Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 27.03.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при
секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора Светла Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Христова касационно адм.д. № 40/2020г. по
описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по касационна жалба, подадена от С.Б.Б. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затворническо общежитие *** срещу Решение № 74/24.05.2019г.,
постановено по адм.д. № 399/2018г. по описа на Административен съд Ловеч. С
решението е отхвърлен предявения от Б. иск против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ (ГДИН) гр. София, за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума от 28.08.2018г. до окончателното й изплащане, причинени от
незаконосъобразно бездействие на административния ръководител на ЗО *** към
ГДИН, в периода от 28.08.2018г. до 15.11.2018г.
В жалбата
си касаторът поддържа неправилност и необоснованост на решението поради неправилно
приложение на материалния закон, необосновано кредитиране на свидетели и
неправилна преценка на събраните доказателства. Иска отмяна на съдебния акт и
постановяване на друг по съществото на спора, с което искът му да бъде уважен
като основателен и доказан.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, поддържа касационната жалба и излага
съображения по съществото на спора.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, в съдебно заседание
не се представлява. В писмен отговор оспорва касационната жалба и иска
потвърждаване на обжалваното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд Ловеч, касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното
решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Административният
съд е бил сезиран с искова молба от С.Б., с която е предявен иск срещу ГДИН
София за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за
периода от 28.08.2018г. до 15.11.2018г., причинени му от незаконосъобразни
бездействия на длъжностни лица на ответника, изразяващи се в неосигуряване на дезинфекция
на спалното помещение, в което е пребивавал, поради наличието на дървеници там,
които редовно са го хапели през нощта.
От
фактическа страна по делото било прието за безспорно установено от административния
съд, че С. Б. изтърпява наказание лишаване от свобода в ЗО *** при Затвора ***,
като е настанен на първия етаж в спално помещение 101. За периода от
28.08.2018г. до 30.10.2018г. касаторът подал общо 4 сигнала до началника на ЗО,
че в жилищните помещения има наличие на мравки, хлебарки и най-вече дървеници.
Съдът въз
основа на събраните доказателства приел за доказано, че за исковия период ГДИН
е имал сключен договор с „ДДД-1” ООД гр. София за възлагане на обществена поръчка
с предмет: „Извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби, по обособени
позиции: за изпълнение на обособена позиция № 5, включваща и ЗО ***. Представени
били четири протокола за извършена ДДД обработка за същия период, според които
на 13.07.2018г. е обработвано планирано по договор за хлебарки и дървеници с
поименно описани два биоцида; на 01.08.2018г. е извършена дезинсекция
извънредно за килии 301, 302, 303 за хлебарки и дървеници с биоцид „Айкън“; на
20.09.2018г. планирано е извършен
мониторинг на насекоми и химична дезинсекция за хлебарки и дървеници на всички
жилищни помещения на затворническото общежитие с биоцид „Фикам”; на
22.11.2018г. планирано е извършен мониторинг на насекоми, дератизация и
химична дезинсекция за хлебарки и дървеници с посочени два биоцида.
Съдът е
установил още, че за периода от 21.09.2018г. до 22.10.2018г. на помещение 101 и
санитарния възел към него, където е настанен л.св. Б., е бил извършен планиран
основен ремонт, включващ запълване на всички пукнатини и шпакловане на стените
и тавана, боядисване с латекс, подмяна на плочките и клекалото в санитарния
възел, пребоядисване на леглата и шкафовете на лишените от свобода, подмяна на
контакти, ключове и др.
Разпитаните
по делото свидетели са потвърдили извършването на ремонт на спалното помещение
на касатора и на периодични дезинфекции (планови и извънредни) на спалните
помещения и коридори на общежитието по сключения договор.
Въз основа
на установената фактическа обстановка административният съд обосновано е приел
от правна страна, че исковата претенция е допустима, но неоснователна. Съдът е
посочил, че за да бъде приет искът за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за основателен, следва кумулативно да бъдат доказани следните
предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което/които се нарушава чл.3 от закона и настъпила
в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера
на ищеца, както и причинна връзка между тях. Съдът е приел, че в случая не са
налице твърдяните от Б. незаконосъобразни действия и бездействия, в следствие
на което е отхвърлил изцяло иска му против ГДИН.
Решението
е правилно.
Настоящият
състав споделя съображенията на първоинстанционния съд, което прави ненужно
повтарянето им. От протокол за извършена ДДД обработка от 13.07.2018г. и
протокол от 01.08.2018г. се установява, че месеца преди този, в който ищецът
твърди, че е бил нахапан от дървеници, е извършена планова дезинсекция в ЗО ***,
а в началото на същия месец – и извънредна поради оплаквания на лишени от
свобода. Този факт сам по себе си е достатъчен да се приеме, че ответникът е
предприел активни действия за недопускане на инсекти в помещенията на ЗО ***,
като е продължил с тези действия и през м. септември и м. ноември 2018г., видно
от протоколи за извършена ДДД обработка от 20.09.2018г. и 22.11.2018г.
Следователно, не е налице бездействие от страна на длъжностни лица на
ответника, както правилно е приел и административния съд. В подкрепа на този
извод е и обстоятелството, потвърдено от разпитаните свидетели, че след
оплакването на ищеца са били предприети мерки от ръководството на ЗО.
Ангажирането
на отговорността на административния орган изисква кумулативното наличие на
предпоставките – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна
дейност, вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
посочените елементи от фактическия състав на разпоредбата, отговорността на
държавата в лицето на съответната правосубектна институция към която принадлежи
органа, не може да бъде ангажирана. В конкретния случай съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства не обуславя извод за установени незаконосъобразни
действия или бездействия на администрацията. Обосновано съдът е приел, че от
доказателствата по делото не може да бъде направен несъмнен извод и за
претърпени от касатора неимуществени вреди през исковия период.
Неоснователно
е възражението на касатора, че въпреки подадените от него сигнали, при
извънредно извършената дезинсекция неговото спално помещение е останало
необработено, а са били обработени само килии на третия етаж. Извънредната дезинсекция
за килии 301, 302, 303 за дървеници с биоцид „Айкън“ е извършена на
01.08.2018г., а първият сигнал Б. е подал на 28.08.2018г., след която дата не
са извършвани извънредни дезинсекции. Неоснователни са и оплакванията, че
липсват доказателства неговото спално помещение изобщо да е било обработвано.
Видно от цитираните протоколи за ДДД обработка, в три от случаите са били
обработени всички помещения в общежитието, което включва и спално помещение
101.
При
отсъствието на поддържаните касационни основания, решението на административния
съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Искането
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН е
неоснователно, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по
чл.284 от ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС,
тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите
разпоредби на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 АПК. Липсата на изрична
уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 74 от 24.05.2019г., постановено по адм. дело № 399/2018г. по
описа на Административен съд Ловеч.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.