ОПРЕДЕЛЕНИЕ
град
София, 28.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на двадесет и осми октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно гр.
дело № 13133 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 577, ал. 1
от Граждански процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 32а от Правилник за
вписванията.
Образувано е по частна жалба, вх. № 18 – 00 – 155 от 02.10.2019 г.
по описа на Агенция по вписванията, подадена от Столична община, Район ”Витоша“
срещу Определение № 1161 от 12.09.2019 г. на съдия по вписванията при Софийски
районен съд, с което е постановен отказ да се впише искова молба, по
заявление, с вх. № 59029/12.09.2019 г. по описа на Служба по вписванията –
София.
В жалбата са наведени оплаквания, че неправилно е отказано исканото
вписване на исковата молба, тъй като не било съобразено от съдията по
вписванията, че исковата молба касаела само ½ ид. част от недвижимия
имот, конкретизиран в жалбата с идентификатор 68134.1934.175, предвид което
данъчната оценка на тази част възлизала
на сумата от 22 231.50 лева. При това положение, според доводите на
жалбоподателя, дължимата държавна такса по Тарифа за държавните такси, събирани
от Агенция по вписванията, не била равна на сумата от 44.46 лева, както
неправилно било посочено в обжалваното Определение, а се равнявала на сумата 22.23
лева. Моли да се отмени постановения отказ.
По делото е приложено становище на съдия по вписванията при
Софийски районен съд Руслан Василев, в което се излагат съображения за
неоснователност на жалбата. Сочат се постановките на Тълкувателно Решение № 7
от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Излага се също, че
дори да се приеме, че дължимата държавна такса е в размер на 22.23 лева, то
внесената от заявителя от 10.00 лева също не се явявала достатъчна. В
становището се уточнява, че отказът е постановен не заради недостатъчна такса, а поради липса
на надлежно заверена такава.
Софийският
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима. Съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК отказът да се
извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжния
съд. Нормата на 275, ал. 1 ГПК установява едноседмичен срок за обжалване на Определението.
Жалбоподателят, чрез пълномощник – Радослава Александрова, се е уведомил за
постановения отказ на 25.09.2019 г., като жалбата е постъпила в Агенция по
вписванията на 02.10.2019 г., видно от правоъгълния печат, поставен в горния
десен ъгъл – в рамките на едноседмичния преклузивен срок.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Софийският
градски съд споделя доводите в становището на постановилия отказа съдия по
вписванията. Съгласно мотивната част на т. 6
от задължителното за съобразяване Тълкувателно
Решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, може да
бъде отказано вписване от съдия по вписванията, ако не е внесена дължимата за
това такса. Таксуването на вписването е установено по нормативен път – Закон за
държавните такси и Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по
вписванията (ТДТСАВ). В процесния случай, заявлението, с рег. №
59029/12.09.2019 г., за вписване на искова молба по гр. дело № 12360 по описа
за 2018 г. на Софийски градски съд, било придружено от платежно нареждане от
26.08.2019 г., с рег. № BORD00237050 на Общинска банка. Видно от документа (приложен на л. 16 от делото), същият е разпечатан от системата за Интернет
банкиране при посочената банка, и не е надлежно заверен съгласно
изискванията на чл. 7а от ТДТСАВ. Цитираната
разпоредба изисква, когато държавната такса е заплатена по електронен път –
какъвто е и настоящият случай, в Службата по вписванията да се представи
заверен препис от електронния документ, възпроизведен на хартиен носител като
препис, заверен от страна по акта, от нотариус или от банката, получила или
извършила плащането.
Ето защо са неоснователни оплакванията в
жалбата, че отказът е постановен, поради неправилно изчислен размер на
дължимата за вписването такса. Изискуемата по закон
заверка не само, че не е извършена, но и от съдържанието на платежното
нареждане може да се установи, че периодът на валидност на заявката за
нареждане на сумата от 10.00 лева е до 27.08.2019 г. Процесното заявление за
вписване на исковата молба е подадено в Служба по вписванията на 12.09.2019 г.
– т. е. малко повече от 2 седмици след отразената датата на валидност в
платежното нареждане. Изводите на съдията по вписванията при Софийски районен
съд за неизправност на молбата за вписване и наличието на пряко основание за
отказ същата да бъде вписана, са съобразени и със задължителните постановки на
цитираното ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. Възприето е с
т. 1 от това ТР, че съответното приложение на чл. 129 ГПК в производството
по вписване е невъзможно и, че съдията по вписванията не може да дава
указания за отстраняване на нередовности на молбата за вписване, а при
констатирани такива, какъвто е и процесният случай, следва да постанови
отказ.
Предвид изложеното обжалваното Определение е правилно и следва да
бъде потвърдено, а частната жалба, като неоснователна - да бъде оставена
без уважение.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1161 от 12.09.2019 г. на съдия по вписванията при Софийски
районен съд, с което е постановен отказ да се впише искова молба,
по заявление, с вх. № 59029/12.09.2019 г. по описа на Служба по вписванията –
София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с частна
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя, при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.