Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Враца, 05 януари
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 22.12.2016 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при секретаря М.Б.
като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско
дело № 3420 по описа за
Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 и т. 4 от Кодекса на труда
/КТ/, както и по чл. 220, ал. 1 от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ, предявени от Е.Е.В.
с ЕГН ********** ***, срещу Общинско предприятие „С.и Т.” с ЕИК 0001931150400,
гр. Враца, спортен комплекс „Х.Б.”.
Ищцата
твърди, че незаконосъобразно е уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6,
предложения 1 и 2 от КТ-поради това, че не притежава необходимото образование-висше
образование и поради това, че не притежава изискващите се умения и професионална квалификация-умения за работа
с Excel, умения за работа с програмен продукт „Склад”,
правоспособност за управление на МПС, тъй като не са налице твърдените основания
за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди се, че ищцата притежава
нужното образование за длъжността „домакин”, придобита професионална
квалификация, свързана с трудов стаж на длъжността „домакин”, както и на
длъжност „отчетник счетоводство” и „агент спорт”, както и компютърна грамотност
и умения за работа със софтуерни продукти, която надвишава изискванията за
такава грамотност и умения, посочени в уволнителната заповед, а ответното
предприятие не притежава моторни превозни средства, които да управлява ищцата,
отделно има и други длъжности при ответника, в трудовата функция на които се
включва управление на МПС. Поддържа се, че измененията относно изискванията за
образование, професионална квалификация и умения относно длъжността, която ищцата
е заемала са извършени незаконосъобразно, тъй като ответното общинско
предприятие е бюджетно, същото е към Община Враца и подобни промени могат да се
правят само при взето решение на Общински съвет-Враца. Навеждат се твърдения за
извършена от ответното предприятие злоупотреба с право, тъй като с решение №
406 по гр. дело 569/2014 г. на Окръжен съд гр. Враца ищцата вече веднъж е била
възстановена на работа в ответното предприятие и тъй като и при останалите
служители на ответното предприятие няма съответствие между изискванията за
образование/квалификация и действително притежаваните такива от служителите.
Поддържа се незаконосъобразност на уволнението и поради неизвършен подбор по
чл. 329 от КТ, както и поради неспазен срок на предизвестие за уволнение.
Искането към съда е да признае за
незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № 164 от 14.07.2016 г.
на управителя на Общинско предприятие „С.и Т.” и да отмени същата заповед като
незаконосъобразна, да възстановяването ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност-„домакин”, да поправи основанието за уволнението в трудовата книжка на
ищцата, да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 2 580,54 лв.-обезщетение
за оставане без работа за периода от 14.07.2016 г. до 14.01.2017 г., да осъди
ответника да заплати на ищцата сумата 430,09 лв.-обезщетение за неспазен срок
на предизвестие за прекратяване на трудовия договор и да осъди ответника да
заплати на ищцата сумата 175,95 лв.-обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск.
Претендират
се деловодни разноски.
Ответникът
Общинско предприятие „С.и Т.” в срока по чл. 131 от ГПК е взел становище, че
исковете са процесуално допустими, с изключение на иска по чл. 344, ал. 1 т. 4
от КТ за поправка на основанието за уволнение в трудовата книжка, но
неоснователни, тъй като уволнението на ищцата е законосъобразно-налице е
фактическия състав както по предл. 1, така и по предл. 2 от чл. 328, ал. 1, т.
6 от КТ, заповедта за уволнение е мотивирана и е издадена от компетентен орган.
Поддържа се, че промените относно изискванията за образование, професионална
квалификация и умения относно длъжността, която ищцата е заемала не само са
извършени законосъобразно, при спазване на Правилника за организацията и
дейността на Общинско предприятие „С.и Т.” гр. Враца и Наредба за създаване,
управление и контрол на общинските предприятия, издадена от Общински съвет гр.
Враца, но и ищцата следва да се счита за уведомена за промените, считано от
14.07.2016 г., когато са й е връчени съответните документи при отказ, съгласно протокол № 2/14.07.2016
г., оформен с подпис на двама свидетели. Поддържа и че ищцата е отказала да
представи документи, с които да докаже наличие на новите изисквания за
образование, квалификация и умения.
Счита, че преценката на работодателя какви изисквания за образование,
квалификация и умения да постави за дадена длъжност в своята структура е
преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Намира за
неоснователни и възраженията на ищцата за злоупотреба с право от страна на
работодателя, предвид промените в изискванията не само за длъжността на ищцата,
но общо за три длъжности-„касиер-домакин-Спорт”, „касиер-домакин-Т.” и
„домакин”. Намира, че не е следвало да извърши подбор, а неспазването на срока
за предизвестието за уволнение не прави заповедта за уволнение
незаконосъобразна. Не взема становище по исковете за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата 430,09 лв.-обезщетение за неспазен срок на
предизвестие за прекратяване на трудовия договор и иск за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата 175,95 лв.-обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск.
Претендира
разноски.
С влязло в сила разпореждане от
24.10.2016 г. по делото съдът е прекратил, като процесуално недопустимо,
на основание чл. 130 от ГПК, производството по делото в частта по предявения иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 4 от КТ, за поправка на основанието за уволнение на ищцата, вписано в
трудовата й книжка.
В съдебно заседание ищцата, лично и чрез особения си представител по чл.
95 от ГПК, във вр. с чл. 25 от Закона за правната помощ адвокат К., поддържа
иска и доразвива посочените в исковата молба доводи в писмена защита.
Процесуалния представител на ответника адв. С. в съдебно заседание оспорва
изцяло исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и в
писмена защита.
Предявените искове са процесуално допустими.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното трудово досие на ищцата, съгласно трудов договор №
65 от 01.02.2013 г. и длъжностна характеристика към него същата е работила в ответното
предприятие, считано от 01.12.2013 г. по трудово правоотношение на длъжност „домакин”. С допълнително споразумение
от 30.04.2013 г. страните са се споразумели трудовото правоотношение да премине
в безсрочно.
Със заповед № 38/13.02.2014 г. на
директора на ОП „С.и Т.“ гр. Враца трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване в щата.
С влязло в сила решение № 406 от
16.10.2014 г., постановено по гр. дело № 569/2014 г. на Окръжен съд гр. Враца
горепосочената заповед е отменена, ищцата
е възстановена на заемната преди уволнението длъжност „домакин“ и на ищцата е
присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.
Въз основа на влязлото в сила съдебно
решение, длъжността „домакин“ е възстановена в щатното разписание /структура/
на ОП „С.и Т.“ гр. Враца.
Съгласно проект за решение на Общински
съвет гр. Враца, следва да се извърши промяна в щатното разписание на ответното
предприятие, като се съкрати длъжността „домакин“ и се разкрие различна
длъжност – „касиер-домакин“. Проектът не е приет от общинските съветници,
поради липса на необходимото квалифицирано мнозинство за вземане на това
решение.
Със заповед № 85/25.04.2016 г. на
директора на ответното предприятие е утвърдена промяна в длъжностните
характеристики на служители в предприятието, като за длъжността
„касиер-домакин“, дейност „Спорт“, за длъжността „касиер-домакин“, дейност „Т.“
и за длъжността „домакин“ се предвижда служителят да има висше образование и да
умее да работи с Excel, с програмен продукт
„Склад“ и да има правоспособност за управление на МПС, категория „В“.
Запознаването на ищцата с новата длъжностна
характеристика е извършено на 15.06.2016 г., видно от протокол от същата дата.
Със заповед № 164/14.07.2016 г. на
директора на ОП „С.и Т.“ гр. Враца, предмет на оспорване в настоящото
производство, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 6, предложения 1 и 2 от КТ, поради липса на необходимото
образование за изпълняваната работа – висше такова и поради липса на умения и
професионална квалификация – умения за работа с Excel, умения за работа с
програмен продукт „Склад“, правоспособност за управление на МПС. В заповедта е
отбелязано, че същата е връчена на ищцата при отказ, оформен с подписа на двама
свидетели.
На
същата дата, отново при отказ, на ищцата е връчено и предизвестие за
прекратяване на трудово правоотношение и писмено запитване дали отговаря на
изискванията на новата длъжностна характеристика – протокол № 1 и №2 от
14.07.2016 г.
Представени са по делото и Правилник за
организацията и дейността на Общинско предприятие „С.и Т.“ гр. Враца
и Наредба за създаване, управление и контрол на общинските предприятия,
издадена от Общински съвет гр. Враца, уреждащи правомощията на директора на ОП
„С.и Т.“ във връзка с определянето на длъжностните характеристики на
служителите на предприятието.
Установява се от удостоверение на Бюро
по труда гр. Враца, че след уволнението си с атакуваната заповед и към датата
на приключване на съдебното дирене ищцата не е работила по трудово
правоотношение.
Видно от заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, при доказване и уважаване на иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ на ищцата следва да се присъди обезщетение по чл. 225,
ал. 1 от КТ в размер на 2 580,48 лв. за периода от 14.07.2016 г. до
14.01.2017 г. Експертизата дава заключение, че обезщетението по чл. 220, ал. 1
от КТ за неспазено предизвестие, на което ищцата има право е в размер на 430,08
лв. и същото е напълно изплатено на ищцата по банков път на 08.08.2016 г.,
както и че обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен
отпуск за 9 дни, на което ищцата има право е в размер на 180,00 лв. и същото е
напълно изплатено на ищцата по банков път на 08.08.2016 г.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Г.М. и В.Н..
Свидетелката Г.М. дава показания, че е подписала протокол №
1 и № 2, и двамата от 14.07.2016 г., тъй като е присъствала на действията,
удостоверени с протоколите. Протоколите били съставени, тъй като трябвало да се
прекрати трудовия договор на ищцата В.. Сутринта на датата, посочена в
протокола директорката на ответното предприятие попитала ищцата дали има
нужната диплома за новата длъжностна характеристика, която важи за всички
служители на длъжността „домакин“. Това се случило в стаята, в която работела
ищцата, в присъствието на В.Н., И.Т., директорката и може би главния
счетоводител. Ищцата не отговорила, че има нужното образование, а казала на
директорката да не се занимава с нея. След като ищцата не представила документ
за завършено образование, директорката й връчила предизвестие и след това
заповед за уволнение.
Свидетелката Венетка Начева дава показания, че също е
присъствала при съставянето на протокол № 1 и № 2, и двамата от 14.07.2016 г. и
ги е подписала. Ищцата била запитана от директорката дали има нужните документи,
за да удостовери че отговаря на новата длъжностна характеристика, като ищцата
не била съгласна и казала на директорката да спре да се занимава с нея.
Съдът възприема показанията и на двете разпитани свидетелки-същите
са житейски логични, не си противоречат помежду си и са в съзвучие с останалите
събрани по делото доказателства, включително писмените протоколи.
При така установеното
съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Съдът приема, че
новите изисквания за изпълнение на длъжността „домакин“, утвърдени от директора
на Общинско предприятие „С.и Т.“ гр. Враца, са въведени от компетентен представител
на работодателя-директора на предприятието, видно от текста на чл. 15, ал. 1 от
Правилник
за организацията и дейността на Общинско предприятие „С.и Т.“ гр. Враца
и чл. 12 от Наредба за създаване, управление и контрол на общинските
предприятия, издадена от Общински съвет гр. Враца. Наведените от ищцата доводи,
че единствено Общински съвет гр. Враца е компетентен да утвърждава такива
промени са неоснователни.
Видно от представената заповед за
уволнение, ищцата е уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предложения 1 и 2 от КТ,
поради липса на необходимото образование за изпълняваната работа – висше такова
и поради липса на умения и професионална квалификация – умения за работа с Excel, умения за работа с програмен продукт „Склад“, правоспособност за
управление на МПС.
Съдът приема, че заповедта е
мотивирана, тъй като същата удовлетворява формалните и съдържателните
изисквания на закона за посочване на конкретните основания за уволнението –
последните са посочени както с правна квалификация, така и със словесно
посочване на основанията.
Предвид посоченото в заповедта, следва да се изясни въпросът дали ищцата е отговаряла
към момента на уволнението на всяко от изискванията за образование,
квалификация и умения, както и дали работодателят законосъобразно е упражнил
правото си уволнение, при съобразяване на наведените от ищцата доводи, на всяко
от основанията в заповедта, изразяващо се в липса на конкретно образование или
конкретно професионално умение.
Нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ съдържа две
основания за уволнение – липса на необходимо образование и липса на необходима
професионална квалификация за изпълняваната работа. Изискването за необходимо
образование за заеманата длъжност е изискване за необходима степен и вид
завършено образование /напр.: средно – общо, средно техническо, средно икономическо
и т.н., висше – строителен инженер, висше икономическо – счетоводна отчетност,
застрахователно дело и т.н./. Необходимата професионална квалификация за
заеманата длъжност включва изискване за компютърна грамотност, владеене на чужд
език, на стенография и т.н. В заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал.
1, т. 6 от КТ следва изрично да се посочи на основание коя от двете хипотези се
извършва уволнението и в какво точно се изразява липсата на необходимото
образование или на съответната професионална квалификация за изпълнение на
възложената работа. Двете основания не се изключват помежду си и няма пречка
заповедта за уволнение да се издаде и на двете основания, както е в процесния
казус, но в този случай трябва да се посочи в какво точно се изразява липсата
на необходимото образование и в какво точно се изразява липсата на необходимата
професионална квалификация, т.е. при настъпилите промени в образователните и
квалификационни изисквания, на кои нови критерии служителят не отговаря /в този
смисъл и “Коментар на кодекса на труда”, Седмо преработено и допълнено издание,
Издателство “Сиби”, под съставителството и общата редакция на проф. Васил
Мръчков, стр. 780-781/.
По отношение на липсата на висше образование като
основание за уволнение на ищцата по реда на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ:
В конкретния случай, от заповед за промяна и
утвърждаване на длъжностни характеристики, последната длъжностна характеристика
на ищцата и предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение е видно,
че се въвеждат изисквания за необходимо образование /висше образование/ за
заемане на длъжността „домакин“ в ответното предприятие, като съгласно приложените
протоколи от 14.07.2016 г. било констатирано, че ищцата не отговаряла на
посочените изисквания. Във всички документи обаче фигурира само степента, но не
и вида на изискуемото за длъжността образование и по този начин същите не изясняват
в необходимата степен точното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание липса на висше образование. Никъде не е посочено в какво конкретно се
изразява липсата на образование.
Работодателят е длъжен да посочи точното основание,
което е приложил в конкретния случай и ако то е посочено общо, трябва в
съдебното производство да се изясни, че работодателят е извършил предварителна
подготовка на уволнението, както и че е довел своевременно до знанието на
работника точното основание за него и че преди да заведе делото, работникът е
бил наясно относно причините за уволнението, за да не се счете уволнението за
незаконно (така Решение № 69 от 31.01.2001 г. на Върховния касационен съд по
гр. дело № 1092/2000 г., III г. о.).
Тъй като в настоящия случай не се събраха
доказателства ищцата да е била предварително запозната какъв вид висше
образование е следвало да е завършила, за да отговаря на новите изисквания, се
налага извод, че липсата на висше образование без конкретното посочване на
степента му не е било законосъобразно основание за уволнението на ищцата.
По отношение на липсата на умения за работа с Excel като основание за уволнение на ищцата по реда на чл.
328, ал. 1, т. 6 от КТ:
От представените от ищцата диплома за средно
образование за завършена Професионална гимназия по търговия и ресторантьорство
гр. Враца и свидетелство за професионална квалификация безпротиворечиво се
установява, че по време на получаване на средното си образование ищцата успешно
е изучавала „информационни технологии“ и е получила оценка „отличен 6“ по тях,
което е достатъчно, за да се приеме, че ищцата към момента на уволнението е
имала умения за работа с Excel,
отговаряла е на това ново изискване и не е могло да бъде законосъобразно
уволнена на основание липса на такива умения.
По отношение на липсата на умения
за работа с програмен продукт „Склад“
като основание за уволнение на ищцата по реда на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ:
Ищцата своевременно, още с исковата молба е навела
твърдения, че може да работи с програмния продукт „Склад“, а в тежест на
работодателя е да докаже, че ищцата не е притежавала умения за работа с този
продукт. Тъй като става дума за специфичен програмен продукт, съобразен с
изискванията на ответното предприятие и липсва нормативна уредба как се
удостоверяват притежавани умения за работа с такъв програмен продукт, следваше
ответното предприятие да ангажира доказателства, включително гласни, какъв
точно е използваният в ответното предприятие продукт „Склад“ и доколко успешно ищцата
се е справяла с работата със същия програмен продукт преди уволнението. Тъй
като това не бе сторено по делото, съдът приема, че ищцата не е могло да бъде
законосъобразно уволнена на основание липса на умения за работа с продукт „Склад“.
По отношение на липсата на правоспособност за
управление на МПС като основание за уволнение на ищцата по реда на чл. 328, ал.
1, т. 6 от КТ:
На първо място, по това основание съдът приема, че
липсата на правоспособност за управление на МПС е следвало да бъде подведена от
работодателя под нормата на на чл. 328,
ал.1, т. 11 от КТ , а не под нормата на чл. 328, ал. 1,
т. 6, предл. второ от КТ. Основанията за прекратяване на трудовите
договори по чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 са сходни, но основанието по т. 11 от
цитирания текст е по-широко и обхваща всички останали изисквания за заемане на
дадена длъжност, извън тези по т. 6 на чл.
328 от КТ. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, т. 6
от КТ е по-конкретно и се отнася до въведени нови по-високи
изисквания в професионалната квалификация за изпълнение на съответната
длъжност, а не изобщо до промяна в изискванията за изпълнение на длъжността,
както е в т. 11, които биха могли да бъдат най-различни. Изискванията за правоспособност
за управление на МПС безпротиворечиво се приема от съдебната практика, че се
обхващат от нормата на чл. 328, ал. 1,
т. 11 от КТ, заедно с трудовия стаж, владеенето на чужд език,
уменията за работа в екип и др. В случая
съдът счита, че е налице разминаване между цифровото и словесното изписване на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, но съдебната практика
е последователна в разбирането, че при противоречие между цифровото и
словесното изразяване, приоритет има словесното /така например Решение №
746/20.01.2011 г. по гр. дело № 119/2010 г. на Върховен касационен съд, Трето г.о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Съдът приема, че това разминаване не опорочава заповедта, а
съдът е длъжен да изследва законосъобразността на уволнението на основание
посочените в заповедта факти и обстоятелства. Според трайната съдебна практика
погрешната квалификация сама по себе си не опорочава заповедта за уволнение /в
този смисъл е Решение № 99 по гр. дело № 389/
Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1,
т. 11 от КТ, каквото според съда е действителното правно основание,
на което е извършено уволнението /при тълкуване волята на работодателя при
издаване на атакуваната заповед, съобразно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД/,
работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя при промяна на изискванията за
изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях.
Касае се за хипотеза на прекратяване на трудовия договор едностранно от
работодателя. Следователно, за да е налице фактическия състав на цитираната
правна норма трябва да е извършена промяна в изискванията за заемане на
длъжността. Промяната трябва да се отнася до изискванията на съответната
длъжност, а не до произволни такива - само за да се създаде основанието и да се
уволни работникът или служителят. Новите изисквания трябва да са такива, че без
тях работникът или служителят да не може да изпълнява ефективно трудовите си
задължения. В настоящият случай работодателят е въвел промяна с утвърдената от
него длъжностна характеристика за длъжността "домакин" като е
установил изискване за наличие за правоспособност за управление на МПС,
категория „В“, което не е съществувало в старата длъжностна характеристика. Въведена
е и нова отговорност „за движението, опазването и липси на СМЗ“ спрямо само
„опазването на СМЗ“ в старата длъжностна характеристика, което обуславя извод,
че притежаването на правоспособност за управление на МПС е необходимо условие
за изпълнение на служебните задължения съгласно новата длъжностна характеристика.
Ищцата още с исковата молба е признала, че не отговаря на изискването за
правоспособност за управление на МПС. В трудовото досие също н есе съдържат
документи, които да сочат на извод, че ищцата има правоспособност за управление
на МПС. За законосъобразността на уволнението е релевантно само това
несъответствие, което е настъпило след възникване на трудовото правоотношение
за конкретната длъжност в резултат на обективно изменение на установените от
работодателя условия за заемането й. Наведените от ищцата доводи, че предприятието
не разполага с превозно средство, че има множество шофьори в структурата на
предприятието, включително шофьор-снабдител, че ищцата повече от три години
успешно е изпълнявала същата длъжност, са относими само при преценка за
целесъобразност на въведеното ново изискване за заемане на длъжността, каквато
преценка съдът не е овластен да прави в настоящия спор, още повече че
ръководителят на съответното предприятие носи отговорност за неговата
ефективност и следователно разполага с правомощие да въведе такива изисквания
за изпълнение на длъжността, които смята че ще допринесат за по-успешното и
ефективно изпълнение на тази длъжност.
Поради това съдът приема, че в настоящия случай е
налице соченото в атакуваната заповед за уволнение основание за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата по чл. 328, ал. 1, т 11 от КТ, а именно
„липса на правоспособност за управление на МПС“. За пълнота само следва да се
отбележи, че като се има предвид длъжността, която е изпълнявала ищцата, а
именно "домакин", не може да се говори за дискриминационен подход или
злоупотреба с право при въведените нови изисквания, които според съда са
свързани с характера на работата и с нуждите на работодателя, затова и
действията му в тази насока не могат да се подлагат на съдебен контрол.
Работодателят е запознал своевременно ищцата, в нейно
присъствие, с изискванията по новата длъжностна характеристика, видно от протокол
от 15.06.2016 г., оформен с подписите на четирима свидетели. От протокола се
установява също, че новите длъжностни характеристики са въведени и за двамата
служители, заемащи сходна длъжност, а именно длъжността „касиер-домакин“, като
и тези двама служители са уведомени заедно с ищцата и за тях също се предвижда
изискване „правоспособност за управление на МПС, категория “В“.
Ето защо съдът приема, че по делото липсват данни за
злоупотреба с право от страна на работодателя при въвеждането на новото
изискване за правоспособност за управление на МПС и при прекратяването на
трудовото правоотношение с ищцата поради това, че не отговаря на това
изискване, т.е. уволнението на ищцата на това конкретно основание е
законосъобразно.
Само за изчерпателност следва да се отбележи, че дори
ищцата да не беше запозната с новата си длъжностна характеристика, това
обстоятелство не би обусловило извод за незаконосъобразност на извършеното
уволнение. Задължението на работодателя по чл. 127, ал. 1,
т. 4 от КТ за връчване на новата длъжностна характеристика на ищцата
няма отношение към законността на уволнението по чл. 328, ал. 1,
т. 11 от КТ. Предмет на установяване в трудовия спор за законност на
уволнението е отговаряла ли е ищцата на новите изисквания за длъжността, поради
което факта на незапознаване с длъжностната характеристика е без правно
значение /в този смисъл е Решение № 215 от 08.07.2010 г по гр. дело № 166/2009
г. на Върховния касационен съд, Четвърто г.о./
Само по себе си обстоятелството, че с решение № 406 по
гр. дело 569/2014 г. на Окръжен съд гр. Враца ищцата вече веднъж е била
възстановена на работа в ответното предприятие не сочи на извод за злоупотреба
с права от страна на работодателя, тъй като по делото не се установи новото
изискване да е извършено при произволен и/или дискриминационен спрямо ищцата подход.
Обстоятелството дали при останалите служители на
ответното предприятие има съответствие между изискванията за
образование/квалификация и действително притежаваните такива от служителите са от
такова естество, че биха могли да бъдат преценявани само в друго производство,
образувано във връзка с уволнение на други служители, а не по настоящото дело.
Неоснователни са и доводите за незаконосъобразност на
уволнението поради неизвършен подбор по чл. 329 от КТ, както и поради неспазен
срок на предизвестие за уволнение. При прекратяване на трудовия договор на
основание т. 6 и т. 11 от чл. 328 от КТ работодателят не е длъжен да извършва
подбор, а неспазването на срока на предизвестието поражда задължение за
работодателя да заплати на уволнения служител обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, но не влече незаконосъобразност на уволнението.
По отношение на цитираното от ищцата Решение №
1627/2003 г. по гр. дело № 3072/2002 г. на Върховния касационен съд, Трето г.о.
съдът приема, че същото е неотносимо към процесния случай. Приетата за
установена фактическа обстановка в цитираното решение е в смисъл, че
работодателят е знаел с какво образование е служителят и се е съгласил да
сключи с него трудов договор за новата длъжност, макар и да не отговаря на
изискването за образование. В случая нито има доказателства работодателят да е
знаел, че ищцата няма правоспособност за управление на МПС, нито с допълнително
споразумение № 342/04.01.2016 г. към трудов договор № 65/01.02.2016 г., подписано
от М.Т. като директор на ответното предприятие ищцата е назначена на нова
длъжност. Напротив, с допълнителното споразумение длъжността на ищцата не е
била променена и към онзи момент изискването за правоспособност за управление на
МПС не е било въведено за длъжността „домакин“, за да се приеме, че
работодателят мълчаливо се е съгласил с липсата на конкретно умение на ищцата,
необходимо за изпълняваната работа.
По тези съображения искът за признаване за незаконно
на уволнението на ищцата за отмяна на заповедта, с която е извършено се явява неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
С оглед неоснователността на главния иск за признаване
за незаконно на уволнението на ищцата и за отмяна на заповедта на работодателя,
с която е извършено, неоснователни се явяват и акцесорните искове за
възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност-„домакин” и
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 2 580,54 лв.-обезщетение
за оставане без работа за периода от 14.07.2016 г. до 14.01.2017 г.
По предявените искове с правно основание чл.
220, ал. 1 от КТ и чл.224, ал. 1 от КТ:
С
исковата молба ищцата е предявила и иск за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата 430,09 лв.-обезщетение за неспазен срок на предизвестие за
прекратяване на трудовия договор, както и иск за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата 175,95 лв.-обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. Съдът като съобразява изхода на
делото по предявения иск с основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, намира че дължи
произнасяне по исковете по чл. 220, ал. 1 и
чл. 224, ал. 1 от КТ. В
конкретния случай ищцата е предявила тези претенции при условията на
кумулативност с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, макар че съдът
намира, че е следвало тези претенции да се предявят като евентуални.
Видно от заключението
на счетоводната експертиза, обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено
предизвестие, на което ищцата има право е в размер на 430,08 лв. и същото е
напълно изплатено на ищцата по банков път на 08.08.2016 г., както и че
обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 9
дни, на което ищцата има право е в размер на 180,00 лв. и същото е напълно
изплатено на ищцата по банков път на 08.08.2016 г.
От гореизложеното се
налага извод, че исковете с правно
основание чл. 220, ал. 1 от КТ и чл.224, ал. 1 от КТ са неоснователни, тъй като
и двете обезщетения са изплатени изцяло на ищцата по банков път, при това преди
образуването на делото.
По разноските.
На
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК ответникът не носи отговорност за разноски и по
исковете по чл. 220, ал. 1 от КТ и
чл.224, ал. 1 от КТ, които са погасени чрез плащане, тъй като плащането е
извършено на 08.08.2016 г., а исковата молба е подадена на 10.08.2016 г.
При този изход на
делото ищцата няма право на разноски, като същата следва да бъде осъдена на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на ответника разноски за внесено адвокатско
възнаграждение в размер на 480,00 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. В настоящото производство са съединени пет иска, като трудовото дело е с
определен материален интерес-сумата 3 186,58 лева. Минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2, във вр. с т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 300,00
лв. плюс 7% за горницата над 1 000 лв., или на 453,06 лв. С Държавен
вестник, бр. 10 от
Ето защо съдът
намира, че възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност
на заплатеното от ответника възнаграждение е неоснователно. Възнаграждението е
определено под минимума по Наредбата и не подлежи на намаляване по този ред, а
и по делото е налице обективно съединяване на искове с различен предмет на
доказване, т.е. делото е от фактическа сложност.
С оглед изхода на
делото и по аргумент от чл. 78, ал. 6 от ГПК разноските за държавна такса и за
заплатена от бюджета на съда експертиза остават в тежест на съда.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Е.Е.В.
с ЕГН ********** ***, срещу Общинско предприятие „С.и Т.” с ЕИК 0001931150400,
гр. Враца, спортен комплекс „Х.Б.”, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 и т. 4 от Кодекса на труда
/КТ/ и евентуално съединени искове по чл. 220, ал. 1 от КТ и по чл. 224, ал. 1
от КТ, както следва: за
признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № 164 от
14.07.2016 г. на управителя на Общинско предприятие „С.и Т.” и за отмяна на
същата заповед като незаконосъобразна, за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност-„домакин”, за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата 2 580,54 лв.-обезщетение за оставане без работа за периода от
14.07.2016 г. до 14.01.2017 г., за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата 430,09 лв.-обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване
на трудовия договор и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
175,95 лв.-обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху
съответните главни задължения от 10.08.2016 г. до изплащането на вземанията.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е.Е.В. с ЕГН ********** ***, да заплати на Общинско предприятие „С.и Т.” с ЕИК 0001931150400,
гр. Враца, спортен комплекс „Х.Б.”,
сумата 480,00 лв.-сторени деловодни разноски
за внесено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване от страните пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от 05.01.2017
г., на основание чл. 315, ал. 2 от КТ.
Районен
съдия: