Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
гр.
Пловдив, 09 февруари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение, ХVІІІ с., в съдебно заседание на четиринадесети януари две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН
РУСЕВ
с
участието на секретаря Таня Костадинова,
като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 2484 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по
жалба на Ш.Ю.О., ЕГН **********, чрез адв. Хр.П., срещу мълчалив отказ на
Главния архитект на община-Карлово да издаде удостоверение за търпимост по
заявление с вх. № 94-00-3775/14.07.2021г. относно „Едноетажна жилищна сграда с
площ 120,00кв.м., построена в УПИ IV-974, кв. 10, по ПРЗ на с.Розино, община-Карлово, с
административен адрес- с.Розино, ул. „Бялата вода“ № 5“.
В жалбата се
излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорвания акт, като се
иска неговата отмяна. В писмено становище от адв. Хр.П. се поддържа жалбата и
моли за отмяна на мълчаливия отказ. Претендира разноски.
Ответникът –
главният архитект на община-Карлово, в писмено становище оспорва
основателността на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради следните съображения:
Жалбоподателката Ш.О. се
легитимира с НА № 87, т. IV, рег. № 5264, дело № 910/1999г. като собственик по
наследство на ½ ид.ч. от ПИ 974, с площ от 750 кв.м., по плана на
с.Розино, община Карлово, за който по ПЗР на с.Розино е отреден УПИ IV-974, кв. 10, с административен адрес- с.Розино, ул. „Бялата вода“ № 5.
Със заявление
вх. № 94-00-3775/14.07.2021г. Ш.О. е поискано издаване на удостоверение за
търпимост относно „Едноетажна жилищна сграда с площ 120,00кв.м., построена в
УПИ IV-974, кв. 10, по ПРЗ на с.Розино, община-Карлово, с административен адрес-
с.Розино, ул. „Бялата вода“ № 5“. Във връзка със заявлението до О. е изпратено
писмо изх. № 94-00-3775/1 от 29.07.2021г., с което е указано, че следва да се
представят и нотариално заверена декларация за годината на построяване на
обекта, геодезическо заснемане на сградата и снимков материал, скица и други
документи, изясняващи и доказващи определени факти и обстоятелства, свързани
със сградата, обект на изследване за търпимост. В отговор е депозирано
заявление вх. № 94-00-3775/3 от 24.08.2021г., с което е представена скица №
607/11.08.2021г., посочено е че още с първоначалното заявление е приложена
декларация по чл. 39 АПК, в която е удостоверена датата на извършване на
строителството на жилищната сграда. По така направеното заявление от
14.07.2021г. липсва произнасяне от страна на главния архитект на
община-Карлово.
В хода на
съдебното производство съдът е указал на жалбоподателката, че не сочи
доказателства в подкрепа на твърдението си за търпимост на сградата в
хипотезите на §16 и § 127 от ПР на ЗУТ. В изпълнение на указанието в
деловодството на съда е депозирана молба вх. № 21382/26.11.2021г. от
жалбоподателката. В нея се иска да бъде задължен ответният административен
орган да представи цветно фотокопие на извадка от ПУП на с.Розино, одобрен със
заповед № 718/1988г. в частта му за УПИ IV-974, кв. 10,
цветно фотокопие извадка от всички предходни ПУП на с. Розино, в частта за УПИ IV-974, кв. 10 по плана от 1988г., удостоверение за идентичност на УПИ IV-974, кв. 10 по плана на с.Розино, копие от Разписна книга към ПУП, одобрен
със заповед № 718/1988г., в частта за УПИ IV-974, кв. 10 и
копие от Разписна книга за всички предходни ПУП в частта УПИ IV-974, кв. 10 по плана от 1988г. От ответника е постъпила молба вх. №
23114/20.12.2021г., с която се посочва, че със заявление вх. №
94-00-3773/14.07.2021г. от Ш.О. е поискано да се издаде удостоверение за
идентичност на УПИ I-600(стар)/УПИ IV-974(нов) по плана на с.Розино, по което е формиран мълчалив отказ, който е
обжалван пред ПАдС и е образувано АД № 2591/2021г., неприключило и че в
община-Карлово не се съхранява разписна книга към регулационния план на
с.Розино, одобрен със заповед № 2612/1936г.Приложени са цветно копие, извадка
от регулационния план на с.Розино, одобрен със заповед № 718/1988г. и копие от
разписен лист към плана, цветно копие, извадка регулационния план на с.Розино,
одобрен със заповед № 337/1967г. и копие от разписен лист към плана и цветно
копие, извадка от регулационния план на с.Розино, одобрен със заповед №
2612/1936г.
При тази
фактическа установеност съдът направи следните правни изводи.
По смисъла на
чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва:
1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план;
2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при
съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни
продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за
изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на
конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно
привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при
наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита
по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.
Според §5, т.38
от ДР на ЗУТ "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.
74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Според § 16,
ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се установи търпимост следва да са налице следните
кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът да е изграден до 7 април 1987 г.;
2) за строежа да няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил
допустими по действащите подробни градоустройствени планове (имало ли е одобрен
ПУП- застроителен план към момента на реализирането му) и 4) да е бил допустим
по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно
ЗУТ.
Следващи две
хипотези на търпимост са уредени в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ: 1) незаконни
строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени
до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998
г.; 2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до
обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани
от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването
на този закон.
Най - сетне,
законодателят с разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ е допълнил
хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като е въвел нов период за
обявяване на строежите за "търпими". Този нов период включва строежи,
извършени до 31.03.2001 г., които за да бъдат "търпими" следва да са
били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон.
Тук следва да
се има предвид, че доколкото нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД
на ЗУТ / ДВ, бр.82/2012г/, т.е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви
периода - по ал.1, ал.2 и ал.3. Това е така, защото нормата на § 127, ал. 1 от
ПЗР на ЗИДЗУТ не изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, а е
нейно продължение, като въвежда нов, четвърти период за обявяване на строежи,
извършени без строителни книжа, за търпими /така Решение № 3558 от 30.03.2015
г. по адм. д. № 2009/2015 на Върховния административен съд; Решение № 10670 от
12.10.2016 г. по адм. д. № 3521/2016 на Върховния административен съд; Решение
№ 9323 от 13.07.2017 г. по адм. д. № 2310/2017 на Върховния административен съд
/.
Според § 127,
ал. 9 от ЗИД на ЗУТ, времето за извършване на незаконния строеж се установява с
всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс,
включително и с декларации.
От събраните по
делото доказателства съдът намира, за безспорно че към 23.12.1999г. в процесния
имот не е съществувала сграда(аргумент от НА № 87/23.12.1999г.). В
представената по делото декларация по реда на чл. 39 от АПК(л.36)
жалбоподателката в настоящото производство, декларира, че сградата на един етаж
е построена през 2001г. Така декларираните обстоятелства поставят под съмнение
сочената в декларацията година на изграждане. Отделно нито в документите за
собственост на оспорващата (към края на 1999 г.), нито в регулационния план на
с. Розино се съдържат данни за процесното строителство в настоящия му вид,
конфигурация, площ и разположение.
Въпреки това,
за да извърши императивно изискуемата преценка за търпимостта на строежа,
съобразно относимите към годината на застрояване материално-правни норми, съдът
следва да установи по безспорен начин, ако не точната година поне релевантен
период на извършване на строежа. В случая самата оспорваща сочи, че строежът не
е изграден преди 1999 г., т.е. неотносими са правилата на § 16, ал. 1 и ал. 2
от ЗИД на ЗУТ. Жалбоподателката твърди, а в тази насока е и представената по
делото декларация, че строежът е изграден през 2001г., т.е. според настоящия
състав по делото се доказват две дати- 23.12.1999г. и декларираната 2001
година, сиреч строежът може да се приеме изпълнен в периода след 30 юни 1998 г.
до 01.01.2001 г. Това обстоятелство поставя процесният строеж под режима на §16,
ал.3 от ПР на ЗУТ. Каза се, предпоставките за прилагане на тази хипотеза са:
наличие на незаконен строеж, започнат след 30 юни 1998 г., неузаконен до
обнародването на този закон – ДВ, бр. 1 от 02.01.2001г.; допустимост по
действащите подробни градоустройствени планове (т.е. да е бил предвиден в ПУП)
и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или
съгласно този закон (т.е допустим по преките норми като отговарящ на
техническите изисквания за конкретния вид строеж); декларирани от собствениците
на строежа пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този
закон, които предпоставки следва да са в условията на кумулативност. Тоест
изискуемо е, освен съответствие с действалите технически правила и норми и
надлежно "деклариране" на незаконния строеж в определения преклузивен
срок, а когато това условие не е налице - съответният незаконен строеж не е
търпим /така Решение № 10670 от 12.10.2016 г. по адм. д. № 3521/2016 на
Върховния административен съд; Решение № 4290 от 05.04.2017 г. по адм. д. №
11368/2016 на Върховния административен съд/.
В случая
жалбоподателката нито твърди, нито са налице данни строежът да е бил деклариран
от собственика му в посочения срок. В този смисъл за съда не стои и задължение
по служебен почин да изследва наличието на фактически обстоятелства, за които
оспорващият дори не поддържа да са част от обективната действителност. Още
повече, на жалбоподателката изрично бе указано, че носи доказателствената
тежест да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици. Тук следва да се отбележи, че в случая макар и
наследодателят на Ш.О. да е придобил собствеността върху незаконния строеж едва
през 1999г., а самата тя след смъртта на Ю.О. (12.06.2020г.), това не изключва
необходимостта същият да е бил деклариран от предишния собственик, за да се
приложи режимът на търпимост. Само предвид липсата на предпоставката, касаеща
декларирането му в рамките на нормативноустановения времеви интервал, е
достатъчно да се заключи, че процесният строеж не може да се приеме като
търпим.
Въпреки горния
извод, каза се, съдът е задължен да изследва и наличието на останалите
предпоставки за търпимост. В тази връзка, следва да се направи уточнението, че
дори и да е търпим процесният строеж ще остане незаконен, на основанието на чл.
225, ал.2 от ЗУТ, с ограничението, че не ще подлежат на премахване и всяко
трето лице ще следва да се съобразява с това фактическо положение. В тази
насока на първо място следва да бъде направено разграничение между разпоредбите
на чл. 225, ал.2 от ЗУТ и тези на §16 и §127 от ЗУТ, тъй като първата допуска
наличието и на "част от строеж, който да бъде незаконен, а другите две
допускат придобиване статут на търпимост единствено по отношение на цял строеж.
Според настоящият съдебен състав смисълът на първата разпоредба се определя от
хипотезите на нейната ал.2, според която е възможно само част от принципно
законен строеж да е извършена в отклонение от разрешението за изграждането му
или само за част от него да са използвани строителни материали, несъответстващи
на изискванията по чл. 169а, ал. 1 от ЗУТ, или в нарушение на правилата за
изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на
конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно
привеждането на строежа в съответствие с изискванията на закона и т.н. Не така
стои въпросът с разпоредбите на § 16 и §127 от ЗУТ. Доколкото попадащите в тези
хипотези строежи са изначално незаконни в тяхната цялост и продължават да бъдат
такива и занапред (при текущите норми на ЗУТ), за тях законодателят не е
предвидил възможност за частична търпимост, т.е. такава на част от съответния
незаконен строеж и това е обяснимо, тъй като основен принцип на ЗУТ е
недопустимостта (фактическа и правна) на незаконните строежи (т.е. правилото е,
че те следва да бъдат премахвани), като институтът на фактическата търпимост е
единственото възможно изключение.
Не на последно
място, следва да бъде отчетено обстоятелството, че не е спазено и изискването
на §16, ал.3 ЗУТ построеното да е било допустимо и по действащите подробни
градоустройствени планове. Представената скица № 607/11.08.2021г., въпреки
поддържаното в жалбата виждане, че доказва допустимостта на обекта по
строителните правила и норми към 1988г., обаче не съдържа данни нито за площ,
нито за форма дали съвпада с реално осъществения на място строеж (спазени ли са
предвидените параметри на застрояване), поради което не може да се приеме, че
същият в цялост е допустим по предвижданията на ПУП.
Именно тук
следва да се съобрази, че доколкото процесният строежът е самостоятелен обект
на кадастъра, то следва в своята цялост да отговаря на условията за търпимост,
което изискване в случая не е изпълнено.
В резултат на
горния анализ става ясно, че в случая липсват и трите кумулативно изискуеми
предпоставки на §16, ал. 3 от ЗУТ за търпимостта на спорния строеж, поради
което същият категорично се явява нетърпим по смисъла на закона.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че подвеждането на горната фактическа
обстановка под хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР от ЗИД на ЗУТ не би довело до
различен краен резултат, тъй като, както вече бе отбелязано, с тази разпоредба
не се изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, нито пък се въвежда
ново основание за търпимост на строежите. Извън обсъдените хипотези всеки
строеж, изграден след 31.03.2001 г., не може да бъде признат за търпим.
По изложените
съображения подадената жалба следва са се отхвърли като неоснователна.
Водим от горното
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш.Ю.О.,
ЕГН **********, срещу мълчалив отказ на Главния архитект на община-Карлово да
издаде удостоверение за търпимост по заявление с вх. № 94-00-3775/14.07.2021г.
относно „Едноетажна жилищна сграда с площ 120,00кв.м., построена в УПИ IV-974, кв. 10, по ПРЗ на с.Розино, община-Карлово, с административен адрес-
с.Розино, ул. „Бялата вода“ № 5“.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Р.България в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/