РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. Ямбол, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Х.а Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Х.а Иванова Гражданско дело №
20232330102075 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба , с която са предявени
три обективно съединени иска с правно основание чл. 200 КТ против ответника
«Брилянт – С. б.»ООД – от В. Д. С. за сумата от 200 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука от 27.05.2021 год., в следствие на която е
настъпила смъртта на *** на ищцата, в едно със законната лихва от датата на
исковата молба; от Н. Д. С. за сумата от 200 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди от трудова злополука от 27.05.2021 год., в следствие на която е настъпила
смъртта на *** на ищеца, в едно със законната лихва от датата на исковата молба; от
М. Н. Б. за сумата от 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от трудова
злополука от 27.05.2021 год., в следствие на която е настъпила смъртта на *** на
ищцата, в едно със законната лихва от датата на исковата молба.
В исковата молба се посочва, че ищцата В. С. е *** на Д. Н. С., ищецът Н. С. –
негов ***, а ищцата М. Б. ***. Д. С. полагал труд по ТПО при работодателя „Брилянт –
С. б.ООД . Последният починал при ПТП на 27.05.2021 год., при подробно описани
обстоятелства, като злополуката била призната за трудова с разпореждане на ТП на
НОИ- гр. Б. от 07.09.2021 год.– влязло в сила, като по повод на същото с окончателно
съдебно решение от 29.05.2023 год. ВАС на Р Б. приел, че по отношение на
настъпилото на 27.05.2021 год. ПТП са налице всички предпоставки на чл. 55,ал.2 от
КСО.
В исковата молба се описва подробно как е настъпила злополуката с
родственика на ищците. Подробно се описват негативните изживявания на всеки от
ищците, болки и страдания, които продължавали и към днешна дата. Посочва се, че С.
е бил в изключително близки взаимоотношения със всеки един от ищците и е играел
основна роля в едно сплотено, и задружно семейство. Излагат се подробни доводи и
1
съображения във връзка с основателността на исковете, като се претендира за
уважаването им в пълен размер, вкл. за присъждане на разноски в производството.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор , с който исковете се
оспорват като неоснователни и недоказани, вкл. по размер и се моли за отхвърлянето
им. Прави се възражение за изключване на отговорността на работодателя по смисъла
на чл. 201, ал. 1 от КТ. Твърди се , че по повод процесното ПТП е било образувано ДП
,прекратено поради смърт на дееца, като се посочва, че в случая се касае за престъпна
деятелност с форма на вина непредпазливост – престъпна небрежност. На следващо
място се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д.
С., в размер на 100 %. Оспорват се изложените в ИМ факти обстоятелства относно
наличието на близка връзка между ищците и Д. С.. Посочва се, че последният не е
живял в едно домакинство с *** и ***, а в С. В. Счита се, че в случай на уважаване на
претенцията следва да бъдат приспаднати сумите заплатени по сключени договори за
застраховка на служителите, на осн. чл. 200, ал. 4 КТ.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищците.
Ответникът се представлява от упълномощен адвокат, чрез когото оспорва
претенциите.
Конституираното трето лице – помагач на страната на ответника не изпраща
представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Установява се от приложените удостоверения за наследници на Община К., че
ищцата В. Д. С. е единствен наследник по закон на Д. Н. С., поч. на *** год., а ищците
Н. Д. С. и М. Н. Б. – негов *** и ***.
С разпореждане № *** год. на ТП на НОИ – гр. Б. , на осн. чл. 60,ал.1 от КЗ
станалата на 27.05.2021 год. злополука с Д. С. се приема за трудова. Посоченото
Разпореждане е било обжалвано от работодателя, като с Решение от *** год. на Адм.
Съд – Б., потвърдено с Решение № *** год. на БАС на Р Б., жалбата е била отхвърлена.
По искане на ищците по настоящото дело са прието в цялост пълните преписки по
посочените административни дела.
Представена е още декларация за трудова злополука от 03.06.2021 год. и
Протокол №*** год. за резултата от извършено разследване на злополука станала на
27.05.2021 год. В същия се посочва,че на процесната дата работниците на ответното
дружество полагали труд в Авиобаза Б., като Д. С. и управлявал служебен автомобил,
като задачата му била да вземе работниците от уговорените места, да ги откара до
работния обект , а след работния ден да върне екипа обратно. ПТП е настъпило на
същата дата в 19,25 или 20, 16 часа , като управляваното от С. МПС се ударило в ляво
в еластичната преграда на пътя, отскочило в дясно и се преобърнало извън платното за
движение.Като лице допуснало нарушение в протокола е посочен И. Т. Т. – ***, който
следва да извършва видовете инструктаж, в т.ч. и ежедневен инструктаж на
работниците и служителите, чиято работа е с висок производствен риск, писмено да
документира провеждането на инструктаж в книга за инструктаж.
Към отговора на ИМ ответникът е приложил трудов договор и ДС към същия.
Представено е и Постановление за прекратяване на наказателно производство от
03.05.2023 год. на ОП – Б., с което на осн. чл. 199,ал.1 и чл. 243,ал.1,т.1 и ал. 2 , вр. чл.
24,ал.1, т.4 от НПК е прекратено образуваното на 27.05.2021 год. ДП № *** год.
2
/приложено в цялост към настоящото съдебно производство по искане на ищците/. От
материалите по ДП и описаното постановление се установява, е същото е образувано
на 27.05.2021 год. за престъпление по чл. 343,ал.4, вр. ал. 3 б, вр. ал. 1 в, вр. чл.
342,ал.1 от НК , срещу неизвестен извършител, за това че на сочената дата при
управление на МПС по Автомагистрала Т. , нарушил правилата за движение по
пътищата, допуснал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно
лице и телесна повреда на пътници.
Прието е и копие от Застрахователна полица „Задължителна застраховка на
работниците и служителите за риска „трудова злополука, сключенамежду ответното
дружество и „Уника Живот“АД – гр. С., с периода на действие 24.11.2020- 23.11.2021
год. , като в списъка на застрахованите лица фигурира това на Д.С. с посочена
застрахователна сума 54 621, 84 лв.
Видно от събраните писмени доказателства посочената сума е заплатена на
11.06.2024 год. по банкова сметка на АД „Т. и партньори“, в полза на ищцата В. С..
Работодателят – ответник е представил още фактура за извършени разходи за
погребални услуги.
От удостоверение за промени на настоящия адрес е установява, че от 08.07.2010
год. регистрирания настоящ адрес на Д. С. е в гр. С. В.
По делото е назначена и прието заключението на комплексна СППЕ. Вещите
лица по същата след запознаване с материалите по делото и лично обследване на
ищцата В . С. посочват, че в психиатричен аспект при В. С. е възникнало
изключително стресогенно събитие- загуба на близък, което е отключило стресова
реакция Стесотър е непреодолимо травматично преживяване –внезапна загуба на ***,
който е човекът,който се е грижил за нея, и с когото са имали изградени добри
взаимоотношения, доверие, близост . Стресовата реакция е продължила в рамките на
няколко дни и е се е разгърнала в последващ етап от преживявания. Появило се е
депресивно съС.ие, изискващо лечение,като след проведено такова съС.ието й се е
подобрило в определена степен. Преодоляването на такова съС.ие изисква месеци и
години.Към момента на изготвяне на експертизата все още персистират симптомите
на тревожно – депресивно разстройство, панически атаки, емоционална нестабилност .
Възможно е симптомите да продължат като остатъчна симптоматика, което се
отразява на освидетелстваната в социален и личен план. Предвид данните от
психологичното интервю и структурата на личността на ищцата , при същата е налице
устойчиво саморазрушително поведение и неспособност за оправяне с емоционалния
срив , който е преживяла. Налице е посттравматична стресова реакция. Наложително и
добро решение е да продължават консултациите със специалист.
Изготвена и приета е и САТЕ, вещото лице по която след като се е запознало с
материалите по делото и извършило нужните справки посочва, че няма доказателства
за техническа неизправност на управляваното МПС , която да е допринесла за
настъпване на ПТП.Загубата на контрол върху автомобила е следствие на неправилна
техническа преценка на пътната обстановка от страна на водача. Физическата умора
вероятно е повлияла на способността му да поддържа стабилна траектория, което е
повишило вероятността за загуба на управляемост.Скоростта на автомобила преди
ПТП , преди удара в бордюра е била приблизително 108 км/ч, а когато започват
следите 103 км/ч, като посочената скорост е технически допустима и съобразена с
пътните условия. Същевременно високата динамика намалява възможностите за
безопасна корекция на траекторията при внезапна маневра, за избягване на резки
3
корекции водачът е следвало да поддържа адекватна дистанция и контрол върху
автомобила. Водачът е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако е
управлявал автомобила в дясната активна лента за движение и е използвал лявата само
за изпреварване, спазвайки безопасна дистанция ПоС.ния контрол върху движението и
правилното управление биха намалили риска от загуба на контрол. Продължителното
управление на автомобила в рамките на един ден, съчетано с физическа работна
дейност е фактор, който може да доведе до натрупване на умора.Физическата умора
води до забавени реакции, намалена концентрация и затруднена преценка на пътната
обстановка, което увеличава риска от неправилни маневри. При наличие на физическа
умора времето за реакция на водача варира между 1, 5 и 2, 5 секунди или повече, което
води до забавено задействане на спирачната система или предприемане на аварийни
маневри.При отпочинал водач средното време за реакция варира от 0, 8 до 1, 2
секунди. След удара в бордюра водачът на процесното МПС е реагирал с рязко
завъртане на волана надясно, което е довело до загуба на контрол върху
автомобила.Внезапните корекционни маневри при висока скорост увеличават риска
от нестабилност, докато плавните корекции са ключови за запазване на
управляемостта. Физическата умора може да намали способностите на водача да
прецени момента и начин на реакцията си, което е допринесло за загубата на
управление. Основната техническа причина за настъпване на ПТП е комбинация от
неправилно позициониране на автомобила на пътното платно , влиянието на
физическата умора върху преценката на водача и резките корекции на траекторията,
които са довели до загуба на контрол.
Съдът кредитира изготвените и приети по делото експертизи с доверие, като
ясни, пълни, безпротиворечиви, съответни на останалия събран по делото
доказателствен материал и изготвени от лица разполагащи с необходимите специални
знания.
По делото за събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. Б. – *** на починалия Д. С. и роднина на тримата ищци
посочва, че са били семейство, което поС.но си е помагало, като в лицето на *** той
виждал ***подкрепа, както и *** и всички имали нужда от него.Много им помагал и
се виждали поС.но. Събирали се по празници. С. и *** се грижели основно за ***.
Чували се всеки ден и задължително се виждали през уикенда. Д. С. живеел в К., а
*** в С. Последната и до ден днешен била много разстроена, т.к. останала сама и
нямала никаква подкрепа.Не можела да спи и да се храни, което продължавало и до
ден днешен. Д. С. бил в много добри отношения с Н. С.. Помагали си , в седмицата се
виждали поне веднъж. Чували се по телефона. Според свидетеля, Н. С. приел най –
тежко от всички им смъртта на Д. В. също била близка с ***. Тя нямала връзка с *** и
единствено той се грижел за нея.Не може да каже колко често са се виждали, но
живеели заедно, в едно домакинство.Фактически живеели в гр. К. до смъртта на ***.
С. живеел с друга жена на семейни начала. Знае, че В. е ходила на *** след смъртта на
***. Била срината не само психически. Това бил най- големия удар, който е понасяла в
живота си. Усетил как част от нея си отишла. Свидетелят посочва, че родом е и живее
в гр. С. В къщата в К. живеел ***. В. доскоро живеела в С., но казвал, че живее в К.,
защото адресът й по лична карта е в К. В последствие свидетелят отново посочва, че
към 2021 год. всички с изключение на Н. и М. Б. живеели в К. По негови наблюдения
заедно с тях живеела и една жена,която живеела на семейни начала с Д. С.. В. била
женена от няколко години. Преди смъртта на *** не била женена, а имала връзка. Не
може да каже дали С. е живял в С В.Често се чували, но не мисли, че е било
4
необходимо да го пита къде живее.
Св. Г. – съпруг на *** В. С. посочва, че я познава от 15 години, във връзка са от
12 години, били заедно студенти в С., където живеели на семейни начала, а сега били и
съпрузи. В. била в характерните отношения *** – *** с ***. Прекарвали време заедно,
когато той почивал, пазарували, ходели на разходки. Тя не поддържала контакт с *** и
важната фигура в нейния живот и подкрепата бил ***. Винаги слушала неговите
съвети.Когато били студенти правели всичко възможно веднъж, два пъти в месеца да
се прибират в К., за да ес видят с родителите и всеки отсядал при своите. Смъртта на
Д. се отразила на В., като този период продължавал и досега но бил с една идея по-
лек. Това бил най- черния период в живота й. Няколко години преди това загубила и
***,която играела роля на нейна ***. Последващата загуба на *** била опустошителна.
Отслабнала, изпаднала в депресия, продължавала да посещава ***. Помни момента на
катастрофата. В. отказала да повярва, тръгнала към К. и направила тежка катастрофа
още първите 10- 15 мин. Оттам започнали кошмарни две- три години, като нещата
малко се поизгладили, когато се преместили в Б. и след раждането на тяхната
дъщеричка. Посочва, че това й оставило отпечатък за цял живот. Н. и Д. били като
нормално семейство *** и ***.Д. се грижел за домакинството, т.к. Н. бил сам
възрастен човек. Минавал поне веднъж в седмицата , з ада му носи храна и да го
наглежда.Водел го по лекари ако има нужда, грижел се за ремонта на автомобила му.
Те сякаш се сближили повече след смъртта на Д.- *** на Д. Последната им обща среща
била на Великден 2021 година, когато се били събрали цялото семейство, като хем
празнували, но и тъжали за ***. Н. С. не можел да повярва, че смъртта на Д. е истина.
Имал и суицидни мисли. На масата му вече били две снимки, и когато отидели той
питал – защо не взе мен, защо не бях аз. Притеснявало го, че Н. и В. като видели мъж
със структурата на Д. замръзвали и зипадали в паника. Имало такъв момент , когато
водели *** на *** в Б. Д. С. живеел в С. В., но не може да посочи колко време, знаел,
че вече били във връзка с В.. Били го посещавали в С. В., но В. не била живяла там. С.
живеел на семейни начала с П.Д.. Може би от 3- 5 години преди ПТП.В периода около
ПТП Д. не живеел в К., но пребивавал там,когато имал възможност, през отпуските си.
Останалото време работели по 6- 7 дни в седмицата Според свидетеля той бил част от
домакинството ,не толкова със спането в К., а с емоционалната, финансова и
психическа опора към *** и възрастния си родител. С. ги бил посещавал в С. 2- 3
пъти. Изпращал пари на В.. Според свидетеля С. е казвал, че квартирата, собственост
на работодателя му излиза златна, т.к. му е удържана сума и като разменна монета е
следвало да кара работниците, да става в 5 и да се прибира след 9.
Св. Л. служител на ответното дружество посочва, че е познавал Д. С. от 2012
год. Той бил *** – наглеждал работниците, уговарял материали. Когато свидетелят
започнал работа той си работел и живеел в С. В., в *** на работодателя им, който имал
практика да осигурява квартира и превоз. В последствие С. започнал да живее с една
жена на семейни начала. Казвала се П.Живял с нея поне 3- 4 години. Свидетелят
посочва, че в домакинството на С. не е живяла неговата ***. Не познавал семейството
му. Единствено му бил споделял, че има *** и къде живее тя, къде учи и работи. За
*** не бил споменавал. Знаел, че е родом от К. Фирмата спечелила поръчка за
асфалтиране на улици в К. и когато работодателят попитал С. дали иска да остава в К.
той отказал. Работили в града 6- 7 месеца през които С. не бил останал да преспи в
града. Предвид естеството на работата свидетелят посочва, че е прекарвал доста време
със С.. Налагало се да се чуват по 100 пъти на ден. Отделно след работа си правели
оперативки. По принцип С. си карал работниците, бил осигурен служебен автомобил.
5
Имало случаи да се събират заедно със С. и жената, с която живее. В месеца по 3- 4
пъти се виждали и чували извън работа. Посочва и, че е ходил на гости в апартамента,
в който е живял в С. В. по няколко пъти в месеца. Работели по 5 дни в седмицата.
Св. Х. – *** на ответното дружество посочва, че също като Д. С. е работил –
***. Работели много често. Той се занимавал с асфалта. С. живеел в С. В., в *** на Р.
С., с П., която също работела в ***. Не е виждал *** и не му е казвал нищо за нея. Не
знаел нищо и за отношенията с ***. Не е ставало дума и не са говорили за тези три
години за семейството му. Всеки ден се виждали особено, когато работели в К. Ако
пътували с две коли едната карал свидетеля, а другата С.. Вечер след работа пак се
прибирали, като С. не бил оставал в Карнобат. На тези обекти било поне 5- 6 месеца.С
Д. било колеги, пиели кафе,но извън работа не се виждали, нито се чували. Специално
за К. тръгвали в 7 сутринта и обратно в 17 часа. В работния ден почивали, за да
хапнат или пият кафе, но лични неща не си говорели.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
200 КТ .
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, за вреди от трудова злополука,
които са причинили временна неработоспособност или смърт, работодателя отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването й. Разпоредбата на чл.200 от КТ регламентира
гаранционно - обезпечителната безвиновна отговорност на работодателя при
осъществяване на професионалните рискове трудова злополука и професионална
болест. Тя е обективна, безвиновна гражданска отговорност и представлява
отклонение от правилото „без вина няма отговорност”. Тази отговорност включва
репарирането на всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от реализацията на тези рискове. За възникването на
отговорността е необходимо да са налице няколко предпоставки, а именно наличие на
внезапно увреждане здравето на работника/ служителя, причинило
неработоспособност или смърт, като последица от увреждането, увреждането да е
станало по време, във връзка или по повод на извършената работа.
В настоящия случай между страните липсва спор, а това е установено и от
събраните доказателства че между Д. С. и ответното дружество е съществувало
валидно трудово правоотношение , по време на действие на което, на 27.05.2021 г. , е
настъпила трудова злополука, при която С. е починал. Разпореждането на органа по
чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от една страна то представлява
индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а
от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти,
и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт,
който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение
/виж решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС/.
Същевременно ищцата В. С. е единствен наследник по закон на пострадалия
работник, а ищците Н. С. и М. Б. – негов *** и ***, поради което и същите са от
кръга на лицата, имащи право на обезщетение за причинените морални вреди - в този
смисъл т. 2 от ППВС № 4/1961 г. и ТР № 1/21.06.2-18 год. по ТД № 1/2016 год.
Пленумът на Върховния съд на Република България е приел ограничителни критерии
6
за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Така съгласно т. 2 от ППВС №
4 от 25.05.1961 г., при смърт на пострадалия , поради непозволено увреждане, кръгът
на лицата, имащи право на неимуществени вреди, се определя от съда по
справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите /деца/, съпруга и
възходящите /родители/, и то след като се установи, че действително са претърпели
вреди. Съобразно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., ОСНГТК,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и
ППВС № 5 от 24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се
направи несъмнен извод, че лицето, което го претендира, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и
продължителност/ морални болки и страдания. Трайната и дълбока емоционална
връзка предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съгласно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Останалите елементи са спорни. Своевременно с отговора на исковата молба
ответникът е ангажирал възражение по реда на чл. 201,ал.1 от КТ, като твърди, че
вредата е причинена умишлено, което изключва изцяло отговорността на
работодателя; възражение по чл. 201,ал.2 от КЗ за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия работник, оспорил е претенциите като завишени,
вкл. е направил искане за намаляване на обезщетението по реда на чл. 200,ал.4 от КТ.
Актуалната съдебна практика определя грубата небрежност като неполагане на
дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка.
Така в Решение № 1884/2005 г. по гр. д. № 1404/2003 г. ІІІ г. о. ВКС е приел, че не
всяко нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд
представлява нарушение с груба небрежност, а само онова, при което работникът не е
положил грижа, каквато и най-небрежният работник би положил в подобна
обстановка. В същия смисъл е и Решение № 510 по гр. д. № 1923/2009 г. ІV г. о. ВКС.
Съдът не дължи служебно произнасяне при липса на изрично възражение за допусната
груба небрежност от работника или служителя /решение № 432/29.06.2010 г. по гр. д.
№ 392/2009 г. ІV г. о. ВКС/, но при заявено искане за намаляване на обезщетението на
това основание, съдът следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за
да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност. Работодателят
не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато
пострадалият е причинил умишлено увреждането - чл.201, ал.1 КТ. В случаите, когато
пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност, размерът
на обезщетението може да бъде само намален (чл.201, ал.2 КТ), дори и при положена
от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.
В настоящия случай конкретни твърдения за умишлено причиняване на
увреждането не са ангажирани в процеса, не са ангажирани и доказателства в тази
насока, поради което и съдът приема, че не е налице хипотезата на чл. 201,ал.1 от КТ.
С последователната практика на ВКС, обективирана в решение № 977 от
14.01.2010 г. на ВКС по гр. дело № 298/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 348 от
7
11.10.2011 г. на ВКС по гр. дело № 387/2010 г., IV г. о., ГК, решение № 291 от
11.07.2012 г. на ВКС по гр. дело № 951/2011 г., IV г. о., ГК, решение № 62 от
24.02.2015 г. на ВКС по гр. дело № 2798/2014 г., IV г. о., ГК, решение № 159 от
15.01.2018 г. на ВКС по гр. дело № 251/2017 г., III г. о., ГК, решение № 102 от
17.12.2020 г. на ВКС по гр. дело № 4741/2019 г., III г. о., ГК, решение № 50254 от
22.12.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1032/2022 г., III г. о., ГК, решение № 50103 от
11.01.2024 г. на ВКС по гр. дело № 2865/2022 г., III г. о., ГК, се приема, че
съпричиняване при трудовата злополука има винаги, когато работникът или
служителят извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
на технологичните правила и на правилата за безопасност. Не всяко съпричиняване
обаче е основание за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение. Съгласно
чл. 201, ал.2 от КТ , отговорността на работодателя може да се намали само когато
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност,
т.е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни
правила за безопасност - когато не е положил дължимата грижа, каквато и най-
небрежният би положил при същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е
в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила трудовата
злополука, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало
да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. За да е налице
груба небрежност следва пострадалият да е предвиждал настъпването на
неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи
или че ще успее да го предотврати. Съпричиняването при допусната груба небрежност
се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за
трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства - критерии за
намаляване на обезщетението.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, работодателят, въвел възражение за съпричиняване
от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и
поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т. е., при
условията на пълно и главно доказване работодателят трябва да установи не само, че
работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но че е
извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване
на основни технологични правила и мерки за безопасност. Изводът за съпричиняване
от страна на работника не може да почива на предположения, нито може да се
обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за безопасност -
работникът е допуснал груба небрежност само в случаите, когато поведението му
съставлява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при
изпълнение на работата.
В случая съдът намира за установено в процеса, че работникът Д. С. е допуснал
груба небрежност. Тежките нарушения на правилата за движение по пътищата,
станали причина за пътнотранспортно произшествие, при което е увреден/починал
работникът или служителят, съставляват груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2
КТ. В този смисъл е Решение № 18 от 08.02.2012 г. по гр.д. 434/2011 г., III г.о. на ВКС и
др. В процесния случай се твърди да са налице именно такива тежки нарушения на
правилата за движение по пътищата – чл. 20,ал.1 от ЗДвП., в резултат на което е
възникнал пътен инцидент , като в пряка причинно – следствена връзка с него е
настъпила смъртта на четири лица.
За установяване на горните обстоятелства, съдът прие за установен следния
механизъм на настъпване на процесното ПТП- Автомобилът управляван от Д. С. се
8
движи по Автомагистрала „***“ , в лява лента за движение, в близост до
разделителната мантинела с разрешена за този пътен участък скорост – 108 км/ч. По
време на движение автомобилът осъществява контакт с предното лява колело с
бордюра на разделителния остров, ударът предизвиква внезапно отклонение наляво
към мантинелата , което води до първична загуба на контрол. След удара автомобилът
контактува с мантинелата, а водачът предприема рязка корекция на волана надясно,
опитвайки се да върне автомобила в активното платно за движение . Това рязко
маневриране води до вторичната загуба на стабилност и странично плъзгане.
Автомобилът се отклонява в дясно, а загубата на сцепление съчетана с високата
скорост води до навлизане в канавката, което допълнително засилва нестабилността
на превозното средство. Произшествието е настъпило при наличието на дневна
светлина и суха пътна настилка.
Според чл.20,ал.1 от ЗДвП. - водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, а според чл. 8,ал. 1 ЗДвП. - водачите на
пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението
си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо
друго.В случая, както беше изяснено по делото водачът на МПС е използвал не
дясната, а лявата пътна лента за движение и то не при извършване на маневра, освен
това не е упражнявал непрекъснат контрол върху МПС, като е допуснал първоначално
същото да се удари с ляво колело в разделителния остров, а в последствие е предприел
рязко завиване надясно, като именно тези му действия са в пряка причинно-
следствена връзка за настъпване на ПТП, при липса на твърдения за наличие на
неизправност в управляваното МПС, участие на друг автомобил, респ. наличие на
друго препятствие по пътя.
В този смисъл и трудова злополука се явява закономерен резултат от
несъблюдаването на правилата за движение, като с поведението си пострадалия
работник обективно е допринесъл за настъпването й.Спазването на горепосочените
правила при движение по пътищата в случая би довело до избягването на
произшествието. Тоест налице е нарушение на правилата за движение, което е тежко и
се дължи изцяло на вина на работника, а не е породено от някакви обективни
обстоятелства, като технически проблем или невъзможност за обективна преценка на
ситуацията /ПТП е в светлата част на денонощието при условия на добра видимост/.
Категорично е вещото лице по приетата САТЕ, че водачът е имал техническа
възможност да предотврати ПТП като се движи в дясната активна лента за движение, а
лявата използва само за изпреварване, както и че продължителното движение в лявата
лента, особено в близост до разделителния остров увеличава вероятността от контакт с
намиращите се там инфраструктурни елементи.
Според Решение № 252 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 447/2008 г., II г. о
и Решение № 14 от 1.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3456/2008 г., II г.о. приетата груба
небрежност е предпоставка за компенсации на вините, но не е критерий за определяне
на съотношението на тази компенсация, какъвто е единствено обективното
съотношение в приносите, респ. този на пострадалия. В настоящия казус обективното
съотношение на приносите на работника и работодателя е абсолютно неравен. Това е
така, защото спазването на основни правила за движение по пътищата и адекватното
управление на МПС е във властта единствено на управляващия го шофьор и тук
работодателя няма как да има голям обективен принос за настъпване на вредата. Ето
защо според съда съпричиняването на работника следва да се определи на 75 %.
При определяне размера на претенцията за неимуществени вреди , съдът взе
9
предвид следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетенията за неимуществени вреди се определят от
съда по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. справедливостта не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане в резултат на трудовата злополука при смърт на пострадалия
работник, следва да се вземат предвид обстоятелствата, свързани с възрастта на
ищеца, възрастта на починалия, внезапността на смъртта, характера на
взаимоотношенията и на емоционалната връзка между ищеца и починалия,
страданията , които смъртта е причинила и продължава да причинява на ищеца и др.
По отношение претенцията на В. С. в размер на 200 000 лв. – неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Както се посочи ищцата е единствен наследник по закона на починалия С..
Установи се по делото, че към датата на настъпване на процесното ПТП същата е била
пълнолетна, живеела е на съпружески начала със свидетеля Г. в друго населено място,
където е живеела и учела. Същевременно смъртта на родителят е настъпила внезапно,
като се установява от свидетелските показания и приетата СППЕ, че емоционалната
връзка *** е била изключително силна, поради което и първоначално същата е
преживяла изключително силен стрес и шок, появило се е депресивно съС.ие,
изискващо лечение,като след проведено такова съС.ието й се е подобрило в
определена степен, но и към момента на изготвяне на експертизата са налице
симптоми на тревожно – депресивно разстройство, панически атаки, емоционална
нестабилност. Като съобрази изложеното, съдът намира, че обезщетение в размер на
120 000 лв. би овъзмездило в адекватен размер настъпилите за ищцата морални щети.
При съобразяване определения процент на съпричиняване, тази сума следва да бъде
редуцирана до 30 000 лв.
Същевременно безспорно е установено по делото, че в полза на ищцата е
изплатена сума в размер на 54 621, 84 лв. от третото лице – помагач ЗК „Уника
Живот“АД, във връзка със сключен договор - Задължителна застраховка на
работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, сключен между
работодателя и посоченото ЗД.На осн. чл. 200,ал.4 от КТ така определеното
обезщетение от 30 000 лв. следва да се намали с изплатената сума по застраховката
"трудова злополука" от застрахователя на работодателя, за което са представени
доказателства.Т.к. посочената сума надвишава дължимата претенцията на тази ищца се
явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение претенцията на ищеца Н. С. за сумата от 200 000 лв. –
неимуществени вреди:
Посоченият ищец е ***на починалия Д. С.. Съдът не приема за безспорно и
категорично установено по делото отношенията между пострадалия и *** да са били
изключително близки - те не са съжителствали съвместно, а в различни населени
места,като Д. С. от дължи години е живял в С. В. на съпружески начала с трето лице.
Установи се, че е посещавал *** в гр. К. и му е помагал, но имайки предвид и че Д. С.
не е единствено дете на този ищец, съдът приема, че същият не е бил изцяло зависим
от неговата морална и материална подкрепа. Същевременно установи се, че загубата
на *** се е отразила негативно на ищеца , пораждайки страдания и болка -
обстоятелства, които са установени въз основа на събраните гласни доказателства.
10
Следва да бъде отчетена и липсата на данни загубата на *** да е причинила на
родителя значително психично разстройство или съществена промяна в начина му
живот. Като съобразява всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които са установени по делото, съдът намира, че следва да бъде определено
обезщетение в размер на 70 000 лв. Същото съобразно приетия процент на
съпричиняване следва да бъде намалено до сумата от 17 500 лв. до който и размер
претенцията се явява основателна и доказана. В останалата си част същата следва да
бъде отхвърлена.
По отношение претенцията на ищцата М. Б. за сумата от 50 000 лв.
неимуществени вреди:
Посочената ищца е *** на загиналия Д. С. . Както се посочи с
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г.,
ОСНГТК е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и ППВС № 5 от 24.11.1969 г., и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания. В ТР е разяснено също така, че
особена близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато са налице
конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия душевни болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е
понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание
да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и
ППВС № 5 от 24.11.1969 г., предвиждащи право на обезщетение само за най-близките
на починалия.
В практиката на ВКС е прието, че житейските ситуации и обстоятелства,
придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не
могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на
такава връзка могат да бъдат посочени изключително близки отношения между
близнаци, съвместно съжителство между братя и сестри, които нямат отделни
семейства, полагане на грижи за непълнолетни брат или сестра, когато по причина на
заболяване, смърт или дезинтересиране, работа в чужбина, такива грижи не могат да
бъдат предоставяни от родители, съпруг или деца и др. /в този смисъл виж например
Решение № 372 от 14.01.2019 г. на ВКС по т. дело № 1199/2015 г., II т. о., ТК, Решение
№ 50012 от 24.07.2023 г. на ВКС по т. дело № 2383/2021 г., I т. о., ТК, Решение №
50166 от 15.08.2023 г. на ВКС по т. дело № 1389/2021 г., I т. о., ТК, Решение № 50042
от 13.07.2023 г. на ВКС по т. дело № 1010/2022 г., II т. о., ТК, Решение № 50123 от
17.01.2023 г. на ВКС по т. дело № 1220/2021 г., II т. о., ТК, Решение № 50064 от
4.07.2023 г. на ВКС по т. дело № 990/2022 г., I т. о., ТК, Решение № 49 от 11.04.2024 г.
на ВКС по т. дело № 2536/2022 г., II т. о., ТК/.
11
В настоящия случай изключително силна емоционална връзка между М. Б. и
Д.С. не беше доказана. И двамата са пълнолетни лица, установи се, че всеки е имал
свое собствено семейство и деца, за което е полагал грижи, живеели са в различни
населени места, никой от двамата не е страдал от заболяване, налагащо грижи от
другия. В конкретния случай, от събраните по делото гласни доказателства,
показанията на св. Б преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК , които съдът
приема, че са вътрешно противоречиви и нелогични, и като има предвид възможната
заинтересуваност на свидетеля, се установява наличието на обичайна и традиционната
за българското семейство връзка на обич и взаимна привързаност между починалия и
***. По делото не се доказа наличието на много по-силна, трайна, емоционална връзка
с починалото лице от обичайната, чиято загуба да е била понесена много тежко от
ищцата, засягайки сериозно нейния душевен мир, причинявайки болки и мъки,
надхвърлящи страданието, свързано със смъртта на близък човек.
С оглед на изложеното, съдът приема претенцията за неоснователна и
недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК разноски следва да бъдат присъдени единствено в
полза на ищеца Н. С. , предвид пълното отхвърляне на претенциите на останалите
двама ищци. В случая ответникът следва да заплати на пълномощника на ищцата
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,ал.1 от ЗАдв. Следва да се има предвид,
че според практиката на на ВКС, изразена в определения по чл. 274, ал. 3 ГПК,
наличието на основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда
при произнасяне по отговорността за разноски. В посочената разпоредба са
предвидени три хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени
лица и роднини, близки или друг юрист. Доколкото в същата липсва изискване
клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания, решението дали да
окаже безплатна помощ, е въпрос единствено на преценката на самия адвокат.
Аргумент в тази насока е и разпоредбата на, ал. 2 на същия член, според която
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил
възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само в благоприятен
за неговия клиент изход на спора. На адвоката на посочения ищец се дължи
възнаграждение за процесуално представителство. С оглед цената на иска дължимото
се адвокатско възнаграждение е в размер на 15 180 лв., като ответникът следва да
бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1328, 25 лв. с ДДС.
На осн. чл. 78,ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете. Съобразно представения списък на разноските, фактура
/видно от която процесуалния представител на ответника е регистриран по ДДС/ и
платежни нареждания, сторените в производството разноски са в размер на 22600 лв.,
като дължима съобразно отхвърлената част от исковете е сумата 21 721, 11 лв.
На осн. чл. 78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ЯРС държавна такса върху уважения размер на иска - 700 лв., както и
сторените от бюджета на съда разноски за вещи лица – 1318 лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
12
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. С., ЕГН ********** против „Брилянт – С.
б.“ООД, ЕИК *** иск с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на сумата от 200
000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука , претърпяна на
27.05.2021 год. в следствие на която е загинал *** на ищцата – Д. Н. С..
ОСЪЖДА на основание чл. 200 от КТ „Брилянт – С. б.“ООД, ЕИК *** да
заплати на Н. Д. С., ЕГН ********** сумата от 17 500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука , претърпяна на 27.05.2021
год. в следствие на която е загинал *** на ищеца – Д. Н. С. , в едно със законната
лихва от датата на исковата молба – 01.08.2023 год. до окончателното изплащане на
главницата, като претенцията за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
200 000 лв., като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. Б., ЕГН ********** против „Брилянт – С.
б.“ООД, ЕИК *** иск с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на сумата от 50
000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука , претърпяна на
27.05.2021 год. в следствие на която е загинал *** на ищцата – Д. Н. С..
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗА „Брилянт – С. б.ООД, ЕИК *** да
заплати на АД „Т. и партньори“, ЕИК *** , представлявано от адв. В. Т. адвокатско
възнаграждение в размер на 1328, 25 лв. с ДДС за процесуално представителство на
ищеца Н. Д. С. през настоящата инстанция .
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.3 ГПК В. Д. С., ЕГН **********, Н. Д. С.,
ЕГН ********** и М. Н. Б., ЕГН ********** да заплатят на „Брилянт – С. б.“ООД,
ЕИК *** сумата от 21721, 11 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.6 от ГПК „Брилянт – С. б.“ООД, ЕИК *** да
заплати по сметка на РС – Я. сумата от 700 лв. – държавна такса и 1318 лв. –
разноски за вещи лица, сторени от бюджета на съда.
Делото е разгледано и решението постановено при участието на ЗК “Уника
Живот”АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н ***, бул.*** ,
като трето лице – помагач на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
13
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
14