РЕШЕНИЕ
№ 363
гр.. гр.. Хасково, 09..06..2023 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж.. И..а
при участието на секретаря Михаела Кр.. Стойчева
като разгледа докладваното от Валентина Ж.. И..а Гражданско дело №
20225640101235 по описа за 2022 година
С подадената искова молба ищецът „Ивекс“ ЕООД - гр..Хасково е
предявил срещу ответника „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД -
гр..Хасково иск с правно основание чл..49, вр.. чл..45, ал..1 от ЗЗД – за сумата
в размер на 4016..25 лева – претенция за обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди..
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество се занимавало със
зедемедие, във връзка с което обработило и засадило блок в землището на с..
Конуш, местността „Конушча“, в който попадали следните недвижими имоти:
070..039, 070..038; 070..005; 070..004; 070..003; 070..002; 070..001.. При авария
на магистрален водопровод собственост или стопанисван от ответника, на
14..04..2022г.. при извършване на торене се установило, че около 20 дек.. от
обработваните от ищеца земи, дадени му по споразумение и засяти с
пшеница, били наводнени.. Ищецът веднага сигнализирал кмета на с..Конуш
за настъпилия инцидент и той се свързал с представител на ответника, чийто
служители се отзовали и извършили ремонт на 14..04..2022г.. Същия ден бил
съставен Протокол за нанесените щети, като представителите на ответника /4
души/ също били приканени да участват в замерването и огледа на
нанесените щети, но те отказали.. Констатирало се, че аварията била
1
следствие на компрометиране на водопровод, захранващ с..Конуш,
собственост или стопанисван и поддържан от страна на ответника, който
преминавал в частта на аварията, в близост до засегнатите площи.. Твърди се,
че предвид по-високото разположение на авариралата част на водопровода,
водата, бликаща от него, засегнала обработваемите площи, като се била
стекла към тях на самотек/по гравитачен път.. След извършване на измерване
и установяване на реално засегнатите площи била установена реално
засегната площ в размер на 15 декара, която представлявала именно
посочените имоти в землището на с..Конуш, част от цял обработваем блок,
предоставени по споразумителни и преразпределителни протоколи за
обработка от ищеца.. Сочи се още, че за 2021г.. средният добив на пшеница
била в размер на 425 кг/дек.. , при цена на последната сделка към датата на
аварията - в размер на 630 лв.. /към 18..04..2022г../, която била нарастваща
след тази дата, предвид на които данни ищецът оценявал претърпяната от
него щета в размер на сумата от 4 016..25 лв.., изчислена съответно по
формула: засегната площ 15 дек.. х среден добив за дек.. за 2021г.. 425
кг/дек.. х пазарна цена на кг.. пшеница към 18..04..2022г.. 0..63 лв.. С цел
доброволно уреждане на отношенията между страните до ответника била
изпратена покана, ведно с изготвения протокол, която била получена от него
и входирана на 19..04..2022г.. На 28..04..2022г.. ищецът получил отговор от
ответното дружество, с който отказвали да подпишат извънсъдебно
споразумение, което обуславяло наличието на правен интерес у ищеца да
подаде настоящата искова молба.. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
обезщетение за нанесени му имуществени вреди в размер на 4 016..25 лева,
ведно с законната лихва, считано от 14..04..2022г.. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски..
Ответникът подава отговор, в който взема становище, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен и оспорва същия, както по основание, така и по
размер.. Оспорва твърденията на ищеца, че е ползвал, обработвал и засадил с
пшеница посочената в исковата молба земеделска земя, както и твърдението,
че залИ..ето с вода на посочените площи било причинено в резултат на
аварията на експлоатиран от ответника водопровод.. От своя страна заявява,
че действително на 14..04..2022г.. екип на ответника извършил ремонт на
водопровод, захранващ с..Конуш, но аварията била малка и не би могла да
2
причини наводнение с описаните в исковата молба мащаби.. В условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на
ищеца, тъй като същият не изпълнил вменените му с чл..3 от Закона за
опазване на земеделските земи задължения да осъществява надзор над
стопанисваната от него земеделска земя и да взема адекватни мерки за
предпазването й от увреждане.. Това се доказвало и от обстоятелството, че
същото се осъществило през продължителен период от време - повече от 14
дни, през което време, ако ищецът изпълнявал това си задължение, щял да
установи аварията и да сигнализира навреме, за да се извърши своевременен
ремонт и да се избегне наводняването на земеделската земя и причиняването
на имуществени вреди.. Категорично оспорва и твърдяния размер на
увредената площ, а в тази връзка – и съдържанието на представения протол за
оглед и установяване на нанесени щети, тъй като от същия ставало ясно, че
т..н.. измерване е било осъществено без използване на специализирани
инструменти и специалисти.. Оспорва твърдението за пълно погИ..е на
земеделската продукция вследствие на наводнението и поддържа, че
посоченото в исковата молба такова адекватно би причинило забавяне в
развитието и намаляване на добива, но не било от естество да доведе до
пълно унищожаване на посевите.. Ответникът оспорва и размера на
претендираното обезщетение и начина на изчисляването му, като счита, че
най-подходящата цена за определяне на евентуално обезщетение би следвало
да бъде тази, постигната след жътвата през стопанската 2022г.., тъй като
именно тогава било възможно да се реализира на пазара предполагаемото
количество унищожена пшеница.. Предвид изложеното, моли съда да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан, а при условията на
евентуалност – на основание чл.. 51, ал..2 от ЗЗД да намали присъденото
обезщетение с 1/2.. Претендира разноски..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявеният от ищеца иск за сумата от 4016..25 лева против ответника
съдът намира, че има своето правно основание в чл..49 от ЗЗД като
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие непозволено
увреждане, причинени му от ответното дружество..
Безспорно е по делото, че на 14..04..2022г.. ищецът е установил
3
настъпила авария на водопровод, преминаващ през земеделски площи,
обработвани от него.. Не е спорно още, че процесните площи са били засети
със селскостопански посеви, а именно пшеница.. От доказателствата по
делото е видно също, че в деня, когато ищецът е установил настъпването на
аварията - 14..04..2022г.., е предприел задължителните действия за нейното
отстраняване и съответно опазване на продукцията.. В тази връзка е бил
уведомен кмета на с.. К. - свид.. З.. Л.., както и ответното дружество..
Последното изпратило свой авариен екип, който отстранил аварията.. В екипа
били включени четирима работници, като двама от тях са свидетелите З.. М..
и К.. С.... Представители на ищцовото дружество съставили протокол за
площите, които били наводнени по тяхна преценка, но участниците в
аварийния екип от страна на ответното дружество отказали да подпишат
същия, тъй като нямали такива правомощия.. По време на отстраняването на
аварията няма данни да са възникнали спорове относно това чия собственост
е водопроводът, който е бил увреден.. Напротив, свидетелите М.. и С.. са
категорични в показанията си, че след получен сигнал веднага били
изпратени на мястото и се заели с отстраняване на повредата..
По несъмнен начин съдът установи, че ищецът е поканил ответника да
разрешат спора доброволно, което не е станало, но дори и в отговора на
поканата ответникът не прави възражение за факта, че водопроводът е негова
собственост, а изтъква като причина за невъзможност да уредят отношенията
си – „липса на правна възможност“..
За пълното изясняване на спора съдът назначи и изслуша заключение на
еднолична съдебно - техническа експертиза с вещо лице С.. В.., чието
заключение кредитира в частта на дадените отговори на поставените задачи и
комплексна такава с вещи лица И.. И.. и Р.. Я.... Бе назначена и допълнителна
съдебно – техническа експертиза с вещо лице И.. И....
От заключението на вещото лице С.. В.. се установява размера на
причинените щети, които са определени на стойност 5195..82 лева..
Както се посочи по-горе, по делото бе назначена и комплексна съдебно -
техническа експертиза.. Вещите лица И.. И.. и Р.. Я.., изготвили заключението
след повече от 9 месеца от събитието, както и в допълнителното такова на
вещото лице И.. И.., в голяма степен дават отговори на въпросите, опирайки
се на принципни положения, но не и на конкретните факти, тъй като, както
4
вече бе отбелязано, тези вещи лица са извършвали своите огледи далече във
времето след събитието.. Независимо от това обаче от тях се установява, че е
настъпила такава авария, че е имало продължителен теч, в резултат на който е
настъпило едно пренаводняване на земеделските площи и се е стигнало до
пълното погИ..е на засятата пшеница върху площ от близо 16 дка..
За правилното изясняване на делото съдът допусна събиране и на
гласни доказателства..
От разпита на всички свидетели се установява, че на посочената дата в
исковата молба - 14..04..2022г.., е настъпила авария във водопроводната
мрежа, преминаваща през землището на с..Конуш, в земеделски земи, засети с
пшеница и които се стопанисват и обработват от ищцовото дружество.. По
несъмнен начин се установи, че на сигнала на ищеца, изпратен до „В и К„ –
Хасково, от ответника по делото е била изпратена аварийна група, която без
съмнение и каквито й да е било условия е отстранила аварията.. От тези
показания се налага и първият най-важен извод по делото, а именно, че
вредата е причинна от вещ, собственост или оперативно предоставена за
управление на ответника по делото.. В този смисъл направените в тази насока
възражения, че от там преминава и още един водопровод - собственост на
„Напоителни системи“, съдът намира за неоснователни.. Няма данни
изпратената на място група за ремонт да е извършила ремонт на чужда
водопровод.. Напротив, точно в противната насока са показанията на самите
работници, участвали в ремонта – свид.. З.. М.. и свид.. К.. С.... Последният
свидетел е извършил оглед на място на 21..07..2022г.., за което е съставен
Протокол от същата дата, носещ неговия подпис, както и подписа на свид.. З..
М.. и на кмета на с..Конуш З.. Л.... Все в същата насока са и останалите
писмени доказателства - Работна карта № 030300/15..04..2022г.. на „В и К“
ЕООД – Хасково и Доклад за отстранена авария № 155/14..04..2022г.. на „В и
К“ ЕООД – Хасково..
При така възприетата фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи:
Институтът на непозволеното увреждане е сложен юридически състав с
елементи - деяние, вреда, противоправност на деянието и причинна връзка..
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата.. В настоящия
случай ищецът доказа чрез събраните писмени и гласни доказателства
5
настъпването в определена степен на вреда, изразяваща се в унищожаване
/пълно погИ..е/ на засята селскостопанска култура - пшеница на площ от 16..3
дка.. Съдът именно на база всички събрани по делото доказателства направи
своя извод за противоправно деяние, допуснато от ответника или от лице, на
което той е възложил работа, за която той отговаря.. Събраха се
доказателства, че вредата е настъпила в резултат на авария по водопровод,
собственост на ответника, за който той е длъжен да полага грижата на добър
стопанин и да не допуска подобен род повреди, т..е.. налице е деяние като
проява на човешка дейност.. Отговорността по чл..49 от ЗЗД е гаранционно-
обезпечителна и предприятието /фирмата/ ще отговаря не заради своя вина, а
заради вината - действието или бездействието на свои работници или други
лица, на които е възложил работата.. В този смисъл, след като се установява
по несъмнен начин, че настъпването на вредите е станало в резултат на
деяние като проява на човешка постъпка, /според съда неефикасно
поддържане на водопроводната мрежа/, респективно причинната връзка
между тях, следва да се приеме, че са налице всички елементи от
фактическия състав на чл..49 от ЗЗД.. С оглед на така възприетата фактическа
обстановка, според съда се налага извода, че ищецът проведе пълно и главно
доказване на своя иск.. Събраха се доказателства, които сочат на виновно
поведение от работник или служител на ответното дружество, на когото е
била възложена работа, при изпълнението на която са настъпили вреди..
Предвид казаното, съдът намира предявения иск за основателен и
доказа в неговия пълен размер, поради което същия следва да бъде уважен за
сумата от 4016..25 лева, така както е поискано с исковата молба.. Следва да се
присъди и законна лихва от датата на настъпването на непозволеното
увреждане - 14..04..2022г.., както и деловодни разноски в размер на 930..70
лева, на основание чл..78, ал..1 от ГПК..
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление - гр..Хасково, ул..“Сакар“ № 2, ЕИК *********, да
заплати на „Ивекс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр..Хасково,
6
ул.. “Георги Кирков“ № 23, ЕИК *********, сумата от 4016..25 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, произходящи от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 14..04..2022г..
до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в
размер на 930..70 лева..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните..
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
7