№ 198
гр. Бяла Слатина, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20221410100822 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, (предишно наименование
„ЮБЦ“ ЕООД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1404, район р-
н Т. “България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от М.А.У., чрез Адвокатско дружество „Г.
и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В. Г., вписан в САК, със съдебен адрес гр.С.,
бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, с която се иска да се установи наличието на
претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист
срещу ответника Х. С. П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с.К., обл.В., ул. Н.
В. № 3, за сумата от 54,51 лв. – главница представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги с клиентски номер 14027499001 от 13.11.2017г.
за периода от 08.05.2019г. до 07.07.2019г. сключен с „БТК„ ЕАД, което вземане е
прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е
прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г. и анекс към договора от
05.10.2020г., за което вземане са издадени съответни фактури, както и направените съдебни
разноски в заповедното и исковото производство.
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1
от ГПК и чл.92 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника Х. С. П., не е депозирал
писмен отговор във връзка с предявената искова молба, но е депозирал писмена молба вх.№
3405/20.07.2022г., с която е приложил вносна бележка за сумата от 55.00 лв.
Съдът с разпореждане № 711/21.07.2022г. е изпратил препис от молбата с приложената
вноска бележка на ищеца за писмено становище.
1
Ищеца с молба-становище вх.№ 3668/03.08.2022г. е поискал съдът да постанови
решение по чл.237, ал.1 от ГПК-решение по признание на иска за главницата, като е поискал
да се осъди ответника Х. С. П. да заплати направените от ищеца разноски в заповедното и
исковото производство, които са обективирани като списък по чл.80 от ГПК в молбата-
становище.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 663/2022г. на РС-
Бяла Слатина.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 663/2022г. на РС-Б.Слатина срещу длъжника Х. С. П.
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с.К., обл.В., ул. Н. В. № 3 е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК № 372/06.06.2022г. за сумата от 54,51 лв. – главница
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с
клиентски номер 14027499001 от 13.11.2017г. за периода от 08.05.2019г. до 07.07.2019г.
сключен с „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия
от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от
01.10.2019г. и анекс към договора от 05.10.2020г., за което вземане е издадена крайна
фактура № **********/08.07.2019г. за периода от 08.07.2019г. до 07.08.2019г., както и
направените съдебни разноски в размер на 25,00 лв. заплатена държавна такса и 180,00 лв.
адвокатски хонорар.
В срока по чл.415 от ГПК длъжника Х. С. П. е депозирал възражение, с което посочил,
че задължението му е погасено, прилагайки разпореждане № 27/07.01.2022г. по ч.гр.д.№
1566/2021г. по описа на РС-Бяла Слатина.
В исковата молба ищеца навежда доводи, че между длъжника/ответник в настоящето
производство/ Х. С. П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с.К., обл.В., ул. Н. В.
№ 3 и „БТК“ ЕАД -С. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №
1402749913112017-42116933 от 13.11.2017г., с клиентски номер 14027499001, с който
абонатът е заявил за ползване мобилна интернет услуга за номер ********** по избран
тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, с месечна абонаментна такса от 21,80 лв. с ДДС, за
срок от 24 месеца.
Въз основа на процесният договор за далекосъобщителни услуги сключен между Х. С.
П. и „БТК“ ЕАД са издадени фактури, обективиращи вида и размера на неплатената
електронна съобщителна услуга, а именно: фактура № **********/08.05.2019г. и фактура №
**********/08.06.2019г. на обща стойност от 89,35лв.
Абонатът е потребил, но не е заплатил мобилни услуги фактурирани за няколко
последователни отчетни месеца: м.05/2019г. и м.06/2019г. Към всяка от фактурите има
детайлизирано приложение-извлечение за размера на сумите.
В раздел VІІІ „Права и задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ЕАД, в чл.43.1. от ОУ
2
на „БТК“ ЕАД е посочено, че абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми
за предоставените услуги, а чл.44.1 от същите ОУ визира, че абонатът отговаря за забава в
плащането на дължими суми за предоставените телефонни услуги по тези Общи условия.
„БТК“ЕАД има право да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми
за предоставените услуги по Договора и Общите условия(чл.45.1).
При неспазване на кое и да е задължение визирано в т.43 от ОУ, мобилният оператор
има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, да прекрати едностранно
индивидуалният договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него.
В случая поради неплащане на ползваните мобилни услуги за няколко месеца, за които
са издадени горепосочените фактури, кредитора „БТК“ЕАД е прекратил едностранно
индивидуалният договор с Х. С. П. и издал крайна фактура № **********/08.07.2019г. за
периода от 08.07.2019г. до 07.08.2019г. с начислена обща сума за плащане в размер на
130,61 лв. В тази фактура ищцовото дружество твърди, че е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, редуцирана до размер
54,51 лв., представляваща сбор от трикратният размер на месечните такси(без ДДС) на всяка
абонаментна услуга от сключения договор и е включена сумата за потребените мобилни
услуги от предходни отчетни периоди, които не са предмет на настоящето производство.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 01.07.2019г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.
В процесният договор № 1402749913112017-42116933 от 13.11.2017г., с клиентски
номер 14027499001 /стр.25 от делото/ е записано, че с прекратяването на споразумението се
прекратяват всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни
услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичане на уговореният срок (в случая
той е за 24 месеца, от 13.11.2017г. до 13.11.2019г.) по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на оператора неустойка
равна на оставащите месечните абонаментни такси до изтичане срока за ползване, като за
физическите лица това е ограничено до размер на трикратния размер на месечните
абонаментни такси.
Впоследствие е сключен договор за цесия от 16.10.2018г. между„БТК“ ЕАД и
„С.Г.Груп“ ООД.
По силата на чл.5 от договора, цесионерът е задължен и упълномощен да уведоми
длъжника от името на цедента за прехвърлянето на вземането. Приложено е и изрично
пълномощно в тази насока изготвено от „БТК“ ЕАД (л.24 от делото), както и потвърждение
за прехвърляне на вземането на Х. С. П. по чл.99,ал.3 от ЗЗД.
Видно от Договор за цесия от 01.10.2019г. сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“
ЕООД се установява, че цедентът „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на цесионера „ЮБЦ“
ЕООД следните свои вземания, а именно: вземане в размер на 54,51 лв., придобито по
3
силата на Договор за цесия, сключен между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД от 16.10.2018г., подробно индивидуализирано в Приложение № 1
към този договор.(л.22 от делото).
По делото е представено Уведомление за цесия изходящо от„БТК” АД, чрез “С. Г.
Груп” ООД и от “ЮБЦ” ЕООД(с ново наименование „Угренова Естейт“ ЕООД) до
ответника, за извършените цесии, като липсват доказателства за връчването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда
действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение
на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от
предишния кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД .
Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3
ГПК. В този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 3 от 16.04.2014 г.
на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
В съдебната практика се приема, че е налице валидно съобщаване, както в случаите,
когато това е направено лично от цедента, така и в случаите, когато по пълномощие на
цедента такова съобщаване извърши цесионерът, както е и в настоящия случай. Дори да се
приеме хипотетично, че липсват категорични доказателства за уведомление, което да е
връчено на длъжника преди образуване на настоящото дело с получаване на препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея, съдържащи процесния договор за цесия и
упълномощаване на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът
/като длъжник/ е узнал за цедирането на вземането.
В случая ответника Х. П. е получил лично препис от исковата молба с всички
приложени доказателства на 18.07.2022г., видно от върната разписка на съобщението/.42 от
делото/.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане, не
може да бъде игнорирано и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено.
Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт,
стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално право. В
този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о.; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.на ВКС, I т.о.; Решение №
78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о.
С оглед изложеното съдът намира, че договорът за цесия е произвел действие по
отношение на ответника, което обосновава извод за доказаност на активната и пасивната
4
материална легитимация по предявения иск.
Предвид обстоятелството, че договорите и на двете цесии и Уведомлението за цесия
изходящо от„БТК” АД, чрез “С. Г. Груп” ООД и от “ЮБЦ” ЕООД(ново наименование
„Угренова Естейт“ ЕООД) до ответника са били приложени към исковата молба, които са
получени лично от него на 18.07.2022г., следва да се приеме, че той е надлежно уведомен за
тях.
Поради това ищеца моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца в размер
на 54,51 лв. – главница представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги с клиентски номер 14027499001 от 13.11.2017г. за периода от 08.05.2019г.
до 07.07.2019г. сключен с „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД с
договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с
договор за цесия от 01.10.2019г. и анекс към договора от 05.10.2020г., за което вземане са
издадени съответни фактури, със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.
Претендира направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на
ответника, не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.
В срока за писмен отговор ответника Х. С. П. е депозирал писмена молба вх.№
3405/20.07.2022г., с която е приложил вносна бележка за сумата от 55.00 лв. въз основа на
нея ищеца посочил, че желае съдът да постанови решение по чл.237, ал.1 от ГПК-решение
по признание на иска за главницата, като е поискал да се осъди ответника Х. С. П. да
заплати направените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство, които са
обективирани като списък по чл.80 от ГПК в молбата-становище.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание, като заявил, че дължи сумата,
признава иска по основание и размер, както и разноските. Също желае съдът да постанови
решение по признание на иска по реда на чл.237 от ГПК.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и изразеното становище на
ответника в проведеното открито съдебно заседание, счита, че следва да приложи
разпоредбата на чл. 237 от ГПК и че са налице предпоставките за постановяване на решение
при признание на иска.
Настоящото решение, с оглед разпоредбата на чл. 237, ал.2 от ГПК се постановява въз
основа на признание на иска в с.з., поради което същото не следва да се мотивира по
същество. В случая не е налице никоя от хипотезите на чл. 237, ал.3 от ГПК.
Ищецът е направил искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни разноски, като съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските,
5
направени в заповедното производство. Ищецът представя списък на разноските, които
следва да бъдат присъдени.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в размер
на 205,00 лв. по заповедното производство и 205,00 лв. по исковото производство.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Х. С. П. с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес с.К., обл.В., ул. Н. В. № 3, ЧЕ СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ
НА „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, (предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД), с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1404, район р-н Т. “България” № 81,
вх. В, ет. 8, представлявано от М.А.У., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК
*********, представлявано от адв.В. Г., вписан в САК, със съдебен адрес гр.С.,
бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, сумата от 54,51 лв. – главница представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с клиентски номер
14027499001 от 13.11.2017г. за периода от 08.05.2019г. до 07.07.2019г. сключен с „БТК„
ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018г., а
„С.Г.Груп“ ООД го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г. и
анекс към договора от 05.10.2020г., за което вземане е издадена крайна фактура №
**********/08.07.2019г. за периода от 08.07.2019г. до 07.08.2019г. и е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 372/06.06.2022г. по ч.гр.д.№ 663/2022г. по описа на РС-
Б.Слатина, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск поради ПОГАСЯВАНЕТО МУ ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ от ответника след образуване на исковото производство по гр.д.№
822/2022г. по описа на БСлРС.
ОСЪЖДА Х. С. П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с.К., обл.В., ул. Н.
В. № 3, ДА ЗАПЛАТИ на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, (предишно наименование „ЮБЦ“
ЕООД), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С. 1404, район р-н Т.
“България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от М.А.У., чрез Адвокатско дружество „Г. и
П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В. Г., вписан в САК, със съдебен адрес гр.С.,
бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, направените деловодни разноски по исковото
производство по гр.д.№ 822/2022г. по описа на БСлРС, в общ размер от 205,00 лв., както и
сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 663/2022г. по описа на РС-
Б.Слатина разноски в общ размер от 205,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
Решението се постановява по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 663/2022г.
по описа на РС-Б.Слатина.
6
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
7