Определение по дело №7317/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260552
Дата: 16 юни 2022 г.
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20193110107317
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

……./……….2022 г.

 

гр. В.

 

            РАЙОНЕН СЪД - В., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено в състав:

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ

 

            като разгледа докладваното от съдията

            гр. д. 7317 по описа на РС-В. за 2019 г.,

            за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 89, т. 3, предл. 1-во от ГПК.

 

            На 24.02.2022 г. по делото е постъпила въззивна жалба с вх. № 262354 от съделителя О.Я. против постановеното по делото решение във втората фаза на съдебната делба.

            С разпореждане № 261257 от 24.03.2022 г. съдът е разпоредил препис от въззивната жалба да се изпрати на съделителите Д.П. и К.Я. с указание до страните, че в двуседмичен срок имат възможност да подадат писмен отговор.

            Преписът от въззивната жалба е надлежно връчен на Д.П. на 08.04.2022 г. В указания срок същата е подала писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 264659/20.04.2022 г.

            На 29.03.2022 г. по делото е постъпила молба от адв. Р.Ж. и адв. С. П., с която последните са направили отказ от пълномощия за представителство на К.Я. в производството по гр. д. № 7317/2019 г. на РС-В..

            Адресираното до К.Я. чрез адв. П. съобщение от 25.03.2022 г. е върнато в цялост с отбелязване на длъжностното лице по призоваване, че адв. П. не е пълномощник на К.Я..

            Съдът на 31.03.2022 г. е разпоредил преписът от въззивната жалба да бъде връчен на К.Я. на адреса, посочен в исковата молба, а именно гр. В., ул. „Ружа“, бл. 8, ет. 10, ап. 49, на който същият лично е получил на 10.07.2019 г. препис от исковата молба /л. 43/, ведно с разпореждане № 29496 от 08.07.2019 г. и на 11.09.2019 г. призовка за явява в първото по делото о.с.з., ведно с препис от определението по чл. 140 от ГПК.

            До горепосочения адрес на 01.04.2022 г. е изпратено ново съобщение, ведно с приложения препис от въззивната жалба, подадена от О.Я.. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване на длъжностното лице по призоваване, че адресатът К.Я. е извън страната до края на м. август 2022 г.

            На съделителя К.Я. с разпореждане № 29496 от 08.07.2019 г., което му е връчено със съобщението от 09.07.2019 г. /л. 43/ изрично му е указано, че на основание чл. 40, ал. 1 от ГПК ако замине за повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, както и че на основание чл. 41, ал. 1 от ГПК, ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. К.Я. е предупреден и за последиците от неизпълнение на тези свои процеусални задължения като главна страна в процеса, а именно фикционното връчване на съдебните книжа по арг. от ал. 2-ра на цитираните законови текстове.

            Въпреки неизпълнението на задълженията по чл. 40 и чл. 41 от ГПК от страна на К.Я., съдът с оглед принципа за равенство на страните в процеса е разпоредил с разпореждане № 261900 от 18.05.2022 г. съдебните книжа да се връчат на известния по делото ел. адрес на последния.

            Книжата са връчени на К.Я. на 05.06.2022 г. по ел. път на основание чл. 41а, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 3 от ГПК.

            Последният на 06.06.2022 г. е депозирал в деловодството на съда молба с вх. № 265899, в която е обективирал искане за предоставяне на служебна адвокатска защита поради обстоятелството, че се намира извън страната.

            Съдът с Определение № 260586/08.06.2022 г. е оставил без уважение молбата на К.Я. за назначаване на служебен адвокат на последния.  Определението е връчено на К.Я. на 13.06.2022 г. по ел. път.

            На същата дата /13.03.2022 г./ съделителят К.Я. е депозирал нова молба, в която е обективирано искане за продължаване на срока за отговор на въззивната жалба. Наред с искането по чл. 63 от ГПК, К.Я. в молбата си от 13.06.2022 г. явно и безпардонно демонстрира неуважението си към съдията-докладчик по делото, включително отправя заплахи до съдията-докладчик, за това че ако молбата му за продължаване на срока за отговор на въззивната жалба, считано от датата на прибирането му в Република България /26.06.2022 г./ до 11.07.2022 г. не бъде уважена, то ще бъдат сезирани съответните компетентни органи за разглеждане поведението на съдията докладчик.

            Съгласно чл. 89, т. 3, предл. 1-во от ГПК съдът налага глоба на страна за обида на съд в размер от 50.00 лева до 300.00 лева. Обида на съда по смисъла на посочената разпоредба е поведение, с което се проявява подчертано неуважение към съда, като държавна институция, конкретен съдия или съд. Санкцията за токова поведение е установена от законодателя в процесуалния закон с оглед защита авторитета на съда и правосъдието, както с оглед дисциплинирането на участниците в гражданския процес, които следва да реализират правата си по начин и в езикова форма, изключваща, каквито и да било прояви, чрез употреба на изрази или друго поведение на неуважение или обидно отношение, към съда. Достатъчно е изразът да е обиден в най-широкия смисъл на това понятие, да накърнява по какъвто и да било начин авторитета на съда или конкретен съдия. Несъмнено в случая, употребените от съделителя К.Я. думи и изрази, а именнонеУважаваният от менсъдияНасуф Исмалса от такова естество. С тях по недопустим начин се изразява подчертано неуважително отношение и се подронва авторитета и доверието към съда. Наред с последното, съделителят К.Я. с отправените заплахи към съдията докладчик за сезиране на съответните контролните органи, които да разгледат поведението на  последния, в случай че не му бъде уважена молбата по чл. 63, ал. 1 от ГПК, упражнява недопустим натиск върху съдията докладчик, с което подронва доверието в правораздаването, в независимостта и безпристрастността на съдиите.

            Ето защо, на  същия следва да му бъде наложена глоба в максимален размер от 300.00 лева, на основание чл. 89, т. 3, предл. 1-во вр. чл. 91, ал. 1 от ГПК.

            Водим от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАЛАГА глоба на К.Х.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, в размер на 300.00 лева, на основание чл. 89, т. 3, предл. 1-во ГПК вр. чл.91, ал.1 ГПК.

 

            Срещу глобата може да се подаде молба за отмяната й до съда, който я е наложил в едноседмичен срок от съобщаването на лицето.

           

            Определението не подлежи на обжалване.

           

            Съобщението до К.Я. да се връчи отново на посочения ел. адрес.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: