Решение по адм. дело №1009/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по искова молба, предявена от Г. П. П., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. 12, чрез пълномощник адвокат А. К., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 1 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, за периода от 06.03.2024 г. до 30.07.2024 г., при престоя му в Затвора Пловдив, ведно с мораторната лихва, считано от датата на преустановяване на бездействието на органите на ГДИН (30.07.2024 г.) до датата на предявяване на исковата молба в съда – 16.05.2025 г. в размер на 56 лв. и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до датата на окончателното плащане на обезщетението, изразяващи се в здравословни проблеми като главоболие и чести респираторни заболявания, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, а именно: липса на достатъчно жилищна площ (нетна площ не е надвишавала 3 кв. м.); липса на вентилация, свеж въздух и достатъчно слънчева светлина (в стаите имало малък прозорец, който не осигурявал достатъчно светлина и свеж въздух, което създавало на ищеца дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни заболявания); лоши хигиенни условия в тоалетната (имало неработещи казанчета, липсвали прегради, работещи чешми или умивалници, тоалетната не била шумоизолирана); лошо състояние на банята (къпели се заедно по 30-40 човека, като се изчаквали взаимно, което ги поставяло в унизително положение, душовете били само 5-6, като от тях течало или гореща, или ледено студена вода, водата не ставала за пиене, преминавали през открита площ, за да отидат до банята, съответно да се приберат след това); липса на външна и вътрешна изолация на стените на затвора, вследствие на което отоплението през зимата било много трудно, не са му предоставяни дебели завивки, с които да се завие; в килиите имало наличие на насекоми, най-вече дървеници, хлебарки и бълхи; не се раздавали препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; липса на достатъчно шкафове за затворниците, поради което се налагало да ползват общи шкафове за бельо и посуда; малкото мебели в килията, които били налични, били изпочупени и изтърбушени, с което са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ).

Претендира се присъждане на разноски, а именно 10 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в полза на материално затруднено лице по чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата.

3. Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва така предявената искова молба и счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция, алтернативно за частична основателност на претендираните неимуществени вреди.

ІІ. За допустимостта.

5. От Справка към рег. № 4390/30.05.2025 г. от 30.05.2025 г., изготвена от ИСДВР В. Ч. (л. 21 - л. 23) и след извършена служебна справка, се установява, че на 06.03.2024 г. Г. П. П., [ЕГН] е подал в Административен съд – Пловдив искова молба, чрез адв. К., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – [населено място], с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди – общо 15 000 лв.: за периода от 01.05.2018 г. - 30.11.2019 г. в размер на 5 000 лв., за периода от 01.02.2020 г. - 31.03.2021 г. в размер на 5 000 лв., за периода от 01.02.2023 г. – 06.03.2024 г. - датата на предявяване на исковата молба в съда - в размер на 5 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 06.03.2024 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, въз основа на която, е образувано адм. дело № 478/2024 г. по описа на съда.

Твърденията на П. са били, че през процесните периоди е претърпял неимуществени вреди в Затвора Пловдив от липса на достатъчно жилищна площ, липса на вентилация и достатъчно свеж въздух, неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или умивалници, а също на шумоизолация в тоалетната, във връзка с условията за баня, лошо качество на водата за пиене, липса на достатъчно слънчева светлина, липса на изолация на външните и вътрешни стени на затвора, непредоставяне на достатъчно дебели завивки през зимните месеци, наличие на насекоми, най-вече дървеници, хлебарки и бълхи, не се раздавали препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения, в които е пребивавал ищецът, липса на индивидуална и корекционна работа от страна на отговорните лица в затвора, липса на достатъчно шкафове за затворниците.

Производството по адм. дело № 478/2024 г. по описа на съда е приключило с постановяване на Решение № 6740/29.07.2024 г., с което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на Г. П. П., [ЕГН], обезщетение за неимуществени вреди в размер на общо 3 677 лв., за периоди от 01.05.2018 г. - 30.11.2019 г. вкл., от 01.02.2020 г. - 31.03.2021 г. вкл. и от 01.02.2023 г. – 06.03.2024 г. вкл., ведно със законна лихва, считано от 06.03.2024 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателно изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв. Съдебното решение е влязло в законна сила на 19.02.2025 г. (след като е било оставено в сила с окончателно Решение № 1645/19.02.2025 г., постановено по КАД № 2831/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, XXI състав).

6. Незаконосъобразната административна дейност, на която се основават исковите претенции и по двете дела (настоящото и адм. дело № 478/2024 г. по описа на съда), се изразява най-общо в неосигуряване на човешки условия по европейския стандарт в нарушение на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

7. Въз основа на горното съдът приема, че по отношение на част от исковия период е налице пълна идентичност между предявения по настоящото дело иск и исковата претенция по адм. дело № 478/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, а именно: 1. страните (ищец Г. П. П. и ответник – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“); 2. основанието на двата иска – за ангажиране отговорността на държавата за вредите, причинени на задържаното, съответно лишеното от свобода лице от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража и 3. отправеното до съда искане и по двата иска - за присъждане на обезщетение за претърпени от Г. П. П. неимуществени вреди за 06.03.2024 г. в Затвора Пловдив.

8. Съгласно чл. 126, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск. В случая настоящото дело се явява именно по-късно заведено.

9. При това положение, исковата молба, предявена от Г. П. П., с [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. 12, чрез адв. К., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в частта, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 6,80 лв., ведно с мораторната лихва, считано от датата на преустановяване на бездействието на органите на ГДИН (30.07.2024 г.) до датата на предявяване на исковата молба в съда – 16.05.2025 г. в размер на 0,38 лв. (съобразно претендирания от самия ищец размер на мораторна лихва) и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до датата на окончателното плащане на обезщетението, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в здравословни проблеми като главоболие и чести респираторни заболявания, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на 06.03.2024 г. в Затвора Пловдив, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази част – прекратено, на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 159, т. 7 от АПК.

10. Съответно в останалата част, а именно, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 993,20 лв. (1000 лв. – 6,80 лв.), ведно с мораторната лихва, считано от датата на преустановяване на бездействието на органите на ГДИН (30.07.2024 г.) до датата на предявяване на исковата молба в съда – 16.05.2025 г. в размер на 55,62 лв. (56 лв. – 0,38 лв.) и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до датата на окончателното плащане на обезщетението, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в здравословни проблеми като главоболие и чести респираторни заболявания, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в периода от 07.03.2024 г. до 30.07.2024 г. вкл. в Затвора Пловдив, исковата молба на П. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се явява процесуално ДОПУСТИМА за разглеждане.

III. За фактите:

11. От данните по делото (писмо рег. № 3066/09.06.2025 г. на Началника на Затвора Пловдив – л. 19; Справка на вх. № 4390/30.05.2025 г. от 02.06.2025 г. на Инспектор „СДВР“ Г. А. – л. 20; Справка към рег. № 4390/30.05.2025 г. от 30.05.2025 г. на ИСДВР В. Ч. – л. 21 – л. 23; Становище к. рег. № 4390/30.05.2025 г. от 06.06.2025 г. на Специалист ТРЗ Ив. С. – л. 25; Справка към рег. № 5850/29.05.2025 г. от 05.06.2025 г. на НС „ФЛКР“ К. С. – л. 26; писмо рег. № 3590/07.07.2025 г. на Началника на Затвора Пловдив – л. 47; Докладна записка рег. № 3528/04.07.2025 г. на Р. А. – стоковед; Справка към рег. № 5641/02.07.2025 г. от 03.07.2025 г. на ИСДВР В. Ч. – л. 54 – л. 56 и Справка към рег. № 5641/02.07.2025 г. от 04.07.2025 г. на НС „ФЛКР“ К. С. – л. 58) се установява, че Г. П. П. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив в част от посочения по-горе период, а именно:

- от 07.03.2024 г. до 11.07.2024 г. вкл. в стая № 5 на Шести пост.

Размерът на стая № 5 на пост VI е 28,52 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0,96 х 1,15 м. и 0,48 x 1,15 м. Санитарният възел е обособено помещение с площ от 2,46 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,31 х 1,10 м. В посочената стая са били настанени, както следва:

- от 07.03.2024 г. до 14.03.2024 г. - 5 лишени от свобода;

- от 15.03.2024 г. до 18.03.2024 г. - 6 лишени от свобода;

- от 19.03.2024 г. до 27.03.2024 г. - 5 лишени от свобода;

- от 28.03.2024 г. до 15.04.2024 г. - 6 лишени от свобода;

- от 16.04.2024 г. до 17.04.2024 г. - 5 лишени от свобода;

- от 18.04.2024 г. до 13.05.2024 г. - 6 лишени от свобода;

- на 14.05.2024 г. - 7 лишени от свобода;

- от 15.05.2024 г. до 16.06.2024 г. – 6 лишени от свобода;

- от 17.06.2024 г. до 19.06.2024 г. – 5 лишени от свобода;

- от 20.06.2024г. до 11.07.2024 г. – 6 лишени от свобода.

На 12.07.2024 г. ищецът е преведен в Затвора Пазарджик.

Капацитетът на стая № 5 на пост VI е 7 човека.

Според информацията, предоставена от Затвора Пловдив, на всеки подсъдим или лишен от свобода се осигурява легло, дюшек и постеловъчен инвентар. При желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява колкото комплекта са му необходими. Отделно от това, настанените лица могат да получат от близките си чаршафи, одеяла и други, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни. При постъпването в Затвора Пловдив на 11.07.2023 г. на П. е трябвало да му бъде осигурен постелъчен инвентар, като няма данни какво е било осигурено. На 23.01.2024 г. дюшеците са били подменени с матраци в целия затвор и няма данни за постъпвали молби от ищеца за завивки.

Във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и лишените от свобода имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Тоалетните във всички стаи са обособени помещения с отделен вход. Стените им са иззидани от тухли, отвън са измазани с варова мазилка, шпакловани и боядисани, отвътре са с фаянсови плочки до определена височина и варова мазилка.

На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат възможност за баня всеки работен ден, като от График за разпределение на времето на лишени от свобода от пост № 6 (л. 24), на който пост е бил настанен и ищецът, се установява, че за баня са определени дните понеделник и петък от 14,00 часа до 15,00 часа, ката работещите в цеховата зона ежедневно от 16,30 часа до 17,00 часа имат определено време за баня, а работещите в домакински щат – ежедневно от 15,00 часа до 16,00 часа. Банята за лишените от свобода е обща, подът на която е с мозайка, а стените – с фаянсови плочи. В банята има обособена съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си и не се налага лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето. Банята разполага с осем душа, които работят и могат да се ползват от лишените от свобода по предварително изготвен график, като при намаляване на налягането на водата, едновременно работят до шест душа.

Водата в Затвора Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество, от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот.

Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в съответното помещение, като за целта получават съответните прибори, но също могат да ги закупуват от лавката на Затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. На лишените от свобода веднъж в месеца са раздавани чрез чистача на поста, установените със Заповед № Л-1811/21.04.2020 г. по Таблица № 6 перилни, миещи и дезинфекциращи препарати, като при раздаването отговорникът на всяка килия се подписва, че е получил консумативите, полагащи се на всеки един от съответната килия, в подкрепа на което са представени копия от протоколи, които обаче съдът констатира, че касаят Пети пост, на който ищецът не е пребивавал през исковия период. Независимо от гореизложеното, от Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за 1 (един) месец, утвърдена от Главния директор на ГДИН, се установява, че на един лишен от свобода – мъж се полагат 200 гр. сапун тоалетен за къпане и миене, 250 гр. сапун обикновен за пране и 400 гр. перилен препарат – прах за пране (л. 15 и л. 53).

Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Пералнята се ползва по утвърден график и изявено желание от страна на лишените от свобода. В общото помещение на групата има простор за простиране на дрехи при необходимост, като отделно, в пералното помещение има и сушилня за дрехи. Съгласно Седмичен график на служебната пералня в Затвора [населено място] за спалното бельо на лишените от свобода, са предвидени дните понеделник и четвъртък, лични дрехи на социално слаби лишени от свобода – за сряда, а лични дрехи на лишените от свобода със здравословни причини – за събота (л. 14).

Стените на затвора – вътрешни и външни имат варо-циментова мазилка. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. В корпуса на Затвора Пловдив – ОП1, ОП2 и на Пети и Шести пост през исковия период, не е извършван основен ремонт на помещенията за лишените от свобода. Извършвани са обаче текущи ремонти и поддръжка, изразяващи се в своевременна смяна на течащи кранчета, смяна на осветителни тела, отстраняване на течове и др., своевременно са остъклявани счупени прозорци.

Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Спалните помещения в Затвора Пловдив са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена и не би следвало да има мухъл.

Има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН (по затвори). Обработката се извършва от нарочно обучен служител. Периодът на обработване е на два месеца или при необходимост. При обработка при необходимост се третират само определени сектори в МЛС, в подкрепа на което са представени Протоколи за ДДД обработка на 21.02.2024 г., 24.04.2024 г., 17.06.2024 г., 16.07.2024 г. и 28.08.2024 г., т.е. преди, по време и след пребиваването на ищеца в Затвора Пловдив (л. 27 и сл.), в които е описан размер на обработената площ – 3 500 кв.м. или 4 000 кв.м., посочено е, че видът на обработените площи, са помещенията, посочени са също така и препаратът, с който е третирано и неговото количество, вид на обработката, време на действие на биоцида и др. под., както и имената и подпис на лицето, извършило, описаните в протокола дейности и имената и подпис на лицето, приемащо извършената работа.

По време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ ищецът е включван в общогрупови мероприятия - Турнир по „Не се сърди човече“ и служба на Католическа църква - орден „Мисионерки на любовта, сестрите на Майка Тереза“. Устроен е на работа като ръчник в „Обособено производство“ – 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден на 03.04.2024 г. Спрян е от работа на 23.04.2024 г., поради системно отсъствие и несправяне с възложените задачи.

За работещите в различните зони се осигурява престой на открито, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода. По време на провеждане на престой на открито, лишените от свобода от Пети и Шести пост могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи.

На лишените от свобода не е разрешено да отглеждат домашни любимци в спалните помещения съгласно чл. 88а, ал. 2, т. 5 от ППЗИНЗС.

12. По делото като свидетел е разпитан Т. М. П.. Същият заявява, че познава Г. П. П. от няколко години - от Затвора Пловдив. С него са били в съседни килии през 2024 г. в Затвора Пловдив. Доколкото си спомня, било е от април до юни или от май до юни, не си спомня точно. Ищецът е бил в пета, а свидетелят - в десета килия. В пета килия били около седем човека тогава. През този период свидетелят е влизал в пета килия - тя представлявала малка стая, в нея имало влага, мухъл, стените се лющели, вратата на тоалетната била счупена, имало изключително много хлебарки и дървеници, имало течаща вода в тоалетната, имало два крана за мивка, но нямало казанче на тоалетната. Във всички тоалетни в затвора твърди, че нямало тоалетни казанчета, имало маркуч, с който миели тоалетната. Повечето хора си перяли дрехите на ръка и си ги простирали в стаите и затова имало мухъл и влага, и ищецът си перял дрехите на ръка и ги простирал в стаята. Банята се намирала на средата на двора, в нея пускали по няколко килии наведнъж – около 20 човека, в банята имало десет душа, от които работели четири и другите 16 човека особено през зимно време оставали в средата на двора. Доколкото свидетелят си спомня, нямало достатъчно слънчева светлина в пета килия.

ІІІ. За правото:

13. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочения период именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

14. Каза се, главната искова претенция на ищеца, е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

15. На следващо място следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това, разбира се, очевидно налага преди всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в някое от специализираните за това места и по-точно в това, изрично посочено от него.

Тук е мястото да се посочи, че от приетите по делото доказателства се установява, че П. не е пребивавал в Затвора Пловдив от 12.07.2024 г. до 30.07.2024 г., доколкото, считано от 12.07.2024 г. е пребивавал в Затвора Пазарджик. Само това е достатъчно да се приеме, че в тази част (досежно претендираните неимуществени вреди през цитираните по-горе периоди, през които П. не е пребивавал в Затвора Пловдив), исковите претенции са неоснователни.

При това положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, ще бъдат разгледани само за престоя на ищеца в Затвора Пловдив от 07.03.2024 г. до 11.07.2024 г. вкл.

16. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

Според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

17. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:

17.1. Не се установява нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно ищецът да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м. Конкретните данни в тази насока, предоставени от Затвора Пловдив, са описани подробно в т. 11 от настоящото решение, поради което няма да бъдат преповтаряни.

17.2. В стая № 5 на пост № 6, в която е бил настанен ищецът при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през исковия период в Затвора Пловдив, е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, които се констатира, че са два с размери 0,96 х 1,15 м. и 0,48 x 1,15 м., включително отваряем прозорец е наличен и в санитарния възел, който е с размери 0,31 х 1,10 м. Следователно възраженията на ищеца в тази насока са явяват неоснователни. Друг е въпросът и че не се установява ищецът да е имал дихателни проблеми, кашлица и да е бил предразположен към респираторни заболявания, както твърди. Разпитаният по делото свидетел също не е категоричен по отношение на наличието на слънчева светлина в килията.

17.3. Всички спални помещения в Затвора Пловдив, а така също и спално помещение № 5 на пост № 6, в което е пребивавал П. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през периода от 07.03.2024 г. до 11.07.2024 г. вкл. са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, като е имал правото да притежава нагревател, с който да си топли вода. Имал е достъп до баня два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС (така График за разпределение на времето на лишени от свобода от пост № 6 – л. 24). Преминаването през двора, за да се достигне до банята, също не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, тъй като според цитираната по-горе разпоредба на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане, а такива очевидно са осигурени. Друг е въпросът и че от събраните по делото доказателства се установява, че банята има обособена съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си и не се налага лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето.

Напълно недоказани останаха твърденията в исковата молба за неработещи казанчета в санитарните възли на обитаваните от П. помещения, за липса на прегради и за неработещи чешми и умивалници, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че санитарните помещения са обособени отделни помещения, своевременно са извършвани ремонти по смяна на течащи кранчета и отстраняване на течове. До извод за противното не водят и показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото от една страна същият не е пребивавал в същото спално помещение, в което е бил настанен ищецът, а от друга – той дори свидетелства за изначална липса на казанчета, каквото твърдение не се навежда в исковата молба.

Неосигуряването на външна изолация на стените на затвора, в каквато насока също има оплакване от страна на ищеца, както впрочем и шумоизолация в тоалетните, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на външна изолация/шумоизолация е над средното ниво на битови условия, а освен това поставянето на такава не е нормативно установено задължение на ответника.

По идентичен начин стои въпросът и с твърденията за лошо състояние на банята, както и че на затворниците се налагало да се къпят по 30-40 човека при работещи само пет – шест душа, от които тече или гореща или ледено студена вода, доколкото в тази връзка не са ангажирани никакви доказателства, а и разпитаният по делото свидетел посочва, че по едно и също време в банята са били около 20 човека, а не 30-40, както твърди ищецът.

Не се доказаха и твърденията за лошо качество на питейната вода. Нещо повече, прави впечатление, че това си оплакване ищецът е изложил в частта, в която се оплаква от лошото състояние на банята, който факт навежда на мисълта, че твърденията са за лошо качеството на водата от душовете, която вода, дори и да е ставала за пиене, след като мине през отоплителния уред – бойлер или друго подобно съоръжение (котел), е напълно естествено да промени своите качества.

17.4. Установява се също така и че отоплението се е осъществявало посредством централно парно в Затвора Пловдив, което няма данни да не е работило през отоплителния сезон. Друг е въпросът, че по-голямата част от исковия период, е извън отоплителния сезон.

Не се установи и на ищеца да не са били предоставени достатъчно дебели завивки, с които да се завие, доколкото от една страна от ответника е налице нарочно изявление, че няма данни за постъпвали молби от Г. П. за завивки (така докладна записка на Р. А. – стоковед – л. 48).

17.5. Настоящият съдебен състав не приема за доказани и твърденията за претърпени вреди от лошата хигиена и по-конкретно наличието на дървеници, хлебарки и бълхи в обсъждания период в Затвора Пловдив, тъй като от страна на ответника са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи, а именно протоколи за извършени дейности по ДДД непосредствено преди и по време на настаняването на ищеца в Затвора Пловдив, които съдържат информация за размера на третираната площ, препарата, с който е третирано и неговото количество, имената на лицето, извършило, описаните в протокола дейности и имената на лицето, приело обработката. Този извод не се променя и от показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие.

Противно на заявеното в исковата молба се установи и че на лишените от свобода, макар и в ограничени количества, са били раздавани перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи (така таблица № 6 на л. 15), в т.ч. същите са разполагали с възможността да закупят такива и от лавката на затвора, както и да поискат да им бъдат предоставени от техните близки.

17.6. Като недоказани следва да се приемат и следващите твърдения относно мебелировката в стаята, а именно, че за исковия период са липсвали достатъчно шкафове за затворниците, поради което те са били принудени да ползват общи шкафове за бельото и посудата си, както и че малкото мебели, които са били налични, са били изпочупени и изтърбушени. В тази насока ищецът не е ангажирал никакви доказателства.Такива данни не могат да бъдат извлечени и от показанията на разпитания по делото свидетел.

По идентичен начин стои въпросът и с твърдението за липса на индивидуална и корекционна работа от страна на отговорните лица по изпълнение на плана на присъдата на ищеца, доколкото от негова страна не са ангажирани доказателства в тази насока, а от страна на ответника са представени конкретни данни, че ищецът е включван в общогрупови мероприятия - Турнир по „Не се сърди човече“ и служба на Католическа църква - орден „Мисионерки на любовта, сестрите на Майка Тереза“, а така също е бил устроен и на работа.

17.7. Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация, обективирана в цитираните по-горе справки и становища (описани в т. 11 от настоящото решение). Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на ищеца.

С оглед изложеното следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва да се приеме, че условията, обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през процесния период, не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива, подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието „изтезание“ и понятието „нечовешко или унизително отнасяне или наказание“ се състои в „различната интензивност на причиненото страдание“ (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява „нечовешко или унизително отнасяне“, а само действията, които причиняват „тежко физическо или душевно страдание на едно лице“, каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси, свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

18. Крайният извод на съда е, че разглежданата искова претенция е неоснователна. Това налага същата да бъде отхвърлена.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

Р Е Ш И

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, предявена от Г. П. П., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. 12, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в частта, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 6,80 лв., за претърпени от него неимуществени вреди на 06.03.2024 г. при престоя му в Затвора Пловдив, ведно с мораторната лихва, считано от датата на преустановяване на бездействието на органите на ГДИН (30.07.2024 г.) до датата на предявяване на исковата молба в съда – 16.05.2025 г. в размер на 0,38 лв. и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до датата на окончателното плащане на обезщетението, изразяващи се в здравословни проблеми като главоболие и чести респираторни заболявания, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1009 по описа за 2025 г. на Пловдивския административен съд, в посочената част.

ОТХВЪРЛЯ исковата молба, предявена от Г. П. П., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. 12, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в частта, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 993,20 лв., за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 07.03.2024 г. до 30.07.2024 г. вкл. при престоя му в Затвора Пловдив, ведно с мораторната лихва, считано от датата на преустановяване на бездействието на органите на ГДИН (30.07.2024 г.) до датата на предявяване на исковата молба в съда – 16.05.2025 г. в размер на 55,62 лв. и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до датата на окончателното плащане на обезщетението, изразяващи се в здравословни проблеми като главоболие и чести респираторни заболявания, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Решението, в частта, с която исковата молба се оставя без разглеждане, а производството по делото се прекратява, има характер на определение и подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване. В останалата част, решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.