РЕШЕНИЕ№
гр. Павликени, 08.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на 08.06.2020 година в
състав:
Председател:
Цветомил Горчев
при
секретаря Ирена Илиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 180 по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по жалба на Г.Е.Д., ЕГН ********** ***, депозирана чрез адв. И.Д. от **АК, с адрес за връчване на съобщения и
призовки гр. ***,
ул. „***”
№ * ет. *. офис * срещу Наказателно постановление (НП)
№ ***
от 03.05.2019 г. на Началник на РУ към ОДМВР - ***, РУ - ***, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл. 104Б, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са
наложени на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП административни наказания глоба
в размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 (дванадесет) месеца и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП - глоба в размер на 10
(десет) лева. Навежда подробни доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП
и моли неговата отмяна.
Въззиваемата
страна – РУ - *** -
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, становище не
ангажира.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становищата на страните и служебно провери правилността
на издаденото НП, намира за установено:
Съдът
намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срок и от наказаното лице - надлежна
страна, чрез редовно упълномощен представител.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, като съображенията за този извод са
следните:
На
05.04.2019 г. св. В.П., в присъствието на св. А.А. и на жалбоподателя съставил
против последния приложения Акт за установяване на административно нарушение №
бл. ***
за това, че на същия ден, около 13.45 часа в гр. П., по ул. „***“ срещу № ** в посока центъра управлява лек автомобил ***, с регистрационен № ***, като използва пътищата отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се във форсиране на
двигателя, приплъзване на задни моторни колела и поднасяне на задната част на
МПС, като с тези си действия застрашава останалите участници в движението, като
и че Д. не носи СУМПС и К.Т.
Поводът
за спирането и съставянето на горния акт, според показанията на св. П. и А. бил
начинът, по който бил управляван автомобила и който П. бил описал и
квалифицирал като нарушения по чл. 104Б, т. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Препис
от акта бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и вписал да има
възражения.
Гореизложените
фактически положения съдът възприе от приложения АУАН, Наказателно
постановление, Заповеди на Министъра на вътрешните работи и други писмени
доказателства.
От
събраните по делото гласни доказателства под формата на показания на
актосъставителя и свидетеля при констатиране нарушението и съставяне на АУАН
мястото, датата и часът на вмененото нарушение се потвърждават. Твърдят
служебния автомобил да е оборудван с техническо средство – видеокамера.
Констатират се множество противоречия в описанието на процесното нарушение –
св. П., актосъставител дава данни за управление на автомобила с превишена
скорост, навлизане с такава в завой, вследствие на което автомобила поднесъл
около 1 метър и застрашил други участници в движението, като служителите били
на около 100 метра и между автомобила на жалбоподателя и служебния имало и
други автомобили. Св. А. твърди полицаите да били на около 20 метра и между тях
да нямало други автомобили и поднасянето било около 20-30 см.
В
съдебно заседание свидетелят при режим на довеждане Р. П. дава показания, от които се
установява, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, но без да
извършва описаното в АУАН и НП, т.е. без да е извършвал „дрифт“ и се е движел в
колона. Потвърждава проверката на полицейските органи.
С
обжалваното НП, издадено въз основа на горния акт за установяване на
административно нарушение и приповтарящо приетата в него фактическа обстановка
са наложени на Д. горните наказания.
Установява
се от изисканите доказателства материалната компетентност на АНО и
актосъставител.
Относно нарушението посочено в точка
първа на НП - жалбоподателят е обвинен в нарушение на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което е предвиден конкретен състав на административно-наказателна
отговорност в чл. 175А, ал.1, предл. трето от същия закон, а именно на водачите
на МПС е забранено да използват пътищата отворени за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари,
а за нарушаване на тази забрана са предвидени кумулативни административни
наказания – глоба в размер на 3000 лв. лишаване от право да се управлява МПС за
срок от 12 месеца. Под този състав на административно нарушение е подведено
следното поведение на водача: не използва пътя съгласно неговото предназначение
за превоз на хора и товари, а го използва с цел извършване на форсиране на
двигателя, приплъзване на задни моторни колела и поднасяне на задната част на
МПС, с което застрашава останалите участници в движението, т.е. става реална
предпоставка за ПТП с останалите участници в движението. Съставът на
административното нарушение по чл. 175А, ал. 1, предл. трето от ЗДвП не съдържа
като елемент създаването на предпоставка за ПТП с останалите участници с
движението, поради което се налага извод за противоречие между правно и
фактическо обвинение и това е така защото описаното в съставения АУАН и в
издаденото въз основа на него НП поведение на водача на МПС, като такова,
създаващо опасност за останалите участници в движението, сочи на нарушаване на
забраната по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което нарушение обаче не се субсумира
в административнонаказателния състав на чл. 175А от същия закон. Така
костатираното нарушение се явява такова, препятстващо правото на защита и
представляващо достатъчно основание за отмяна на наложените наказания.
Извън
изложеното вмененото нарушение, според настоящия състав се явява и недоказано -
в тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно
главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност. Съгласно мотивите на оспорения акт
нарушението на закона представлява неизползване на пътя по неговото
предназначение за превоз на хора и товари чрез демонстративно управление –
т.нар. дрифт.
На
първо място, следва да се отбележи, че от административнонаказващия орган не е
предоставено изисканото доказателство за констатираното нарушение под формата
на видео запис, поради обективна невъзможност, а именно, че аудио и видео
информацията се съхранява в сървър за срок от тридесет дни. След като липсват
доказателства за начина на движението на автомобила в конкретния ден и час, то
съставът на твърдяно административно нарушение не е доказан. Свидетелските
показания на св. П. и А. сочат, че на процесната дата и място жалбоподателя
управлява по посочения начин, но тези показания освен, че са взаимно
противоречащи по отношение място, начин на управление и отстояние, както между
служебния автомобил и управлявания от Д., така и до пешеходна пътека, но и не
установяват целта и причината за извършването на описаните маневри. Не са
установени и съответно не се сочат пътна настилка, атмосферни условия (м.
април) и състояние на гумите, поради което следва да се приеме да липсват
доказателства, че това управление е случайно, поради неопитност или вследствие
внезапно възникнали технически проблеми.
Налични
са и данни за движение с неустановена превишена скорост – показанията на св. П. и поднасянето, ако го е имало да е
вследствие на това превишение, но скоростта на е измерена, а и при това
положение Д. би осъществил съвсем друго нарушение, което не е описано в АУАН –
показанията на св. П.
„каза, че не се е движел бързо“. В подкрепа на това съждение се явява и
обстоятелството, че жалбоподателят е изпълнил указанията на контролните органи,
съдействал е на извършваната му проверка.
Съдът
счита, че в настоящия случай всички твърдения за демонстративност при
управлението представляват единствено субективни съждения на контролните
органи, неподкрепени с реални факти, противоречат и на показанията на св. П., за когото няма данни за заинтересованост.
Внимателния анализ на показанията на свидетелите- полицаи налага извода, че
всъщност осъщественото нарушение е управление с превишена скорост, но поради
липсата в момента на техническо средство, реалната скорост не е фиксирана и
оттам не е било възможно санкциониране за това нарушение и актосъставителят е
предприел санкциониране по коментирания начин. Настоящият състав излага и
довод, че за ангажирането на административнонаказателната отговорност не е
достатъчно предположението на органите на полицията, а е необходимо реално
осъществяване на признаците на състава на това нарушение, но по
административнонаказателната преписка, а и в съдебно заседание безспорни доказателства
за това не са събрани. Изводите на съда за съставомерност на деянието не могат
да почиват на предположения, а на безспорно доказани факти.
Ето
защо, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде отменено в тази му част,
като незаконосъобразно.
Относно
нарушението посочено в точка втора на НП: Безпротиворечиво – в практиката и
доктрината, се приема, че актът за установяване на административно нарушение
няма презумптивна доказателствена сила – така Постановление № 10 на Върховния
съд от 1973 г., т.7 и съответно в производството пред районния съд, за да се
ангажира административно-наказателна отговорност на привлеченото лице е
необходимо административният орган, върху когото лежи доказателствената тежест
да докаже пред съда по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че
претендираното административно нарушение е извършено от соченото за нарушител
лице. Това е така, защото в ЗАНН липсва изрична разпоредба по този въпрос, а
чл. 84 ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК. В този случай е приложим чл. 14,
ал. 2 НПК, при което положение посоченият за нарушител се счита за невиновен до
доказване на противното.
Изхождайки
от горното и като съобрази, че за това нарушения не се ангажираха никакви
доказателства – показанията на св. *** НП следва да се отмени и в тая му част – така Решение
от 24.06.2009 г. на АдмС – София по к. н. а. x. д. № 3341/2009 г., 6-ти кас.
с-в - “При оформяне на преценката си, дали да издаде наказателно постановление,
въз основа на редовно съставен АУАН, административнонаказващият орган се
основава на фактическите констатации, установени в акта, които при условията на
чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на
административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От
друга страна, по силата на чл. 14, ал. 2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила.“ и решение
№ 42 от 22.03.2010 г. на АдмС – Ямбол по к. а. н. х. д. № 10/2010 г., 1-ви кас.
с-в - „Актовете за установяване на административни нарушения не се ползват с
доказателствена сила. В тежест на административно-наказващия орган е да ги
докаже.“
Водим
от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
ИЗЦЯЛО Наказателно постановление (НП) № *** от 03.05.2019 г. на Началник на РУ
към ОДМВР - ***,
РУ – ***,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Велико Търново в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия:
Вярно с оригинала!
ВМ