Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 88 27.03.2019 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 27 февруари две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д. № 1033 по
описа за
Производството е образувано по
въззивна жалба, подадена от Д.И.Д., чрез адв. К.М., и насрещна въззивна жалба, подадена от „Авита –
Ва - Теневи” СД – в несъстоятелност, чрез синдика Е.Н.П., против решение № 61
от 06.07.2018 г., постановено по гр.дело № 591/2016 г. по описа на Радневския
районен съд. Има постъпила въззивна жалба и против решение № 87/03.10.2018 г.,
постановено по гр.д. № 591/2016 г. по описа на РРС, с което е допусната поправка
на ОФГ в решение № 61/06.07.2018 г. на РРС по същото дело.
Въззивникът
Д.И.Д., чрез адв. К.М. счита, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно и незаконосъобразно за това, защото възприетата от съда фактическа
обстановка така, както е изложена в решението
е вътрешно противоречива и взаимно изключваща се. Намира, че съдът не е
анализирал изобщо гласните доказателства. За това, че съществуват такива от
мотивите на съдебното решение станало ясно, само от споменаването на тримата
свидетели, от които нито един не е на ищеца. Счита, че ако е бил направен такъв
анализ, крайните правни изводи на съда неизбежно са щели да бъдат други. Също
така по никакъв начин не били събрани, каквито и да е доказателства – гласни
или писмени, че той по скрит начин да е отнел процесните краварници от някакъв
владелец или държател. За това в съдебното решение нямало нито един факт,
нямало позоваване на нито едно доказателство, а било налице чисто
декларативното, че владението е било
отнето по скрит начин от страна на ответника. Намира, че никакъв дисбаланс в
свидетелските показания няма и не са анализирани обстойно. Освен това краткият
коментар, който е направил съдът, сам по себе си е алогичен и изпълнен с
противоречия. Счита, че тъй като решението е връчено на ищеца на 10.07.2018 г.
и срокът за обжалване е изтекъл на 24.07. с.г. – въззивна жалба няма подадена,
което означавало, че решението по отношение на нивата е влязло в сила. Моли
съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и се
произнесе по същество, като отхвърли предявените искове, отмени предварителното
изпълнение и осъди ищеца да му заплати направените в двете съдебни инстанции
разноски.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от другата страна „Авита – Ва - Теневи” СД – в несъстоятелност, чрез
синдика Е.Н.П., в който изразява съображения, че изложените във въззивната
жалба оплаквания за неправилна оценка на
събраните по делото доказателства и неправилни фактически установявания, са
изцяло неоснователни. Намира, че не са налице и не се установяват неверни данни
в протоколите за въвод, нито са налице извършени спрямо тях манипулации, за
това и липсвали каквито и да е доказателства, които да подкрепят оплакванията в
жалбата.
В срока
за отговор по чл.263 ал.2 от ГПК е подадена и насрещна въззивна жалба от „Авита
– Ва - Теневи” СД – в несъстоятелност, чрез синдика Е.Н.П., срещу решение №
61/06.07.2018 г. по гр.д. № 591/2016 г. по описа на РРС, в частта, с която е
отхвърлен единия от предявените искове по чл.76 от ЗС за предаване владението
върху нива – поземлен имот 109015 в землището на с. Коларово. Същата е подадена
в срок предвид разпоредбата на чл.263 ал. 2 от ГПК. Счита, че при преценка на
всички събрани доказателства, а не само на протоколите за въвод, съдът е
трябвало да достигне до извода, че синдикът е упражнявал владелческа власт и върху нивата и съответно и че този иск е
основателен. Моли съдът да отмени решението в оспорваната част като неправилно,
и постанови друго, с което и този иск да бъде уважен.
Постъпила е и въззивна жалба от Д.И.Д.,
чрез адв. К.М., против решение № 87/03.10.2018 г., постановено по гр.д. № 591/2016
г. по описа на РРС за поправка на ОФГ в решение № 61/06.07.2018 г. на РРС по
същото дело. Въззивникът счита, че
решението, с което се допуска поправка на ОФГ, е недопустимо, неправилно и
незаконосъобразно, постановено при грубо нарушаване на процесуалния и
материалния закон. Моли съдът да обезсили или отмени решението.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил
отговор от Д.И.Д., чрез адв. К.М. против насрещната въззивна жалба на „Авита Ва
– Теневи” СД, чрез синдика Е.Н.П., в който заявява, че насрещната въззивна
жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в обжалваната му
част е правилно, обосновано и законосъобразно. Моли съдът да приеме, че
насрещната въззивна жалба е неоснователна и да я остави без уважение и да я
отхвърли. Тъй като със съобщението
за насрещната в.ж. е получил и отговор по неговата в.ж. – оспорва същия.
Намира, че в него няма нито един аргумент, изложен по същество на спора, както
и че изложеното от синдика е общо и декларативно, а твърдението за непремерен
тон на жалбата, не бил правен аргумент.
Против въззивната жалба на Д.И.Д.
подадена чрез адв. К.М. против решението, с което е допусната поправка на ОФГ №
87/03.10.2018 г. в решението на РРС № 61/06.07.2018 г. постановено по гр.д. №
591/2016 г. по описа на РРС, е подаден отговор от Авита Ва – Теневи” СД, чрез
синдика Е.Н.П.. Синдикът П. счита, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението, с което е допусната поправка на ОФГ е валидно, допустимо и правилно.
Излага съображения и цитира съдебна практика. Намира, че съдът правилно е
приложил разпоредбата на чл.247 от ГПК. Моли съдът да остави без уважение
въззивната жалба против решението, с което е допусната поправка на ОФГ, и потвърди
обжалваното с нея решение.
Съдът, като обсъди направените във
въззивните жалби и насрещната въззивна жалба оплаквания, извърши проверка на
обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при
съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено
следното:
С исковата молба, подадена от „Авита-ВА-Теневи” СД – в несъстоятелност
срещу Д.И.Д., е предявен иск с правно основание чл. 76 ЗС. Ищецът твърди, че с
решение № 48 от 15.02.2016 г. по т.д. 206/2015 г. на ОС-Стара Загора е обявена
за недействителна на основание чл. 647 ТЗ покупко-продажбата, обективирана в
нотариален акт № 153, том 5, рег. № 5081, дело № 627/2012 г. на нотариус № 85
на НК, с която ищцовото дружество е продало на Д.Д.П., към онзи момент в
законен граждански брак с В.К.П., стопанска сграда /краварник/ с площ от 1541
кв.м., построена в държавна земеделска земя, находяща се в Коларово, община
Раднево, имот № 11708, и последващата сделка за продажба, с която Д.П. и В.П. са
продали сградата на „Форстрейд 13“ ЕООД, обективирана в нотариален акт № …, том
…, рег. № …, н.д. № …г. на нотариус № 85 на НК. По издаден изпълнителен лист
било образувано изпълнително дело при ЧСИ С. и бил извършен въвод в имота на
25.05.2016 г., като не били намерени чужди вещи и лица в имота. Въводът бил
оспорен от „АНТ 11“ ЕООД, но жалбата била отхвърлена с определение № 580 от
23.06.2016 г. по в.гр.д. № 1192/2016 г. на ОС-Стара Загора. След извършения оглед
били насрочени две последователни продажби. Ищецът твърди, че с решение № 13 от
11.01.2016 г. по т.д. 183/2015 г. на ОС-Стара Загора е обявена за
недействителна на основание чл. 647 ТЗ покупко-продажбата, обективирана в
нотариален акт № …, том …, рег. № …, дело № …г. на нотариус № 85 на НК, с която
ищцовото дружество е продало на „Форстрейд 13“ ЕООД три имота: сграда
/краварник/ с родилно отделение с площ от 525 кв.м., построена в земеделска
земя, находяща се в Коларово, община Раднево, имот № 000184; сграда /краварник/
със стая за гледачи с площ от 530 кв.м., построена в земеделска земя, находяща
се в с. Коларово, община Раднево, имот № 000183; и нива с площ от 17,245 дка,
представляваща имот № 109015 в землището на с. Коларово, община Раднево. По
издаден изпълнителен лист било образувано изпълнително дело при ЧСИ С. и бил
извършен въвод в имотите на 20.04.2016 г., като не били намерени чужди вещи и
лица в имота. Въводът бил оспорен от „АНТ 11“ ЕООД, но жалбата била отхвърлена
с решение № 201 от 28.06.2016 г. по в.гр.д. № 1151/2016 г. на ОС-Стара Загора.
След извършения оглед били насрочени три последователни продажби. Твърди, че на
10.10.2016 г. получили искова молба от Д.И.Д., в която се твърдяло, че лицето
било купувач по предварителен договор от
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника Д.И.Д., в който същия оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че в нотариалните книги на кметството на с. Коларово се намирали
документи, свързани с подписаните предварителни договори за покупко-продажба от
Предявен е иск с правно основание чл. 76 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗС владелецът
или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или
недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е
отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви
иска по предходния член. Предпоставките
за уважаване на иска с правно основание чл. 76 от ЗС са: 1. наличие на
фактическа власт на ищеца върху вещта /като тази власт не трябва да е случайна
и инцидентна, а трайна и постоянна, без да е необходимо във всеки момент да се
извършват конкретни действия, израз на намерението да държи вещта като своя/;
2. отнемане на фактическата власт от ответника и 3. това отнемане да е извършено
по "скрит начин" /по начин и време, които правят трудно възприемането
му от ищеца/.
Ищецът основава твърдението си, че е бил
установил фактическа власт върху процесните недвижими имоти на основание
представените с исковата молба протоколи за въвод във владение на ЧСИ Иван
Стръмски. Ищецът твърди, че е налице
осъществен въвод във владение по отношение на първия описан в исковата молба
имот на 25.05.2016 г., който е обективиран в протокол да въвод по изпълнително
дело № 20168700400348 по описа на ЧСИ Иван Стръмски, съответно да е налице
осъществен въвод във владение по отношение на втория и третия, описани в исковата молба имоти на
20.04.2016 г., който е обективиран в протокол за въвод по изпълнително дело №
20168700400223 по описа на ЧСИ И.С.. Тези твърдения се установяват от
представените по делото писмени доказателства /протоколите за въвод във
владение – л.17, 53, 54/. Видно от протоколите по време на извършване на
въводите е присъствал кмета на селото, последващо са провеждани публични
продажби на имотите като са разлепяни уведомления за това в кметството на с.
Коларово и на другите законово изискуеми места през месеци юни/юли
Ответникът Д.И.Д. твърди, че той има сключени
предварителни договори за продажба на недвижими имот от 10.11.2007г., по силата
на които продавачите В.С.Т. и А.Т.Т. са
се задължили да продадат на купувача – Земеделски производител Д.И.Д.
процесните 4 броя недвижими имоти. Видно от представените по делото екземпляри
от тях страните са се договорили да сключат окончателен договор най-късно до
10.11.2017г. Посочено е също така, че с подписването на настоящия договор
владението се предава на купувача веднага като продавачите остава да държат недвижимия
имот в полза на купувача, както и че договора изпълнява функцията и на
приемо-предавателен протокол за предадено владение. Представени са по делото и
разписки, от които е видно, че са заплатени
уговорени суми по договорите. Договорите и разписките са заверени с нотариална
заверка по надлежния ред от кмета на с.Коларово.
С
оглед на това въззивният съд намира, че следва да се приеме за безспорно
установено по делото, че ответника е започнал да владее процесните недвижим
имоти от датата на сключване на предварителните договори от 10.11.2007г. В
подкрепа на това са и показанията на разпитаните по делото от
първоинстанционния съд свидетели. От същите се установява, че при сключването
на предварителните договори е предадено владението на ответника от продавачите
на процесните три броя сгради и една нива, като предаването на владението е
било вписано в самите договори. Свидетелят Т. пояснява, че на 30.04.2015г. е
сключил договор за наем на процесните сгради като пълномощник на „Форстрейд“
ЕООД като наемодател и лично като управител на „Ант 11“ ЕООД като наемател,
като договорът е за ползване, а не за предаване на владение. Двете фирми били
негова собственост. Същия свидетел обяснява, че през периода от 2007г. до
настоящия момент процесните имоти са били ползвани както от ответника, така и
от свидетеля през различни периоди от време. Ответника отглеждал там овце, а той отглеждал патици.
Свидетелят С. без родство със
страните, който също като ответника е земеделски производител, посочва, че познава ответника от 2000г. и че
същия се занимава със земеделие и животновъдство от близо 20 години. Посочва,
че си спомня за сключените предварителни договори относно процесните недвижим
имоти. Сочи, че тези договорни отношения
датирали от 2006-2007г. Свидетеля твърди, че след подписването на тези договори
и предаването на парите, ответника е влязъл веднага във владение на същите.
Свидетеля сочи, че ответника има имоти в съседство с процесните сгради и ги е
закупил, за да разшири базата си. Твърди, че и до настоящия момент ответника
продължава да се занимава с отглеждане на животни, за което използва и
процесните имоти. Сочи, че действително е имало периоди, в които и Т. са
ползвали част от тези имоти при отглеждане на патици. Свидетелят е категоричен,
че от подписването на предварителните договори и до настоящия момент ответника
винаги е ползвал тези имоти, както и от време на време Тенев. Твърди, че други
не са владяли имотите по никакъв начин.
От показанията на свидетеля Г.Т. – кмет на
с.Коларово, се установява, че от 2007г. насам краварниците ги владее ответника Д.Д.,
който бил земеделски производител в с.Коларово. Свидетелят установява, че през
2007г. пред него са се явили ответника и сем.Т. и са му предоставили за заверка
процесните предварителни договори за покупко-продажба на процесните недвижими
имоти. Предоставили му ги, за да извърши заверка на подписа и съдържанието.
Твърди, че ответника използва от тогава процесните сгради за отглеждане на
животни като това била сезонна работа. Свидетелят твърди, че ответника вкарва
едни животни, после други. Този свидетел също така сочи, че знае, че е имало
периоди, в които ответника е предоставял сградите за ползване на А.Т. за
отглеждане на патици. Свидетелят също така сочи, че през 2017г. ответника
извършил ремонти на тези сгради, като и до сега ползва тези сгради, като слага
в тях фуражи, сена, животни. В момента имало овце. Свидетелят Тенев твърди, че
сградите са от основаването на ТКЗС и в момента когато е ходил ЧСИ за
извършване на въвод, той-свидетелят, е присъствал там, като в този момент тези
имоти били в ремонт, всичко било свалено от тях, сменяли са инсталации,
прозорци, врати и изобщо течал ремонт на процесните сгради, които били много
стари, тъй като съществували от основаването на ТКЗС.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд
намира, че следва да се приеме, че прекъсване на владението, осъществено от
ответника не е имало. Нещо повече, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че ответника е
упражнявал владение върху процесните имоти от 2007г. и упражнява и до сега. Налице
са свидетелски показания за евентуално ползване на процесните имоти от други
лица, но не и за упражняване на владение, каквото се изисква по силата на
разпоредбата на чл.76 от ЗС.
Съгласно т.1 от ТР № 3 от 10.07.2017г. на ВКС
по т.д.№ 3/2015г. на ОСГТК, докладчик Д.Д., не може да се извърши въвод във
владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди
завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, и ако такъв
бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването му по реда
на чл. 435, ал. 5 ГПК. В случай, че третото лице пропусне срока за обжалване на
извършения въвод, то може да предяви владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 от ЗС
срещу взискателя.
В конкретния случай съдът намира, че ищеца,
който се основава на установено владение въз основа на извършен въвод във
владение от ЧСИ не може да се ползва със защита по реда на чл.76 от ЗС, тъй
като ответника упражнява владение върху процесните недвижими имоти много преди
завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното от ЧСИ съдебно
решение, въз основа, на което е издаден изпълнителен лист и е образувано
изпълнително дело, по което ЧСИ Стръмски е извършил въвод във владение, видно
от протоколите от 20.04.2016г.
За основателността на иска по чл. 76 ЗС
ищецът следва да докаже, че е бил държател или владелец на процесните имоти и
че в 6-месечен срок преди предявяване на иска ответникът е отнел имотите по
скрит начин. Нарушение по скрит начин означава, че по начина или по време на
извършване нарушението, то трудно може да стане достояние на владелеца.
При владелческия иск по чл. 76 ЗС съдът се
интересува само от факти – имало ли е владение, имало ли е нарушение, кой е
владелец на конкретния недвижим имот към момента на предявяване на иска. Съдът
постановява решението си въз основа на фактите, без да навлиза в обсъждане на
правомерността или неправомерността на действията на страните, без да слуша
възражения и изследва въпроси, които почиват на техни субективни права – арг.
чл. 357 ГПК.
Предвид гореизложените съображения въззивният
съд намира, че предявеният иск с правно основание чл.76 от ЗС е неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен и категоричен начин, че ответника е упражнявал владение
върху процесните имоти от 2007г., и упражнява и до сега. Следователно не е
налице първата необходима и задължителна предпоставка за уважаване на иска с
правно основание чл. 76 от ЗС, а именно да е налице фактическа власт на ищеца върху вещта, като
тази власт не трябва да е случайна и инцидентна, а трайна и постоянна, без да е
необходимо във всеки момент да се извършват конкретни действия, израз на
намерението да държи вещта като своя. С оглед на това не следва да се обсъждат и
наличието или липсата на останалите две предпоставки за наличието, на които
съдът следва да провери при предявен иск по чл.76 от ЗС, а именно: отнемане на
фактическата власт от ответника и това отнемане да е извършено по "скрит
начин" /по начин и време, които правят трудно възприемането му от ищеца/,
тъй като не се установява по делото, че ищеца е владелец на процесните имоти,
за да се обсъжда наличието или липсата на следващите предпоставки.
Предвид гореизложените
съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, в частта, в която се осъжда Д.И.Д. да предаде
на „Авита-ВА-Теневи” СД – в несъстоятелност, владението върху трите броя
стопански сгради, поради което следва да бъде отменено в тази му част и вместо
него бъде постановено друго, с което бъде отхвърлен тази иск като неоснователен
и недоказан. В останалата му част решението е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
По
отношение на жалбата против решение № 87/03.10.2018 г., постановено по гр.д. №
591/2016 г. по описа на РРС за поправка на ОФГ в решение № 61/06.07.2018 г. на
РРС по същото дело изцяло, с което е допълнен диспозитива на решение № 61 от
06.07.2018 г., постановено по гр.дело № 591/2016 г. по описа на Радневския
районен съд, както следва: Решението подлежи на предварително изпълнение
съгласно чл.361 ГПК, то това решение следва да бъде отменено предвид изхода на
делото, а именно- неоснователност на предявените искове. Съгласно разпоредбата
на чл.361 ГПК решението относно предаването на имота подлежи на предварително
изпълнение и не може да бъде спряно. В конкретния случай предвид
неоснователност на предявените искове от ищеца, не следва да се допуска
предварително изпълнение на съдебното решение.
С оглед изхода на делото – основателност
на въззивните жалби, подадени от Д.И.Д. и неоснователност на насрещната
въззивна жалба, подадена от „Авита – Ва - Теневи” СД – в несъстоятелност, чрез
синдика Е.Н.П., следва да се присъдят на въззивника Д.И.Д. направените разноски
пред въззивната инстанция, които са в размер на 153,22 лв., представляващи заплатената
държавна такса за въззивното обжалване, съобразно представения списък за
разноски.
Водим от горните мотиви,
Старозагорския Окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 61 от 06.07.2018 г., постановено по гр.дело № 591/2016 г. по описа на
Радневския районен съд, В ЧАСТТА, В КОЯТО се ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, да предаде на „Авита-ВА-Теневи” СД – в несъстоятелност, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Стара Загора,
ул. „Подполковник Калитин“ № 33, представлявано от синдика Е.П., владението
върху:
1. Стопанска сграда /КРАВАРНИК/ с площ от
1541 кв.м., построена в държавна земеделска земя, находяща се в с. Коларово,
община Раднево, с ЕКАТТЕ 38008, НТП – стопански двор, представляващ поземлен
имот № 117008 в землището на с. Коларово, при граници на имота: имот № 000401 –
ведомствен път на община Раднево; имот № 000199 – стопански двор на ДПФ-МЗГ;
имот № 000377 – канал на община Раднево; имот № 000398 – др.селскостопански т.
на „Реал“ ООД; имот №117009 – стопански двор на ДПФ-МЗГ; имот № 117010 – др.
селскостопански т. на К.Г.К.;
2. СГРАДА-КРАВАРНИК с родилно отделение с
площ от 525 кв.м., търпима съгласно параграф 127, ал. 1 ЗУТ, построена в
земеделска земя с НТП стопански двор, с площ от 5,117 дка, представляващ поземлен
имот № 000184 в землището на с. Коларово, при граници на имота: имот № 000183 –
стопански двор на ДПФ-МЗГ; имот № 000185 – стопански двор на ДПФ-МЗГ; имот №
000190 – стопански двор на К.Г.К.; имот № 000401 – ведомствен път на община Раднево;
3. СГРАДА-КРАВАРНИК със стая за гледачи с
площ от 530 кв.м., търпима съгласно параграф 127, ал. 1 ЗУТ, построена в
земеделска земя с НТП стопански двор, с площ от 4,316 дка, представляващ
поземлен имот № 000183 в землището на с. Коларово, при граници на имота: имот №
000184 – стопански двор на ДПФ-МЗГ; имот № 000401 – ведомствен път на община
Раднево, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.76 от ЗС от „Авита-ВА-Теневи” СД – в несъстоятелност, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Подполковник Калитин“ № 33, представлявано от синдика Е.П. против Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, за предаване на владението върху следните недвижими имоти, а именно:
1. Стопанска сграда /КРАВАРНИК/ с площ от
1541 кв.м., построена в държавна земеделска земя, находяща се в с. Коларово,
община Раднево, с ЕКАТТЕ 38008, НТП – стопански двор, представляващ поземлен имот
№ 117008 в землището на с. Коларово, при граници на имота: имот № 000401 –
ведомствен път на община Раднево; имот № 000199 – стопански двор на ДПФ-МЗГ;
имот № 000377 – канал на община Раднево; имот № 000398 – др.селскостопански т.
на „Реал“ ООД; имот №117009 – стопански двор на ДПФ-МЗГ; имот № 117010 – др.
селскостопански т. на Кольо Г. Колев;
2. СГРАДА-КРАВАРНИК с родилно отделение с
площ от 525 кв.м., търпима съгласно параграф 127, ал. 1 ЗУТ, построена в
земеделска земя с НТП стопански двор, с площ от 5,117 дка, представляващ
поземлен имот № 000184 в землището на с. Коларово, при граници на имота: имот №
000183 – стопански двор на ДПФ-МЗГ; имот № 000185 – стопански двор на ДПФ-МЗГ;
имот № 000190 – стопански двор на К.Г.К.; имот № 000401 – ведомствен път на
община Раднево;
3. СГРАДА-КРАВАРНИК със стая за гледачи с
площ от 530 кв.м., търпима съгласно параграф 127, ал. 1 ЗУТ, построена в
земеделска земя с НТП стопански двор, с площ от 4,316 дка, представляващ
поземлен имот № 000183 в землището на с. Коларово, при граници на имота: имот №
000184 – стопански двор на ДПФ-МЗГ; имот № 000401 – ведомствен път на община
Раднево.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 61 от 06.07.2018 г., постановено по гр.дело № 591/2016 г. по описа на
Радневския районен съд в частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл.76 от
ЗС за предаване на владението върху нива с площ от 17,245 дка, представляваща
поземлен имот № 109015 в землището на с. Коларово, община Раднево, местност
„Герена“, с НТП – нива, категория пета, при граници: имот № 109012 – нива на С.И.Г.,
имот № 109028 – нива на М.М.Г., имот № 109014 – нива на наследниците на Н.Б.Н.,
имот № 109016 – нива на К.Н.Я., имот № 000033 – полски път на община Раднево.
ОТМЕНЯ решение № 87/03.10.2018 г., постановено по
гр.д. № 591/2016 г. по описа на РРС за поправка на ОФГ в решение №
61/06.07.2018 г. на РРС по същото дело, изцяло.
ОСЪЖДА „Авита-ВА-Теневи”
СД – в несъстоятелност, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес
на управление гр. Стара Загора, ул. „Подполковник Калитин“ № 33, представлявано
от синдика Е.П. да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата в
размер на 153.22 лв. /сто петдесет и три лева и двадесет и две стотинки/, представляваща
заплатената държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на
касационните основания по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: