РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Ловеч, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20224310100854 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г.
М. М., с адрес: *******, чрез процесуалния си представител адв. В. Ф. С., съд.адрес:
******** против „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД, със седлище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, Витоша №89Б, представлявано от всеки двама от
изпълнителните директори, действащи заедно или от всеки изпълнителен директор,
действащ заедно с прокурист.
Ищецът излага в исковата молба, че съгласно Изпълнителен лист от ***** по ч.гр.д.
№ ***/**** г. на РС – Ловеч е осъден да заплати главница в размер на 9 417,91 лв.,
представляваща главница по извлечение от сметка по договор за кредит към 22.02.**** г.
Наведени са твърдения, че след погасяване по давност на вземането, за което е
издаден процесният изпълнителен лист, ищецът е предявил три броя частични искове всеки,
от които за сумата от 1 250 лв. от общата претендирана сума за главница от 9 417,91 лв.
Посочва, че всяка от трите искови молби е билауважена, като съдът се е произнесъл със
следните решения по следните дела: 1./ Гр.д.№ *****/**** г., 155-ти състав, СРС – Решение
№ ****/**** г.; 2./ гр.д.№***/**** г., 9-ти състав, РС – Ловеч – Решение №
2600094/13.11.**** г. и 3./ гр.д.№ ***/*** г., 9-ти състав, РС – Ловеч – Решение № ********
г.
Твърди се, че с всяко от гореизброените решения исковият съд е признал за
установено по предявените от Г. М. М. срещу «ОББ»АД отрицателни установителни искове
с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, че същият не дължи чрез принудително изпълнение
1
на ответното дружество сумата от 1 250,00 лв. – част от главницата от 9 417,91 лв. по
издаден Изпълнителен лист от ***** по ч.гр.д.№ ***/**** г. на РС – Ловеч.
Ищецът посочва, че с оглед приетото в т.2 от ТР №3/2016 г., постановено на
22.04.2019 г. по тълк.д.№3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата
«решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право».
На следващо място, счита, че претенциите на ответното дружество не се дължат, тъй
като същите към настоящия момент са погасени по давност. Отбелязва, че общата
погасителна давност според ЗЗД е петгодишна –по арг. от чл.110 ЗЗД, като тя е приложима
във всички случаи, при които законът не е определил друг специален давностен срок.
Изтъква, че с изтичането на петгодишния давностен срок задължението по изпълнителния
лист се погасява по давност.
Ищецът прави възражение за изтекла давност по отношение на претендираните към
него суми, тъй като същите касаят период, надхвърлящ законоустановения общ петгодишен
давностен срок, през който не са предприети необходимите действия за събиране на
вземането.
Наред с горното, ищецът оспорва да е страна по договор за кредит, сключен с
«ОББ»АД, както и че дължи на Банката процесната сума в размер на 1 250,00 лв – сума,
представляваща част от цялата главница по Изпълнителен лист от ***** по ч.гр.д.№
***/**** г. на РС – Ловеч. Счита, че тази сума е изцяло недължима, като погасена по
давност.
В петитумната част на ИМ е отправено ИСКАНЕ съдът да постанови решение,с
което да приеме за установено, че Г. М. М., като ищец в производството, не дължи на
„Обединена българска банка“АД, сумата, възлизаща на 1 250.00лв., която представлява
неплатена част от цялата главница, присъдена с Изпълнителен лист от ***** по ч.гр.д.
№***/**** г. на РС – Ловеч, тъй като тази сума е погасена по давност.
Претендирани са и сторените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и
приложенията към нея ответникът „Обединена българска банка“АД не е депозирал писмен
отговор.
В хода на процеса ищецът не взема лично участие и не изпраща процесуален
представител в с.з. Преди проведеното о.с.з. по делото е постъпила молба - становище от
пълномощника на ищеца – адв. С., в която заявява, че поддържа подадената искова молба.
Застъпва становище, че дори и да се установи и/или да се приеме, че има образувано изп.
Дело срещу ищеца, то след молбата за образуване на изпълнителното дело в период по-
дълъг от 5 години срещу ищеца не са предприемани изпълнителни действия по искане на
„ОББ“АД и/или по почин на седйия изпълнител. Така, изпълнителното дело се е перемирало
2
по силата на закона, а на дата 12.06.**** г. всички суми по листо са се погасили по давност.
Позовава се на съдебната практика.
Ответникът „Обединена българска банка“АД, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание. Депозирано е писмено становище, с което чрез
пълномощник – юрк. К., в което моли да се има предвид, че процесното вземане е предмет
на Договор за цесия, сключен на ****** г. между „Обединена Българска Банка“АД /като
цедент: и „ЕОС Матрикс“ЕООД / като цесионер/, по силата на който „ОББ“АД в качеството
на цедент, прехвърля на цесионера портфейл от вземания. С оглед настъпилото частно
правоприемство между „ОББ“АД и „ЕОС Матрикс“ЕООД, счита, че настоящ кредитор по
процесното вземане се явява единствено „ЕОС Матрикс“ЕООД. Застъпва становище за
недопустимост на предявения иск, като счита, че пасивно легитимиран следва да е
цесионера. На следващо място, намира предявеният иск за недопустим и поради наличие на
явна злоупотреба с права. Изтъква, че по отношение на процесното вземане са предявени
предходни три частични иска, изчерпателно посочени в самата искова молба, като и трите
искови претенции са били уважени. Отбелязва, че въз основа на постановените решения
процесното вземане е архивирано в цялост в счетоводната система на цесионера „ЕОС
Матрикс“ЕООД, като в изпълнение на нормативно определените задължения по Наредба №
22 от 16.07.**** г. на БНБ е предоставена и съответната информация в Централния кредитен
регистър. Счита, че сезирането на съда с четвърти по ред частичен иск не се явява
необходимо за упражняване на съответните субективни права, а всъщност е налице явен
опит за злоупотреба с права на страната, с цел неоснователно обогатяване с присъдени суми
за разноски. В случай, че съдът приеме за разглеждане по същество предявения иск, заявява,
че признава същият за основателен, тъй като процесното вземане действително е погасено
по давност. С оглед направеното признание на иска, моли разноските по делото да бъдат
възложени върху ищеца, на основание чл.78, ал.2 от ГПК.
Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От приложения по делото препис от изпълнителен лист се установява, че същият е
издаден на *****, на основание чл.417 и чл.405 и сл. от ГПК въз основа на Заповед за
незабавно изпълнение № 265 от същата дата по ч.гр.д.№ ***/**** г., като с него е
разпоредено длъжникът Севда М.а Г.ева и Г. М. М. да заплатят на солидарно на кредитора
„ОББ“АД сумата 9 417,91 лв. – главница, 507.01 лв. – договорна лихва за периода 08.09.2008
г. до 22.02.**** г., 3.70 лв. – наказателна лихва за периода 09.09.2008 г. до 22.02.**** г.,
ведно със законната лихва, начиная от 23.02.**** г. до окончателното изплащане на
вземането по извлечение от сметка към 22.02.**** г, както и сумата 724.00 лв. – разноски по
делото.
Върху изпълнителния лист е налице отбелязване от ДСИ относно извършени
плащания, както следва: по кв.№ 1678/07.05.**** – сумата от 100 лв. и по кв.
№2437/17.06.**** г. – сумата от 100 лв.
3
По делото не е спорно, а и при извършена служебна справка се установява, че по
отношение на процесното вземане от страна на ищеца Г. М. М. са били предявени
предходни три частични иска, всеки от които за сумата от 1 250 лв. от общо претендирана
сума за главница от 9 417.91 лв. И трите искови претенции са били уважени изцяло от съда,
като: по гр.д. № *****/**** г. по описа на СРС е постановено Решение № ****/**** г; по
гр.д.№ ***/**** г. по описа на РС – Ловеч е постановено Решение № ******.**** г. и по
гр.д.№ ***/*** г. по описа на РС – Ловеч е постановено Решение № ******** г. С
постановените решения съдът е признал за установено, по предявените частични
отрицателно установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, че ищецът не
дължи на „ОББ“АД сумата от 1250.00лв. – част от главницата от 9 417,91 лв. по
Изпълнителен лист от *****, издаден по ч.гр.д.№ ***/**** г. на РС – Ловеч.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл.439 от
ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК – за установяване по отношение на ответника „ОББ“АД, че
ищецът Г. М. М. не дължи сумата от 1 250,00 лв. – част от главницата от 9 417,91 лв. по
издаден Изпълнителен лист от ***** по ч.гр.д.№ ***/**** г. на РС – Ловеч, поради
погасяването й по давност.
В настоящия случай, за успешното провеждане на иска ищецът следва да докаже
възраженията си за липса на процесното задължение, поради погасяването му по давност.
Независимо, че отричаното вземане произтича от заповед за изпълнение, а не от влязло в
сила съдебно решение, предявеният иск се явява допустим. За ищеца е налице правен
интерес от предявяването му, доколкото липсват данни същият да е подал възражение в
срока по чл.414 ГПК, с което да е оспорил вземането. При това положение последиците на
заповедта за изпълнение са стабилизирани, като ищецът има правен интерес да предяви иск
по чл.439 от ГПК, позовавайки се на нововъзникнали факти, настъпили след изтичане на
срока по чл.414 от ГПК за подаване на възражение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, застъпено в подадената
молба-становище, че липсва положителна предпоставка за водене на установителния иск за
отричане на право на принудително изпълнение въз основа на възражение за изтекла
давност, поради липсата на висящо правоотношение по прилагане на процесуална принуда.
Действително, по делото не са ангажирани доказателства, процесното вземане да е
обект на принудително изпълнение. Няма писмени данни от страна на ответника, който
разполага с изпълнителен титул, да са осъществявани конкретни изпълнителни действия
след снабдяването му с изпълнителен лист. От страна на ответника единствено са въведени
твърдения, че в качеството си на кредитор по просроченото вземане, въз основа на
издадения изпълнителен лист по инициатива на банката е било образувано изп.дело №
****/**** г. по описа на ДСИ към РС – Ловеч, което е прекратено към настоящия момент. С
4
оглед на горното обстоятелство, съдът приема, че ищецът, като длъжник по изпълнителния
лист, не е лишен от защита по реда на чл.439, ал.1 от ГПК, тъй като неговата правна сфера
се явява накърнена от факта, че в полза на неговия кредитор е издаден изпълнителен титул,
който материализира вземането, чиято дължимост ищецът отрича, позовавайки се факти,
настъпили след приключване на съдебното производство, в което изпълнителното
основание е издадено. Целта на търсената защита е да се осуети възможността за
иницииране на ново изпълнително производство, независимо, че в рамките на същото
длъжникът би могъл да упражни правото си на иск за отричане на вземането по
изпълнителния лист. /В този смисъл Определение № 410/20.09.**** г. по ч.гр.д.№3172/****
г. по описа на ВКС, IVг.о./
В случая искът е предявен срещу „ОББ“АД, като в отговор на направеното от
ответника възражение, съдът приема, че Банката е пасивно легитимирана по предявения
установителен иска, независимо, че вземането е биле цедирано с Договор за цесия, сключен
на ****** г. между „ОББ“АД /като цедент/ и „ЕОС Матрикс“ЕООД /като цесионер/. По
аргумент от т. 10б от ТР №4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело №4/2013 г., при частно
правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода
след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска за установяване на
вземането, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът,
като намира приложение нормата на чл.226 от ГПК.
Основанието, което се извежда от твърденията по исковата молба, се свежда до
наличието на бездействие на кредитора, което е довело до изтичане на общата давност и
погасяване възможността за принудително изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда нов срок. Според разпоредбата
на чл.116, б.”в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, като нормата на чл.117 от ЗЗД предвижда, че от прекъсване на давността
започва да тече нова давност.
В рамките на настоящия процес ответникът признава, че процесното вземане е
погасено по давност, доколкото до изтичане на 5- годишния този срок не са били
извършени валидни изпълнителни действия, които да прекъснат давността. С оглед
направените отбелязвания за извършени плащания върху изпълнителния лист /първото на
07.05.**** г./ съдът приема, че към тази дата заповедта за изпълнение е притежавала
стабилитет и след стабилизирането й за вземанията, включени в нейния предмет, както и на
издадения въз основа на нея изпълнителен лист, е започнала да тече нова 5 – годишна
давност, която до подаване на исковата молба е изтекла.
Страните не спорят, че процесното вземане е било отречено със СПН, формирана по
предявени предходни три частични иска. Предмет на настоящото дело е същото вземане,
което ищецът отрича като погасено по давност, като с предявеният иск вземането се отрича
в различна негова част макар да е налице единно и неделимо основание. Предявеният
частичен иск, явяващ се последващ /четвърти по ред/ в случая се явява допустим между
5
същите страни на същото основание и за същото вземане, тъй като се отнася до различна
част от вземането. Съгласно постановката на т.2 от ТР №3 от 22.04.2019 г. по тълк.д.
№3/2016 г., решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
претендиран размер на паричното вземане, произтичащо от същото право“. Прието, че в
последващ исков процес е недопустимо за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация, както и да се пререшава въпросът
дали същото правоотношение е възникнало и каква е правната квалификация.
Съобразявайки всичко изложено дотук, съдът счита, че предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, за недължимост
на описаното в исковата молба вземане от 1 250.00 лв. – неплатена част от цялата главница,
присъдена с Изпълнителен лист от ***** по ч.гр.д.№ ***/**** г. на РС - Ловеч, се явяват
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С исковата молба ищецът е заявил искане за присъждане на направените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В хода на процеса ответникът е направил признание на иска, като е отправил искане
разноските по делото да бъдат възложени върху ищеца на основание чл.78, ал.2 от
ГПК.Поддържа, че с обективираното си извънпроцесуално поведение не е да повод за
завеждане на делото.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
конкретния случай ответникът „ОББ“АД е направил изявление, че признава иска за
основателен, тъй като процесното вземане действително е погасено по давност.
Следователно, първата предпоставка за освобождаване от отговорност за разноски е налице.
Съдът намира, че определящо при разрешаване на въпроса за отговорността за
разноски се явява поведението на ответника. Съвкупната преценка на данните по делото не
налага извод, че ответникът е дал повод за завеждане на делото. Действително, в съдебната
практика се приема, че правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, което обуславя и правният
интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането.
В настоящия случай обаче липсват данни да е инициирано ново изпълнително производство
от страна на ответника, както и да са предприети действия по събирането на процесните
суми. В Определение № 95 от 22.02.**** г. на ВКС по ч.гр.д.№ 510/**** г., IVг.о. е
възприето разбирането, че извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори и със заплаха
да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяване на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска . На още по-силно
основание следва да се приеме, че при липсата на каквито и да е активни действия на
6
кредитора, насочени към удовлетворяване на паричното вземане по издадения изпълнителен
лист, не може да обоснове отговорността му за заплащане на разноски в производството по
отрицателен установителен иск за същото вземане.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК са
налице, поради което разноските по делото следва да останат в тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. М. М., с ЕГН**********, с
адрес: *********, чрез процесуалния си представител адв. В. С., съд.адрес: ********
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК,
че Г. М. М., с горните данни, НЕ ДЪЛЖИ на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД, с
ЕИК *********, с адрес за кореспонденция: гр. София, р-н Витоша, кв. „Малинова Долина“,
ул.“Рачо Петков – Казанджията“№6, сграда Матрикс Тауър, етаж 6, сумата от 1 250,00 лв.
(хиляда двеста и петдесет лева), представляваща неплатена част от цялата главница,
присъдена с Изпълнителен лист от ***** по ч.гр.д.№ ***/**** г. на РС – Ловеч, поради
погасяването й по давност.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца Г. М. М., с ЕГН**********, с адрес: *********,
чрез процесуалния си представител адв. В. С., съд.адрес: ******** за присъждане на
направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните по делото.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7