Решение по дело №1973/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 589
Дата: 22 януари 2024 г.
Съдия:
Дело: 20237040701973
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

589

Бургас, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVIII-ти състав, в съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: МАРИНА НИКОЛОВА

При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА административно дело № 20237040701973 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.118 от Кодекс за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на Д. Н. Н., [ЕГН], с настоящ адрес: [населено място] срещу Решение № 1012-02-173#1/13.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане [номер] от 16.08.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Бургас, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, буква „д“ от КСО е изменена в действителен размер отпуснатата в минимален размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО на Д. Н. Н..

Жалбоподателят оспорва решението с довода, че административният орган неправилно не е взел предвид трудовия му стаж в „Балкантурист“ Слънчев бряг в периода от 12.05.1987г. до 15.10.1987г. Иска от съда да признае този стаж с продължителност от пет месеца и три дни, както и трудовия му стаж като курсист в периода от 24.01.1979г. до 07.03.1979г. при ПУЦ при строителство Бургас и да преизчисли размера на пенсията му.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно и своевременно призован, се явява лично и поддържа жалбата си, като изрично посочва че не е съгласен само с месеците, които не са му признати. Не ангажира относими писмени доказателства.

Ответникът - Директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт [населено място], редовно призован, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а решението на директора на ТП на НОИ – Бургас да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изпраща цялата преписка по издаване на оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх.№ 2113-02-784/30.09.2020г. Д. Н. Н. е предявил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е представил съответните документи по чл.2 от НПОС – трудови книжки, удостоверения образец УП-№30, удостоверения образец УП-2. С разпореждане изх.№ 2113-02-784#1/18.01.2021г. на експерт и старши експерт по осигуряването при ТП на НОИ – Бургас е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Н. с мотива, че лицето няма 38 години и 10 месеца осигурителен стаж, изискуеми на основание чл.68, ал.1-2 от КСО, не отговаря на условията на чл.68, ал.1-2 от КСО във връзка с чл.9а, ал.2 от КСО, тъй като има недостигащ осигурителен стаж 07 години 05 месеца и 16 дни и не му се следва пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, тъй като няма навършена възраст 66 години и 06 месеца.

С последващо заявление вх.№ 2113-02-1167 от 10.05.2023г. Д. Н. Н. е предявил искане пред ТП на НОИ – Бургас за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е представил съответните документи по чл.2 от НПОС – документи за осигурителен стаж до 01.01.2000 – трудови книжки, военна книжка, удостоверение обр.УП-3.

Във връзка с подаденото заявление с писмо изх. № 2113-02-1167#2/28.06.2023г. на ТП на НОИ – Бургас е изискано от „Слънчев Бряг“ АД да издаде образец УП-3 за осигурителния стаж на Д. Н. за периода от 12.05.1987г. до 15.10.1987г. В отговор изпълнителният директор на „Слънчев Бряг“ АД е информирал ТП на НОИ – Бургас с писмо, входирано с № 2113-02-1167#7/13.07.2023г., че не може да издаде УП-3, тъй като за посочения период и обект няма открити документи в архива на дружеството.

С писмо изх.№ 2113-02-1167#3/28.06.2023г. на ТП на НОИ – Бургас е изискано от „ПУЦ-УЧЕБЕН ЦЕНТЪР“ З. да издаде образец УП-3 за осигурителния стаж на Д. Н. за периода от 24.01.1979г. до 07.03.1979г. В отговор управителят на „УЧЕБЕН ЦЕНТЪР – З.” ООД е информирал ТП на НОИ – Бургас с писмо, входирано с № 2113-02-1167#5/10.07.2023г., че в регистрите му Д. Н. фигурира от 24.01.1979г. до 25.04.1979г.

С разпореждане [номер] от 27.06.2023г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Бургас е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер на Д. Н., на основание чл.68, ал.3 от КСО, считано от 20.04.2023г., при навършена възраст 67 години.

С разпореждане [номер] от 16.08.2023г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Бургас, отпуснатата на основание чл.68, ал.3 от КСО, лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Н., е изменена в действителен размер по чл.99, ал.1, т.2, буква „д“ от КСО.

Видно от мотивите на това разпореждане, на Д. Н. е зачетен придобит осигурителен стаж 10 години 09 месеца и 28 дни от втора категория и 17 години 04 месеца и 29 дни от трета категория труд. На основание чл.104 от КСО, общият осигурителен стаж е превърнат към трета категория труд и е 30 години 11 месеца и 12 дни. На основание чл.70, ал.9, изречение първо и второ от КСО е изчислен индивидуален коефициент 1.1489 за определяне размера на пенсията на жалбоподателя като е взет предвид общия му осигурителен доход за периода 01.01.2000-13.11.2011г. в размер на 25 323.62 лева. Определен е доход за изчисляване на размера на пенсията в размер на 1547.32 лева като обявеният от НОИ средномесечен осигурителен доход за страната за периода 04.2022-03.2023г. - 1346.78 лева е умножен по индивидуалния коефициент на жалбоподателя – 1.1489. Изчисленият, съгласно чл.70, ал.1 от КСО процент за осигурителния стаж за определяне размера на пенсията на жалбоподателя е 41.33%, от които 38.03 %, изчислени съгласно чл.70, ал.1, т.1 от КСО (за 28 години * 1.35% =37.80 % + 0.225% (пропорционалната част от 1.35 % за 2 месеца общ осигурителен стаж на жалбоподателя без превръщане) и 3.30 %, изчислени съгласно чл.70, ал.1, т.2 от КСО (за 2 години осигурителен стаж, представляващ разликата между общия осигурителен стаж, превърнат към III категория труд и осигурителния стаж без превръщане * 1.2%= 2.4% +0.9 % (пропорционалната част от 1.2% за девет месеца осигурителен стаж - представляващ разликата между общия осигурителен стаж, превърнат към III категория труд и осигурителния стаж без превръщане). Определеният от ръководителя на ПО доход за изчисляване размера на пенсията - 1547.32 лева е умножен с процента за осигурителен стаж на жалбоподателя, изчислен по реда на чл.70, ал.1, т.1 и т.2 от КСО - 41.33 % и е получен размер на пенсията – 639.51 лева. На основание ПМС № 479 от 30.12.2021г. към тази сума е прибавена сумата от 60 лева като окончателно определеният размер на пенсията на Н. от 20.04.2023г. е 699.51 лева.

Жалбоподателят е оспорил разпореждане [номер] от 16.08.2023г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Бургас пред директора на ТП на НОИ – Бургас, който го е оставил в сила с Решение № 1012-02-173#1/13.10.2023 г., което е предмет на оспорване в настоящото производство. За да постанови този акт, решаващият орган е обсъдил и приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за неправилно изчисляване на процента по чл.70, ал.1 от КСО за осигурителния му стаж за определяне размера на неговата пенсия и относно зачетения с разпореждането осигурителен стаж от трета категория. В мотивите на решението е посочено, че в постановеното разпореждане изх.№ 2113-02-784#1 от 18.01.2021г., с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, е бил зачетен осигурителен стаж от трета категория труд - 17 години 10 месеца и 01 ден, като разликата между този стаж и осигурителният стаж от трета категория труд, зачетен по повод заявлението на Н. от 10.05.2023г. - 17 години 04 месеца и 29 дни се дължи на незачитането на осигурителния стаж за периода 12.05.1987г. до 15.10.1987г. при „Балкантурист“ С. Б. с продължителност 05 месеца и 03 дни, вписан в трудовата книжка на жалбоподателя № 1433. В решението е посочено, че този стаж не е законосъобразно оформен в трудовата книжка, тъй като в нея осигурителят „Балкантурист“ С. Б. не е положил кръгъл печат. Посочено е, че е налице и друг стаж, който не е оформен в трудовата книжка, съгласно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, а именно стажът за периода от 24.01.1979г. до 07.03.1979г. при ПУЦ по строителство [населено място]. Поради това длъжностното лице по чл.98 от КСО е поискало, във връзка със заявлението на жалбоподателя от 10.05.2023г., издаване на удостоверение образец УП-3 за осигурителен стаж от осигурителите. В решението е прието, че тъй като при проверката правоприемникът на „Балкантурист“ Слънчев бряг - „Слънчев Бряг“ АД не е открил данни за жалбоподателя в първичната документация, то не е налице основание за зачитане на осигурителния стаж за периода за периода 12.05.1987г. - 15.10.1987г. при „Балкантурист“ С. Б. и същият правилно не е бил включен при определяне на общия осигурителен стаж при отпускане на пенсията от 20.04.2023г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, съдържа необходимите форма и реквизити, подадена е в 14-дневния срок по чл. 118 от КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Актовете на органите на НОИ - разпореждане [номер]/16.08.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване на ТП на НОИ – [населено място] и потвърдилото го Решение № 1012-02-173#1/13.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас са издадени от компетентни по материя и място органи на социалното осигуряване, в изискуемата писмена форма и съдържат правни и фактически основания.

Не се установява при издаването им да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Актовете на органите на НОИ са постановени и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл.10, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г., когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минималния размер до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл.99, ал.1, т.2, буква „д“ от КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането.

Съгласно чл.70, ал.1 от КСО размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент: 1. 1,35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане; 2. 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж – за осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа по т.1.

Предвид тези норми размерът на зачетения от органите на НОИ осигурителен стаж на жалбоподателя от трета категория труд е фактор за определяне на размера на отпуснатата пенсия, съответно относимо обстоятелство към предмета на спора – дали е правилно определен действителният размер на отпуснатата пенсията на жалбоподателя на основание чл.99, ал.1, т.2, буква „д“ от КСО , във вр.чл.10, ал.2 от НПОС.

Видно от приложения по делото опис на осигурителния стаж на жалбоподателя Н. с дата 02.11.2020 год. и зачетения в разпореждане [номер] от 16.08.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас осигурителен стаж, незачетения от органите осигурителен стаж не касае периода на обучение на Н. в ПУЦ по строителство [населено място], т.е. периодът на обучение е зачетен. Разликата между посочения в описа осигурителен стажа от III категория в размер на 17 години 10 месеца и 01 ден и посочения в разпореждането размер – 17 год. 4 месеца и 29 дни представлява незачетения осигурителен стаж от пет месеца и три дни за периода 12.05.1987г. - 15.10.1987г. при „Балкантурист“ С. Б..

Настоящият съдебен състав намира, че правилно органите на НОИ не са зачели на жалбоподателя осигурителен стаж от пет месеца и три дни за периода 12.05.1987г. - 15.10.1987г. при „Балкантурист“ С. Б.. Този стаж е вписан в трудовата книжка на жалбоподателя № 1433, издадена от КЗ „Илия Бояджиев“ [населено място] на 26.07.1974г., видно от копието, представено по делото с административната преписка на л.36, но вписването на стажа не е подпечатано със служебен кръгъл печат на „Балкантурист“ С. Б., каквото е изискването на чл.6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж от 1987 г., приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., обн. ДВ. бр.11 от 10 Февруари 1987г., отм. ДВ. бр.102 от 3 Декември 1993г., която е била в сила към момента на удостоверяване на трудовия стаж. В тази разпоредба е посочено, че при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит при работодателя се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя и се подпечатва с печата му. По аргумент на тази разпоредба всички вписвания в трудовата книжка, които не отговарят на посочените изисквания, нямат установената от закона доказателствена сила за периода до 1993 година. Следва да се има предвид и Инструкция № 2492 / обн. ДВ бр. 20/1968 г./ за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, издадена въз основа §101,ал.3 от ППЗП. В чл.6 от тази инструкция е детайлизиран начина на водене на трудовата книжки. Съгласно чл.6,ал.2, буква “ В” продължителността на придобития от работника трудов стаж се подписва и подпечатва с печата на предприятието, учреждението и организацията по начин да не засегне двете страни.

Визираните норми императивно изискват съблюдаване на описаните правила при оформяне на стаж в трудовата книжка. Последицата от неспазването им е липсата на обвързваща доказателствена сила на трудовата книжка, която съгласно легалното определение, дадено в чл.347 от Кодекса на труда, е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя.

Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл.5, ал.4 от КСО, а според ал.3, документите по ал.1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. С оглед това, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости, и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости.

В случая, при извършване на служебна проверка на записването в трудовата книжка и изискване на образец УП-3 от приобретателя на „Балкантурист“ С. Б. е било установено, че в архива на предприятието липсват първични документи, които да съответстват и да подкрепят записването в трудовата книжка за придобития стаж от лицето. Ето защо, при липса на доказателства, удостоверяващи по безспорен начин, че Д. Н. има придобит стаж от пет месеца и три дни за периода 12.05.1987г. - 15.10.1987г. при „Балкантурист“ С. Б., правилно този стаж не е бил зачетен от административния орган и не е бил взет предвид при изчисляване на процентите за осигурителния стаж на жалбоподателя, следователно размера на отпусната му пенсия е коректно определен.

По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК и предвид своевременно направеното искане в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Н. Н., [ЕГН], с настоящ адрес: [населено място] срещу Решение № 1012-02-173#1/13.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила разпореждане [номер] от 16.08.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване на ТП на НОИ - Бургас, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, буква „д“ от КСО е изменена в действителен размер отпуснатата в минимален размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО на Д. Н. Н..

ОСЪЖДА Д. Н. Н., [ЕГН], с настоящ адрес: [населено място] да заплати на ТП на НОИ - Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

Съдия: