.) дължимата и непогасена
неустойка за забава била в размер на 522,11 лева, начислена за периода от 10.11.2016 г. до 20.12.2016 г.
На 31.10.2016 г. по договора било направено последно плащане в
размер на
113 лева, като общият размер на платените
суми били в размер на 381,20 лева и с тях съгласно чл. 5 били погасявани дължими неустойки за
забава и такси ангажимент, като кредитополучателят погасил единствено сума в
размер от 30 лева от ползваната главница по кредита. Към
дата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК (18.07.2018г.) дължимата и
непогасена главница била
в размер на
1 470
лева. Кредитополучателят, заедно със солидарният
длъжник, не изпълнили задълженията си по договора,
поради което и на основание чл. 7 ал. 3 от същия, цялото
непогасено и не падежирало задължение били предсрочно
изискуемо към 18.07.2018 г. Ищецът прилага, като пълномощник на цедента „Финтрейд файнанс” АД, уведомление по чл. 99
ал.3 от ЗЗД /приложение № 10/,
както и потвърждение
за сключена цесия от цедента - за връчване с исковата молба и приложенията
на съдлъжника.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови
решение, с което да осъди ответницата, като съдлъжник по договор
за бизнес линия "Fintrade оборот 6%" №
7002963 от дата 20.07.2016 г., да му заплати сумите, както следва:
- 1 470
лева главница, ведно със законна лихва от 18.07.2018 г.,
до окончателното изплащане на задължението;
- 705,50
лева договорна лихва за период от 09.11.2016 г. до
18.07.2018 г.;
- 522,11
лева неустойка за период от 10.11.2016 г.
до 20.12.2016 г.; като му заплати и направените по делото разноски.
Това искане се поддържа
от ищеца в допълнителни писмени становища по делото, както и в открито съдебно
заседание, чрез пълномощника му – адвокат.
Ответницата, призована при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначения й на
същото основание особен представител, който счита предявения иск за
неоснователен и недоказан. Възразява, че съдът е длъжен служебно да извърши
проверка, дали процесното искане не противоречи на закона и на добрите нрави.
Когато се касаело за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит и длъжникът има качеството на потребител, съдът бил
задължен да провери, дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, които не
обвързвали потребителя, предвид чл.6 §1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета,
инкорпориран в ЗЗП, предвид § 13а от ПЗР на ЗЗП. Следвало да се имат предвид
разпоредбите на чл.143 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК. В случая клаузите на чл.3 ал.1
т.1 и чл.7 ал.1 от договора били неравноправни по смисъла на чл.143 т.5, 18 и
19 от ЗЗП, т.к. задължавали кредитополучателят да заплати необосновано високи
обезщетение и неустойка, при което се стигало до обогатяване на кредитодателя
без правно основание. Уговорената такса ангажимент, зададена предварително и
едностранно от кредитодателя, не позволявала на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Тези уговорки били във
вреда на потребителя, което не отговаряло на изискването за добросъвестност и
водело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Според характера на процесния договор, приложими били разпоредбите
на ЗПК, като приложими били разпоредбите на чл.143 - 148 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК. Ищецът не доказвал клаузите за такса ангажимент и неустойка да са
индивидуално уговорени, предвид на което се явявали нищожни по чл.146 ал.1 и 2
от ЗЗП, вкл. и предвид чл.20а от ЗЗД. Съдът бил компетентен и служебно да
прецени прекомерността на уговорените в договора санкционни последици и
наличието на значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя. В случаи на неравноправни клаузи, съдилищата били длъжни да не ги прилагат, без
да са овластени да изменят съдържанието им. В случая срещу предоставения заем
от 1 500 лв. се претендирало връщането на сума от 2 697,61 лв., при
което налице било неравновесие между правата и задълженията на страните по
договора. Предвид изложеното, особеният представител на ответницата счита, че
клаузите на чл.3 ал.1 т.1 и чл.7 ал.1 от договора са недействителни, като
неравноправни, при което не следвало да се зачита действието им. Ето защо, иска
отхвърляне на предявения иск изцяло, което искане се поддържа в открито съдебно
заседание от особения представител на ответницата.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
На 20.07.2016 г. между „Финтрейд Файнанс“ АД с ЕИК *********, като
кредитодател, „Пепи 2013“ ЕООД с ЕИК *********, представляван от ответницата,
като кредитополучател, и ответницата, като солидарен длъжник; е сключен договор
за бизнес линия „Fintrade Оборот 6%“ № 7002963. С подписването му кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя паричен заем под формата на кредитна линия в максимален
размер до 1 000 лв., а именно 500 лв., който може да се усвоява на части,
според условията на договора; като сумата е предадена с подписването му и
договорът има харакетр на разписка за предаването и получаването на сумата
/чл.1 и чл.2/. В чл.3 са уговорени условията на предоставения кредит.
Предвидена е такса ангажимент за ползване на кредита – 6% от усвоената главница
за всеки 14- дневен период, но не по-малко от 30 лв., като се начислява на
всеки първи ден от този период върху усвоената, но непогасена главница към този
ден; платима в срок до 14 дни от датата на нейното начисляване. В размер на
тази такса е минималната погасителна вноска, като падежът на първата е
03.08.2016 г., а всяка следваща е дължима на 14-я ден след падежа на
предишната. Срокът на договора е 2 г. от датата на подписването му. Според чл.7
ал.1, при забава за плащане на погасителна
вноска на договорния падеж, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0,3 % от всичко дължимо по договора, в т.ч. неплатени главница, такса ангажимент и неустойки за всеки ден забава до пълното
плащане на забавената сума или съответно до настъпване на предсрочната
изискуемост на задълженията по договора. По ал.2 от същия, при забава за плащане на погасителна вноска с повече от 40 календарни дни, кредитополучателят дължи на кредитодателя еднократна неустойка в размер на 20 % върху всичко дължимо по договора, в т.ч. неплатени главница, лихва и начислени, но неплатени неустойки,
представляващи разходи за събиране на вземането. Сборът от начислената
неустойка по ал.1 и 2, независимо от периода на забавата, не може да е повече
от 30 % от отпуснатата заемна сума /ал.6/. Страните са уговорили възможността
за кредитодателят по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето
лице, като изпрати уведомление до кредитополучателя и солидарния длъжник на
посочената в договора електронна поща /чл.9/. Солидарният длъжник с подписването
на договора се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за
изпълнението на всички негови задължения по договора /чл.11/. Договорът е
подписан от страните по него. Въз основа на същия е издаден разходен касов
ордер № 3692/20.07.2016 г. от кредитодателя на кредитополучателя за сумата от
500 лв. Между същите страни, в посочените им качества, е сключен и анекс към
процесния договор от 28.09.2016 г., с който е изменена единствено клаузата на
чл.1 от договора, като максималният размер на кредита е увеличен на до
1 500 лв., а всички останали клаузи са останали непроменени. От датата на
анекса е и втори РКО с № 4211 от кредитодателя на кредитополучателя за сумата
от 1 000 лв. Видно от писмо с изх. № БНБ-57845/19.06.2015 г. от директора на
Дирекция „Специален надзор“ при БНБ и от заповед № БНБ-57406/18.06.2015 г., издадена
от подуправителя на БНБ ръководещ управление „Банков надзор“ – дружеството
кредитодател е вписано в регистъра на финансовите институции по чл.3а ал.1 от ЗКрИ.
Между дружеството – кредитодател, като цедент, и ищеца, като цесионер, е
сключен договор за продажба на вземания (цесия) от 01.11.2017 г., с предмет –
вземания по договори за кредит, сключени с юридически лица – кредитополучатели
и съдлъжници – физически лица, които се индивидуализират в приложение № 1.
Вземанията се прехвърлят с привилегиите, обезпеченията и другите им
принадлежности, вкл. начислени несъбрани такси, комисионни и разноски, вкл.
правото на иск против длъжниците. Цедентът се е задължил, за своя сметка да
уведоми писмено длъжниците за прехвърленото вземане, по смисъла на чл.99 ал.3
от ЗЗД, и да представи на цесионера доказателство за това – надлежно оформени
документи /обратни разписки/ със съответните отбелязвания за начина и лицето,
на което е връчено съответното уведомление, както и всеки друг начин,
удостоверяващ надлежното връчване. Съдържанието на уведомлението се съгласува
допълнително между страните и представлява приложение № 3. По делото се
представи приложение № 1 към договор за продажба на вземания (цесия) от 01.11.2017
г., в което фигурира кредитополучателят по посочения процесен договор с начална
дата/първа падежна дата 03.08.2016 г. и крайна дата 18.07.2018 г., дата на последно
усвояване за кредитна линия 28.09.2016 г. и дата на последна вноска 18.07.2018
г. с последна платена сума от 113 лв. Представи се и второ приложение № 1 към
договор за продажба на вземания (цесия) от 01.11.2017 г., в което фигурира освен кредитополучателят по посочения процесен договор и
ответницата в настоящото производство. На страница на едно от тези приложения
на ред с номера на процесния договор за кредит са отразени дати и суми, без да
е четливо, за какво се отнасят същите, като в крайната колона се чете обща
дължима сума от 2 697,61 лв. /л.22/. По делото се представи приложение № 2
към договора за цесия - потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99 ал.
3 от ЗЗД с дата 01.11.2017 г. от „Финтрейд Файнанс“ АД. Това дружество е
изпратило до ответницата, като длъжник, уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания (цесия) с изх. № 552/02.11.2017 г., което видно от пощенски
плик с дата на пощенското клеймо 14.11.2017 г. и известие за доставка № ИД PS 1336 00CLDD H - не е било доставено
с отбелязване от 11.12.2017 г., че не е било потърсено. Към исковата си молба,
ищецът като пълномощник на посоченото дружество, представи още едно уведомително
писмо до ответницата за извършено прехвърляне на вземания (цесия) с дата
01.11.2018 г., с приложено пълномощно за същото.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на
ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е установило, че
неизплатените задължения по процесния договор възлизат на търсените в
настоящото производство суми.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявените обективно съединени искове:
По категоричен начин по делото се установиха облигационните правоотношения,
от които ищецът черпи процесните си права. На 20.07.2016 г. между „Финтрейд Файнанс“ АД с ЕИК *********, като
кредитодател, „Пепи 2013“ ЕООД с ЕИК *********, представляван от ответницата,
като кредитополучател, и ответницата, като солидарен длъжник; е сключен договор
за бизнес линия „Fintrade Оборот 6%“ № 7002963, с анекс към него от 28.09.2016 г. Въз основа на тях
на дата на договора е усвоена от кредитополучателя сумата от 500 лв., а на
датата на анекса и сумата от 1 000 лв., за което издадени са два РКО. Страните
са уговорили такса ангажимент за ползване на кредита – 6% от усвоената главница
за всеки 14- дневен период, но не по-малко от 30 лв., като се начислява на
всеки първи ден от този период върху усвоената, но непогасена главница към този
ден; платима в срок до 14 дни от датата на нейното начисляване. В размер на
тази такса е минималната погасителна вноска, като падежът на първата е
03.08.2016 г., а всяка следваща е дължима на 14-я ден след падежа на
предишната. Срокът на договора е 2 г. от датата на подписването му. При забава
за плащане на погасителна вноска на договорния падеж, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0,3 % от всичко дължимо по договора, в т.ч. неплатени главница, такса ангажимент и неустойки за всеки ден забава до пълното
плащане на забавената сума или съответно до настъпване на предсрочната
изискуемост на задълженията по договора. При забава за плащане на погасителна вноска с повече от 40 календарни дни, кредитополучателят дължи на кредитодателя еднократна неустойка в размер на 20 % върху всичко дължимо по договора, в т.ч. неплатени главница, лихва и начислени, но неплатени неустойки,
представляващи разходи за събиране на вземането. Сборът от начислената
неустойка по ал.1 и 2, независимо от периода на забавата, не може да е повече
от 30 % от отпуснатата заемна сума. Ответницата, като солидарен длъжник с
подписването на договора се е задължила да отговаря солидарно с
кредитополучателя за изпълнението на всички негови задължения по договора
/чл.121 от ЗЗД/. Назначената по делото експертиза установи, че дължимите
неизплатени по договора суми възлизат по вид и размер на тръсените в настоящото
производство. Страните са уговорили възможността за кредитодателя, по всяко
време да прехвърли правата си по договора на трето лице, като изпрати уведомление
до кредитополучателя и солидарния длъжник на посочената в договора електронна
поща. По делото се установи такова прехвърляне, но не и надлежното уведомяване
на ответницата за това по предвидения в закона и в договора начин.
Между дружеството – кредитодател, като цедент, и ищеца, като цесионер, е
сключен договор за продажба на вземания (цесия) от 01.11.2017 г., предмет на
който според приложение № 1 е и вземането по процесния договор за кредит. Но съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД, цесията има действие спрямо
длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Такова
уведомяване в случая не се установява до приключването на устните състезания в
настоящото производство. С процесния договор за цесия, цедентът се е задължил, за своя сметка да уведоми писмено длъжниците за
прехвърленото вземане, по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД, и да представи на
цесионера доказателство за това – надлежно оформени документи /обратни
разписки/ със съответните отбелязвания за начина и лицето, на което е връчено
съответното уведомление, както и всеки друг начин, удостоверяващ надлежното
връчване; като съдържанието на уведомлението се съгласува допълнително между
страните и представлява приложение № 3. Ищецът не представи по
делото доказателства, да са били съобразени уговорените форма и съдържание на
уведомлението, нито уведомлението за цесията да е достигнало до знанието на
ответницата, като солидарен длъжник, въпреки указаната му доказателствена
тежест, в т.ч. и с изрични указания по чл.146 ал.2 от ГПК. Както се посочи,
такова обстоятелство не е налице, нито към датата на предявяване на настоящия
иск, нито към приключване на устните състезания по делото. До ответницата е
било изпратено от цедента уведомително писмо за
извършено прехвърляне на вземания с изх. № 552/02.11.2017 г., което обаче не е
било получено от нея, а върнато като непотърсено. За неоснователен съдът счита алтернативния довод на ищеца, че ответницата била уведомена за
цесията със самата искова молба, за което той разполага с пълномощно от цедента.
Действително, няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за
начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената
цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане (решение № 123/ 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав
на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І
т. о.); като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на
чл.235 ал.3 от ГПК. В случая обаче
длъжникът не е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като
връчването е извършено надлежно по реда на чл.47 от ГПК. Затова, тъй като
ответницата не е получила и в хода на съдебното производство процесното
уведомление, следва изводът, че извършената цесия все още не е произвела спрямо
нея своето действие, по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД. В тази връзка следва да
се отбележи, че макар и уведомлението да е било връчено на особения
представител на ответницата, назначен й от съда по реда на чл.47 ал.6 от ГПК,
уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответницата,
тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия. При
тези обстоятелства, съдът приема, че процесната цесия не е породила действие
спрямо ответницата и тя не дължи плащане на задълженията, произтичащи от
процесния договор за кредит в полза на цесионера – ищцовото дружество.
Предвид изложените съображения, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан
и като такъв, съдът следва да го отхвърли изцяло, без да е необходимо да се разглеждат по същество и останалите
множество възражения на ответницата, чрез особения й представител.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Колетик” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, Община
Столична, район Овча купел, бул. «Никола Петков» № 52, ет. 1, офис 1-03,
представлявано от управителя И.Л.Й.; против К.И.А. с ЕГН ********** *** - ответницата,
като солидарен длъжник, да бъде осъдена да заплати на ищеца сумите, както
следва:
- 1 470
лева главница, ведно със законна лихва от 18.07.2018 г.,
до окончателното изплащане на задължението;
- 705,50
лева договорна лихва за период от 09.11.2016 г. до
18.07.2018 г.; и
- 522,11
лева неустойка за период от 10.11.2016 г.
до 20.12.2016 г.;
дължими по сключен на 20.07.2016 г. между
„Финтрейд Файнанс“ АД с ЕИК *********, като кредитодател,
„Пепи 2013“ ЕООД с ЕИК *********, представляван от ответницата, като
кредитополучател, и ответницата, като солидарен длъжник - договор
за бизнес линия „Fintrade Оборот 6 %“
№ 7002963, с анекс към него от 28.09.2016 г.; вземанията по който
са били прехвърлени от кредитодателя, като цедент, на ищеца, като цесионер, по
силата на договор за продажба на вземания (цесия) от 01.11.2017 г.
и приложение № 1 към него.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:
М.Б.