Решение по дело №171/2021 на Районен съд - Трявна

Номер на акта: 5
Дата: 27 януари 2022 г. (в сила от 15 февруари 2022 г.)
Съдия: Вяра Петракиева
Дело: 20214240100171
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Трявна, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при участието на секретаря Валентина Г. Николова
като разгледа докладваното от ВЯРА ПЕТРАКИЕВА Гражданско дело №
20214240100171 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
В исковата молба на „КРЕДИТ ИНС“АД /депозирана чрез адв. Р. Д./ против Д. Т. К. се
твърди, че ищцовото дружество има за своя основна дейност отпускане на онлайн
краткосрочни потребителски кредити, като договорът с кредитополучателя се сключва
във формата на електронен документ и при спазване изискванията на ЗПФУР.
Ответникът кандидатствал за такъв кредит чрез сайта на дружеството www.burzi-
krediti.bg, предоставяйки личните си данни чрез попълване на регистрационната форма
за кандидатстване. В резултат на подадената заявка и предоставените от ответника
данни, служител на ищеца се свързал с него на посочен телефон, при което ответникът
потвърдил самоличността си и предоставената информация, както и желание да получи
кредит в размер на 1000,00 лв. След одобрение, на ответника бил изпратен на посочена
електронна поща, електронен формат на договор за кредит от разстояние. Ответникът
потвърдил сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра“
№Д3008136/02.07.2019 г., чрез линк за потвърждение, като желаната сума била
преведена чрез системата е-pay и получена от него още същия ден на каса на
партньорски офис на „Изипей“АД срещу предоставена лична карта. По силата на
договора ответникът следвало да върне дължимата сума, ведно с договорна лихва и
такса „Гарант“, като общият размер на задължението възлизал на 2016,70 лв., платима
на десет равни месечни вноски, първата от която с падеж на 02.08.2019 г., а последната
на 02.05.2020 г. Към дата 05.04.2021 г. ответникът не погасил нито една от вноските по
1
кредита, въпреки изпращането на напомнителни email-и на посочения електронен
адрес, изпращани sms-и и осъществени телефонни обаждания.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1537,00 лв., от които: 1000,00 лв.
– главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ №Д3008136/02.07.2019 г.;
300,00 лв. – договорна лихва за периода 02.08.2019 г. – 02.05.2020 г. Претендира се и
заплащане на направените разноски, в заповедното и исково производства.
На ответника по делото са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията
към нея по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, а на същия на осн. чл.47 ал.6 ГПК е назначен
особен представител – адв. М. Р., на когото са връчени препис от исковата молба и
приложенията към нея.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника е депозирал писмен
отговор, в който взима становище за основателност на предявения иск.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на упълномощения адв.
Р. Д., поддържа предявения иск. Ответникът, чрез назначения му особен представител
адв. М. Р., поддържа изразеното в писмения отговор становище.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира
следното за установено от фактическа страна:
Със заявление вх.№424/09.04.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за конкретно посочени в заявлението суми.
Със заповед №50/12.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
постановена по ч.гр.д. №20214240100097/2021 г. по описа на Районен съд - Трявна, е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: СУМАТА от 1000,00 лв.
/хиляда лева и 00 ст./ - главница по договор за потребителски кредит „Екстра“
№ДЗ008136/02.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; СУМАТА от
300,00 лв. /триста лева и 00 ст./ - договорна лихва за периода 02.08.2019 г. – 02.05.2020
г.; СУМАТА от 204,81 лв. /двеста и четири лева и 81 ст./ - разноски по делото
съобразно уважената част от заявлението, включващи: ДТ в размер на 45,07 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 310,00 лв.
С разпореждане №73/12.04.2021 г. по ч.гр.д. №20214240100097/2021 г. по описа на
Районен съд – Трявна заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
е отхвърлено в частта относно сумите, както следва: СУМАТА от 716,70 лв.
/седемстотин и шестнадесет лева и 70 ст./ - такса „Гарант“ по договор за потребителски
кредит „Екстра“ №ДЗ008136/02.07.2019 г.; СУМАТА от 237,00 лв. /двеста тридесет и
седем лева и 00 ст./ - обезщетение за забава по договор за потребителски кредит
„Екстра“ №ДЗ008136/02.07.2019 г., за периода 03.08.2019 г. – 05.04.2021 г.
2
Издадената заповед №50/12.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, постановена по ч.гр.д. №20214240100097/2021 г. по описа на Районен съд –
Трявна, е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което на
основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано да предяви иск относно
вземането си срещу длъжника. В указания на заявителя срок е предявен настоящият
иск.
Въз основа на изложеното в исковата молба, както и въз основа на събраните по
делото доказателства, се установява следното от фактическа страна:
На 02.07.2019 г. е подадена заявка за кредит №001129 от ответника Д. Т. К. до ищеца
„Кредит Инс“АД относно отпускане на потребителски кредит в размер на сумата от
1000,00 лв. В заявката са попълнени трите имена, ЕГН, номер на лична карта, адрес,
телефон, еmail. Въз основа на заявката е сключен договор за потребителски кредит
№ДЗ008136/02.07.2019 г. за сумата от 1000,00 лв. Договорът е сключен във формата на
електронен документ, при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за
задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги – въз основа на попълнена онлайн регистрационна форма и
изрично посочен от кредитополучателя начин за получаване на кредита в брой на каса
на Easypay или по посочена от него банкова сметка. Съгласно уговореното в него,
предоставената като кредит сума следва да бъде погасена на равни месечни вноски в
срок до 10 месеца от датата на подписване на договора, ведно с лихва при следните
условия: годишен лихвен процент /ГПЛ/ - в размер на 36,00%, годишен процент на
разходите /ГПР/ - в размер на 49,7%. Размерът на месечните погасителни вноски е
201,67 лв., от които: главница в размер на 100,00 лв. и лихва в размер на 30,00 лв.
Остатъкът от месечната погасителна вноска е за гаранция по договора, която не е
предмет на делото. Последната погасителна вноска е дължима на 02.05.2020 г. С него
кредитополучателят е декларирал, че е получил Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, Общите условия на договора
за кредит и се е съгласил с тях.
От приложената по делото разписка за извършено плащане
№2000000183931947/02.07.2019 г. е видно, че в 10.33 часа на посочената дата „Кредит
Инс“ООД е направил паричен превод към „Изипей“АД за сумата от 1000,00 лв. по
договор №Д3008136.
От приложената по делото разписка №0700009273173090/02.07.2019 г., издадена от
„Изипей“АД е видно, че на посочената дата ответникът собственоръчно се е подписал
за това, че е получил преведена от „Кредит Инс“АД сума в размер на 1000,00 лв.
При гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
3
Съгласно разпоредбите на чл.6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Страни по този договор, съгласно чл.7 от ЗПФУР, са потребителят и
доставчикът, като потребител е всяко физическо лице, което действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност. Разпоредбата на чл.8 ЗПФУР вменява в
задължение на доставчика да предостави своевременно информацията по т.1-4 от него,
преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне
на услуги от разстояние. Изпълнението на задължението за предоставяне на тази
информация, както и съгласието на потребителя за сключване на договора, следва да
бъде доказано от доставчика, по силата на чл.18 ЗПФУР, като за доказването на тези
обстоятелства в случаите на електронни изявления се прилага Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Според чл.2 от ЗЕДЕУУ,
електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията,
което може да съдържа и несловесна информация. Същото се счита подписано при
условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ вр. чл.3 т.10 от Регламент /ЕС/ №910/2014 г. – с
електронен подпис, като за електронен подпис се считат данни в електронна форма,
които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с
тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва.
В случая по делото безспорно се установява, че на 02.07.2019 г. ответникът е подал
заявка за кредит чрез регистрационната форма за кандидатстване на сайта на ищцовото
дружество. В заявката същият е попълнил данни за три имена, ЕГН, лична карта, адрес,
телефонен номер и други индивидуализиращи данни относно личността му. По този
начин ответникът е направил електронно изявление, подписано с електронен подпис по
смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ вр. чл.3 т.10 от Регламент /ЕС/ №910/2014 г., доколкото
всички посочени в заявката данни сочат него като единствен автор на волеизявлението.
Въз основа на него и след одобрение на подадената заявка е сключен договор за
потребителски кредит „Екстра“ №ДЗ008136/02.07.2019 г. Същият представлява договор
по чл.6 от ЗПФУР. При сключването му доставчикът е изпълнил задължението по чл.8
от ЗПФУР за предоставяне на преддоговорна информация, чрез получаване от
потребителя на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити. С договора ищецът се е задължил да предостави
потребителски кредит на ответника в размер на сумата от 1000,00 лв., ведно с лихва при
ГПР в размер на 49.7%. Размерът на лихвата е съобразен с разпоредбата на чл.19 ал.4 от
ЗПК, съобразно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
4
определена с постановление на МС на РБ. Към датата на сключване на договора ОЛП
определен от БНБ е в размер на 0.00 %, а съгласно постановление №426 на
Министерския съвет от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения, законната лихва за просрочени задължения е в размер
на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 01 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Следователно,
размерът на законната лихва към датата на сключване на договора е 10 %, поради което
определеният ГПР от 49.7 % не надвишава нормативно определения.
Въз основа на сключения договор за потребителски кредит „Екстра“
№ДЗ008136/02.07.2019 г., още в деня на сключването му – на 02.07.2019 г. ищецът е
превел на „Изипей“АД уговорената като кредит сума в размер на 1000,00 лв., която
ответникът е получил от „Изипей“АД, съобразно приложената по делото разписка
№0700009273173090/02.07.2019 г. До датата, уговорена като падеж на последната
месечна погасителна вноска – 02.05.2020 г., ответникът не е погасил никаква част от
задължението си, поради което дължи връщане на предоставената като кредит сума в
размер на 1000,00 лв., ведно с договорна лихва за периода 02.08.2019 г. – 02.05.2020 г.
в размер на 300,00 лв.
С оглед изложеното по-горе съдът намери предявеният иск с правно основание чл.422
ГПК за изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати 204,81 лв. – направени разноски в заповедното производство
съобразно уважената част от заявлението.
С оглед изхода на делото, направеното искане от ищеца и представения от него списък
по чл.80 ГПК, ответникът следва да му заплати сумата от 746,07 лв. - направени
разноски в настоящото исково производство, от които: ДТ в размер на 45,07 лв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 380,00 лв. и възнаграждение за особен
представител в размер на 321,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Т. К., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Т., ул. „**************“ №* ет.* ап.* /с назначен
особен представител адв. М. Р. от АК – Габрово/, че дължи на „КРЕДИТ ИНС“АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село,
бул. „Цар Борис III-ти“ №85 ет. Мецанин, представляван от М. Г. А., следните суми:
СУМАТА от 1000,00 лв. /хиляда лева и 00 ст./ - главница по договор за потребителски
5
кредит „Екстра“ №ДЗ008136/02.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението; СУМАТА от 300,00 лв. /триста лева и 00 ст./ - договорна лихва за
периода 02.08.2019 г. – 02.05.2020 г., за което е издадена заповед№ 50/12.04.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.
№20214240100097/2021 г. по описа на Районен съд - Трявна, на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Т. К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Т., ул.
„**************“ №* ет.* ап.* /с назначен особен представител адв. М. Р. от АК –
Габрово/, да заплати на „КРЕДИТ ИНС“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, бул. „Цар Борис III-ти“ №85 ет. Мецанин,
представляван от М. Г. А., сумата от 204,81 лв. /двеста и четири лева и 81 ст./–
направени разноски в заповедното производство съобразно уважената част от
заявлението.
ОСЪЖДА Д. Т. К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Т., ул.
„**************“ №* ет.* ап.* /с назначен особен представител адв. М. Р. от АК –
Габрово/, да заплати на „КРЕДИТ ИНС“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, бул. „Цар Борис III-ти“ №85 ет. Мецанин,
представляван от М. Г. А., сумата от 746,07 лв. /седемстотин четиридесет и шест лева и
07 ст./- направени разноски в настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
6