Р Е Ш
Е Н И Е
№ 462 26.11.2020г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА
административно дело № 460 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Д.М.Г. ***,
против Заповед № 824 от 10.06.2020г., издадена от Кмета на Община Казанлък, с
която на основание чл.57а, ал.3 във вр. с чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, на Д.М.Г.
е разпоредено да премахне направеното покрито заграждение с размери в план
3.40м/ 5.80м с предназначение за „Гараж“, монтирано в северния край на
улица-тупик, представляваща част от ПИ с идентификатор 35167.502.9183, общинска
собственост, съгласно КККР на гр. Казанлък, находяща се между ПИ с ид.
35167.502.6319 от запад и ПИ с ид. 35167.502.8322 от изток и север по КККР на
гр. Казанлък.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за постановяването й при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; при
неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта и в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа,
че в заповедта не се съдържат релевантни мотиви, обосноваващи от фактическа страна
упражненото административно правомощие по чл.57а от ЗУТ, както и че е налице
противоречие между съдържащите се в заповедта фактически констатации, тяхната
правна квалификация и разпореденото премахване в хипотезата на преместваем
обект, поставен без необходимите документи по чл.56, ал.2 и ал.5 от ЗУТ. Направено
е искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Кмет на Община Казанлък, чрез процесуалния си
представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че
оспорената заповед, като постановена в съответствие и при правилно приложение
на материалноправните разпоредби на ЗУТ и при спазване на законово регламентираните
процесуални правила, е правилна и законосъобразна.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С вх. № 194-И-342-3 от 19.09.2019г. в Община
Казанлък е постъпила жалба от И.С. и М.С., като собственици на УПИ VIII – 6319,
кв. 241, гр. Казанлък, относно незаконно строителство на гараж в съседния имот
– УПИ ХII-8322, кв.241, гр. Казанлък. С писмо изх. № 194-И-342-3-1 от
17.10.2019г. на Заместник кмета на Община Казанлък, жалбоподателят в настоящото
производство – Д.М.Г., е уведомен за образувано административно производство
относно установяване законността на масивен гараж, намиращ се в северния край
на улица-тупик с ид. 35167.502.9183 по КККР на гр. Казанлък, през която се
осъществява достъпа до поземлен имот с идентификатор 35167.502.8322, УПИ
ХII-8322, кв.241 по ПУП на гр. Казанлък. На Д. Г. е предоставена възможност да
представи доказателства за извършените строителни дейности на масивен гараж в
улица – тупик – публична общинска собственост. В писмен отговор Д.Г. е заявил,
че не е изграждал масивен гараж, като е налице метална конструкция, върху която
е положена поликарбонатна плоскост, а отпред на металната конструкция е
монтирана плъзгаща врата, осигуряваща подход към неговия имот. На 15.05.2020г.
длъжностни лица от Дирекция „Устройство на територията и транспорт“ при Община
Казанлък са извършили проверка на адрес гр. Казанлък, ул. „Свети Никола“ № 15,
във връзка с подадената от И.С. и М.С.
жалба вх. № 194-И-342-3 от 19.09.2019г. относно незаконно строителство на
гараж. За резултатите от проверката е съставен и подписан Констативен протокол
от 15.05.2020г. Видно от констативната част на същия, длъжностните лица от
общинска администрация Казанлък са установили, че достъпът до поземлен имот с
идентификатор 35167.502.8322, за който е отреден УПИ ХII-8322, кв.241 по ПР на
гр. Казанлък, се осъществява през улица-тупик с идентификатор 35167.502.9183 –
публична общинска собственост. При извършения оглед е констатирано направено
покрито заграждение в северния край на улицата-тупик с ид. 35167.502.9183 по
КККР на гр. Казанлък, с размери в план 3.40м/ 5.80м, с площ от 19.72кв.м, с
височина в най-високата си част 3.00м. Обособената част се ползва за „гараж“ от
Д.Г.. Покривът е от метална конструкция, с едностранен наклон, покрита с
поликарбонатни плоскости. От западна страна покривът се опира в масивна ограда
на съседния поземлен имот с ид. 35167.502.6319 по КККР на гр. Казанлък,
собственост на М.С. и И.С.. От източна страна покривът се опира в масивната
ограда на собствения имот на извършителя с идентификатор 35167.502.8322 по КККР
на гр. Казанлък, като отпред е монтирана плъзгаща врата. В Констативния
протокол е посочено, че заграждението и покритието му са извършени от Д.М.Г.,
като заключението е, че обектът „гараж“, представляващ преместваем обект, е
изпълнен без необходимите документи за поставяне, съгласно чл.56, ал.2 и ал.5
от ЗУТ.
На 20.05.2020г. е извършена нова
проверка от същите длъжностни лица от общинска администрация Казанлък /инж. Х.Д.–
ст. експерт в отдел ТИКС и инж. И.М. – гл. експерт в отдел ТИКС, на обект
„гараж“, находящ се в северния край на улица-тупик с идентификатор
35167.502.9183 по КККР на гр. Казанлък, представляващ публична общинска
собственост, осигуряваща достъп до улица на поземлен имот с идентификатор
35167.502.8322 по КККР на гр. Казанлък, за която е отреден УПИ ХII-8322, кв.241
по ПР на гр. Казанлък – собственост на Д.М.Г.. За проверката е съставен
Констативен акт № 5 от 20.05.2020г., съдържащ и окомерна скица на проверявания
обект – гараж. Констативният акт
възпроизвежда констатациите и заключението, обективирани в съставения
Констативен протокол от 15.05.2020г.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед
№ 824 от 10.06.2020г., издадена от Кмета на Община Казанлък, на основание
чл.57а, ал.3 във вр. с чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, на Д.М.Г. е разпоредено да
премахне направеното покрито заграждение с размери в план 3.40м/ 5.80м с
предназначение „гараж“, монтирано в северния край на улица-тупик,
представляваща част от ПИ с идентификатор 35167.502.9183, общинска публична собственост,
съгласно КККР на гр. Казанлък, находяща се между ПИ с ид. 35167.502.6319 от
запад и ПИ с ид. 35167.502.8322 от изток и север по КККР на гр. Казанлък. От
фактическа страна обжалваният административен акт се основава на констатациите,
обективирани в Констативен акт № 5 от 20.05.2020г., а именно че при извършената
проверка на място и по документи е установено, че в северния край на
улица-тупик, представляваща част от ПИ с идентификатор 35167.502.9183 – публична
общинска собственост, съгласно КККР на гр. Казанлък, са извършени следните
строително-монтажни работи: направено е покрито заграждение с размери в план
3.40м/5.80м, с площ от 19.72кв.м, с височина в най-високата си част 3.00м.
Покривът е от метална конструкция, с едностранен наклон в посока изток, покрита
с поликарбонатни плоскости и положен улук от изток. От западна страна покривът
се опира в масивна ограда на съседния поземлен имот с идентификатор
35167.502.6319 по КККР на гр. Казанлък, собственост на М.З.С. и И.Г.С.. От
източна страна покривът се опира в масивната ограда на собствения имот на Д.М.Г.
с идентификатор 35167.502.8322 по КККР на гр. Казанлък, като обособеното
пространство от юг е преградено чрез монтирана ролетна гаражна врата. Така
преградената и покрита площ, намираща се в северния край на улица-тупик пред
южния вход на УПИ ХII-8322, кв.241 по ПР на гр. Казанлък, е изградена и се
ползва от собственика на имота Д.Г. за „гараж“, като извършените строително
монтажни работи са изпълнени без наличието на необходимите документи за
поставяне съгласно чл.56, ал.2 и ал.5 от ЗУТ – одобрена от Главния архитект на
общината схема за поставяне, одобрен инвестиционен проект, разрешение за
поставяне и сключен договор за наем.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на оспорената заповед, както и извадка от действащия ПУП – ЗРП на
кв.241, гр. Казанлък, извлечение от КККР на гр. Казанлък досежно имот с
идентификатор 35167.502.9183 и др.
Допусната, назначена и изпълнена е
съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът възприема като
компетентно, обективно и обосновано. Според заключението разпореденото за премахване
с обжалваната заповед „покрито заграждение“ представлява заградено пространство
в северната част на бетонов подход /с предназначение улица-тупик/ между УПИ
ХII-8322 и УПИ VIII-6319, кв.241 по ПУП на гр. Казанлък, което покритото
заграждение се ползва за гараж. Това покрито заграждение е образувано, както
следва: от север – 2бр. ст. бетонови колони с размери 25см/25см и греда върху
тях с монтирана метална двойна врата с размери 2.85м – широчина и 2.00м –
височина; от юг – 2 бр. метални колони с височина 2.25м, метална подвижна
ролетна врата с размери 3.00м – широчина и 2.25м – височина; от изток – 1бр. ст. бетонова колона 25/ 25см в северната
част на тухлен зид, представляващ ограда
с размери 5.70м – дължина, 0.25м – широчина и 2.40м – височина; от запад – 1бр.
ст. бетонова колона с размери 25/25см в северната част, 1 бр. метална колона в
южната част и съществуващ външен ограждащ тухлен зид на едноетажни сгради,
построени на регулационната граница между УПИ VIII-6319 и бетоновия подход.
Така полученото покрито заграждение има покрив от метална конструкция с
покритие поликарбонатни плоскости. Светлата височина на „покритото заграждение“
е 3м на запад и 2.40м на изток; широчина – 3.35м.; дължина – 5.70м и
застроената площ – 19.10м, от която 12.73кв.м площ от УПИ ХII-8322 и 6.37кв.м –
площ от бетоновия подход – улица – тупик, осигуряващ единствения достъп до УПИ
ХII-8322 – собственост на Д.Г.. Стоманово бетонните колони и металните колони
на „покритото заграждение“ са със ст. бетонови фундаменти в земята, като няма
захващане към съседни строежи /сгради/. Носещата конструкция на разпореденото за премахване
„покрито заграждение“ е изпълнена от: ст. бетонови колони и ст. бетонова греда
/на север/; тухлен зид и метална греда /на изток/; метални колони и метална
ферма /на юг/; ст. бетонова и метална колона и метална греда /на запад/, като
върху тази носеща конструкция е монтиран покрив – с метална носеща конструкция
/метални греди, две ферми и метални столици/ и с покритие от поликарбонатни
плоскости. Ограждащите стени от изток и от запад са тухлени зидове; към 2бр.
ст. бетонови колове е монтирана метална двойна врата от север, а към 2бр.
метални колове е монтирана метална подвижна ролетна врата от юг. Съгласно заключението
на СТЕ, не е възможно при отделянето на разпореденото за премахване с
оспорената заповед „покрито заграждение“ от мястото, на което се намира, да бъде
преместено в цялост в сегашния си вид в пространството без да загуби своята
индивидуализация и ползване със същото или подобно предназначение на това, за
което е използвано на мястото, на което е поставено /за гараж/. Могат да бъдат
отделени и използвани със същото или с подобно предназначение на това, за което
са използвани, само отделни елементи и строителни материали – металната двойна
врата, металната подвижна ролетна врата, металната конструкция от покрива и
поликарбонатните плоскости. Според изпълнилото експертизата вещо лице обектът,
чието премахване е разпоредено, не е преместваем, а представлява строеж, като
независимо че за изграждането му са използвани зидове на съществуващи сграда и
масивна ограда, за допълнително изпълнените носещи елементи на обекта /гараж/ е
било необходимо изработването на проект част „архитектурна“ и част
„конструктивна“.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от заинтересовано
лице с правен интерес – адресат на Заповед № 824/ 10.06.2020г. на Кмета на Община
Казанлък, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Заповед № 824 от
10.06.2020г. е издадена от материално и териториално компетентния по см. на чл.
57а, ал.3 от ЗУТ орган – Кмета на Община Казанлък, но е постановена при
неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта и в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно
императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК административният акт
следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са
конкретните факти въз основа на които административният орган е приел, че са
налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставена му от
закона компетентност. Като материалноправно основание за издаване на обжалваната
заповед е посочена разпоредбата на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, съгласно която
норма обектите по чл. 56, ал. 1
/преместваеми обекти/ и по чл. 57, ал. 1
/рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи/, се премахват,
когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без
разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото
разрешение. За да се счита изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.4, предл.
първо от АПК, обжалваната заповед е следвало да съдържа описание на онези
обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават
наличието на законово регламентирана материалноправна предпоставка по чл.57а,
ал.1, т.1 от ЗУТ. Отнесено към конкретния случай това означава на първо място
да бъде мотивирано наличието на преместваем обект по чл.56, ал.1 от ЗУТ. Обективираните
в обстоятелствената част на обжалваната заповед констатации обаче не релевират
съществуването на преместваем обект по см. на §5, т.80 от ДР на ЗУТ във вр. с
чл.56, ал.1 от ЗУТ. Изграждането на обекта се свърза с извършени
строително-монтажни дейности, които от своя страна по дефиницията на §5, т.40
от ДР на ЗУТ представляват дейностите, чрез които строежите се изграждат,
ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. Очевидно посочените
фактически обстоятелства не удовлетворяват изискванията на закона за
мотивировка на акта като единство от фактически и правни основания, даващи
възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и
интересите си, ако счита че са нарушени. Мотивирането на упражненото
административно правомощие по чл.57а, ал.3 във вр. с чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ
с извършени СМР свързани с направата на покрито заграждение с предназначение
гараж в част от имот – публична общинска собственост, следва да бъде приравнено
на липса на изискуемите се от закона мотиви за обосноваване наличието на материалноправни
предпоставки за разпореденото премахване на преместваем обект по см. на §5,
т.80 от ДР на ЗУТ, основано на нормативната разпоредба на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ
и съответно води до нарушаване на императивното изискване за съдържание на акта
по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, като основание за неговата отмяна, съгласно
чл.146, т.2 от АПК.
Съдът
намира че заповедта е издадена и в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон. От доказателствата по делото /в т.ч от заключението на
изпълнената СТЕ/ по несъмнен начин се установява, че разпореденото за
премахване с оспорения административен акт „покрито заграждение с
предназначение „гараж““, не представлява преместваем обект по см. на §5, т.80
от ДР на ЗУТ, като изпълнените СМР се свързват с изграждането на строеж по см.
§5, т.38 от ДР на ЗУТ. Този извод не се променя от обстоятелството, че две от ограждащите
стени и съотв. част от носещата конструкция на „покритото заграждение“ представляват
тухлени зидове на съществуващи сгради /огради/. Тъкмо обратното – начинът на
изпълнение на носещата конструкция на разпореденото за премахване покрито
заграждение /ст. бетонови колони и ст. бетонова греда /на север/; тухлен зид и
метална греда /на изток/; метални колони и метална ферма /на юг/; ст. бетонова
и метална колона и метална греда /на запад/, върху която носеща конструкция е
монтиран покрив с метална носеща конструкция
и с покритие от поликарбонатни плоскости/, еднозначно определят
„покритото заграждение“ с предназначение „гараж“ като строеж – второстепенна постройка
на допълващото застрояване по см. на чл.41 от ЗУТ. А съгласно легалната
дефиниция по §5, т.80 от ДР на ЗУТ "преместваем обект"
е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. В случая
освен че е налице законово регламентираното отрицателно условие, изключващо квалифицирането
на обекта като преместваем /доколкото същият по начин на изпълнение на СМР и по
предназначение представлява строеж/, от заключението на СТЕ по несъмнен начин
се установява, че не е възможно при отделянето на разпореденото за премахване с
оспорената заповед „покрито заграждение“ от мястото, на което се намира, да
бъде преместено в цялост в сегашния си вид в пространството без да загуби
своята индивидуализация и ползване със същото или подобно предназначение на
това, за което е използвано на мястото, на което е поставено /за гараж/ т.е
липсва второто нормативно предвидено условие за определянето на „покритото
заграждение“ като преместваем обект по см. на §5, т.80 от ДР на ЗУТ. Следователно при неправилно приложение на закона с
обжалваната заповед е разпоредено премахването на направеното покрито заграждение
с предназначение „гараж“ при упражняване на административно правомощие на
основание чл.57а, ал.3 във вр. с чл.
57а, ал.1, т.1 от ЗУТ. Анализът на нормативната регламентация по ЗУТ води до
извода, че осъществяването на компетентността от кмета на общината за
„премахване на строежи”, може да се извърши при прилагането на други материалноправни
основания, всяко от които се свързва с различни релевантни фактически
обстоятелства. В чл. 195, ал.5 от ЗУТ е предвидено премахването на строежи,
неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали; в чл.195, ал.6
от ЗУТ – премахване на строежи, които поради естествено износване или други
обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са
за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на
пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят
или заздравят; в чл. 225а, ал.1 от ЗУТ – премахването на незаконни строежи по
см. на чл. 225, ал.2 от ЗУТ, а в §17, ал.1 от ПР на ЗУТ – премахване на
временни строежи. В случая обаче не е приложено нито едно от посочените
основания за разпореденото премахване на процесния обект с характеристиките на
строеж.
Следва да се отбележи, че съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения акт обхваща преценката
дали са налице установените от административния орган релевантни юридически
факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в посочената
като правно основание за неговото издаване норма. Предмет на съдебната проверка
е не дали изобщо са налице някакви фактически и правни основания за издаването
на акт със съдържание на разпоредените правни последици идентични с тези на
оспорения акт, а налице ли са посочените в обжалваната заповед фактически
обстоятелства и правилно ли са квалифицирани като материалноправно основание за
упражняване на регламентирано в закона административно правомощие при
прилагането на посочената в заповедта нормативна разпоредба. Следователно
материалната законосъобразност на
административния акт се преценява в рамките на неговото фактическо и юридическо
формулирано съдържание. Противно на соченото от процесуалния представител на
ответника, разпоредено за премахване е не изградено преместваемо съоръжение,
а покрито заграждение с предназначение „за гараж“. В този смисъл и предвид
диспозитива на обжалваната заповед, абсолютно необосновано се твърди, че
волеизявлението на административния орган за премахване на обекта обхваща
единствено металната носеща конструкция с покритие от поликарбонатни плоскости,
но не и ограждащите от запад и от изток стени /тухлени зидове/, ст. бетоновите
колони и ст. бетоновата греда от северната страна – в оспорения акт
обективираното разпореждане за премахване не се свърза с отделни елементи на
изграденото покрито заграждение - металната подвижна ролетна врата, металната
конструкция на покрива, поликарбонатните
плоскости и т.н, а се разпорежда премахването на целия обект – покрито
заграждение с предназначение за „гараж“.
Законосъобразността на обжалваната заповед не
може да се основава на обстоятелството, че процесният обект е изграден в имот -
публична общинска собственост, без съгласието на собственика, вкл. без сключен
договор за наем. Правният способ за защита на общинската собственост в рамките на облекчена
административна процедура, е регламентиран в чл.65 от ЗОбС – чрез упражняване
на административното правомощие за изземване на общински имот, който се владее или
държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от
него е отпаднала.
С оглед на гореизложеното съдът намира че жалбата е основателна, а
оспорената заповед, като постановена при неспазване на нормативно установените материалноправни и процесуалноправни
изисквания, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено,
като Община Казанлък следва да бъде осъдена да заплати на Д.Г. сумата от 10
лева, представляваща внесена държавна такса.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.М.Г.
***, Заповед № 824 от 10.06.2020г., издадена от Кмета на Община Казанлък, с
която на основание чл.57а, ал.3 във вр. с чл. 57а, ал.1,
т.1 от ЗУТ, на Д.М.Г. е разпоредено да премахне направеното покрито заграждение
с размери в план 3.40м/ 5.80м с предназначение за „гараж“, монтирано в северния
край на улица-тупик, представляваща част от ПИ с идентификатор 35167.502.9183,
общинска публична собственост, съгласно КККР на гр. Казанлък, находяща се между
ПИ с ид. 35167.502.6319 от запад и ПИ с ид. 35167.502.8322 от изток и север по
КККР на гр. Казанлък, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на Д.М.Г. ***, ЕГН **********,
сумата от 10 /десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по
делото разноски.
Решението е окончателно на основание
чл.215, ал.7 от ЗУТ.
СЪДИЯ: /п/ Р. Тодорова