Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 455
01.07.2022г.
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на
седми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Росица Чиркалева административно дело №
312 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена
информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба на П.Т.З. ***,
чрез адв. Б.Б., срещу Решение за достъп до обществена информация № ДОИ 220000 40 ВН- 003
ВН/04.04.2022г., на Секретар при Община Варна, с което е отказано
предоставянето на информация, изискана от жалбоподателя със заявление с рег. №
ДОИ 22000040ВН/21.03.2022г. по реда на ЗДОИ.
Жалбоподателят претендира, че
постановеният отказ е незаконосъобразен и постановен в противоречие с
разпоредбите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията на Р.България,
съгласно които гражданите, включително и чуждите имат право да търсят и
получават обществена информация. Сочи,
че на основание чл. 24, ал.2 от ЗДОИ е поискал информация относно
изразходваните средства за „представителни разходи“ от Кмета на Община Варна за
2021г., предвид желанието му да поиска промени в ЗПФ, така че заложените
разходи за „представителни разноски“ на кметовете на общините и Общинските
съвети да се намалят поне два пъти, предвид че намира същите за неоправдано
високи. За тази цел и за да представи информацията пред Правната комисия в
Народното събрание, жалбоподателя бил подал идентични заявления в около 20
големи, малки и средни общини. Като неоснователен намира изложения в оспореното
решение довод, че нормата на чл. 47 от Закона за публичните финанси / ЗПФ/ не
позволявал да му бъде предоставена исканата информация, доколкото същата
регламентирала възможността на „ местната общност“ да контролира общинския
бюджет, но не лишавала заявителите по реда на ЗДОИ да търсят и получават финансова
информация по реда на ЗДОИ, свързана с общинския бюджет.
Претендира се също така,
търсената информация да е такава с надделяващ обществен интерес по см. на §1,
т.6 от ДР на ЗДОИ и се иска с цел прозрачност и отчетност на субектите по чл.
3, ал.1 от ЗДОИ.
Ответникът- Секретар при Община
Варна, в отговор по жалбата излага подробни съображения за наличието на
материални предпоставки за произнасяне на отказ за достъп до обществена
информация обективиран в обжалвания акт. Сочи, че търсената от жалбоподателя
информация попада в обхвата на чл. 4, ал.1 от ЗДОИ, като развива аргументи че
следва търсената информация по някакъв начин да засяга правната сфера на лицето
което търси информацията. Приема, че информацията за размера на изразходваните
средства за представителни разходи във всеки случай е обществена такава, като
същата принадлежи на обществото и произтича от обществото като група хора /
общност/ в трайно социално взаимоотношение, които споделят една и съща
географска и социална територия и са групирани по време, интерес, място или
друг признак. В този смисъл се цитира нормата на чл. 47 от ЗПФ, като се сочи,
че същият изрично ограничава кръга на лицата, които имат право да контролират
съответния общински бюджет и да търсят информация за разходваните средства от
този бюджет. Претендира се законодателя да е ограничил този кръг до „местната
общност“. Предвид обстоятелството, че заявителя не е жител *** се излага
становище за самоцелно събиране на търсената информация и злоупотреба с правото
на достъп до информация. Заключва се, че жалбоподателя не попадал в кръга на
лицата имащи право на контрол и получаване на информация относно изразходваните
средства за представителни разходи от бюджета на Община Варна. В тази връзка се
сочи, че разпоредбата на чл. 57, ал.2 от КРБ не допуска злоупотреба с права и
подобна злоупотреба не следва да бъде толерирана.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят П.Т.З. *** е подал
по електронен път до кмета на Община Варна, Заявление за достъп до обществена
информация, входирано с рег. № ДОИ 22000040ВН/21.03.2022г., с което е поискал на
основание чл. 24 /2/ от ЗДОИ да му бъде предоставена информация, относно „колко
лева са изразходваните средства за представителни разходи от кмета на Община
Варна за 2021г.?“
С процесното Решение с рег. № ДОИ
22000040ВН_003ВН/04.04.2022г., на Секретар на Община Варна се отказва достъп до
обществена информация по заявление с № ДОИ 22000040ВН/21.03.2022г. от П.Т.З.,
тъй като същата попада в обхвата на чл. 4, ал.1 от ЗДОИ. В обстоятелствената
част на акта се сочи, че съгласно чл. 4 от ЗДОИ всеки гражданин има право на достъп
до обществена информация, но в същото време исканията за предоставяне на
обществена информация следва да имат логично обяснение. Следвало дейността на
задължения субект, в частност Община Варна по някакъв начин да засяга правната
сфера на лицето, което търси информацията, така че съставеното мнение да му
послужи при упражняване на негови права или защита на негови интереси. Правния
интерес от информацията, относима към дейността на кмета на общината се
презумирала по отношение на лицата живеещи на територията на общината и /или
упражняващи дейност на тази територия. Цитирана е нормата на чл. 47 от ЗПФ,
като се сочи, че същата изрично ограничава кръга на лицата, които имат право да
контролират съответния общински бюджет и да търсят информация за разходване на
средствата от този бюджет. Жителите на съответната община били тези, които имат
право на контрол и получаване на информация, относно бюджета. Предвид, че
заявителя не бил жител *** се предпоставяла възможност за злоупотреба с правото
на достъп до информация и упражняването му се превръщало в самоцел. Заявителя
не попадал в кръга на лицата, които имат право на контрол и получаване на
информация относно изразходваните средства за представителни разходи от бюджета
на Община Варна. Търсената информация не можела да послужи на заявителя да си състави
собствено мнение за дейността на Община Варна- каквато била целта на ЗДОИ. При
тези мотиви се отказва търсената информация, като в диспозитивната част на акта
същата се определя като такава по чл. 4, ал.1 от ЗДОИ, поради която причина се
постановява оспорения отказ.
Решението е съобщено по
електронен път на жалбоподателя на 04.04.2022г., а жалбата е депозирана на
08.04.2022г.
Въз основа на горе установената фактическа обстановка, Административен съд
Хасково намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като
депозирана в законоустановения 14 дневен срок, насочена срещу годен за
оспорване индивидуален административен акт и изхождаща от надлежна страна, за
която този акт поражда правен интерес от търсената защита.
Като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, Административен съд Хасково, намира жалбата за основателна.
Въз основа на извършената
ревизия, настоящата инстанция намира оспорения акт за издаден от компетентен
орган и в предвидената от закона форма, с посочване на фактическите и правните
основания за неговото издаване, при спазване на процесуалните правила, но
постановен в нарушение на материално правните разпоредби.
Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗДОИ, „този закон се прилага за достъп
до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните
органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в
Република България…"
Кметът на Община Варна е орган на
изпълнителната власт в Община Варна, съгласно чл.38, ал.1 от ЗМСМА. Видно от
чл.44, ал.1, т.1 и т.15 от ЗМСМА кмета ръководи цялата изпълнителна дейност на
общината и я представлява. Като орган на местното управление, Кметът на Община попада измежду задължените субекти по чл.3,
ал.1 от ЗДОИ, респ. негово задължение е да предоставя на гражданите информация,
която е създадена или съхранявана във връзка с дейността на органа на местното
самоуправление и е налична.
Съгласно разпоредбата на чл. 28,
ал.2 от ЗДОИ „органите или изрично определени от тях лица вземат
решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата
обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение“. Видно от тази норма, специалния закон предвижда възможност задължените
по него субекти да делегират своите правомощия по закона на изрично определени
от тях лица.
Оспореното Решение за достъп до
обществена информация № ДОИ 220000 40
ВН- 003 ВН/04.04.2022г., е издадено от
Секретар при Община Варна, на което лице със заповед № 4628/15.12.2016г. на
кмета на Община Варна е делегирано правото и задължението да се произнася по
заявления за достъп до обществена информация отправени по реда на ЗДОИ, предвид
което оспорения акт е издаден от лице разполагащо със съответната компетентност.
Оспореният акт е издаден в изискуемата от закона форма,
като същият съдържа всички визирани в ЗДОИ реквизити, с посочване на правните и
фактическите основания за неговото издаване, но при неправилно приложение на материалния закон.
При преценка на материалната
законосъобразност на оспореният акт, съда взе предвид легалното определение на понятието
„обществена информация” съдържащо се в
чл.2, ал.1 от ЗДОИ, според която разпоредба в обсега му попада всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България, даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Съгласно цитираната дефиниция, всички данни
относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители
на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти,
представляват обществена информация.
Тоест, за да е налице
задължение за предоставяне на определена информация, тя трябва да е обществена по смисъла
на чл.2 ал.1 от ЗДОИ, да е свързана с обществения живот в
Република България и да дава
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за задължените по
закона субекти.
Поисканата информация
ще даде възможност на жалбоподателя да си състави собствено мнение, относно дейността на задължените по закон субекти, в
случая кмет на Община Варна, поради което
е обществена информация по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Това обстоятелство не се отрича и от издателя на акта, но съобразно
изложените мотиви се стига до извод, че същият намира за приложим реда по ЗПФ,
касателно предпоставките за предоставяне на поисканата информация.
Редът и
условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно
регламентирани в Глава трета от ЗДОИ. В чл.28, ал.1 от закона е установено
задължението на субектите по чл.3 от ЗДОИ да разгледат подадените до тях
заявления за достъп до обществена информация, като това задължение е скрепено
със срок – не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението.
Съгласно ал.2 на чл.28 от ЗДОИ, в определения от закона срок органите, или
изрично определени от тях лица, вземат решение за предоставяне или за отказ от
предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват
писмено заявителя. В нормите на чл.37-39 от ЗДОИ са лимитативно предвидени и
основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ и реда за неговото
съобщаване на заявителя.
Въпреки че е постановено
от компетентния орган и в съответствие с изискванията за форма, оспореното
решение на длъжностното лице по ЗДОИ към Община Варна следва да бъде отменено, тъй като материалноправните предпоставки за отказ
да се предостави информация, предвидени в закона, не са осъществени.
Въз основа на
установените в производството обстоятелства, настоящият състав приема за
безспорно, че посочената в заявлението на жалбоподателя информация, е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от
ЗДОИ, свързана е с обществения живот на страната и дава възможност на гражданите да си
съставят мнение за дейността на задължените по закон субекти.
Съображенията изложени в процесния акт относно наличието на
специален ред за предоставяне на исканата информация, настоящият съдебен състав намира
за неоснователни.
В действителност разпоредбата на чл.
47 от ЗПФ предоставя на местната общност възможност за контрол върху местния
бюджет, въз основа на определен от
общинския съвет ред. Така цитираната разпоредба обаче не ограничава достъпа до
обществена информация по възприетия от органа начин. Същата не съдържа
специално правило за предоставяне на информация относима към дейността на общината
и нейните органи, а единствено и само предоставя права на гражданите да
упражняват контрол и определя реда, по който може да стане това. Предвиденото в
тази разпоредба право на контрол обаче не може да бъде отъждествено с правото
на достъп до обществена информация, което гражданите имат, за да си съставят
мнение за дейността на органите. Мнението не винаги е свързано с дейност по
осъществяване на пряк контрол, какъвто
се предвижда с нормата на чл. 47 от ЗПФ. Ето защо настоящият състав приема, че
цитираната от органа норма на чл. 47 от ЗПФ не предвижда специален ред за
търсене и получаване на информация от вида на процесната.
Разпоредбата на чл. 4
от ЗДОИ предоставя на всеки гражданин на Република България право
на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този
закон, освен ако в друг закон не е предвиден
специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Именно тази разпоредба е цитирана от органа, за да се постанови процесния
отказ от достъп до обществена информация, при цитиране разпоредбата на чл. 47
от ЗПФ. Предвид, че последната разпоредба не съдържа специален ред за
предоставяне на търсената информация, а както по- горе се спомена предвижда ред
за контрол върху бюджета на общините, настоящият съдебен състав намира
посоченото фактическо и правно основание за отказ на достъп до търсената
информация за неотносимо към предвидените в ЗДОИ предпоставки за достъп до същата.
Доколкото исканата
с процесното заявление информация се явява служебна обществена информация, по
смисъла на чл. 11от ЗДОИ, то основанията за отказ на достъп до
такава информация се съдържат в разпоредбата на чл. 13 от ЗДОИ, като същите не
са били предмет на обсъждане от страна на органа.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че изискванията
на чл. 37, ал. 1 от
ЗДОИ не са изпълнени и постановеният на основание цитирания текст
отказ да се предостави информация е незаконосъобразен и
постановен при неправилно приложение на материалния закон.
Ето защо оспореното решение
следва да бъде отменено и преписката да се изпрати на административния орган за
ново произнасяне. При новото произнасяне органът следва да съобрази изложеното
по- горе относно характера на исканата информация и качеството на сезирания
орган като задължен субект по смисъла на закона и да се произнесе с изричен акт
съгласно чл.
41, ал. 1 от ЗДОИ.
При този резултат, в тежест на Община
Варна следва да бъдат възложени направените от страна на жалбоподателя разноски.
В депозирано от ответната страна становище по съществото на спора с вх. № 2795/03.05.2022г.
се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
настоящият състав споделя, предвид фактическата и правната сложност на производството
и серииността на водените от същия жалбоподател идентични производства с
идентични аргументи. Предвид това на същият следва да се присъдят разноски в
размера на заплатената ДТ от 10 лева и адвокатско възнаграждение за упълномощен
процесуален представител в минимален размер от 500 лв.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение за достъп до обществена информация № ДОИ 220000 40 ВН- 003 ВН/04.04.2022г., на
Секретар при Община Варна, с което е отказано предоставянето на информация,
изискана от жалбоподателя със заявление с рег. № ДОИ 22000040ВН/21.03.2022г. по реда на ЗДОИ.
ИЗПРАЩА преписката на Длъжностно лице по ЗДОИ към Община Варна
за произнасяне по заявление с рег. № ДОИ 22000040ВН/21.03.2022г. по реда на ЗДОИ, подадено от П.Т.З., съобразно дадените указания.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на П.Т.З. ***, сторените по делото разноски в размер
на 510 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: