Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
Гр. Сливен, 07.03.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно
заседание, проведено на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
При участието на секретаря Мария Тодорова и прокурора Ваня Белева, като
разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова ВНОХД № 9 по описа на съда за 2019
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба и допълнителна въззивна
жалба, подадени от адв. Д.Д. *** – защитник на подс. С.В.А. срещу Присъда № 133/17.10.2018 г., постановена по НОХД № 1388/2017 г. по
описа на Районен съд – Сливен.
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е
признал подсъдимия С.В.А. за виновен в това, че на 01.01.2016г. в гр. Сливен
причинил средна телесна повреда на П.И.П., изразяваща се в разстройство на
здравето, временно опасно за живота на П. /черепно-мозъчна травма, протекла с
пълна загуба на съзнание до степен на кома за сравнително продължителен период
от време, представляващо разстройство на здравето временно опасно за живота/,
поради което и на основание чл.129 ал.1 и чл.54, ал.1 от НК на подсъдимия е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на
което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три
години.
Със същата присъда подсъдимия С.В.А. е осъден да
заплати на П.И.П. сумата от 3000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на престъпното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 01.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в
останалата му част до размера на 15 000 лв. е отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
Подс. А. е осъден да заплати 120 лв. – държавна такса
върху уважения граждански иск в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС – Сливен, както и направените от пострадалия П. разноски общо в размер на
3000 лв. за адвокатска защита по НОХД № 1388/2017 г. и НОХД № 1311/2016 г. и
двете по описа на РС – Сливен. Отделно от това подс. А. е осъден да заплати
направени по делото разноски, както следва – разноските направени в досъдебната
и съдебната фаза на процеса, от които по сметка на ОД на МВР Сливен сумата от
296 лв., а в полза на съдебната власт по сметка на СлРС сумата от 220 лева за
разноски по НОХД № 1311/2016 г. на СлРС и 723,04 лв. – разноски по НОХД №
1388/2017 г. по описа на СлРС.
Срещу присъдата е депозирана въззивна
жалба от защитника на подсъдимия – адв. Д.Д. ***. В жалбата е изразено
несъгласие с присъдата относно правната оценка на деянието и наложеното
наказание. Изложени са съображения относно събрани по делото доказателства и е
заключено, че обвинението е следвало да се квалифицира не по чл. 129, ал.1 от НК, а по чл.132 ал.1 т.2 от НК, респ. подс. А. да се освободи от наказателна
отговорност и да му да се наложи административно наказание „глоба“ с приложение
на чл.78а ал.1 от НК. Неправилна присъдата е намерена и в
гражданско-осъдителната й част. Твърди се, че уваженият размер на гражданския
иск от 3000 лв. е завишен и не съответства с приобщените доказателства.
Възразява се и срещу размера на присъдените в полза на пострадалия П. разноски
общо в размер на 3000 лв. Защитникът на подсъдимия настоява за приложението на
чл. 78 ал.1 от ГПК и намаляване размера на разноските съобразно отхвърлената
част от исковата претенция на пострадалия. Направено е искане за отмяна
присъдата на СлРС и постановяване на нова присъда при условията на чл.334 т.2
вр. ч.336 ал.1 т.3 от НПК, с която подсъдимия да бъде признат оправдан по
повдигнатото му обвинение. Алтернативно се претендира за изменение на
атакуваната присъда на СлРС при условията на чл.334 т.3 вр. чл.337 ал.1 т.2 от НПК, като подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК
при условията на чл.337 ал.1 т.4 от НПК.
Подадена е и допълнителна въззивна жалба
от защитника на подсъдимия. В същата се твърди тенденциозност и липса на годни
мотиви към атакуваната присъда и постановяване на съдебния акт в противоречие
със събраните доказателства. Поддържат се и въведените с първоначалната
въззивна жалба твърдения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт, както и направените искания.
В с.з. пред въззивния съд подсъдимият, лично и с упълномощения си
защитник, поддържа подадените първоначална и допълнителна въззивни жалби.
Пред тази инстанция страните не правят искания за събиране на
доказателства.
В ход по същество представителят на Окръжна прокуратура – Сливен взема
становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Счита, че по делото е
установено с категоричност чрез заключението на съответната експертиза, че
подсъдимият не е изпадал във физиологичен афект. В тази връзка намира за
правилна квалификацията на деянието по чл.129 ал.1 от НК, а не по
претендираната от защитата квалификация по чл.132 от НК. Моли да бъде
потвърдена първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
Частният обвинител чрез повереника си се присъединява към становището
на представителя на държавното обвинение. Моли присъдата на СлРС да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна. Претендира за разноските в
настоящото въззивно производство.
Защитникът на подсъдимия поддържа съображенията, изложени във
въззивната жалба и допълнителната въззивна жалба. Акцентира върху заявените
по-рано твърдения, касаещи фактите по случая. Настоява за приложението на
чл.78а от НК, обсъждайки хронологичното развитие на делото. Счита, че по
нареждане на ОП – Сливен, РП – Сливен е образувала досъдебно производство за
престъпление по чл.129 от НК. Оспорва се и присъдената сума от 3000 лв.
В личната си защита подсъдимият С.А. коментира твърдения за ударени
двама души. В последната си дума моли да бъде оправдан или да му бъде наложено
административно наказание по чл.78а от НК.
След като се запозна с въззивната жалба и допълнението към нея, като взе
предвид наведените съображения и изявленията на страните, направени в с.з.,
като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна
проверка на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция установи следното:
Производството пред Сливенския районен съд е образувано по внесен срещу
подсъдимия С.В.А. *** за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна
следното:
На 31.12.2015г. бил сключен договор за
извършване на работа чрез личен труд по смисъла на ЗЗД между фирма „Фейт 2011” ЕООД
– Сливен като възложител, чийто управител бил свид. Д.Д.и подс. С.А. като
изпълнител.
В тази връзка на 31.12.2015г. срещу
01.01.2016г. подс. А. се намирал в заведение „Стекино”, така наречения „Гръцки
бар”, находящ се в гр. Сливен в сграда на ******. Там той изпълнявал функции на
„охрана” в заведението. За това не бил съставен какъвто и да е документ,
регламентиращ неговите права, задължения, място, време и начин за извършване на
съответната дейност, нито какво е трябвало да охранява.
На 01.01.2016г. около 05:30-06:00
часа в заведението влезли пострадалият – свид. П.П. и неговите
приятели, свидетелите Д.В.и Б.П., а малко след тях и свид. Н.Д.. Като компания
те се установили на един от баровете в заведението. Към този момент те били почерпени,
а в заведението си поръчали отново алкохол, който им бил сервиран от персонала.
Управителят на търговското дружество, стопанисващо заведението – свид. Д.Д.забелязал
свид. Д.В., с когото имало конфликти при предходни посещения на заведението.
Поради тази причина той извикал подс. А. и му казал да отиде при свид. В. и да
го помоли да напусне заведението. Подс. А. отишъл при свид. В. и му предал
какво е казал управителят на заведението. Свид. В. отговорил, че са си поръчали
питиета и че няма да създава проблеми и ще си тръгне по-късно. Подсъдимият се
отдръпнал към друга част на заведението, но след малко отново отишъл при
компанията, тъй като поведението им към намиращите се в близост други клиенти
било арогантно. Говорили на висок глас и съборили част от питиетата.
Повторният опит на подсъдимия да укроти компанията на пострадалото лице обаче
прераснал в взаимна размяна на реплики между подсъдимия и свид. В., като в
спора се намесил и свид. Б.П. с намерение да ги разтърве. Въпреки това двамата
продължили да се карат като започнали взаимно да се бутат. Тогава се намесил и
пострадалия П., който се опитвал да изблъска подсъдимия настрани от
тяхната компания и посегнал да го удари по тялото.
В така създалото се сбИ.е подсъдимият
получил удар в областта на дясната си ръка, където имал стара травма. В
резултат на удара ръката му се изместила от раменната става /луксация/ и това
го принудило да се отдръпне и да тръгне към изхода на заведението, в опит да
преустанови сбИ.ето. Преди да излезе от заведението подсъдимият отишъл до
намиращата се там свид. Н.Д. – негова приятелка и взел подарения му същата
вечер нож – мачете, като успял да възстанови и първоначалното състояние на
ръката си, тъй като това не бил първи такъв случай и имал опит. Със взетото
мачете подсъдимият излязъл във фоайето на заведението, където бил последван
от част от участващите в сбИ.ето и тръгнал по стълбите нагоре.
Междувременно в заведението останал
пострадалия, който след няколко минути решил да излезе навън, за да отиде до
тоалетната, находяща се във фоайето пред стълбите. В същия момент подсъдимият
се върнал по стълбите надолу към фоайето и видял пострадалия, който в този
момент бил сам. Приближил се до него и веднага замахнал с мачетето
към главата му. Последвал удар в тилната област на главата на свид. П.. В
резултат на удара същият политнал и паднал в целия си ръст назад, като при
падането си по гръб ударил главата си повторно в пода.
Част от случилото се видял свид. Д.В.,
който възприел пострадалият П. да излиза навън към фоайето, както и
че до него се приближава подсъдимото лице. Видял, че подсъдимият
замахва срещу пострадалия с ръка, но в следващия момент отклонил вниманието си
и погледнал в същата посока едва след като пострадалият бил вече на
земята. В. излязъл веднага, стигнал до П. и установил, че последният е
неподвижен, не реагира, а от главата му тече кръв. Той се опитал да му окаже помощ
и го обърнал на една страна, тъй като решил, че си е глътнал езика. В този
момент свидетелят забелязал подсъдимият А., който тръгвал нагоре по стълбите и
държал в ръката си мачете.
Свид. В. извикал и тръгнал срещу него като
го попитал какво прави, а подсъдимият започнал да се заканва, че ще изтрепе
всички. След това замахнал с тъпата част на мачетето и нанесъл удар по главата
на В.. От удара от главата му започнала да тече кръв, той политнал, но успял да
запази равновесие и решил да се върне обратно в заведението. При влизането си
видял свид. Б.П., посочил му главата си и му казал, че освен него А.
е ударил и П.П.. Тогава свид. Б.П. също излязъл във фоайето и видял
пострадалия, който продължавал да лежи на пода.
Свид.
П. проверил да не си е глътнал езика, след което извикал към събралите се
наоколо хора да дадат вода. През цялото това време
пострадалият П. не реагирал на повикванията му по име, бил неподвижен и
неадекватен. След няколко минути при едно от тези повиквания успял да каже
„добре съм” и започнал да проявява признаци на живот. Тогава вече свид. П. го
повдигнал да седне на пода, дал му да пие вода и с помощта на пристигналите
полицейски служители и намиращите се там хора го извел навън.
След
известно време пристигнала линейка и пострадалият бил откаран за оказване на
помощ в Центъра за спешна медицинска помощ в гр. Сливен.
Междувременно подсъдимият също излязъл
навън пред заведението където бил задържан и отведен в РУ на МВР – Сливен. Там
доброволно предал с протокол за доброволно предаване декоративния
нож – мачете.
Пострадалото лице било настанено в ЦСМП,
където му била оказана медицинска помощ и бил освободен. След инцидента
пострадалият дълго време изпитвал здравословни проблеми, световъртеж и гадене,
което наложило допълнително посещение на болнично заведение, прегледи и
изписване на терапия за овладяване на това състояние. След случилото се
започнал да чувства тревожност, страх и уплаха, които в по-слаба степен усещал
и момента на разглеждане на настоящото производство.
По повод случилото се, на 04.01.2016
г. в ОП – Сливен била подадена тъжба от пострадалия П.П. и с постановление от
05.01.2016 г. на ОП – Сливен било възложено на РУ на МВР – Сливен извършването
на проверка, въпреки което свид. И. И. – служител в „Група за
опазване на обществения ред” при РУ на МВР – Сливен, без да му е възлагана
работа по преписката, върнал на подс. А. декоративният нож – мачете. Това той
извършил след съставяне на разписка, която липсва по делото и до настоящия
момент не е установена. При разследването не е намерен и ножът
мачете.
С постановление от 16.03.2016 г. на ОП –
Сливен преписката е изпратена по компетентност от ОП – Сливен на РП – Сливен за
преценка евентуалната съставомерност на деяние от компетентността на тази
прокуратура. След извършване на преценените като необходими
процесуално-следствени действия по образуваното досъдебно производство, РП –
Сливен е внесла обвинителен акт срещу подс. С.А. по обвинение за престъпление
по чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК. Образувано е НОХД № 1311/2016 г. по описа на
Сливенския районен съд, което е приключило с присъда № 88/17.05.2017 г. по
същото дело, с която подс. А. е бил признат за виновен в извършването на деяние
по чл.132, ал.1 т.2 вр. чл.129, ал.1 от НК. Присъдата е била оспорена с протест
на РП – Сливен и с жалба на частния обвинител и граждански ищец П.П., с искане
за отмяната й и признаване на подсъдимия за виновен по първоначалното обвинение
по чл.129, ал.1 от НК. С решение № 84/06.10.2017 г. по ВНОХД № 396/2017 г. по
описа на Сливенския окръжен съд присъдата по НОХД № 1311/2016 г. на СлРС е
отменена поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
След връщането му в районния съд делото е образувано в НОХД № 1388/2017 г. по
описа на СлРС, присъдата по което е предмет на обжалване в настоящото въззивно
производство.
По делото е била
изготвена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че в
резултат на удара нанесен с тъпата част на ножа тип „мачете” от подсъдимия на
свид. П. и последвалото падане на пострадалия, е била причинена черепно-мозъчна
травма с наличие на две разкъсно-контузни рани в лявата тилно-теменна област на
главата с дължина съответно 5-6 сантиметра на едната, разположена
по-близко до срединната линия на главата и 4-5 сантиметра дължина на
другата рана. Травмата е протекла с пълна загуба на съзнанието до степен на
кома за сравнително продължителен период от време, поради което е довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия П.П..
Първоинстанционният съд е назначил
комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза, от заключението на която
е видно, че при извършване на деянието подсъдимият А. не е изпаднал
в състояние на „физиологичен афект”. Според вещите лица,
индивидуално-психологичните особености на подс. А. в голяма степен предполагат,
че по време на инцидента подсъдимият може да е действал под влияние на
интензивни емоции като страх и уплаха.
Описаната фактическа обстановка по сходен начин е възприета от
първоинстанционният съд, като същата е безспорно установена от събраните по
делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно.
Тъй като част от възраженията, релевирани с въззивната жалба и
допълнението към нея касаят съдържанието на мотивите на обжалваната присъда, в
частност анализа на доказателствата, респ. приетите за установени от
кредитираните доказателствени материали факти и направени въз основа на това
правни изводи, въззивният съд следва да посочи, че мотивите към проверяваната
присъда не страдат пороците, твърдени с жалбата. Мотивите имат изискуемото от чл.305,
ал.3 от НПК съдържание – ясна фактическа обстановка, изчерпателен анализ на
доказателствения материал, безпротиворечиви правни изводи. Районният съд не
може да бъде упрекнат за подробното изложение на установените фактически
положения. Съдът е длъжен да посочи какви са констатациите по фактите, което
задължение в конкретния случай е прецизно изпълнено. Неоснователни са и
доводите на защитата за тенденциозен разбор на доказателствените материали. Задълбочено
и обективно решаващият състав е подходил към многобройните доказателства,
преценявайки тяхната относимост и значение към обстоятелствата, включени в
предмета на доказване.
Първоинстанционният съд е отделил внимание на събраните лично и
непосредствено от съдебния състав доказателствени източници, както и на тези
приобщени чрез прочитането им по съответния процесуален ред. Коментирал е
същите и ги е съотнесъл помежду им, в резултат на което е дал вяра на едни, а е
изключил други доказателствени материали, като е посочил аргументи за
приложения подход. Мотивите на първата съдебна инстанция в обсъжданата част обхващат
всички събрани по делото доказателства, убедителни
са и изцяло подчинени на правилата на формалната логика. Не се констатират съществени нарушения при обсъждането
на събраните доказателства, в която връзка неоснователно е оплакването за липса
на мотиви, поради необсъждане на доказателствата.
Настоящата инстанция при собствена и самостоятелна оценка на
доказателствения материал установи, че събраните и приобщени в хода на
съдебното следствие доказателства са относими към предмета на делото и в своята
съвкупност допринасят значително за изясняване обстоятелствата, наведени от
прокурора в обвинителния акт, определящи рамките на обвинението.
Въззивният съд, както и СлРС, констатира, че независимо от
многобройните свидетелски показания по делото,
само свидетелите Д.В., Б.П. и Н.Д. – приятелка на подсъдимото лице,
заявяват, че са видели лично случилото се във фоайето на заведението, където
пострадалият е бил ударен. Косвени данни за това се съдържат и в
показанията на свид. Д.Д.– приятелка на пострадалия, в показанията на самия
пострадал и частично в обясненията на подсъдимия. Всички останали свидетели,
макар разпитани подробно, включително чрез приобщаване на показанията им дадени
пред предходния съдебен състав и в хода на досъдебното производство
разказват за обстоятелства, случили се преди или след момента на нанасяне на
удар от страна на подсъдимото лице.
Настоящата инстанция се солидаризира изцяло
със становището на първоинстанционния съд, че следва да се даде вяра на
обясненията на подсъдимия, в частта им, в която той сам признава, че е ударил пострадалия
с мачете. В тази част обясненията са достоверни, а признанието се подкрепя от
показанията на самия пострадал и на свид. В., които твърдят същото
обстоятелство. В останалата им част, въззивният съд, както СлРС, счита
обясненията на подсъдимия за защитна теза, основаваща се на
твърдяно нападение спрямо подсъдимия, предизвикано
от спречкване между компанията на пострадалия и подсъдимия, което
е прераснало в масова безредица и е предизвикало
реакцията му на удар спрямо пострадалия. Неоснователно е възражението в
допълнителната въззивна жалба, че липсват доказателства подсъдимият да е
нанесъл удар с мачете на постр. П., вкл. че липсвало подобно признание от
страна на подс. А.. Според жалбата имало доказателства за удар с мачете, но по
отношение на свид. В.. Видно от съдебния протокол от 12.07.2018 г. по НОХД № 1388/2017
г. по описа на СлРС /л.172 от НОХД № 1388/2017 г. на СлРС/ в обясненията си
подсъдимото лице изрично признава, че е блъснал пострадалия с ножа мачете. Първоначално
посочва, че мачетето е било в торба и с цялата торба е ударил пострадалия, а
малко по-късно заявява „Изблъсках го в смисъл държах мачетето в средата по
цялата дължина и с него и с ръката го блъснах по бузата, според мен“. Настоящият
въззивен състав кредитира обясненията в частта относно признанието за нанесен
удар с мачетето, но не дава вяра на мястото на удара, посочено от подсъдимия. В
тази им част обясненията очевидно представляват защитна теза. Видно от
заключението назначената съдебно-медицинска експертиза за уврежданията на
пострадалия П., категорично са установени две разкъсно-контузни рани в тилно-теменна
област на главата на свид. П. с дължина съответно 5-6 сантиметра на
едната, разположена по-близко до срединната линия на главата и 4-5
сантиметра дължина на другата рана. В разпита пред първостепенния съд,
в.л. д-р С. е разяснил, че травмата е причинена от твърд предмет с тясна и
дълга контактна повърхност, за което свидетелстват размерът на раната и формата
й. Пояснява, че в медицинските документи са описани две рани със сходни
характеристики, въз основа на което заключава, че е възможно втората рана,
която е на малко разстояние да се дължи на удар върху твърд предмет с широка
повърхност. Допуска и възможността раната да е причинена от удар от предмет с
тясна и дълга повърхност. Експертът прави примерно изброяване за възможните
предмети, с които е нанесено увреждането – мачете, нож, тръба, като изключва
вариант, при който експертът може да определи точния вид на оръжието на
нападението. С оглед на обективно установените увреждания – раните в лявата
тилна област на главата на свид. П., съдът счита, че мястото, на което подс. А.
е нанесъл удар с мачете върху главата на пострадалия, е именно тилната част на
главата, а не предната част на лицето на П., както твърди подсъдимия.
Съдът кредитира изцяло показанията на
пострадалия П.П. и на свид. Д.В., които са последователни и взаимнодопълващи
се. Тези показания освен кореспондиращи едни с други, съответстват с признанието
на подсъдимия и с показанията на свид. Б.П., който категорично заявява, че е
видял как подсъдимият удря пострадалия, но не е видял с какъв предмет е нанесен
ударът. Въззивният съд се присъединява към изведения от СлРС аргумент в
подкрепа извода за достоверност на показанията на пострадалото лице, а именно
отразените идентични данни при първоначалния му преглед извършен на 02.01.2016 г.
от д-р Т. Чаушев и обективирани в медицинско удостоверение № 2/16 г.
/л.11 от досъдебното производство/ с тези, заявени по-късно в качеството му на
свидетел по делото. Механизмът на извършване на деянието се
потвърждава и от свид. Д.Д.– живуща на семейни начала с пострадалото лице,
на чиито показания съдът също се довери. Свидетелката е разговаряла с пострадалия
в болницата и заявява, че той е споделил, че е бил ударен
от подсъдимия с мачете в главата.
Косвени доказателства за нанесения удар от
страна на подсъдимия се съдържат и в показанията на свид. М. – служител в РУ на
МВР – Сливен, който в качеството на дежурен офицер по РУ на МВР е посетил
заведението. Свидетелят е категоричен, че в разговор с подсъдимото лице, последният
му е признал, че освен свид. Д.В., е ударил и пострадалия П.. Показанията на
свид. М., както и тези на полицейските служители - свидетелите С., С., И.
и М., всички служители на РУ на МВР – Сливен, вкл. прочетените показания по
реда на чл.281 от НПК, въззивният съд, както и СлРС, кредитира изцяло. Свид. С.
е категоричен, че подсъдимият сам е предал мачетето и е признал, че е ударил с
него някой, но не може да посочи дали това е ударът по свид. Д.В.или
признанието се е отнасяло за пострадалото лице. Видно от приложения на л. 55 от
ДП протокол за доброволно предаване, процесният нож – мачете, представляващ
оръжието на престъплението, е бил дълъг около 50 см. с ширина около 10 см
и е представлявал декоративен нож-мачете.
Въззивният съд, както и
първоинстанционният, кредитира и показанията на свид. С., също служител в
РУ на МВР-Сливен като приема, че отреченото пред него авторство от
страна на подсъдимото лице, не може да се приеме като оневиняващо го, а като
моментна реакция с цел избягване на наказателна отговорност, още повече, че в
останалата им част, касателно предмета на делото, показанията на свидетеля
съответстват на тези на останалите посетили местопроизшествието полицейски
служители.
Достоверни са и показанията на свид. Н.Д.
– приятелка на подсъдимия, която през цялото време е наблюдавала действията му,
тъй като се е страхувала за живота му и пресъздава случилото се подробно.
Нейните показания, този състав на съда, както СлРС, счита за съответни на
обясненията на подсъдимия в частта за удара с мачете, а също така
и на твърденията на пострадалото лице и на свид. Д.В.. Свидетелката заявява,
че макар да е видяла как подсъдимия замахва към пострадалия, не е видяла с
какво. Същевременно не отрича, че подсъдимият е взел подарения от нея нож –
мачете и е излязъл с него навън. Обосновано контролираната съдебна инстанция е
констатирала съответствие между показанията на тази свидетелка и приетия от
съда механизъм на извършване на деянието, доколкото свидетелката твърди, че е
видяла как подсъдимият слиза от стълбите в посока надолу към фоайето на
заведението и застава до пострадалото лице, след което вдига ръка
над главата му, за да го удари, от което последвало падане на
пострадалия на земята.
Въззивният съд, както и СлРС, кредитира и
показанията на всички останали разпитани по делото свидетели, включително и тия
дадени от тях в хода на ДП или в хода на съдебното следствие по НОХД № 1311/2016г.
на СлРС, а именно свидетелите М., Д., П., Я., Д., А., А., В.а, Т., И., Т. и Н.Д..
Всеки един от изброените свидетели пресъздава своите субективни възприятия на
случилото се, като взети в своята съвкупност показанията им допринасят за разкрИ.е
на обективната истина относно фактите и обстоятелствата преди и след
самото изпълнително деяние, но не съдържат информация за него.
Настоящият състав се солидаризира с изводите на СлРС и относно назначените по делото две
съдебно-медицински експертизи. Същите не са оспорени от
страните, а съдът няма основание да се съмнява в компетентността и
безпристрастността на вещото лице. Въз основа на
заключението на вещото лице, касаещо уврежданията на подсъдимия, съдът приема
за установено, че в резултат на случилото се същият е получил временно
разстройство на здравето, неопасно за живота както и че съобщената луксация на
дясната става е възможна при така описаната ситуация. Приема също така за
установено и обстоятелството, че въпреки болезнеността на случилото се, той е
успял да я върне в изходно положение и в последствие да използва същата ръка,
за да нанесе процесния удар спрямо пострадалото лице.
Заключението на вещото лице, касаещо уврежданията
на пострадалото лице, съдът намира от особено значение за решаване на въпросите
по делото. Въз основа на същото заключение и проведения разпит на вещото лице в
хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, следва да се приеме за
установено по несъмнен начин наличието на две рани в тилната част на главата на
пострадалия със сравнително еднакъв размер, разположени непосредствено една до
друга. Както е посочено и във фактическата обстановка, съдът приема, че едната
от раните е причинена от удара, който е нанесен в тилната част на главата
на пострадалия П. и е от мачете, а другата рана се дължи на
падането на свид. П. на земята. Въз основа на изготвената съдебно-медицинска
експертиза е безспорно установено, че в резултат на удара, нанесен с тъпата
част на ножа тип „мачете” от подсъдимия на свид. П. и последвалото падане на
пострадалия е била причинена черепно-мозъчна травма, протекла с пълна загуба на
съзнанието до степен на кома за сравнително продължителен период от време,
което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота на пострадалия П.П.. Този извод не се разколебава от наведените в
жалбите на защитата доводи за липса на доказателства относно продължителността
на безсъзнателното състояние, както и цитираната част от писмените
доказателства, че при прегледа му от лекарските екипи постр. П. вече е бил
контактен и в съзнание. При разпита му в с.з. пред първоинстанционния съд в.л.
д-р С. е заявил, че с оглед показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели, заключението му не търпи промяна. Защитил е същото, като е
обосновал изводите си за периода на приетото състояние „пълна загуба на
съзнание до степен на кома“. Заявява, че това състояние не е било за 1-2
минути, а по-продължително, като описва типичните симптоми за безсъзнателното
състояние. Съобразил е и обстоятелството, подчертано в жалбата на защитата, че
при пристигане на линейката съзнанието на пострадалия вече се е възвръщало. Въпреки
това експертът е категоричен, че травмата на пострадалия е протекла с пълна
загуба на съзнание до степен на кома, като е налице медикобиологичният
характеризиращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота. Освен
това вещото лице е заявил на поставен
въпрос в с.з., че и двете рани в тилната област на главата на пострадалия са в
резултат на силен удар и всяка от тях може да доведе до безсъзнателно
състояние.
Въззивният съд споделя становището на
първостепенния съд за даване вяра на назначената по делото комплексна
съдебна психолого-психиатрична експертиза относно заключението на
вещите лица, че при извършване на деянието подсъдимият А. не
е изпаднал в състояние на „физиологичен афект”. Настоящата инстанция
констатира принципното положение, заявено от вещите лица по
психолого-психиатричната експертиза за възможност подсъдимият да е действал при
силни емоции като страх и уплаха. В конкретния случай и при възприетия
механизъм за причиняване на увреждането на пострадалия – удара с мачете в
тилната част на главата на свид. П., въззивният съд изключва възможността
подсъдимият да е действал при условия на страх и уплаха. Към момента на
нанасяне на удара от подсъдимия на пострадалия, последният не е заплашвал по какъвто
и да е начин подсъдимия, не е носил или използвал оръжие спрямо него. В тази връзка
настоящият съд изцяло се присъединява към становището на СлРС. Правилно първата
съдебна инстанция е приела, че деянието не е извършено в резултат на уплаха и
страх, тъй като за подсъдимия не е съществувала непосредствена опасност или
заплаха от страна на пострадалия, още повече, че последният е със значително
по-нисък ръст и слабо телосложение в сравнение с подсъдимото лице.
Въззивният съд, както и
първоинстанционният съд, съобрази и всички писмени доказателства, приобщени по
делото и имащи значение за разкрИ.е на обективната истина. Същите не се
оспорват от страните и са приобщени по надлежния процесуален ред – чрез
прочитането им.
Анализът на доказателствената съвкупност, извършен от
настоящия състав и сходните констатации на първата съдебна инстанция мотивират
извод, че делото е било попълнено с необходимите и относими доказателствени
материали, като въз основа на същите СлРС
е изградил фактическа обстановка и правни изводи, съответни на разпоредбите на
процесуалния закон и подчинени на правилата на формалната логика. Неоснователни
поради това са оплакванията за допуснати от СлРС нарушения на разпоредбите на
процесуалния закон. Извършената проверка на работата на първата съдебна
инстанция не показа при разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт
на СлРС да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
твърдени от защитата в жалбата, които да ограничават правото на защита и да
обосноват извод за необходимост от връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първостепенния съд.
При така установената от доказателствената съвкупност
фактическа обстановка, правилни са и изводите на първата инстанция, че
подсъдимият С.В.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 129 ал. 1 от НК, тъй като на 01.01.2016 г. в гр. Сливен, причинил
средна телесна повреда на П.И.П., изразяваща се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота на (черепно-мозъчна травма, протекла с пълна загуба
на съзнание до степен на кома за сравнително продължителен период от време и
представляващо разстройство на здравето временно опасно за живота). Извън съмнение подсъдимият се е намирал на
инкриминираната дата на описаното в обвинителния акт място и е причинил средна телесна повреда
на постр.П.П., за която е предявеното обвинение. Категоричен е изводът, както че деянието на подсъдимия е обективно съставомерно,
така също, че е извършено умишлено. Не може да се сподели доводът на защитата
за недоказаност на обвинението. Кредитираната част от гласните доказателства
пряко или косвено установяват, че именно подсъдимият е извършител на
престъплението. Недостоверен, с оглед заключението на съдебно-медицинската
експертиза и становището на експерта в с.з., е друг механизъм, извън възприетия
в обвинителния акт и от съда. С оглед характеристиките на констатираните
увреждания на пострадалия съдът приема за несъмнено, че подсъдимият е нанесъл
удар с мачете в лявата тилна част на главата на пострадалия, в резултат на
който удар П. е паднал и ударил главата си и в пода. Неоснователни са доводите
на защитата, че по делото не е доказано дали изпадането на пострадалия в
безсъзнателно състояние, а в последствие
и объркано състояние, е резултат на удара на подс. А. или от удар в стена
или се дължи на друга причина. Вещото лице д-р С. е пояснил характеристиките на
установените рани в тилната част на главата на пострадалия, както и че вероятният
източник на нараняване е дълъг предмет с тясна повърхност и би могъл да е
мачете. Освен това изрично е заявил на поставен въпрос в с.з., че всяка от двете
рани, намерени в тилната област на главата на пострадалия, са получени в
резултат на силен удар и всяка от тях може да доведе до безсъзнателно
състояние. Експертът е категоричен, че увреждането на пострадалия представлява черепно-мозъчна травма, протекла с пълна загуба на
съзнание до степен на кома за сравнително продължителен период от време и
представлява разстройство на здравето временно опасно за живота. С оглед тези
характеристики на увреждането на пострадалия и установения механизъм на
деянието – замахване от страна на подсъдимия с нож – мачете над глава на
пострадалия, довело до удар с посочения предмет и последващо падане на земята
на пострадалия, в резултат на което изпадането му в безсъзнателно състояние до
степен на кома, обосновано СлРС е заключил, че от обективна страна е налице
съставът на престъплението по чл.129, ал.1 от НК.
Правилен е изводът на първата съдебна инстанция, че деянието
на подсъдимия е извършено с пряк умисъл,
тъй като е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици. Установените по категоричен начин
обстоятелства, че подсъдимият е нанесъл на пострадалия удар с мачете в тилната
част на главата, недвусмислено сочат, че действията на подсъдимия са целели
причиняване на телесно увреждане и са умишлени. Видно от отговорите на вещото
лице в с.з. всяка от раните на главата на пострадалия са в резултат на силен
удар. Тоест съдът заключва, че подсъдимият е действал с умисъл за причиняване
на сериозно телесно увреждане на пострадалия. Категорична и последователна е
съдебната практика, че за да се установи умисълът на дееца се изисква
комплексна преценка на всички обстоятелства, които характеризират деянието и
последиците от него, като степента на тежест на причинените наранявания е
релевантен фактор, но не единствен. Такива са още броят и силата на ударите,
тяхната насока и локализация върху човешкото тяло, степен на засягане на
жизненоважни органи, както и конкретните обстоятелства, предшестващи и
съпътстващи изпълнението на деянието, които преценени не само поотделно, но и
съвкупно ориентират за субективните представи на дееца. В случая, видно от
обективните находки по главата на пострадалия, нанесен е един, но силен удар с
нож-мачете в лявата тилна част на главата на пострадалия. Освен това
подсъдимият е отчитал и физическото си превъзходство над пострадалия – подс. А.
е по-висок и по-силен от пострадалия, а последният е бил и почерпен с алкохол. Очевидно
е, че подсъдимият е съзнавал и целял да увреди пострадалия, в който смисъл
изцяло неоснователно е искането за оправдаване на подсъдимия по предявеното му
обвинение.
При наличие на всички изискуеми от закона елементи от
обективната и субективна страна на престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК, правилно и обосновано
районният съд е признал подсъдимия за виновен по така предявеното му обвинение.
Неоснователно е искането на защитата за
преквалифициране на деянието в такова в по чл.132, ал.1, т.2 от НК и приложение
на чл.78а от НК, предвид наказуемостта на това деяние. Претендираният от
защитата текст от материалния закон изисква деецът да е причинил телесната
повреда в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с
насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което
са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или
негови ближни. В конкретния случай чрез заключението на назначената
психолого-психиатрична експертиза е установено, че към момента на деянието при
подсъдимия не е било налице стеснение на съзнанието, характерно за
физиологичния афект. Съдът изключи възможността подсъдимият да е действал и при
условия на уплаха или страх, с оглед механизма на причиняване на травмата и
мястото на удара. Макар да са налице данни в по-ранен момент да е имало
спречкване между подсъдимия и компанията на пострадалия, в момента на нанасяне
на удара от страна на подсъдимия на пострадалия, липсват доказателства, въз
основа на които да се приеме, че свид. П. е представлявал заплаха за подс. А.
или е застрашавал по някакъв начин неговия живот или здраве. Искането на
защитата за оправдаване на подсъдимия по първоначалното обвинение и
признаването му за виновен за деяние по чл.132 ал.1 т. от НК, поради изложените
съображения въззивният съд не сподели. Неоснователно се явява поради това и
претендираното освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия с
налагане на административно наказание „глоба“ при условията на чл.78а от НК.
Не намират опора в доказателствата по делото
твърденията в жалбата, че досъдебното производство било започнато по тъжба на
пострадалия до прокуратурата, подадена през м. март 2016 г. Видно от
материалите в досъдебното производство, тъжбата на П.П. *** и е входирана на
04.01.2016 г. С постановление на ОП – Сливен от 05.01.2016 г. е разпоредено
извършване на проверка по случая. Действително досъдебното производство е
образувано от РП – Сливен през м.март 2016 г., но едва след изпращане на преписката
по компетентност от ОП – Сливен на РП – Сливен. Описаната хронология не променя
характера на производството, нито опорочава по какъвто и да е начин
процесуално-следствените действия в която и да е от фазите на процеса. Настоящият
въззивен състав не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, които да обосноват извод за отмяна на присъдата и връщане на
делото на първата съдебна инстанция или за изключване на доказателства, поради
нарушаване правилата за събиране на същите.
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният
съд постановил съдебния си акт без да съобрази доводите, изложени в пренията на
страните. Съдът е сезиран с конкретно обвинение и е произнесъл съдебния акт,
разрешавайки всички въпроси, съобразно задълженията си произтичащи от
разпоредбите на процесуалния закон. Обвинението по делото не е било изменено по
реда на чл.287 от НПК, поради което правилно и законосъобразно съдът се е
произнесъл по предявеното с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл.129,
ал.1 от НК. Необосновано е и очакването на защитата, че новият състав на
първоинстанционният съд, разглеждащ делото е обвързан да постанови присъда
идентична с тази, която е била отменена на процесуално основание, при
предходното разглеждане на делото в СлРС. След отмяната на присъда №
88/17.05.2017 г. по НОХД № 1311/2016 г. по описа на СлРС с решение № 84/06.10.2017
г. по ВНОХД № 396/2017 г. по описа на СлОС, първоинстанционният съд е започнал
делото отначало по внесения обвинителен акт. Въззивното производство по ВНОХД №
396/2017 г. на СлОС се е развило по жалба на частния обвинител и граждански
ищец П.П. *** с оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и
искане подсъдимият да бъде признат за виновен за престъпление по чл.129, ал.1
от НК. Поради това няма пречка при новото разглеждане на делото съдът да
постанови осъдителна присъда по първоначалното обвинение, доколкото в настоящия
случай не е била налице забрана за влошаване положението на подсъдимия (reformatio in pejus) при
новото разглеждане на делото в първата инстанция.
Не се констатира неправилност на присъдата
и в частта относно наложеното на подсъдимия наказание. При законодателно
установени граници на наказанието за престъплението по чл.129, ал.1 от НК до шест
години „лишаване от свобода“, първоинстанционният съд е индивидуализирал
наказанието на подсъдимия в най-ниския възможен размер – 3 месеца „лишаване от
свобода“. Съобразени са освен съответните разпоредби от особената част на НК,
така също и правилата от общата част на НК, както и принципите за налагане на
наказанието. В полза на подсъдимия правилно са отчетени чистото съдебно минало,
добрите му характеристични данни и фактът, че същият е изпълнявал функциите на
охранител в заведението, където се е случил инцидента. Съдът не е констатирал
отегчаващи отговорността обстоятелства. В конкретния случай, при наличието само
на смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива,
наложеното на подсъдимия наказание от 3 месеца „лишаване от свобода“ се явява
правилно определено при условията на чл.54 от НК. Липсват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които биха
могли да обосноват евентуален извод за приложение на чл.55, ал.1 т.2 б. „б“ от НК.
Конкретно наложеното на подсъдимия
наказание в размер на 3 месеца „лишаване от свобода“, който е минималният
определен в закона, е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца и удовлетворява критерия
за справедливост. Въззивният съд споделя доводите на СлРС, че изпълнението на
наложеното наказание 3 месеца „лишаване от свобода“ следва да се отложи за
изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Налице са
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и присъдата е законосъобразна и в тази й
част.
Първоинстанционният съдебен
акт е оспорен от защитата и в гражданско-осъдителната му част, като се
претендира, че уваженият размер на гражданския иск е завишен. Съобразявайки
изводите за виновност на подс. А. по предявеното му обвинение, настоящият
въззивен състав намира, че и това искане на защитата е неоснователно. Правилно
СлРС е констатирал, че е налице основанието на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимия, с оглед виновно причинените от подс. А.
на пострадалия П. неимуществени вреди в резултат на престъплението, поради
което предявеният иск се явява принципно основателен. Причиненото увреждане е създало
неудобства на пострадалия, наложило е манипулации и лечение в болнично
заведение, причинени са му болки, страдания и неразположение за определен
период от време. В посочения смисъл са налице гласни и писмени доказателства. Относно присъденото на пострадалия обезщетение от 3000лв.
за причинените му от деянието на подсъдимия неимуществени вреди, въззивният съд
намира размерът на обезщетението за съответен на конкретните обстоятелства
установени по делото, поради което съдът следва да потвърди присъдата в тази й
част. Върху присъдения размер на обезщетението
подсъдимият дължи и законната лихва от датата на увреждането – 01.01.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК с
първоинстанционната присъда е разрешен и въпросът за отговорността на
подсъдимия за разноски. Последният правилно е осъден да заплати сума в размер на 120 лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и
разноските направени по НОХД № 1388/2017 г. на СлРС – в размер на 723,04 лева и разноските по НОХД №
1311/2016 г. по описа на СлРС в размер на 220,00 лева по сметка на РС-Сливен, а
по сметка на ОД на МВР – Сливен сума в размер на 296 лв. за направените в
досъдебното производство разноски.
С въззивната жалба се възразява и срещу
размера на присъдените в полза на пострадалия П. разноски общо в размер на 3000
лв. Защитникът на подсъдимия настоява за приложението на чл. 78 ал.1 от ГПК и
намаляване размера на разноските, съобразно отхвърлената част от исковата
претенция на пострадалия. Въззивният съд намира направеното искане за
неоснователно. Текстът на чл.78, ал.1 от ГПК не е приложим в наказателния
процес, доколкото в разпоредбите на НПК са предвидени изрични правила за присъждането
на разноски. /в т.см. напр. Решение № 30/02.03.2017 г. по н.д. № 14/2017 г. на
ВКС, трето н.о./. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го
осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение
и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските,
направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова
искане. Не е предвидено основание за намаляване на адвокатското възнаграждение
или размера на направените разноски, съобразно уважената или отхвърлената част
на гражданския иск. Освен това пострадалият е участвал по делото, вкл. чрез
повереника си, освен като граждански ищец, така също и като частен обвинител. В
този смисъл правилно и законосъобразно СлРС е осъдил подс. А. да заплати
констатираните разноски, направени от частния обвинител и граждански ищец за адвокатска защита по НОХД № 1388/2017 г. и НОХД №
1311/2016 г., двете по описа на Районен съд – Сливен. На същото
основание въззивният съд следва да уважи искането на повереника на частния
обвинител и граждански ищец и да осъди подсъдимия А. да заплати на пострадалия П.П.
разноските и за настоящата инстанция.
Ето защо въззивната инстанция намира, че първоинстанционната присъда е
правилна, обоснована и материално и процесуално законосъобразна, а въззивната
жалба и допълнителната въззивна жалба – неоснователни. Наведените оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт от страна на защитата
на подсъдимия са неоснователни. В хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи необходимост от
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Наложеното
наказание е съответно на обществената опасност на деянието и дееца и е в
минималния предвиден от закона размер, като липсват условията на чл.55 от НК за
определяне на наказанието под минимума. Присъдата е законосъобразна и в
гражданско-осъдителната й част и в частта за разноските. Не са налице основания
за отмяна или изменение на присъдата, поради което същата следва да бъде
потвърдена.
Ръководен от изложените мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, Окръжен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 133/17.10.2018 г., постановена по НОХД № 1388/2017 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА подс. С.В.А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.П., ЕГН **********,
сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляващи разноски за повереник пред
настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: