№ 851
гр. Варна, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100501091 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на К. С. Р. чрез
адвокат М.К. против решение № 77 от 11.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 11086 по описа
за 2020 г. на Районен съд – Варна, осми състав, с което е отхвърлен иска на въззивника
против Административен съд – Варна за заплащане на сума нд 500 лева до претендираните
10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
вследствие на нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на адм.д.№
4347/2013 г. и адм.д.№ 868/2016 г. по описа на Административен съд - Варна в разумен
срок, на основание член 2б, алинея 1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/; в частта, с която отхвърлен иска на въззивника против Върховен
административен съд /ВАС/ - София за заплащане на сума нд 500 лева до претендираните
10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
вследствие на нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на адм.д.№
3754/2015 г. и адм.д.№ 11072/2017 г. по описа на ВАС в разумен срок, на основание член 2б,
алинея 1 от ЗОДОВ; както и в частта, с която е осъден въззивника да заплати на ВАС сумата
от 315 лева, представляваща сторени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение
на основание член 78, алинея 3 и алинея 8 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в атакуваната
му част като незаконосъобразно и постановено в разрез с константната практика на
българските съдилища и ЕСПЧ. Оплакванията са, че определеното от съда обезщетение не
съответства на характера, интензивността и продължителността на изживяванията. Счита се,
че не са анализирани правилно събраните по делото гласни доказателства, които установяват
твърденията на ищеца. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на
исковете изцяло.
Постъпила е и въззивна жалба от Върховен административен съд против
цитираното по-горе решение в частта, с която е осъден да заплати на въззивника сумата от
1
500 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие
на нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на адм.д.№ 3754/2015 г. и
адм.д.№ 11072/2017 г. по описа на ВАС в разумен срок, на основание член 2б, алинея 1 от
ЗОДОВ.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно,
постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано. Това
становище се аргументира с обстоятелството, че съдът не е направил преценка за баланса
между продължителността на разумния срок и необходимостта от внимателно проучване и
правилно провеждане на съдебния процес за постановяване на законосъобразен акт. Излага
се, че съдът е изключително натоварен, съдебните актове са постановени в срок, делото не е
със значителен обществен интерес. Поради това се счита, че не е налице нарушение на
правото но ищеца на разглеждане на делото в разумен срок и решението в обжалваната му
част следва да бъде отменено, евентуално – намален размера на обезщетението.
Допълнително се излага, че размерът на обезщетението, определен по реда на член 52 от
ЗЗД, е завишен.
Постъпила е и въззивна жалба от Административен съд – Варна против решението
в частта, с която е осъден да заплати на въззивника сумата от 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото
на ищеца на разглеждане и решаване на адм.д.№ 4347/2013 г. и адм.д.№ 868/2016 г. по
описа на Административен съд - Варна в разумен срок, на основание член 2б, алинея 1 от
ЗОДОВ.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и приложими материални
разпоредби, както и необосновано. Излага се, че не е налице легална дефиниция на
понятието “разумен срок”, а преценката се прави за всеки конкретен случай, като
предприсанието за разуменп срок на делото се нарушава само от закъснения, за които са
виновни държавните органи. Подробно се излага защо се счита, че не е налице нарушение на
разумния срок. Също така се твърди, че делото на ищеца не е сред тези, за които да се
приеме, че са с обществена значимост, висок приоритет и обществен интерес. Твърди се, че
наличието на претърпени вреди не следва автоматично като пряка последица от
констатиране нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок, а следва да се
докажат сочените вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната част.
К.Р. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирал отговор по така подадената
жалба от АС - Варна, с който същата се оспорва. Излага, че така постановеното и обжалвано
от страните решение в осъдителната му част е правилно и законосъобразно и въз основа на
така напарвените изводи първоинстанционният съд е следвало да определи по-висок размер
на претърпените вреди в съответствие с установените по делото вреди за Р..
Постъпила е и частна жалба от К. С. Р. чрез адвокат М.К. против определение №
2452 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 11086 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Варна, осми състав, с което е оставена без уважение негова молба с вх.№ 5427 от 27.01.2022
г., за изменение на решение № 77 от 11.01.2022 г., постановено по делото, в частта му за
разноските относно присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на ВАС в размер
на 315 лева.
Излага се в частната жалба, че атакуваното определение е неправилно, тъй като сумата,
която ищецът трябва да заплати за разноски на ВАС е почти равна на тази, която ВАС е
осъден да заплати като обезщетение, което обезмисля функцията на обезщетението. Сочи се,
че първоинстанционният съд не е съобразил определението си със съдебната практика. Иска
отмяна на определението.
Постъпила е и частна жалба от Административен съд – Варна против определение
№ 2452 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 11086 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Варна, осми състав, с което са осъдени АС – Варна и ВАС да заплатят на адвокат М.Х. К.
2
сумата от 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищеца К. С. Р., на основание член 38, алинея 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
В жалбата се излага, че в определението не е посочено как АС – Варна и ВАС следва
да заплатят сумата – заедно или поотделно. Също така се сочи, че пред първата инстанци не
са представени доказателстваза наличие на предпоставките на член 38, алинея 1 от ЗА. Иска
се отмяна на определението в атакуваната му част.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Твъди се в исковата молба, че на 16.12.2013 г. ищецът подал искова молба с правно
основание член 1, алинея 1 от ЗОДОВ пред Административен съд – Варна срещу
Министерство на правосъдието /МП/ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
/ГДИН/ за заплащане на суми, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в причинените му негативни преживявания. Посочва, че производството по
адм.д.№ 4347/2013 г. по описа на АдмС – Варна е образувано на 17.12.2013 г., но едва два
месеца по-късно председателят на състава с разпореждане от 11.02.2014 г. насрочил делото
за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.03.2014 г. Поддържа, че в проведеното
първо съдебно заседание били разпитани своевременно поисканите от него свидетели.
Поради непредставянето на писмени доказателства от страна на ответника производството
било отложено с четиридесет дни. За събиране на допълнителни доказателства чрез
изготвянето на ССчЕ делото било отсрочено за 06.06.2014 г. Твърди, че несвоевременно
съдът не е заменил вещото лице по допусната експертиза, което е довело до отлагането на
делото с още няколко месеца – за 12.09.2014 г. Това станало повод за безпокойство от негова
страна, още повече че причина за завеждане на исковата молба била нарушения на член 3 от
ЗИНЗС относно третирането му по нечовешки и унизителен начин от страна на
държавновластнически орган по повод служебните му функции. Счита, че съдът не е
съобразявал поведението си с експедитивността, необходима за разглеждане на
производството, съгласно указанията на ЕСПЧ и константната практика на ВКС. Посочва,
че първоинстанционният съд се произнесъл със съдебен акт извън законоустановения срок –
едва на 18.12.2014 г., което отново счел като неуважение и преднамерено отношение спрямо
него. Положението на неизвестност било мъчително за него. Губел доверие в правозащитния
орган. Твърди, че в настоящия случай се касаело за производство от изключителна
значимост, поради което следвало да се ползва с приоритет при разглеждането му.
Несъобразявайки поведението си с това, административният съд му причинил значителни
негативни изживявания, изразяващи се в тревожност, стрес, униние и безнадеждност.
Изпаднал в отчаяние. Станал обект на подигравки и присмех от страна на останалите
лишени от свобода. Наричали го „жалбаджия“. Системно имало подмятания дали наистина
си въобразява, че съдът ще се занимава с един затворник. Бил упрекван, че търси защита на
правата си по съдебен ред и очаква справедлив съдебен процес в разумен срок. Излага, че в
законоустановения срок подал касационна жалба срещу постановеното решение. Твърди, че
същата била администрирана в срок, надхвърлящ разумния, а именно 2 месеца и 13 дни.
Посочва, че производството пред първата инстанция продължило 1 година и 3 месеца, което
е следствие единствено от поведението на съда и ответната страна. Поддържа, че пред
касационната инстанция първото съдебно заседание било проведено на 15.02.2016 г., като от
постъпването на касационната жалба в деловодството на ВАС /27.03.2015 г./ до насрочване
на производството бил изминал неоправдано дълъг период от почти година. Бил притеснен
от дългото чакане, изпитвал тревожност от неизвестното, чувство на малоценност,
3
безнадеждност. Чувствал се игнориран и незначителен. Излага, че първоинстанционното
решение било обезсилено по реда на касационния контрол и върнато за разглеждане от друг
състав на АдмС – Варна. Твърди, че вторият ответник в процеса – ГДИН - не бил
конституиран своевременно, а едва в насроченото открито съдебно заседание на 22.06.2016
г. - три месеца след връщане на делото на първата инстанция. Второто съдебно заседание
било насрочено четири месеца по-късно – за 05.10.2016 г. Същото било отложено за
събиране на доказателства за 30.11.2016 г. Посочва, че на следващото съдебно заседание
изпълнил своевременно попълването на доказателствения материал по делото и били
разпитани поисканите от него свидетели. Ответната страна обаче не представила изисканите
писмени доказателства, поради което делото било отложено за 15.02.2017 г. Поради
заболяване на съдията делото било отсрочено за 29.03.2017 г. На 27.03.2017 г. било
разпределено на друг състав и било пренасрочено за 17.05.2017 г. Поддържа, че за събиране
на доказателства, изходящи от началника на затвора, делото било отлагано 5 пъти, като
същият не бил санкциониран за бавенето на процеса. Това обстоятелство го накарало да се
чувства унизително, накърнено било човешкото му достойнство. Излага, че при повторното
разглеждане на производството били проведени шест открити съдебни заседания, като на
практика се събирали доказателства, които вече били събрани при първоначалното
производство. Твърди, че бил притеснен от факта на забавянето на процеса, както и от
поведението на ответниците. Това довело до раздразнителност, напрежение, смущение в
съня, световъртеж, обостряне на хроничните му ендокринологични и кардиологични
заболявания. Изострили се отношенията в семейството му, като дори сестра му му
отправяла упреци във връзка с очакванията му за развитието на производството в
по[1]кратък срок. Затворил се в себе си и ограничил комуникацията си с останалите лишени
от свобода. Поддържа, че неразглеждането на предявения от него иск в разумен срок по
смисъла на член 6, § 1 от ЕКЗПЧОС /общата продължителност на процеса била повече от 5
години и 2 месеца/ му нанесло морални вреди, изразяващи се в претърпени негативни
емоции, стрес, унижение, потъпкване на човешкото достойнство, потиснатост, нервно
напрежение, както и притеснение за влошаване на общото му здравословно състояние
вследствие от вредното влияние на неблагоприятните условия, в които бил заставен да
търпи наказанието си. Твърди, че в законоустановения срок подал искане за обезщетение за
нанесените му неимуществени вреди, като процедурата приключила с изпращане на
споразумение от страна на министерство на правосъдието за сумата от 1 000 лева, с което
той не е съгласен, доколкото счита определеният размер за несправедлив. С уточняваща
молба от 09.02.2021 г. ищецът е пояснил, че притесненията, безпокойството и унинието, в
които изпаднал са с начална дата 06.06.2014 г., като негативните му преживявания са
породени от отлагането на производството с три месеца за изготвяне на ССчЕ, тъй като
делото било отсрочено за 12.09.2014 г. Ищецът възприел този период за твърде дълъг с
оглед казуса, с който бил сезиран съдът. При наличието на постъпила молба от вещото лице
да бъде заменено с друго поради голямата му натовареност, бездействието на съда да замени
същото в закрито съдебно заседание, което сторил в открито съдебно заседание, станало
повод за безпокойството му, още повече, че причина за завеждане на делото били нарушения
на забраната на член 3 от ЗИНЗС относно третирането му по нечовешки и унизителен начин
от страна на държавновластнически орган по повод служебните му функции. Влошаването
на здравето на ищеца се изразявало в проява на психологични, неврологични заболявания –
фрустрация, тревожност, депресивни състояния, обостряне на диагностижираното му
ендокринологично заболяване – дифузна гуша, прогресия на хроничното му заболяване
алтериална хипертония, както и психоемоционални негативни преживявания, стрес,
напрежение, безсъние, раздразнителност и прочие. В съдебно заседание, проведно на
18.02.2021 г., процесуалният представител на ищеца уточнява, че крайната дата, до която
ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди, е датата на постановяване на
съдебното решение – 26.02.2019 г.
4
В срока по член 131, алинея 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Административен съд – Варна, в който се поддържа становище за частична недопустимост
на иска, доколкото възразява, че общата петодишна давност за предявяването му за
заплащане на обезщетение за вреди, претърпени от забавено правосъдие, конкретно по
адм.д.№ 4347/2013 г. по описа на АдС – Варна, е изтекла. По същество оспорва исковата
претенция като неоснователна. Счита, че с оглед фактическата и правна сложност на
повдигнатия пред Административен съд – Варна спор не е налице прекомерна
продължителност на делото и в този смисъл не са налице предпоставките на член 2б от
ЗОДОВ за реализиране на отговорността за дейност на органите на съдебната власт за
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Не оспорва
обстоятелството, че адм.д.№ 4347/2013 г. е образувано на 17.12.2013 г., като първото
действие по него – разпореждането за насрочване - е от 11.02.2014 г. Твърди, че това е
единственото забавено процесуално действие от съдията-докладчик при разглеждане на
това производство, доколкото същото е насрочено в срок не от два, а от три месеца от
образуването му – за 14.03.2014 г. Посочва, че с разпореждането от 11.02.2014 г. съдията-
докладчик се е произнесъл по всички доказателствени искания на ищеца, тоест
организирано е своевременно и адекватно събиране на доказателства в съдебното заседание.
Поддържа, че именно поведението на ищеца – искане за събиране на нови писмени
доказателства от ответника и гласни такива, е причина за отлагането на делото за друга дата.
Второто открито съдебно заседание е насрочено за следващия месец – на 25.04.2014 г. В
него е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Следващото открито съдебно заседание е
насрочено за 06.06.2014 г. Оспорва твърдението в исковата молба, че съдът не се е
произнесъл в закрито съдебно заседания по молбата на вещото лице за замяната му. Излага,
че такова разпореждане е постановено своевременно – на 26.05.2014 г. -, като обаче и
второто вещо лице е депозирало идентична молба на 02.06.2014 г. Ето защо новото вещо
лице е определено в проведеното няколко дни по-късно открито съдебно заседание,
доколкото ищецът К.Р. е заявил, че желае да се ползва от допусната експертиза. Следващото
съдебно заседание е отложено за 12.09.2014 г. при съобразяване от страна на съда, че
производството по член 1 от ЗОДОВ не е сред определените от законодателя незабавни
производства, както и при отчитане на съдебната ваканция. В това съдебно заседание делото
е обявено за решаване. Постановено е решение на 18.12.2014 г. с обем 13 страници и с шест
диспозитива. Счита, че произнасянето в рамките на тримесечния срок е обусловено от
фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да се третира като
несвоевременност, неангажираност или забавено правосъдие. Поддържа, че подадената от
ищеца касационна жалба е администрирана своевременно. Посочва, че твърденията на
ищеца за претърпени вреди в резултат на забавено правосъдие по адм.д.№ 4347/2013 г. са
недоказани. Оспорва изложеното, че воденото от него дело е с висока степен на обществена
значимост, с висок приоритет и от голям обществен интерес. Излага, че за периода
01.03.2007 г. – 13.10.2020 г. само в АдмС – Варна са образувани 81 съдебни производства по
искови молби и жалби на К. С. Р., което е вероятното и възможно обяснение защо
останалите лишени от свобода са го наричали „жалбаджия“. В периода месец декември 2013
г. – месец януари 2015 г. са образувани и висящи общо 8 такива производства, включително
и това по адм.д.№ 4347/2013 г., поради което счита, че твърдените претърпени
неимуществени вреди са неотносими и несъстоятелни към това именно производство.
Посочва, че в нито един момент от водене на това дело към ищеца не е било проявено нито
неуважение, нито преднамерено отношение. По отношение на следващото посочено в
исковата молба адм.д.№ 868/2016 г. ответникът АдмС – Варна излага, че същото е
образувано на 29.03.2016 г. Още на следващия ден е администрирано от съдията-докладчик,
като е оставено без движение. Подадена е уточняваща молба от ищеца на 11.04.2016 г.
Дадени са му допълнителни възможности да уточни твърденията си с разпореждане от
18.04.2016 г. и 05.05.2016 г. След отстраняване на нередовностите делото е насрочено в
5
открито съдебно заседание за 22.06.2016 г. Ход на делото не е даден, предвид въведените от
ищеца уточнения и необходимостта от конституирането на втори ответник в
производството. В проведеното на 05.10.2016 г. съдебно заседание са уважени
доказателствените му искания. Производството е отложено за 30.11.2016 г., когато са
разпитани поисканите от него свидетели. Делото е отложено за 15.02.2017 г. поради
необходимостта от изслушване на вещо лице, както и за събиране на писмени
доказателства. Поради продължителен отпуск по болест на съдията-докладчик делото е
преразпределено и насрочено за 17.05.2017 г. Проведени са още две заседания – на
28.06.2017 г. и 12.07.2017 г., като в регламентирания едномесечен срок – на 31.07.2017 г. - е
постановено решение по спора. Посочва, че в административните производства не е
предвидена преклузия на доказателствените искания, поради което и всички извършени от
съда действия са своевременни и надлежни. В аспекта на преживения от ищеца стрес излага,
че ищецът е предявил пред ВРС и друг иск по реда на член 2б от ЗОДОВ срещу АдмС –
Варна, който е разгледан по гр.д.№ 9169/2018 г. В тази връзка счита, че вероятно в един и
същи период източниците за преживения стрес са многокомпонентни и наслагващи се в
действителността, поради което е необходимо безспорното установяване, че точно от
развитието и хода на съдопроизводствените действия по процесните административни дела
е настъпил онзи стрес, както и всички други посочени в исковата молба неимуществени
вреди.
В срока по член 131, алинея 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Върховен административен съд, с който се поддържа становище за недопустимост на иска,
доколкото счита, че не е налице пасивна солидарност между ответниците. По същество
оспорва иска като неоснователен. Излага, че общата продължителност на производството е
5 години, 2 месеца и 9 дни /образувано е на 17.12.2013 г. и е приключило с окончателен
съдебен акт на 26.02.2019 г./. В този период делото се е развило пред ВАС в рамките на две
производства – по адм.д.№ 3754/2015 г., образувано на 30.03.2015 г. и приключило с
решение от 18.03.2016 г. /с продължителност 11 месеца и 12 дни/ и по адм.д.№ 11072/2017 г.
по описа на ВАС, образувано на 28.09.2017 г. и приключило с решение от 26.02.2019 г. /с
продължителност 1 година, 4 месеца и два дни/. Твърди, че не е налице забава в двете
производства, доколкото е имало произнасяне по молбата за освобождаване на ищеца от
заплащане на всички съдебни разноски и такси по делото. Счита за абсолютно
неоснователни твърденията на ищеца, че предвид условията на изолация, при които е бил
поставен с оглед изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, довели до
чувство на малоценност и безнадеждност, загуба на доверие в институциите и
правозащитните органи, породени от липсата на информация относно движението на делото
пред касационната инстанция, което породило у него съмнение, че „съдът не желае да
разгледа“ неговия казус. Още с разпореждането от 30.04.2015 г., с което е оставена без
уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от разноски, на същия е указано, че в
7-дневен срок от получаване на съобщението следва да внесе 5 лева държавна такса по
сметка на ВАС, като в противен случай касационната му жалба ще бъде оставена без
разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство – прекратено. Излага, че ищецът е
бил надлежно уведомен за това разпореждане на съда, заплатил е изискуемата държавна
такса, поради което оспорва твърденията му за причинени тревожност и терзания от
неизвестното поради липса на информация за хода на делото пред касационната инстанция.
Поддържа, че двете производства пред ВАС са приключили в кратки срокове, като следва да
се отчете и периодът на съдебната ваканция от 15.07. до 01.09., в който не се насрочват
открити съдебни заседания. Оспорва твърденията на ищеца, че в случая се касае за дело,
което попада в обхвата на категорията дела, които представляват особен, изключителен
залог за страната и обществото, което изисква от националните власти „да покажат
специално или особено усърдие“ при тяхното разглеждане. Посочва, че процесният случай
не представлява дело, изискващо по-завишено внимание от страна на съда. Излага, че адм.д.
6
№ 4347/2013 г. по описа на АдС – Варна е образувано по искова молба за присъждане на
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на поставянето му
в унизително положение поради неизпълнение на задължение на затворническата
администрация да му осигури безплатно облекло, обувки и тоалетни принадлежности в
дължимия обем, поради което случаят не попада в категорията на значими дела, в който
смисъл са твърденията на ищеца в исковата молба. Посочва, че жалбоподателят нито веднъж
в рамките на цялото производство пред ВАС не е депозирал искане за приоритетно
разглеждане на делото с обосноваващи го мотиви. Поддържа, че продължителността и на
двете касационни производства отговаря на изискването за разглеждане и решаване на
делата в разумен срок.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка.
По приключени производства, какъвто е разглеждания случай, искът с правно
основание член 2, алинея 1 от ЗОДОВ е допустим само, когато е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по
която няма постигнато споразумение – член 8, алинея 2 от ЗОДОВ. Ищецът е подал
заявление за допуснато нарушение на разумния срок на разглеждане на делото пред
Инспектората при Висшия съдебен съвет, но до споразумение относно размера на
обезщетение не се е стигнало, поради което и административният ред е изчерпан. С оглед на
изложеното исковете са допустими.
Възражението на ответника Административен съд – Варна за частична недопустимост
на производството поради изтичане на петгодишен давностен срок за предявяване на
настоящия иск относно производството по адм.д.№ 4347/2013 г. се явява неоснователно, тъй
като погасяването на правото на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди
вследствие нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на повдигнатия от него
спор с подадената на 16.12.2013 г. искова молба пред АдмС – Варна е въпрос по
основателността на предявения иск, а не по неговата допустимост.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание член 2б, алинея 1 от
ЗОДОВ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в
резултат на нарушаване на правото му по член 6, § 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане и
решаване на адм.д.№ 4347/2013 г. по описа на АдмС - Варна в разумен срок. Съгласно
посочената разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок съгласно член 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
Според константната съдебна практика за вредите от забавяне на разглеждането и
решаването на гражданско дело над разумния срок отговаря държавата. Когато са налице
предпоставките отговорността на държавата да бъде реализирана чрез иск, тя се
представлява от процесуален субституент - едно или повече съдилища, в които е
разглеждано делото, чието разглеждане се претендира да е забавено, като е без значение
пред кое от инстанционните съдилища се претендира да е осъществено забавянето.
Държавата отговаря за забавянето на разглеждането и решаването на делото от
предявяването на иска до влизането в сила на решението, като спазването или неспазването
на инструктивните срокове за извършване на отделните съдопроизводствени действия, е без
значение. Релевантна е общата продължителност на делото с оглед неговата фактическа и
правна сложност. Съдът установява осъществяването на отделните забавяния и причината,
която ги е предизвикала, доколкото държавата не отговаря за забавянията, дължащи се на
7
поведението претендиращата обезщетение страна. Тя отговаря за всички останали
забавяния, в това число за тези вследствие поведението на вещите лица и насрещната страна
по делото, защото е длъжна да установи правила, както и спазването им, за да бъдат
осуетявани последиците от недобросъвестно упражняване на права и недобросъвестно
изпълняване на задължения. Съдът може да констатира причината за всяко отделно
забавяне, макар това да няма значение за основателността на иска, но то има значение за
мерките, които държавата е длъжна да предприеме за недопускането на други нарушения.
Тези причини може да бъдат: действия и бездействия на съда, на другите участници в
производството, на съдебни служители, пренатовареност на съда и др., които имат значение
единствено за анализа, който компетентните държавни органи следва да извършат, за да
определят, всеки според компетентността си, мерките, които държавата следва да
предприеме за недопускането на други нарушения. Отговорността на държавата не е
обусловена от това дали лицата от състава на съдебните органи са виновни и дали те са
нарушили съществуващите правила, или са ги спазили стриктно, но въпреки това е налице
забавяне над разумния срок. При основателност на иска, държавата следва да бъде осъдена
чрез представляващите я процесуални субституенти за вредите от осъщественото забавяне,
независимо от това дали някой или никой от тях има или няма причастност към
осъщественото забавяне.
Производството по адм.д.№ 4347/2013 г. по описа на АдмС – Варна е образувано на
17.12.2013 г. по подадена на 16.12.2013 г. искова молба от К. С. Р. против Министерство на
правосъдието, с която са предявени три кумулативно обективно съединени искове с правно
основание член 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени
вреди.
С разпореждане от 11.02.2014 г. /след близо 2 месеца/ производството по делото е
насрочено за разглеждане в окрито съдебно заседание на 14.03.2014 г., като съдът се е
произнесъл по всички доказателствени искания на ищеца.
В първото по делото открито съдебно заседание на 14.03.2014 г. е даден ход на делото,
докладвана е исковата молба, страните са изразили своите становища и са събрани писмени
и гласни доказателствени средства. Съдът е задължил ответната страна да представи
писмени доказателства, изискани още с разпореждането за насрочване на делото, както и
новопосочени такива от ищеца. Уважени са доказателствените искания за разпит на двама
свидетели в полза на ответника и един свидетел в полза на ищеца. Предвид посочване на
конкретни дати /04.04.2014 г. и 11.04.2014 г., в които ищецът ще бъде конвоиран в София/,
делото е отложено за 25.04.2014 г.
Във второто по делото съдебно заседание, проведено на 25.04.2014 г., са разпитани
допуснатите свидетели, приети са представените писмени доказателства от ответника и е
отхвърлено доказателствено искане на ищеца за приемане на писмени доказателства. Съдът
е извършил преценка за необходимост от назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със
служебно формулирани от съда въпроси с оглед изясняване на фактите по делото съобразно
изявленията на ищеца, и е отложил делото за 06.06.2014 г.
В закрито заседание от 13.05.2014 г. след представяне на доказателства за заплащане
на държавна такса от ответната страна с молба от 30.04.2014 г. /първият работен ден след
тази дата е 07.05.2014 г./, съдът е определил вещо лице за изпълнение на поставените задачи.
С молба от 23.05.2014 г. вещото лице е уведомило съда, че поради служебна ангажираност
не е в състояние да изготви в срок експертизата, поради което моли да бъде заменено, като
на следващия работен ден - 26.05.2014 г. - молбата му е уважена от съда и е назначено друго
вещо лице. Същото е депозирало на 02.06.2014 г. заявление, че е в невъзможност да изготви
заключението в срок и моли да бъде заменено.
В съдебно заседание, проведено на 06.06.2014 г., съдът е изслушал становищата на
страните по повод молбата на това вещо лице и ищецът е заявил, че експертизата го ползва
8
и държи да бъде извършена. Делото е отложено за 12.09.2014 г.
В последното по делото съдебно заседание на 12.09.2014 г. е изслушано заключението
на вещото лице. Ищецът е представил писмено доказателство, което е прието от съда, и е
направил допълнително искане за изискване от ответната страна да представи доказателства,
но същото е оставено без уважение от съда и е даден ход по същество на делото.
Предоставена е възможност на страните в десетдневен срок да представят писмени бележки,
от която се е възползвал ищецът на 17.09.2014 г.
Съдебното решение по делото е постановено на 18.12.2014 г., тоест 3 месеца и 6 дни
след заседанието, в което е приключило съдебното дирене.
В законоустановения срок са постъпили касационна жалба на 12.01.2015 г., подадена
от ищеца, както и касационна жалба от ответника, подадена на 20.01.2015 г., които след
администрирането им са изпратени на 09.02.2015 г. по компетентност на ВАС.
С разпореждане от 12.02.2015 г. делото е върнато на АдмС – Варна поради нередовност
на касационните жалби и след изпълнение на указанията по отношение на ответника МП, на
25.03.2015 г. делото отново е изпратено на ВАС за произнасяне по същите и относно
искането на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса по касационната
жалба.
С определение от 30.04.2015 г., постановено по адм.д.№ 3754/2015 г. на ВАС, молбата
на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса е оставена без уважение.
Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.02.2016 г., като на
ищеца са дадени указания за внасяне на дължимата държавна такса, което е сторено с молба
от 18.05.2015 г., тоест 9 месеца, след като ищецът е изпълнил указанията за внасяне на
дължимата държавна такса.
Решението по делото е постановено на 18.03.2016 г., като с него е обезсилено
постановеното от АдмС – Варна съдебно решение и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на съда, като са дадени указания на първоинстанционния съд да извърши
дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба.
След връщане на делото от ВАС пред АдмС – Варна на 29.03.2016 г. е образувано
адм.д.№ 868/2016 г. и на 30.03.2016 г. в съответствие с указанията, дадени от ВАС,
производството е оставено без движение и са дадени указания на ищеца да отстрани
нередовностите на исковата молба.
В изпълнение на дадените от съда указания са депозирани уточняващи молби от
11.04.2016 г. и 26.04.2016 г.
С разпореждане от 05.05.2016 г. делото е отново е оставено без движение, в резултат
на което са постъпили още две уточняващи молби - от 16.05.2016 г. и 27.05.2016 г.
С разпореждане от 31.05.2016 г. делото е насрочено в открито съдебно заседание на
22.06.2016 г.
В съдебното заседание, проведено на 22.06.2016 г., ход на делото не е даден поради
констатиран процесуален пропуск, а именно: не е конституирана като ответник ГДИН,
срещу която според уточненията на ищеца е насочена част от исковата претенция, като
отделно от това макар и до същата да е била изпратена призовка за съдебното заседание,
препис от исковата молба не е бил връчен. С оглед тези обстоятелства делото е отложено за
05.10.2016 г.
На 05.10.2016 г. е проведно по делото първо съдебно заседание, в което е докладвана
исковата молба, приети са писмени доказателства, постановено е повторно изслушване на
вещо лице и по искане на ищеца е задължено трето лице – Затвора - Варна да представи
намиращи се у него документи. За събиране на допуснатите доказателства делото е
отложено за 30.11.2016 г.
Във второто съдебно заседание на 30.11.2016 г. са разпитани двама свидетели по
искане на ищеца, констатирано е, че вещото лице не е получило съобщение за явяването му
по делото, поради което е разпоредено повторното му призоваване, задължено е отново
9
третото лице да представи изисканите от предходно съдебно заседание документи, като е
предупредено за отговорността му при неизпълнение на разпореждането на съда и са
изискани нови документи по искане на ищеца. Делото е отложено за 15.02.2017 г.
Поради отсъствие на съдията-докладчик заради временна неработоспособност с
определение от 14.02.2017 г. делото е отсрочено за 29.03.2017 г., но поради
продължителното отсъствие на съдията, делото е преразпределено на друг съдия-докладчик.
Новият съдия-докладчик с разпореждане от 27.03.2017 г. е пренасрочил делото за
17.05.2017 г.
На проведеното съдебно заседание от 17.05.2017 г. е изслушано вещото лице, съдът е
докладвал неизпълнението на задължението на третото лице да представи изисканите от
него документи, а процесуалният представител на ищеца е заявил, че поддържа това
доказателствено искане. Съдът за пореден път е изискал съответните документи, като
повторно е предупредил началника на Затвора - Варна, че ще му бъде наложена глоба при
неизпълнение на вмененото му задължение. Делото е отложено за 28.06.2017 г.
В съдебно заседание от 28.06.2017 г. са приети представените от началника на Затвора
- Варна писмени доказателства, но му е указано в срок до следващото съдебно заседание
изпратените документи да бъдат заверени за вярност, както и да се изпратят преписи за
страните по делото и същото е отложено за 12.07.2017 г.
В последното по делото съдебно заседание, проведено на 12.07.2017 г., единствено е
докладвано изпълнението на горните указания от третото, неучастващо по делото лице, и е
даден ход по същество на делото.
Съдебното решение по адм.д.№ 868/2016 г. на АдмС – Варна е постановено на
31.07.2017 г.
Срещу същото е депозирана касационна жалба от ищеца на 16.08.2017 г., която след
надлежното и своевременно администриране е изпратена на ВАС на 27.09.2017 г.
Пред ВАС е образувано адм.д.№ 11072/2017 г. на 28.09.2017 г. и е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 04.02.2019 г. /след 1 година, 3 месеца и 24 дни/.
Решението по делото е постановено на 26.02.2019 г.
В конкретния случай при първото разглеждане на делото пред АдмС – Варна
производството е продължило 1 година и 2 дни от депозиране на исковата молба до
постановяването на съдебното решение, като е допусната забава от два месеца при
насрочване на делото, както и от два месеца при постановяването на решението. И
настоящият състав на въззивния съд не споделя довода на ищеца за бездействие от страна на
съда при произнасяне по молбите на вещите лица за замяната им, тъй като съдът
своевременно се е произнесъл по тях. Вярно е, че вследствие на тези молби се е стигнало до
отлагане на делото, но това не е довело до прекомерна продължителност на
първоинстанционното производство. Също така следва да бъде отчетено, че
продължителността на производството е обхващало и период на съдебна ваканция /15 юли-
01 септември/, както и обстоятелството, че през 2014 г. не е била приета разпоредбата на
член 154, алинея 2 от КТ /в сила от 01.01.2017 г./, поради което и в този период с ПМС се
сливаха празниците с уикенда преди или след тях.
Забавяне на производството се установява и при повторното раглеждане делото по
предявените от ищеца искове – по адм.д.№ 868/2016 г. по описа на АдмС – Варна. В периода
от 29.03.2016 г. до 27.05.2016 г. делото два пъти е оставяно без движение, а след това в
съдебното заседание, проведено на 22.06.2016 г. е констатирано, че не е конституирана като
страна ГДИН, поради което и делото е отложено за 05.10.2016 г., тоест след съдебната
ваканция. Впоследствие са се провели още пет открити съдебни заседания поради
непризоваване на вещо лице, непредставяне на изискани доказателства от трето,
неучастващо по делото лице, предупреждавано на два пъти за отговорността му при
неизпълнение на разпорежданията на съда, пренасрочване на делото поради отсъствия на
10
съдията-докладчик и впоследствие поредно пренасрочване след преразпределение на делото
на друг съдия-докладчик с цел включването му в графика на съдебните заседания на този
състав. Процесуално поведение на съда, насочено към дисциплиниране на страните при
събирането на доказателствата, не е установено по делото.
Забава е допусната и при разглеждане на делото пред касационната инстанция, като
единственото заседание по адм.д.№ 3754/2015 г. по описа на ВАС е насрочено 9 месеца след
изпълнение на дадените на ищеца указания да внасяне на дължимата държавна такса след
произнасянето по молбата му за освобождаване от такава. С акта по същество на
касационната инстанция е обезсилено обжалваното решение с мотив, че АдмС – Варна се е
произнесъл по нередовна искова молба, а е бил длъжен да прояви активност и да изиска
уточняване на предявените обективно съединени искове. Продължителността на повторното
разглеждане на делото от ВАС е следствие на късното насрочване на единственото съдебно
заседание по адм.д.№ 11072/2017 г. – близо 1 година и 4 месеца след образуване на делото
пред касационната инстанция.
В алинея 2 на член 2б от ЗОДОВ е посочено, че при разглеждане на исковете съдът
взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните представители, поведението на
останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора. Предмет на предявените искове пред АдмС
– Варна са били претенции за обезщетение по член 1 от ЗОДОВ за причинени
неимуществени вреди от МП, произтичащи от бездействието на негови длъжностни лица,
изразяващо се в непредставяне на обувки, дрехи и спални принадлежности в периода от
27.06.2007 г. до 31.05.2009 г., както и за причинени неимуществени вреди от ГДИН,
изразени в изпитано от ищеца унижение, стрес, безсилие и страх, поради бездействието на
администрацията в Затвора - Варна да му предостави полагаемите се безплатно облекло,
обувки и спални принадлежности за същия период. От това следва от една странап извод, че
делото не е с особена фактическа и правна сложност, а от друга – че с оглед предмета му е с
по-висока степен на обществена значимост. Неоснователни са доводите на ответниците, че
продължителността на процесното производство не е прекомерна предвид развитието му.
Както бе отбелязано по-горе първият път ВАС е обезсилил постановеното от АдмС – Варна
решение, тъй като същият се е произнесъл по нередовна искова молба, а е бил длъжен да
прояви активност и да изиска уточняване на предявените обективно съединени искове.
Несъстоятелни са и оплакванията на АдмС – Варна и ВАС във връзка с натовареността на
съдебните инстанции. Съдилищата носят отговорност за вреди по исковете по член 2б от
ЗОДОВ като процесуални субституенти на държавата, а съгласно практиката на ЕСПЧ
конвенцията възлага в задължение на всяка от договарящите държави независимо от
разходите, да организира съдебната си система по такъв начин, който да дава възможност на
съдилищата да разглеждат делата в разумен срок, а в случаите на доказана „хронична“
натовареност на съда, държавата носи отговорност за непредприетите или недостатъчната
ефективност на предприетите от нея мерки за справяне с този проблем. Ако такива мерки не
са взети или са неефективни, държавата, респективно процесуалните й субституенти не
могат да бъдат освободени от отговорност при надхвърляне на разумния срок.
Преценявайки всички обстоятелства, свързани с конкретните обективни и субективни
причини, довели до забавянето в разглеждането на процесните дела, въззивният съд намира,
че сама по себе си общата продължителност от 5 години, 2 месеца и 10 дни без съмнение
очевидно надхвърля разумния срок за разглеждане на производството.
Съгласно практиката на ЕСПЧ и ВКС относно неимуществените вреди съществува
силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството
причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да доказва обичайните,
типични неимуществени вреди. Последните винаги се търпят от лице, спрямо което
11
съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, какъвто е и
процесният случай. Посочените обичайни вреди се изразяват в притеснения за развитието на
процеса, както и за евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството на страната
за справедливост и на доверието й в държавността поради забавянето на делото. От
свидетелските показания на свидетеля Х. се установява, че ищецът изпитвал възмущение от
това, че дело с идентичен предмет, заведено от свидетеля Х., е приключило за година и
половина, а по неговото вече няколко години нямало окончателен съдебен акт и това много
го притеснявало.
Поради допуснатото нарушение на правото на ищеца К. С. Р. да получи решение на
спора в разумен срок са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се изпитани
неприятни емоционални изживявания –възмущение, разочарование и напрежение.
Недоказани обаче са останали твърденията на ищеца за влошаване на здравословното му
състояние вследствие на тревогите от забавеното правосъдие, защото от събраните по
делото доказателства не е установено да е получил психологични и неврологични
заболявания, нито да се е задълбочило състоянието на съществуващите преди това
ендокринологични заболявания и диагностицирани хронични заболявания. Не може да бъде
установена и пряка причинно-следствена връзка между твърдените за понесени от него
неимуществени вреди и производството по конкретните процесни дела, тъй като е
безспорно установено, че Р. е страна по множеството заведени от него съдебни производства
- за периода от 01.01.2013 г. до 14.12.2020 г. ищецът е бил страна по общо 64 дела,
образувани пред Административен съд – Варна.
Размерът на обезщетението по член 2б, алинея 1 от ЗОДОВ се определя съобразно
разпоредбата на член 52 от ЗЗД – по справедливост -, тоест следва да се извърши цялостна
преценка на конкретните факти, които са от значение за съдържанието на неимуществените
вреди и за правилното определяне на обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат
репарирани. Имайки предвид установената тревожност на ищеца, изпитаното разочарование
и времетраенето на разглеждането делата, значимостта на забавеното производство за
ищеца, както и, че не са доказани претърпени други извън посочените обичайни
притеснения и негативни изживявания, които той е търпял за времето за разглеждане на
делата пред двете съдебни инстанции на два пъти, настоящият съдебен състав намира, че
справедливият размер на обезщетението е 500 лева от АдмС – Варна и 500 лева от ВАС.
В резултат на идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По частните жалби
Разпоредбата на член 78, алинея 3 от ГПК визира, че ответникът има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлителната част от иска, а
алиинея 8 от същия член постановява, че в полза на юридически лица се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на член 37 от Закона за правната помощ, като в
същия смисъл е и изричната разпоредба на член 10, алинея 4 от ЗОДОВ. В производството
по делото пред първата инстанция ответникът ВАС е представляван от юрисконсулт и
направено е своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на спора такова му се дължи, като размерът е определен правилно от
първоинстанционния съд.
Поради изложеното частната жалба на К. С. Р. постановеното по първоинстанционното
дело определение № 2452 от 04.03.2022 г., с което е оставена без уважение негова молба с
вх.№ 5427 от 27.01.2022 г., за изменение на решението в частта му за разноските относно
присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на ВАС в размер на 315 лева, следва
да се остави без уважение, а атакуваното определение – потвърдено.
12
Първоинстанционният съд е осъдил двамата ответници да заплатят сумата от 100 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
Предявените от ищеца искове са в условията на разделност, поради което и районният съд
неправилно е осъдил двамата ответници да заплатят на ищеца общо сумата. С оглед
изложеното атакуваното определение в тази му част следва да бъде отменено и вместо него
да се постанови друго за осъждане на всеки един от ответниците за сумата от по 50 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77 от 11.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 11086 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, осми състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2452 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 11086
по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, осми състав, в частта, с която е оставена без
уважение молба с вх.№ 5427 от 27.01.2022 г., подадена от К. С. Р., за изменение на
решението в частта му за разноските относно присъденото юрисконсултско възнаграждение
в полза на ВАС в размер на 315 лева,
ОТМЕНЯ определение № 2452 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 11086 по описа
за 2020 г. на Районен съд – Варна, осми състав, в частта, с която са осъдени
Административен съд – Варна с адрес в *** и Върховен административен съд с адрес в ***
да заплатят на адвокат М.Х. К. със служебен адрес в г***, сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца К.
С. Р., на основание член 38, алинея 2 от ЗА; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Административен съд – Варна с адрес в *** да заплати на адвокат М.Х. К.
със служебен адрес в г***, сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца К. С. Р., на основание член
38, алинея 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Върховен административен съд с адрес в *** да заплати на адвокат М.Х. К.
със служебен адрес в г***, сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца К. С. Р., на основание член
38, алинея 2 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13