О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /25.02.2021 г., гр. ****
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III състав, в закрито съдебно заседание,
проведено на 25.02.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа
докладваното от съдията г. д. № 1697/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
248 ГПК.
Постъпил е документ,
наименуван „Въззивна жалба”, подадена от Х.Д.Д., с искане за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските – относно присъдените в
полза на ищеца разноски, направени в производството пред настоящата инстанция.
В изпълнение на дадените от съда указания по делото е постъпила уточняваща
молба вх. № 261178/01.12.2020 г., с която моли така подаденият документ,
наименуван „Въззивна жалба”, да бъде приет и да се счита като направено искане
за изменение на решението в частта за разноските. Претендира разноски за
настоящото производство.
В срока по чл. 248, ал.
2 от ГПК не е депозиран отговор от ответника по молбата.
Съдът намира следното:
Молбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, поради което е допустима.
Настоящото производство е образувано по
предявени от М.С.И. против Х.Д.Д. искове с правна квалификация чл. 59, ал. 9, във
вр. чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143 СК. В срока за отговор
ответникът Х.Д.Д. е
предявила против М.С.И. насрещни искове
с правна квалификация чл. 59, ал. 9, във вр. чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 150 от СК и чл. 127а от СК.
С оглед изхода на
делото с решение № 260031/15.10.2020 г. съдът е присъдил в полза на ищеца М.С.И. разноски в размер на 25 лева за
държавна такса, 500 лева адвокатско възнаграждение и 447.50 лева депозит за
вещо лице. Съдът е констатирал, че ответникът по насрещните искове също има
право на разноски и че е претендирал такива, но същите не са били документално
установени.
В случаите на
спорна съдебна администрация въпросите, които следва да бъдат разрешени се
отнасят за решаване от съда /тоест макар и да не е исково това производство е
двустранно и спорно/. Поради това въпросът за присъждане на разноските следва
да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото производство
като това важи за всички инстанции /виж определение № 18/07.01.2014 г. по
ч.г.д. № 3859/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о, определение № 306/04.09.2017 г. по
ч.г.д. № 2722/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о/. Настоящият състав на съда е запознат с
цитираното от молителя определение № 385/25.08.2015 г. по ч.г.д. № 3423/2015
г., на ВКС, І г.о., в което е застъпено противното становище, но предвид отсъствието на
тълкувателна съдебна практика по посочения въпрос, на този етап съдът приема за
правилно първото становище по следните съображения: Правото на разноски
по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен
резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната
съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 от ГПК разноски се дължат за всяка
една от съдебните инстанции. Съдът присъжда онези разноски на страната, които
са доказани със съответните надлежни доказателствени средства - ТР 6/2012 год.
на ОСГТК на ВКС. В цитираната разпоредба законодателят не предвижда изключения,
нито провежда разграничение между исковото производство и това по спорна
съдебна администрация. Същевременно следва да се посочи и това, че характер на
спорна съдебна администрация има производството по предоставяне на родителските
права на единия родител и определяне режим на лични контакти на другия родител
с малолетното дете, но не и това по иска за присъждане на издръжка, какъвто в случая
е предявен. /виж „Българско гражданско процесуално право”, девето преработено и
допълнено издание, изд. „Сиела”, пар. 122 „Брачен процес”, стр. 702-703/.
Ето защо съдът
намира, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По претенцията
за разноски в настоящото производство съдът намира за нужно да отбележи, че
приема становището, застъпено в практиката на онези състави на ВКС, които
приемат, че производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно
производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на
направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за
защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния
акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са
неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебният акт /така определение
№ 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., ІІІ г. о. на ВКС; определение №
114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., ІІ г. о. на ВКС; определение №
196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., І г. о. на ВКС/. Поради тази
причина интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като
предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала
производство по чл. 248 от ГПК. Противното ще противоречи на целта за закона,
както и на уредбата на института на разноските в чл. 78 и сл. от ГПК.
Дори да се
счете, че разноски се дължат в производството по чл. 248 от ГПК, в случая с
оглед неговия резултат, такива не се следват на молителя.
Мотивиран от
горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на ответника Х.Д.Д., ЕГН ********** по чл. 248 ГПК за изменение
на постановеното решение № 260031/15.10.2020 г. в частта за разноските – относно присъдените
в полза на ищеца М.С.И. разноски в размер на 25 лева за държавна такса, 500 лева
адвокатско възнаграждение и 447.50 лева депозит за вещо лице.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС
- ****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: