№ 3349
гр. София, 23.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20221110168519 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпило е искане от ищеца „ФИРМА“ ЕАД, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител – юрк. М. К., по чл. 248, ал. 1 ГПК, с което се иска
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Изложени са
оплаквания за неправилност на съдебния акт в частта относно присъдените разноски,
доколкото се навежда, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК,
разноските следва да се възложат в тежест на ответната страна, която с поведението си
е дала повод за завеждане на делото. Продължава, че плащането е извършено в хода на
процеса и след завеждане на исковите претенции. Обобщено, претендира разноски за
юрисконсулт в размер на 100 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК ответниците Р. И. И., С. Д. Н. и Д. К. Н. не са
взели становище по молбата на ищцовото дружество.
Третото лице помагач – „ФИРМА“ ООД също не е депозирало отговор.
Молбата по чл. 248 ГПК, подадена от ищеца е допустима – подадена е от
процесуално легитимирано лице в срока съгласно процесуалния закон, като на л. 108
от делото е представен и списък за разноски по чл. 80 ГПК, съгласно изискването,
разписано в т. 9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на
ВКС.
Разгледана по същество молбата е основателна, при следните съображения.
С Решение № 16386/11.10.2023 г. по гр. д. № 68519/2022 г., постановено по
делото, съдът е отхвърлил предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ФИРМА“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ФИРМА, срещу Р. И. И.,
ЕГН **********, адрес: АДРЕС, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 139
ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 539,51 лева,
представляваща цена на топлинна енергия за имот, находящ се в АДРЕС за периода от
01.02.2020 г. до 31.04.2021 г. и сумата от 1,49 лева, представляваща главница за
разпределяне на топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до 30.06.2020 г., както и
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 126,86 лева, представляваща мораторна лихва за главницата за топлинна
енергия за периода от 01.04.2020 г. до 21.11.2022 г. и сумата от 0,38 лева,
1
представляваща мораторна лихва за главницата за дялово разпределение за периода от
01.04.2020 г. до 21.11.2022 г., като неоснователни, както и е отхвърлил предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ФИРМА, срещу С. Д. Н., ЕГН **********, адрес: ФИРМА, иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 139 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 634,34 лева, представляваща цена на топлинна енергия за имот,
находящ се в АДРЕС за периода от 01.02.2020 г. до 31.04.2021 г. и сумата от 1,75 лева,
представляваща главница за разпределяне на топлинна енергия за периода от
01.02.2020 г. до 30.06.2020 г., както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 149,23 лева, представляваща
мораторна лихва за главницата за топлинна енергия за периода от 01.04.2020 г. до
21.11.2022 г. и сумата от 0,44 лева, представляваща мораторна лихва за главницата за
дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 21.11.2022 г., като неоснователни,
както и е отхвърлил предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ФИРМА, срещу Д. К. Н., ЕГН
**********, адрес: ФИРМА, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 139 ЗЕ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 285,17 лева, представляваща
цена на топлинна енергия за имот, находящ се в АДРЕС за периода от 01.02.2020 г. до
31.04.2021 г. и сумата от 0,78 лева, представляваща главница за разпределяне на
топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до 30.06.2020 г., както и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
67,05 лева, представляваща мораторна лихва за главницата за топлинна енергия за
периода от 01.04.2020 г. до 21.11.2022 г. и сумата от 0,20 лева, представляваща
мораторна лихва за главницата за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до
21.11.2022 г., като неоснователни.
С акта си по същество съдът не е възложил разноски в тежест на коя и да е
страна, считайки, че такива не се дължат.
Действително изхода на делото в настоящия случай е бил обусловен от
процесуалното поведение на тримата ответници, изразяващо се в извършено плащане
на всички искови суми. Това обстоятелство е било безспорно между страните, за което
навежда и депозирана от ищеца молба вх. № 99726 от 10.04.2023 г.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска, а според чл. 78, ал. 8 ГПК - в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Доколкото със своето поведение ответниците са дали повод на ищеца да заведе
настоящото дело по аргумент за обратното от чл. 78, ал. 2 ГПК, то и разноските на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК следва да се възложат в тяхна тежест.
В този смисъл е и практиката на ВКС, която дори приема, че ищецът има право
на разноски тогава, когато е оттеглил предявения иск поради погасяване на
задължението от ответника след депозиране на исковете молба – определение №
767/05.09.2012 г. по ч. т. д. № 251/2012 г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 518/15.06.2012
г. по ч. т. д. №156/2012 г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 98 от 20.02.2009 г. по гр. д. №
91/2009 г. на ВКС, ІV ГО, както и че ответникът няма право на разноски в тази
хипотеза – определение № 1176/28.12.2012 г. по ч.т.д.№560/2012 г. на ІІ ТО;
2
определение № 571/14.07.2010 г. по ч. т. д. №558/2010 г. на ВКС, ІІ ТО.
Ето защо и с аргумент от по-силното основание съдът счита, че в настоящия
случай следва да определи възнаграждение за юрисконсулт на ищеца в размер на 100
лева, с оглед на фактическата и правна сложност на делото и предвид реализираните от
страна на ищцовото дружество процесуални усилия, насочени срещу трима ответници.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по искане на ищеца „ФИРМА“ ЕАД, Решение № 16386/11.10.2023 г.
по гр. д. № 68519/2022 г., по описа на Софийски районен съд, 35 състав, в частта
разноските, както следва:
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК, Р. И. И., ЕГН **********,
адрес: АДРЕС, С. Д. Н., ЕГН **********, адрес: ФИРМА и Д. К. Н., ЕГН **********,
адрес: ФИРМА, да заплатят на „ФИРМА“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ФИРМА, сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за
производството пред СРС.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3