Определение по дело №74655/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 24693
Дата: 22 септември 2022 г. (в сила от 22 септември 2022 г.)
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20211110174655
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24693
гр. София, 22.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20211110174655 по описа за 2021 година
Предявен е първоначален установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в
размер на сумата от 4 000 лв., представляваща подлежаща на връщане сума по договор за
заем от 27.04.2021 г., за която сума по ч. гр. дело № 30574/2021 г. по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2021 г.
Ищецът С. В. Т. твърди, че по силата на договор за заем от 27.04.2021 г. е предоставил
на ответницата Л. Г. В. по банков път сумата от 4 000 лв., като в началото на м. май 2021 г. е
отправил до нея искане за връщане на същата, но въпреки това тя не е сторила това, поради
което я претендира. При условията на евентуалност счита, че изискуемостта на вземането
следва да се счита за настъпила от момента на получаване на заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК в рамките на производството по ч. гр. дело № 30574/2021 г. по описа на СРС, 79
състав. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Л. Г. В. е подала отговор на исковата молба,
с който оспорва иска при твърдението, че между страните липсват каквито и да било
уговорки за сключване на договор за заем. В тази връзка посочва, че основанието, посочено
в представеното платежно нареждане от 27.04.2021 г., е „захранване на сметка“, а не договор
за заем. Счита, че сумата от 4 000 лв. представлява част от получената от него продажна
цена от общо 7 000 лв. по договор за покупко-продажба № 3477 от 11.06.2021 г., по силата
на който С. Т. е продал собствения л. а. „БМВ Х1Х Драйв 23Д“, за което същият е
разполагал с нотариално заверено пълномощно с рег. № 2702/28.04.2021 г. При условията на
евентуалност заявява, че плащането на сумата от 4 000 лв. е израз на волята на ищеца да я
подпомогне финансово с оглед тежкото положение, в което се е намирала след раздялата
помежду им, поради което същата представлява дарение от страна на ищеца, което тя е
приела. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и
разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК Л. Г. В. е предявила срещу С. В. Т. насрещен осъдителен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от
3 000 лв., представляваща част от получена от довереника и неотчетена на доверителя
продажна цена от общо 7 000 лв. по договор за покупко-продажба № 3477 от 11.06.2021 г. с
предмет: „БМВ Х1Х Драйв 23Д“, която ответникът дължи да възстанови на ищцата по
силата на сключен между тях устен договор за поръчка, в изпълнение на който е съставено
нотариално заверено пълномощно с рег. № 2702/28.04.2021 г.
Излагат се твърдения, че по силата на устен договор за поръчка ответникът по
насрещния иск С. Т. е следвало продаде собствения на ищцата Л. В. л. а. „БМВ Х1Х Драйв
23Д“, като в изпълнение на същия е съставено нотариално заверено пълномощно с рег. №
2702/28.04.2021 г. Поддържа, че в изпълнение на поръчката довереникът, действащ като
нейн пълномощник, е сключил договор за покупко-продажба № 3477 от 11.06.2021 г., по
силата на който, договаряйки сам със себе си, е продал автомобила за сумата от общо 7 000
лв., като към този момент част от продажната цена в размер на 4 000 лв. вече била
заплатена на 27.04.2021 г., но същият не отчел остатъка от нея в размер на сумата от 3 000
лв., чието заплащане претендира от него под формата на насрещен осъдителен иск.
Насрещният иск е предявен в срока по чл. 211 ГПК, родово подсъден е на Софийски
районен съд и има връзка с първоначалния иск, като няма процесуална пречка същият да се
разглежда в рамките на едно производство с него. Това е така, тъй като последният не
подлежи на разглеждане по реда на Глава 25 от ГПК „Бързо производство“, доколкото той,
както и първоначално предявеният такъв подлежат на разглеждане по общия исков ред. Ето
защо, предявеният от Л. Г. В. насрещен иск следва да бъде приет за разглеждане в
настоящото производство.
От страна на ответника по насрещния иск С. В. Т. не е постъпило становище по него.
Съдът намира, че на ищеца по първоначалния иск следва да бъдат дадени указания в
едноседмичен срок от съобщението изрично да заяви дали предмет на исковата му
претенция е и законната лихва върху сумата от 4 000 лв. за периода от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2021 г. до окончателното плащане, доколкото с
петитума на исковата си молба претендира установяване дължимостта на сумите, предмет
на издадената по ч. гр. дело № 30574/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2021 г., а в същото време от негова страна не се отправя
изрично искане в тази насока.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи възникването на заемно правоотношение с ответницата по
силата на процесния договор за заем от 27.04.2021 г. с твърдяното съдържание;
предоставяне на заемната сума по него и настъпване на изискуемостта на вземането;
размера на вземането.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи
2
връщане на заемната сума в случай, че твърди това, за което тя не сочи доказателства, както
и твърдяното от нея основание за недължимост на същата.
По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД в тежест
на ищцата е да установи възникването на мандатно правоотношение с ответника по силата
на процесния устен договор за поръчка с твърдяното съдържание; осъществяване на
предмета на договора чрез сключване от довереника на твърдяния договор за покупко-
продажба № 3477 от 11.06.2021 г. с предмет: собствения л. а. „БМВ Х1Х Драйв 23Д“,
както и уговорената с него продажна цена, която последният е получил и дължи да отчете
в качеството ѝ на доверител по него.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
отчитане на получената от него продажна цена в случай, че твърди това, за което той не
сочи доказателства.
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и
ненуждаещо се от доказване следва да се отдели обстоятелството, че на 27.04.2021 г. С. В. Т.
е превел на Л. Г. В. сумата от 4 000 лв. по банков път.
Наред с това, съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане
на доказателствата.
Следва да се приемат като допустими и относими представените от страните
документи като писмени доказателства по делото. Следва да се допусне събиране на гласни
доказателства чрез разпит на по един свидетел за всяка от тях за установяване на посочените
съответно с молба с вх. № 12656/25.01.2022 г. на С. Т. и молба с вх. № 109216/31.05.2022 г.
на Л. Г. В. обстоятелства.
Следва да се приложи по делото ч. гр. дело № 30574/2021 г. по описа на СРС, 79
състав.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения насрещен осъдителен иск
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000
лв., представляваща част от получена от довереника и неотчетена на доверителя продажна
цена от общо 7 000 лв. по договор за покупко-продажба № 3477 от 11.06.2021 г. с предмет:
„БМВ Х1Х Драйв 23Д“, която ответникът дължи да възстанови на ищцата по силата на
сключен между тях устен договор за поръчка, в изпълнение на който е съставено
пълномощно с рег. № 2702/28.04.2021 г.
УКАЗВА на ищеца по първоначалния иск С. В. Т. в едноседмичен срок от
съобщението изрично да заяви дали предмет на исковата му претенция е и законната лихва
върху сумата от 4 000 лв. за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
3
31.05.2021 г. до окончателното плащане, доколкото с петитума на исковата си молба
претендира установяване дължимостта на сумите, предмет на издадената по ч. гр. дело №
30574/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
18.06.2021 г., а в същото време от негова страна не се отправя изрично искане в тази насока,
като ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията съдът ще приеме, че тя не е предмет на
разглеждане по настоящото дело.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим
на довеждане от С. Т. за установяване на посочените в молба с вх. № 12656/25.01.2022 г.
обстоятелства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетелката К. А. Х.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „Лозенец“, ул. „Милин Камък“ № 48, ап. 6 за
установяване на посочените с молба с вх. № 109216/31.05.2022 г. обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетелката в размер на 30 лв., вносим от Л.
В. в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ
съдът ще отмени определението си в тази част.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. дело № 30574/2021 г. по описа на СРС, 79 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.12.2022 г. от
10:50 часа, за която дата и час страните да се призоват.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
4
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните.
Свидетелката К. А. Х. да се призове след представяне на доказателства за внасяне на
депозита.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5