Решение по НАХД №2066/2020 на Районен съд - Варна

                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                  №                 1198/10.8.2020г.

                               гр.Варна, 10.08.2020 г.

 

 

 

 

 

                    В И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД           тридесет и седми състав

На пети август                          две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

 

Секретар: Петранка  Петрова

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2066 по описа за 2020 година  установи:

 

 

 

Производството  е  по реда  на  чл. 59  и  сл. от  ЗАНН.

 

Образувано по жалба на „П.Б.А.Г.“ ООД, ЕИК: *********, срещу Наказателно постановление № РЗ 005 / 15.05.2020 год., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните - Варна, с което на дружеството - жалбоподател за нарушение на чл. 130,  ал.1 от Закона  за  защита на растенията /ЗЗР/ е наложена на основание чл. 173, ал.2 от ЗЗР „имуществена санкция“ в размер на 1 000.00 /хиляда/  лв.

 

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, поради което се моли за отмяна на атакувания акт като незаконосъобразен.

 

В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се представлява от надлежно упълномощен представител, който поддържа жалбата и отново моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

 

Процесуалният представител на административнонаказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на наказателното постановление.

 

Жалбата изхожда от лице, което е легитимирано да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото НП. Същата е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, и съдържа необходимите реквизити. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

 

Като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

На 13.01.2020 год. актосъставителя З.Й. – началник отдел растителна защита в ОБДХ - Варна, извършил проверка в обект – цех за производство на торове, находящ се в гр.Варна, ж.к. “Възраждане“, м-ст „Пчелина“, ул.“Поп Димитър“, стопанисван от „П.Б.А.Г.“ ООД, ЕИК: *********.  В хода на проверката  актосъставителя констатирал, че  дружеството извършва производство, бутилиране и съхранение на продукта течен тор –Биохумакс, без да притежава удостоверение за пускане на пазара и употреба. Извършен е документален контрол на представен Протокол за изпитване № 240/26.09.2019 г. на течен биотор – Биохумакс, издаден от Лабораторен комплекс за изпитване към Аграрен университет гр.Пловдив, който потвърждава освен химичния състав на тора и съдържанието на органично вещество – 31.88%, което налага неговата регистрация по ЗЗР. Установено е било, че Биохумакс не притежава удостоверение за регистрация в БАБХ и не фигурира в официалния публичен регистър на БАБХ, в Списък на регистрирани торове, подобрители на почвата и хранителни субстрати в РБ. В момента на проверката в цеха се съхранявали осемнадесет хиляди литра Биохумакс, опаковани в опаковки по десет литра, като върху опаковките имало етикети на български език.

 

Така описаната фактическа обстановка, била квалифицирана от разпитания в хода на настоящото производство свидетел, като административно нарушение по чл. 130, ал.1 от ЗЗР, за което съставил АУАН №  0005 / 25.02.2020 год., който бил предявен на управителя на дружеството - жалбоподател. Последният го разписал с възражения.

 

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН били депозирани възражения, като за изясняване на фактите и обстоятелствата по АНП е било изискано становище от актосъставителя.

 

Сезиран с преписката, административнонаказващият орган издал атакуваното Наказателно постановление, с което на дружеството - жалбоподател за нарушение на чл. 130, ал.1 от ЗЗР е наложена на основание чл. 173, ал.2 от ЗЗР „имуществена санкция“ в размер на  1 000.00 /хиляда/  лв.

 

Така изложената фактическа обстановка съдът намира за несъмнено установено въз основа на събрания доказателствен материал, а именно показанията на разпитаните -  св.Й. и св.Д.,  констативен протокол № 002732/ 13.01.2020 год и др., които са взаимно допълващи се и съдът кредитира изцяло.

 

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.

 

В този смисъл, съдът възприема твърденията за допуснати нарушения на процесуалните правила като голословни и като защитна теза, с цел оневиняване и избягване на административно наказателна отговорност.

 

Разпоредбата на чл. 130, ал.1 от ЗЗР сочи, че торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати се пускат на пазара и се употребяват след регистрация и издаване на удостоверение за пускане на пазара и употреба. Видно от доказателствата по делото, по несъмнен начин се установи, че  дружеството извършва производство, бутилиране и съхранение на продукта течен тор – Биохумакс без да притежава удостоверение за регистрация на продукта в БАБХ – София..

 

Административнонаказателната отговорност за този вид нарушения е уредена от законодателя в разпоредбата на чл. 173, ал.2 от ЗЗР, съгласно който когато нарушенията по ал. 1 са извършени от юридическо лице или едноличен търговец, се налага „имуществена санкция“ от 200.00 /двеста/ лв. до 1000.00 /хиляда/  лв. , извършването на каквото нарушение съдът прие за установено.

 

             Що се отнася до наложената с наказателното постановление имуществена санкция – 1 000.00 /хиляда/ лева, съдът намира, че размерът на същата е съобразен с тежестта на извършеното нарушение предвиден в Закона.

 

Правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на извършеното нарушение. За този си извод съдът взе предвид както обществените отношения, които са засегнати с установеното нарушение, така и обстоятелството, че се касае за разпространяване на голямо количество продукти за растителна защита.

 

Предвид гореизложеното, съдът направи крайният си извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсулско възнаграждение, което Съдът определи в размер на  100 /сто/  лева, които следва да бъдат заплатени от „П.Б.А.Г.“ ООД, ЕИК: ********* на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна.

 

 

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1,  от ЗАНН,  съдът

 

 

 

 

                                  Р   Е   Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РЗ-005 /15.05.2020 г., издадено от Директор на ОДБХ - Варна, с което на „П.Б.А.Г.“ ООД, ЕИК: ********* за нарушение на чл. 130, ал.1 от Закона за защита на растенията /ЗЗР/ е наложена на основание чл. 173, ал.2 от ЗЗР „имуществена санкция“  в размер на  1 000.00 /хиляда/  лв.

 

 ОСЪЖДА  „П.Б.А.Г.“ ООД, ЕИК: *********  да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна,  сумата от  100.00 /сто/  лева, направени разноски за  юрисконсулско възнаграждение.

 

 

 

Решението  подлежи  на  касационно  обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Варна.

 

 

 

 

 

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: