№ 549
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330205862 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.Г.И., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
***, чрез адв. Я.С.-А. против Наказателно постановление № 36-
0000640/16.08.2021 г., издадено от И.П.А. – ***, с което на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди)
лева за нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди при описанието на
нарушението да са допуснати пороци от категорията на съществените.
Поддържа разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП да е бланкетна, а при
описанието на нарушението същата да е дословно преписана, при което
неясно да е останало кой точно документ не е бил издаден. Взема становище,
че адресат на задължението по чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП за снабдяване с лиценз
за обществен превоз на товари е превозвачът, а не водачът, поради което
жалбоподателят да не е годен субект на вмененото му във вина нарушение.
Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски
за адвокатско възнаграждение. С писмено становище с вх. № 77558 от
14.12.2021 г. поддържа доводите по жалбата. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 50800/09.09.2021
г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява
становище наказателното постановление да е издадено в съответствие с
1
материалния и процесуалния закон, а извършването на нарушението да е
установено по категоричен начин. С писмено становище с вх. № 63780 от
28.10.2021 г. се излагат съображения извършването на нарушението да е
доказано по категоричен начин по делото, приложената правна квалификация
да е правилна, а възраженията по жалбата да са неоснователни. Поддържа се
извършеното деяние да не представлява маловажен случай на
административно нарушение. Моли се наказателното постановление да бъде
потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не
се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Г.Г.И., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 19.08.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена на 23.08.2021 г. пред Районен съд –
Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия
орган (АНО), поради което приложимият към датата на подаване на жалбата
седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението
му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г. е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 21.07.2021 г. около 10:50 часа на автомагистрала „Тракия“ км 133 в
посока гр. Бургас жалбоподателят Г.Г.И. управлявал товарен автомобил
„Скания Р 420“ от категория N3 с рег. № ***, собственост на „Тони Консулт“
ООД, когато бил спрян за проверка от свидетелите Х.Й.Ч. и К.С.К. – ***.
Жалбоподателят извършвал превоз за собствена сметка на товар -
електрозаварени профили. Превозът се извършвал за собствена сметка на
лицето „Евтин Дом“ ЕООД, чиято собственост бил товарът, а жалбоподателят
И. бил ***. Превозът се извършвал с нает от „Тони Консулт“ ООД товарен
автомобил и на основание издадена Заповед № 118 от 21.07.2021 г. от
управителя на „Евтин Дом“ ЕООД.
В хода на проверката свид. Ч. извършил дистанционна справка с базата
данни на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по
регистрационния номер на управляваното от жалбоподателя моторно
превозно средство, от която установил, че същото не било включено в нито
един издаден лиценз от Изпълнителната агенция. За товарния автомобил
„Скания Р 420“ с рег. № *** нямало издадено удостоверение за обществен
превоз на товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение,
документ за регистрация или друг документ, удостоверяващ възможността за
извършване на превоз на товари за собствена сметка с процесното МПС.
2
На място свид. Ч. съставил акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бл. № 290291 против жалбоподателя И., в негово
присъствие и в присъствието на свид. К.. Препис от акта бил връчен на
жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Х.Й.Ч. и К.С.К.. От тях се
установяват времето и мястото на извършената проверка, превозното
средство, с което е извършен превозът, като категория и регистрационен
номер, както и констатираните в хода на самата проверка обстоятелства. От
показанията на свид. Ч. се изясняват още и представените документи, от
които е установено, че извършваният превоз е на товари за собствена сметка.
Изяснява се вида на направената проверка – дистанционна справка с базата
данни на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, като и
двамата свидетели поясняват, че проверката показва резултати за всички
издадени лицензи на територията на страната. В тази връзка установява се
още от свидетелските показания, че процесното МПС не е било вписано в
нито един издаден лиценз. Показанията на свидетелите Ч. и К. се ценят от
съда за подробни, вътрешно непротиворечиви, взаимно кореспондиращи си и
добросъвестно дадени от незаинтересовани по делото лица. В показанията си
двамата свидетели възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са
възприели като очевидци при извършването на проверката. Твърденията им
се явяват и проверени по делото, като изцяло намират подкрепа в събраните
писмени доказателства. По тези съображения свидетелските показания се
ползват изцяло с доверие от съда.
От справка от 21.07.2021 г. от базата данни на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ за издадени Лицензи относно МПС с рег. №
*** се изяснява, че същото не е включено в нито един лиценз, издаден от ИА
„АА“.
От трудов договор № 09/11.02.2019 г. (лист 15-16 от делото) и
допълнително споразумение № 3/01.02.2021 г. към него (лист 17 от делото) се
установява, че между „Евтин Дом“ ЕООД *** и жалбоподателя Г.Г.И. в *** е
сключен ***, ***.
От свидетелство за регистрация част I за МПС с рег. № *** (лист 18 от
делото) се изяснява, че същото е от категория N3 с обща технически
допустима максимална маса от 26 500 кг.
От Заповед № 118 от управителя на „Евтин Дом“ ЕООД се установява, че
същият е възложил да се извърши превоз от гр. София до с. Петково на
3
21.07.2021 г. с товарен автомобил „Скания Р 420“ с рег. № *** от *** Г.И..
От Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията (лист 2 от делото) се
установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно
оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и
териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича
пряко от разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗАвП.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на
НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е
връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен
орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в
АУАН и в НП.
Съдът намира, че възраженията в жалбата относно правната
квалификация са вътрешно противоречиви. От една страна се твърди, че
приложената правна норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е бланкетна и същата
изисква привръзка с конкретна материалноправна норма, която в случая да е
тази на чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП, но същевременно за последната разпоредба се
посочва да не вменява задължения на водача. Жалбоподателят се домогва да
обоснове теза, че водачът не носи никаква административнонаказателна
отговорност за случаите, когато извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от ЗАвП и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му. Тази теза е несподелима и категорично отречена в съдебната практика.
Съгласно Решение № 10055 от 01.07.2019 г. по адм. дело № 14429/2018 г. на
Върховния административен съд извършването на която и да е от формите на
дейността, без надлежно разрешение, е определено от законодателя като
административно нарушение съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП, за което се носи
административнонаказателна отговорност, която е лична - на водача, и
различна от преустановяващата принудителна административна мярка /така
изрично и Решение № 8448 от 13.06.2012 г. по адм. дело № 1208/2012 г. на
Върховния административен съд/. Санкционната норма изрично определя
кое е лицето, което следва да понесе неблагоприятните последици в случай на
4
осъществяване на предвидените в хипотезата й обстоятелства, а именно
водачът на моторното превозно средство. В този смисъл е и практиката
касационната инстанция - така Решение № 1363 от 14.06.2013 г. по к.а.н.д. №
737/2013 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив, съгласно което
водачите на транспортни средства могат да бъдат субекти на
административно нарушение с правна квалификация чл. 93, ал. 1 вр. с чл. 12б,
ал. 10 от ЗАвП. По тези съображения съдът приема, че водачът е годен субект
на административнонаказателна отговорност за извършеното деяние.
В жалбата се прави смесване на задълженията на превозвача и на водача,
чрез което се обосновава теза, че всякога за деяния като процесното
отговорност следва да понася единствено превозвачът, а това на практика би
означавало и неприложимост на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗАвП, която
изрично и еднозначно определя водача на МПС като субект на нарушението.
Действително задължение на превозвача е да се снабди с лиценз за
извършване на обществен превоз на товари, да бъде включено конкретното
моторно превозно средство, с което се извършва превозът, в обхвата на
лиценза и да има издадено удостоверение за обществен превоз на товари
(приложение № 13а от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България), както и да снабди
водачите с необходимите документи. Самостоятелно задължение на водача
обаче е да не пристъпва към извършването на превоза, без да е получил
необходимите документи за законосъобразното му осъществяване. Същите са
регламентирани в чл. 18 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. за условията и реда
за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. Съгласно
чл. 18, т. 6 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. водачът е длъжен да носи заверено
копие на лиценза на Общността или удостоверение на моторно превозно
средство за обществен превоз на товари на територията на Република
България в съответствие с чл. 12б, ал. 10 от Закона за автомобилните превози.
В тежест на всеки водач е преди да пристъпи към извършването на превоз на
пътници/товари за собствена сметка да следи за това да се е снабдил с
посочените документи. Съзнателното извършване на превоза без един или
повече от тези документи не е извинително, тъй като водачът на
самостоятелно основание носи административнонаказателна отговорност,
различна от тази на превозвача, и чието основание е съставомерното и
виновно деяние на самия водач. В тази връзка споделят се и доводите,
изложени в писменото становище от административнонаказващия орган.
Неоснователно се поддържа в АУАН и в наказателното постановление
дословно да е преписано съдържанието на разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвП, като с това твърдение се обосновава възражение за липса на надлежно
описание на деянието и за нарушено право на защита, тъй като описанието
поставя жалбоподателя в невъзможност да разбере за непредставянето на кой
документ е санкциониран. Възражението е неоснователно. На първо място
несподелим е доводът по жалбата, че в НП „дословно е изписан текстът на
правната разпоредба“. В хипотезата на приложената правна норма по чл. 93,
5
ал. 1, т. 1 от ЗАвП са обхванати случаите, когато „водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка
на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му“. По
делото се доказа, че с управляваното МПС от жалбоподателя И. в качеството
му на водач е извършван превоз на товари за собствена сметка. При
описанието на нарушението както в АУАН, така в наказателното
постановление не са обсъждани и посочвани документи, изискуеми в
случаите на осъществяван обществен превоз или превоз за собствена сметка
на пътници, които също са обхванати от хипотезата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвП. Вместо това описанието на нарушението съвсем правилно включва
единствено необходимите документи за осъществяването на превоз за
собствена сметка на товари. По тези съображения възражението за дословно
пресъздаване на съдържанието на разпоредбата в АУАН и в НП и без да се
отчитат обстоятелства по конкретния случай съдът приема за неоснователно.
Възражението почива на изопачаване на фактите по делото относно
съдържанието на обжалваното постановление. Несподелимо е и твърдението
правото на защита да е нарушено чрез направеното изброяване на възможните
документи, които жалбоподателят като водач е могъл да представи, за да
отблъсне отговорността, но не е сторил това. Както става ясно от разпита на
двамата свидетели – инспектори в РД „Автомобилна администрация“
Пловдив, изброяването е направено, тъй като в конкретния случай
жалбоподателят не е представил нито един от възможните документи,
изискуеми по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Действително от материалите по
делото се установява, че конкретният извършван превоз не е международен, а
на територията на страната – в АУАН и в НП е посочено, че превозът е от гр.
София до с. Петково. Следователно достатъчно за жалбоподателя е било да
извършва вътрешния превоз с удостоверение за обществен превоз на товари,
издадено за конкретното МПС. Този документ е изрично описан както в
АУАН, така и в НП и доказано по делото не е бил издаден към момента на
извършването на превоза. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 6 ал. 4
от ЗАвП лицензът на Общността е валиден и за превозите на територията на
Република България, а ал. 5 на същия член постановява, че един и същи
превозвач може да има само два лиценза – един лиценз за превоз на пътници,
който може да е лиценз на Общността за превоз на пътници или лиценз за
извършване на превоз на пътници на територията на Република България, и
съответно един лиценз за превоз на товари, който може да е лиценз на
Общността за превоз на товари или лиценз за извършване на превоз на
товари на територията на Република България. Следователно жалбоподателят
не би извършил административното нарушение, ако извършваше превоза и с
издаден друг вид документ – заверено копие на лиценз на Общността, което
6
означава, че документите са предвидени алтернативно и всеки от тях е
допустим. Именно това е причината за направеното изброяване при
описанието на нарушението – целта е да посочи, че не е издаден нито един от
възможните и допустими от материалния закон документи. Все в тази връзка,
ако описанието на нарушението беше ограничено единствено до
извършването на превоз без издадено за МПС удостоверение за обществен
превоз на товари, то тогава жалбоподателят би могъл да релевира
възражение, че описаното деяние е изначално несъставомерно, тъй като в
направеното описание не е обхваната хипотезата, когато има издадено
заверено копие на лиценз на Общността и в такава хипотеза, макар превозът
да е на територията на страна, то нарушение не би било извършено. В
заключение съдът намира, че доколкото по делото се доказва, че
жалбоподателят е извършвал превоза като водач, но без издаден нито един от
възможните документи по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, то не може да се приеме,
че правото му на защита е съществено засегнато или ограничено.
Възражението евентуално би могло да е относимо, ако при извършването на
превоза жалбоподателят имаше конкретен документ, който не е приет и
значението му не е зачетено от контролните органи, в който случай съдът
следва да може да извърши преценка дали този документ отговаря на
нормативните изисквания. С оглед фактите в конкретния казус съдебният
контрол по никакъв начин не е препятстван или затруднен. Не е ограничено и
правото на жалбоподателя да разбере, че наказанието му се налага за това, че
е извършвал превозът с МПС, което не е включено в нито един лиценз и за
него няма издаден никакъв, допустим от ЗАвП и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, документ за извършване на превоз за собствена
сметка на товари. По тези съображения настоящият съдебен състав приема
възражението за неоснователно.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че
жалбоподателят И. е извършил административното нарушение по чл. 93, ал.
1, т. 1 от ЗДвП. От обективна страна времето и мястото на извършване на
нарушението се установяват от показанията на свидетелите К. и Ч., като
относно дата на деянието относимо е и писменото доказателство Заповед №
118 на управителя на „Евтин Дом“ ЕООД, в която се определя, че превозът
следва да се извърши на 21.07.2021 г. Жалбоподателят И. е годен субект на
нарушението, защото притежава специалното качество водач на МПС, който
извършва превоз за собствена сметка на товари, което се установява отново
от посочената заповед и от свидетелските показания. Това обстоятелство не е
и спорно между страните.
Доказано е по делото от обективна страна и че осъществяваният превоз е
такъв на товари за собствен сметка. Съгласно § 1, т. 4, б. „а“ от ДР на ЗАвП
„превоз за собствена сметка“ е: „превоз на товари без заплащане,
предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена
дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни
7
средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за
чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност
за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се
превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди
извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или
наети, произведени, добити, преработени или поправени от него“. В случая
лицето, което извършва превоза за собствена сметка, е „Евтин дом“ ЕООД.
Жалбоподателят И. е водач на превозното средство, с което е извършван
превозът, като съгласно трудов договор № 09/11.02.2019 г. ( лист 15-16 от
делото) и допълнително споразумение № 3/01.02.2021 г. към него ( лист 17
от делото) той е назначен по трудов договор с лицето, за чиято сметка се
извършва превозът – „Евтин Дом“ ЕООД. За извършването на превоза лицето,
за чиято сметка той се осъществява, е издало заповед по чл. 18, т. 4 от
Наредба № Н-8/27.06.2008 г., представляваща Заповед № 118 от 21.07.2021 г.
на управителя на „Евтин Дом“ ЕООД. По делото като писмено доказателство
е събрана и фактура, доказваща, че товарът е собственост на лицето, за чиято
сметка се извършва превозът. От показанията на свид. Ч. се установява и че
превозното средство товарен автомобил „Скания Р 420“ с рег. № ***, е било
обозначено с табела „превоз за собствена сметка“. При така установените
факти съдът приема за доказано по категоричен начин, че осъществяваният
превоз е за собствена сметка на товари – електрозаварени профили.
Неоснователно е позоваването на чл. 10 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г.
Съгласно чл. 12б, ал. 10 от ЗДвП превоз на товари за собствена сметка между
два пункта на територията на Република България не може да се извършва с
моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с
допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка
се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз
на товари или e физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по
реда на Закона за подпомагане на земеделските производители. В конкретния
случай се установява, че превозът е извършван чрез товарен автомобил с рег.
№ ***, който е от категория N3. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП
категория N3 включва моторни превозни средства, проектирани и
конструирани основно за превоз на товари с технически допустима
максимална маса над 12 т. Фактът, че товарният автомобил „Скания Р420“ с
рег. № *** е с допустима максимална маса над 12 тона е и категорично
доказан по делото от приетото като писмено доказателство свидетелство за
регистрация част I за процесното МПС, от което се установява, че то е от
категория N3, а технически допустимата му максимална маса е 26 500 кг.
Доказва се от обективна страна и че жалбоподателят И. е извършвал
процесния превоз за собствена сметка на товари, без издадено за моторното
превозно средство „Скания Р 420“ с рег. № *** удостоверение за обществен
превоз на товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение,
8
документ за регистрация или други документи, даващи право да се извършва
такъв вид превоз. Този факт е също категорично доказан по делото от
приложената по преписката справка от базата данни на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ за издадени лицензи относно МПС с рег. №
***. Резултатът от справката посочва, че това превозно средство не е
включено в нито един лиценз. От показанията на свидетелите Ч. и К. се
установява и че справката включва резултати за издадени лицензи и
включените към тях МПС на територията на цялата страна, поради което
съдът цени справката за изчерпателна и обективна. В тази връзка
неоснователно е възражението по жалбата в АУАН и в наказателното
постановление да не е описано конкретно поведение на жалбоподателя, с
което да е осъществено нарушението. И в двата акта последователно и ясно е
посочено, че на описаните време и място жалбоподателят И. като водач е
управлявал процесния товарен автомобил, като е извършвал превоз на
товари за собствена сметка при специфичните обстоятелства, които да са
проявени от обективна страна, на липса на издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или друг
надлежен документ.
Нарушението е формално и от обективна страна е било довършено с
факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от
настъпването на конкретен вредоносен резултат.
От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма
на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяване на деянието си
жалбоподателят е формирал представа, че управлява МПС, с което извършва
превоз за собствена сметка на товари, като е съзнавал обстоятелствата от
обективната действителност, които квалифицират превоза като такъв за
собствена сметка и на товари. Наясно е бил и какви документи има в себе си
като водач, респ. без какви документи е пристъпил към извършването на
превоза.
Възраженията относно правната квалификация на деянието, които следва
да се квалифицират като възражение за допуснато процесуално нарушение по
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, съдът приема за неоснователни. Действително в
съдебната практика за деяния, наказуеми по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, е
приемано както да нарушават материалноправната норма на чл. 12б, ал. 10 от
ЗАвП, така и самата разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП да съдържа
едновременно материалноправното поведение, което е виновно нарушено, и
неблагоприятните последици в случай на неизпълнение. Настоящият съдебен
състав намира, че това не следва да бъде обяснявано задължително с
противоречие в практиката, а преценката за релевантната материалноправна
норма следва да бъде конкретна във всеки отделен случай. Тази преценка е
поставена в зависимост от самите факти, които описват изпълнителното
деяние на нарушението и за които се води процесът. Както беше изяснено, с
разпоредбата на чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП се регламентира изискване при
9
превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на
Република България с моторно превозно средство с допустима максимална
маса над 12 тона, каквато е и процесната хипотеза, лицето, за чиято сметка се
извършва превозът /в случая това е „Евтин Дом“ ЕООД/, да притежава лиценз
за извършване на обществен превоз на товари. В тази връзка следва да се
прави разграничение между лиценза за извършване на обществен превоз на
товари, който се издава на конкретно лице, и удостоверението за обществен
превоз на товари, което се издава за конкретно моторно превозно средство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за издаването на лиценз
за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република
България и на удостоверения за обществен превоз на товари лицето по чл. 2,
ал. 1 от Наредбата подава заявление по образец заедно с предвидените
приложения, едно от които е списък с данни за моторните превозни средства
на разположение на превозвача. От своя страна разпоредбата на чл. 86, ал. 1
от Наредба № 33/03.11.1999 г. постановява, че Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ води регистър на моторните превозни
средства към всеки лиценз и издава удостоверение за обществен превоз на
товари (приложение № 13а) за всяко моторно превозно средство, включено в
регистъра. Фактите по делото сочат, че свидетелите Ч. и К. са направили
проверка по регистрационния номер на МПС, управлявано от жалбоподателя,
в резултат от която са установили, че превозното средство не е вписано към
нито един издаден лиценз. Следователно по делото не е изследвано дали
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, не притежава лиценз за
извършване на обществен превоз на товари. Вместо това доказано е, че за
конкретното моторно превозно средство, с което е извършван превозът за
собствена сметка, няма издадено удостоверение за обществен превоз на
товари. Причината за това би могла да бъде както че самото лице,
извършващо превоза, не притежава лиценза, посочен в чл. 12б, ал. 10 от
ЗАвП, но така също и че макар лицето да притежава такъв лиценз, то
превозът е осъществен с МПС, което не е заявено по реда на чл. 78, ал. 1, т. 5
от Наредба № 33/03.11.1999 г. и не е регистрирано като превозно средство, с
което ще бъде извършван общественият превоз на товари.
Изхождайки от горните съображения, настоящият съдебен състав
приема, че в наказателното постановление е направена надлежна правна
квалификация на конкретното противоправно поведение на жалбоподателя.
Това е така, тъй като по делото е установено, че превозът за собствена сметка
на товари е извършван с превозно средство, което не е включено в ничий
лиценз, следователно за него няма издадено изискуемото удостоверение за
обществен превоз на товари или друг равнозначен документ. Предметът на
доказване е концентриран около документите, които е трябвало да бъдат
издадени за самото моторно превозно средство и да бъдат носени от водача
при извършване на превоза, а не около документите относими към
превозвача, извършващ превоз за собствена сметка. По тези съображения
съдът приема, че с оглед на конкретно направеното описание на нарушението,
10
то основателно не е квалифицирано по чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП. Правилно
нарушението не е квалифицирано и по чл. 18, т. 6 от Наредба № Н-
8/27.06.2008 г. Последната разпоредба регламентира задължението
единствено за представяне при поискване от контролните органи на заверено
копие на лиценза на Общността или удостоверение на моторното превозно
средство за обществен превоз на товари на територията на Република
България. По делото се установява както от показанията на свидетелите Ч. и
К., така и от приложената по преписката справка за лицензи от Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, че жалбоподателят не просто не е
носил със себе си по време на проверката удостоверение за обществен превоз
на товари или заверено копие на лиценз на Общността, а такива въобще не са
били издадени за процесното МПС. Материалноправното задължение за
водача предвид описанието на нарушението не произтича нито от
разпоредбите на Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници
и товари на територията на Република България, нито от друга разпоредба на
ЗАвП, спрямо приложената в НП. Правната норма по чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвП в случая е едновременно санкционна, но и предписваща самото
правило за поведение, при чието неизпълнение да бъде наложена санкцията.
Действащото законодателство познава редица други примери, когато една и
съща законова разпоредба се явява едновременно съдържаща правилото за
поведение, но и неблагоприятните последици в случай на неговото
неизпълнение, т.е. диспозицията и санкцията на правната норма. Такъв
пример е разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП или тази на чл. 232, ал. 5, т. 1
от ЗУТ. Все в тази връзка неоснователно е възражението по жалбата, че не
ставало ясно откъде произтича задължението водачът на МПС, с което се
извършва превоз за собствена сметка на товари, да не извършва превоза без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз
на товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение или документ
за регистрация. Това задължение произтича пряко от разпоредбата на чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвП. Действително с оглед прецизност при правната
квалификация е могло да бъде направена привръзка с разпоредбата на чл. 12б,
ал. 10 от ЗАвП, но като разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП също
остане като нарушена. Това обаче съдът намира, че не се явява нарушение от
категорията на съществените и не е основание за отмяна на наказателното
постановление. Фактите и правото са описани достатъчно ясно, поради което
не са налага и съдът да преквалифицира деянието.
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, правилно
АНО е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на
административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, то
трябва да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът приема за
смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на предходни нарушения на
жалбоподателя, както и липсата на настъпили конкретни вредни последици.
11
Тези обстоятелства обаче не са достатъчни да обусловят маловажност на
конкретния случай. Това е така, доколкото не може да се приеме, че
типичната хипотеза на този вид нарушения включва и предходни нарушения
на дееца или настъпили вредни последици, за да може тяхното отсъствие в
случая да обоснове значително по-ниска степен на обществена опасност.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е предвидено
административно наказание глоба в размер на 2 000 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба и нейната относима
хипотеза по т. 1 на чл. 93, ал. 1 от ЗАвП, тъй като нарушението е извършено
за първи път. Видът и размерът на наказанието са определени от законодателя
във фиксиран размер. В тази връзка наложеното с НП административно
наказание глоба от 2 000 лева е правилно индивидуализирано в единствения
му възможен размер. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН липсва
процесуална възможност за определяне на наказанието под предвидения най-
нисък размер.
По гореизложените съображения съдът намира жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно и
обосновано, издадено при правилно приложение на процесуалния и на
материалния закон, поради което то трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
разноски възниква единствено за въззиваемата страна, която обаче не е
поискала овъзмездяване на сторени разноски, нито е доказала извършването
на такива. Присъждането на разноски не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта им
съдът не се произнася служебно. За да се произнесе, съдът трябва да бъде
надлежно сезиран с искане за присъждане на разноски - до приключване на
последното съдебно заседание в съответната инстанция (така Решение № 1411
от 30.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1164/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив), което в случая не е сторено. По тези
съображения разноски не следва да се присъждат в полза на никоя от
страните.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000640/16.08.2021
г., издадено от И.П.А. – ***, с което на Г.Г.И., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: *** на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две
хиляди) лева за нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
12
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
13