Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

   

10.12.2020 г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                             П Р Е Д С Е Д А Т Е Л : ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

          При секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 2070 по описа на същия съд за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Постъпила е жалба от Х.К.В. (C.K.V.), *** гражданин, с л.к. № ***/26.02.2007г., от ***, *** (***), чрез пълномощника адв. З. А.-Л. от *** – против Наказателно постановление № 20-938-003658 от 04.10.2020г. на *** към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са били наложени административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца. В жалбата се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. В заключение се моли съда за отмяна на същото.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Вместо него се явява адв. Н.Я. от ***, като ангажира становище относно незаконосъобразност на наказателното постановление. 

          Ответникът по жалбата – *** към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, редовно призован, не се представлява, както и не ангажира становище по предмета на делото. 

          Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

          ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА ОСНОВАТЕЛНА

На 04.10.2020г. жалбоподателят Х.К.В. (C.K.V.) управлявал в гр. Плевен товарен автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. № ***. След 03:00 часа, движейки се по ул. „Асен Халачев“ до магазин „Била“ с посока на движение към ул. „Васил Левски“, същият бил спрян за проверка от екип н.О.н.М.– П. *** – длъжностните лица В.М.Т. и В.К.Л.. В хода на проверката водачът бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARDM-0254, което на 04.10.2020г. в 03:24 часа отчело положителен резултат на наличие на алкохол от 0,95 промила в издишания от водача въздух. Длъжностните лица издали на жалбоподателя Талон за медицинско изследване № ***, придружен от седем броя холограмни стикера за валидност и сигурност на пробата с номер ***.

За констатираното нарушение длъжностното лице В.М.Т. в присъствието на свидетеля В.Л. съставил в 3.40 часа на същата дата АУАН Серия „GА“ с бланков № 299463/04.10.2020г., с който на C.K.V. било вменено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 пр.1 от ЗДвП. На АУАН не бил извършен писмен превод, а устен такъв от страна на св.В.Л.. Актът бил предявен на жалбоподателя, но същият не го подписал, като отказа на жалбоподателя да подпише акта е удостоверен по надлежния ред, чрез подписа на свидетеля Г.Н.Р.. В законоустановения тридневен срок било депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН с приложени писмени доказателства.

В законоустановения срок и в рамките на правомощията си *** към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, въз основа на съставения АУАН, е издал атакуваното НП №20-938-003658 от 04.10.2020г., видно от обстоятелствената част на което фактическата обстановка, установена и описана в АУАН е възприета изцяло.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на В.М.Т., които  съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви, обективни  и липсва индиция за тяхната заинтересованост. Подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства, а именно: АУАН Серия „GА“ с бланков № 299463/04.10.2020г. на л.32; талон за изследване №*** на л.33; НП №20-938-003658 от 04.10.2020г. на л.35; данни за резултати от техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARDM-0254 на л.36-37; справка за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“ рег.№3286р-19734 от 07.05.2020г. на л.39; възражение на л.40-42; пълномощно на л.43 и заповед на л.47-48 от делото.

 Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочена е и законовата разпоредба, която е нарушена. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Безспорно е по делото, че нарушителят няма постоянен адрес в РБългария. В такива случаи с оглед ускоряване на процедурата по издаване на наказателното постановление законодателят в чл.44, ал.4 от ЗАНН предвижда съставеният акт да се предостави незабавно от наказващия орган. В разглеждания казус актът е съставен на 04.10.2020г. и НП е издадено в същия ден – 04.10.2020г., поради което следва да се приеме, че НП е издадено именно при условията на чл.44, ал.4 от ЗАНН.  Като гаранция на правото на защита на нарушителя, изречение второ на тази разпоредба  изисква при предявяването на акта на наказващия орган на нарушител, който няма постоянен адрес в страната, към него да се приложат писмени обяснения или възражения или да се удостовери, че същият отказва да даде такива. Единствено наличието на писмени обяснения/възражения от нарушителя или на изрично удостоверен отказ на последния да ги даде/направи, респ. посочването от негова страна, че няма такива, може да обоснове законосъобразност на административно-наказателната процедура при условията на незабавно произнасяне от наказващия орган, доколкото само по този начин се установява, че е осигурена възможност на наказаното лице да упражни в пълен обем правото си на защита. В настоящият случай няма данни при съставяне на АУАН наказаният да е дал обяснения или да е направил възражения незабавно, респ. да  сочи, че няма такива, нито има отбелязване в акта, удостоверяващ отказ на нарушителя да направи такива. При липса на подобни данни не може да се приеме, че 3-дневният срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, какъвто срок де факто е указан в съставения акт, се игнорира от ал.4 на нормата. Токова становище може да се възприеме само при наличие на определените предпоставки, посочени по-горе.

Следва да се отбележи също така, че лицето, на което е представено и връчено копие от АУАН, е *** гражданин, невладеещ български език – езикът, на който се води производството. По аргумент на чл.21, ал.1 НПК и според неоспоримата практика на българските съдилища, административно-наказателния процес в България се води на български език, въпреки отсъствието на това уточнение в ЗАНН и липсата на изрична препратка към това в чл.84 ЗАНН, често тълкуван като строго ограничителен по отношение на субсидиарното приложение на разпоредбите на НПК. Също така чл.1 от ЗАНН посочва, че същият „осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите“, т.е. гарантирано е правото на защита на нарушителя, изразяващо се в правото на наказания да разбере за извършването на кое действие или бездействие е санкциониран и когато в частност се касае за чужд гражданин, следва още в началото на административно-наказателния процес същият да ползва преводач, ако няма данни, че лицето владее български език на подходящо ниво и е задължително спазването на разпоредбата на ал.2 на чл.21 НПК. НПК предполага употребата и на друг език, различен от родния на нарушителя, но неизменно присъства изискването за преводач.

Упражняването на субективното процесуално право за запознаване с акта е съществен елемент от правото на защита и в тази връзка препятстването му е от категорията на визираните в чл.348, ал.3, т.1 от НПК. Обективно препятствие за упражняване на правото, и то несъвместимо с изискването на чл.21, ал.2 от НПК, е непознаването на езика на административно-наказателното производство (по арг. от чл.21,  ал.1 от НПК,  вр. с чл.84 от ЗАНН процесуалният език е българския). Дори да не се възприеме тезата за обхвата на препращането по чл.84 от ЗАНН, то при насрещна теза за липсата на уредба в ЗАНН относно задължителното участие на преводач, очевидно се касае за празнота в правото, чието преодоляване се осъществява по реда на чл.46, ал.2 изр.1 от Закона за нормативните актове по аналогия на закона с прилагането на чл.21 от НПК. Следователно, макар и да не е изрично уредено в ЗАНН, изискването за назначаване на преводач на нарушителя, невладеещ езика, на който се води производството – български, е абсолютно и неизпълнението му се приравнява на съществено процесуално нарушение, тъй като всякога води до съществено ограничаване правото на защита на нарушителя по повдигнатото му „административно обвинение“. Изискването на чл.21,  ал.2 от НПК ще бъде изпълнено и в случаите, когато, при съгласие на нарушителя, за преводач се назначи лице, присъстващо на местоустановяването на нарушението или на местосъставянето на акта и владеещо езика на нарушителя, като данните на това лице следва да бъдат надлежно закрепени в акта. В конкретния случай това не е сторено – липсват каквито и да било данни относно самоличността на лицето, превело акта. Налице са твърдения, целящи доказване на обстоятелството, че са предприети действия нарушителят да бъде запознат със съдържанието на АУАН (т.е., че е извършен превод) – свидетелят Т. сочи в своите показания, че колегата му Л. разяснявал съдържанието на АУАН на английски език.

Тук следва да се подчертае, че  преводачът е самостоятелен субект на наказателноправни отношения извън кръга на субектите в процеса /съд, прокурор, подсъдим, защитник, частен тъжител, частен обвинител, граждански ищец и граждански ответник/. Преводач се назначава не само когато някое от лицата, което взема участие в процеса, не владее български език /писмено и говоримо/, но и когато се налага превеждането на документи, които имат значение за делото. По силата на чл.55, ал.2 от НПК обвиняем, което не владее български език, има право на устен  и писмен превод в наказателното производство на разбираем за него език. На обвиняемия се предоставя писмен превод на постановлението за привличане на обвинеяем, на определенията на съда завземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция. Обвиняемият има право да откаже писмен превод по реда на този кодекси, когато  има защитник и не се нарушавана процесуалните му права. Никакво значение няма дали съответния  държавен орган- контролен, наказващ, разследващ владее или не чужд език.  Преводачът се назначава за да обезпечи правото на защита и равенството  на гражданите пред държавните органи. Като самостоятелен субект в процеса преводачът  участва във всички действия, в които участва и обвиняемият, както и при срещите му със защитника по повод провеждане на разпит на обвиняемия или негови искания, бележки, възражения и жалби. Когато това няма да попречи за упражняване на правото на защита, устният превод може да се извърши чрез видеоконференция, телефонна конференция или чрез друго техническо средство. За неявяване или отказ да извърши превода без уважителни причини преводачът се наказва с глоба до петстотин лева. Ако преводачът посочи уважителни причини за неявяването си, глобата се отменя.

 Съдът не споделя  становището на ответника по жалбата, че в хода на административнонаказателното производство, наказващият орган няма задължение да назначава преводач във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език и съображенията бяха изложени обстойно по-горе.

 

Ползването на случайно лице, което да превежда вербално, не е изпълва изискването да бъде назначен преводач от административно-наказващия орган. Следва да се посочи също, че освен АУАН, задължително с превод е следвало да бъде придружено и самото НП, тъй като именно с последното се ангажира административно-наказателната отговорност на наказаното лице. Такива действия нито се твърдят да са извършвани, нито се установяват от събраните по делото доказателства.

Допуснатото процесуално нарушение не е от категорията нарушения, които могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не се касае за нередовност на самия акт, поради което и не би могло да се санира в последващ стадий на производството, а съставлява формална предпоставка за отмяна на оспореното наказателно постановление.

 

 Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0938-003658 от 04.10.2020г. на *** към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя C.K.V., роден на ***г., *** гражданин, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са били наложени административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред АС-гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: