Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.07.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Марина Гюрова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 4191 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 27.12.2018 г., постановено по гр. дело № 67468/ 2016 г.
на Софийски районен съд, ГО, 87 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че Г.С.В. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ********/ сумата 1 569.85 лева- главница,
представляваща стойност на доставена през периода от м.05.2014 г. до м.04.2015 г.
топлинна енергия в имот с абонатен № 258259, находящ
се в гр. София, жк "********бл.********, ведно
със законната лихва, считано от 13.09.2016 г. до изплащане на вземането, сумата
147.46 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата
за ползвана топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 17.08.2016 г., и сумата 24 лв., представляваща цена на
извършена услуга "дялово разпределение" за периода от м.05.2014 г. до
м.04. 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.09.2016
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 51482/ 2016 г. на СРС, 87 състав,
като исковете за главници и лихви са отхвърлени в останалата част като
неоснователни. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата Г.В. е осъдена да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата
84.12 лв.- разноски за заповедното производство, и сумата 1 267.31 лв.- разноски за
исковото производство.
Постъпила
е въззивна жалба от Г.С.В.
/ответница по делото/- чрез назначения от съда особен представител по чл.47 ГПК,
в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която е призната дължимостта на горепосочените суми- главници и лихви за
забава, и в частта относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната му
и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД- *** /ищец по делото/
оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната
част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Б.“ ООД- *** не изразява становище по повод подадената
от ответницата въззивна жалба.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
По
същество решението на СРС е частично неправилно и следва да бъде отменено относно
признатата дължимост на сумата 147.46 лв.,
представляваща лихви за забава при плащане на главницата от 1 569.85 лв. /стойност на топлинна енергия/, и на
сумата 24 лв.- такса за услугата „дялово разпределение“, както и в частта
относно съразмерно присъдените на ищеца разноски.
Неправилно
е прието от първоинстанционния съд, че следва да бъде
призната дължимостта на вземания на ищеца за лихви за забава за периода 15.09.2015
г.- 17.08.2016 г., тъй като не се установява от доказателствата по делото,
поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите това спорно материално право факти и
обстоятелства, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания срещу
ответницата.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Задълженията на ответницата за заплащане стойността на
доставената в процесния имот топлинна енергия са
възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между страните общи
условия на договора за доставка на топлинна енергия. В забава за изпълнение,
обаче, длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е. установено
по основание и по размер. В случая ликвидността на произтичащите от реалното
потребление /повече от прогнозното/ вземания е установена с изравнителната
сметка, за чието стабилизиране и въвеждане в системата на ищеца /чл.33 ОУ- 2014
г./ доказателства по делото, при принадлежаща нему доказателствена
тежест, не са представени.
Съгласно
чл.33, ал.1 от действащите при ищеца от м.03.2014 г. Общи условия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет- страницата на
продавача, като според ал.4 на чл.33 ОУ продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в
срока по ал.2. Следователно при действието на цитираните Общи условия лихва за
забава
Л.2 на Реш. по
гр.д.№ 4191/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
се дължи само върху сумата по общата фактура,
издадена след изравняването, и за периода след нейното публикуване. В случая
ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е
представил доказателства за публикуване на общата фактура, следваща
изравняването, на интернет- страницата му, съответно- за датата, на която е
станало това, поради което и поради непроведено пълно доказване на наличието на
забава и периода на тази забава искът му по чл.422 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 147.46 лв., претендирана от
ответницата, подлежи на отхвърляне като недоказан и неоснователен. Нито един от
приложените от ищеца констативни протоколи по чл.593 ГПК /л.124- л.217 от
делото на СРС/, съставени от софийски нотариуси с рег.№ 622 и № 617 на НК, не
съдържа данни за публикуване на процесната следваща
изравняването обща фактура от 31.07.2015 г.- касателно
процесния имот с аб.№
258259, поради което и не може да се приеме, че ответницата В. е в забава при
плащане на процесните главнични
задължения и дължи на ищеца обезщетение по чл.86 ЗЗД.
Неправилно е обжалваното решение и в частта
за сумата 24 лв.- такса за услугата „дялово разпределение“, чиято дължимост не е обоснована нито в подаденото от „Т.С.“ ЕАД
заявление по чл.410 ГПК, нито в исковата молба по чл.422 ГПК. Искът по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на такова главнично
вземане следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като по естеството си
същото не може да бъде квалифицирано като част от стойността на доставената в
имота топлинна енергия, като липсват релевантни твърдения, както и подкрепящи
ги доказателства ищецът да притежава такова ликвидно и изискуемо вземане срещу
ответницата.
Останалите наведени в жалбата на ответницата
доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни и не могат да доведат като краен резултат както до
отхвърляне на иска за останалата част от процесните главнични вземания, така и до намаляване на техния размер. Тъй
като не е налице основание за друго намаление на претендираната
от „Т.С.“ ЕАД и призната за дължима с обжалваното решение главница- стойност на
потребена топлинна енергия, същото- като валидно и
допустимо, следва да бъде потвърдено в останалата обжалвана част.
Относно отчета на показанията на общия
топломер в абонатната станция следва да се има предвид, че количеството
топлинна енергия за технологични разходи в АС представлява разликата от
количеството топлинна енергия, измерена при производителя, и количеството
топлинна енергия, измерена при потребителя, като тези технологични разходи са
за сметка на топлопреносното дружество, каквато
констатация е направена в приетото по делото експертно заключение по
изслушаната от СРС съдебно- техническа експертиза.
По отношение доводите
за липса на качествени и количествени параметри на доставената топлоенергия
следва да се има предвид, че монтираните отоплителни тела и инсталация в
етажната собственост са собственост на ползвателите и собствениците на имотите
и е тяхно задължение да поддържат в изправност уредите и инсталациите в
сградата. По делото няма данни и доказателства в топлопреносното
предприятие да са постъпвали възражения във връзка с количеството и качеството
на доставената топлоенергия /вкл. такива от ответницата по делото/, поради
което следва да се приеме, че доставената топлоенергия е била в необходимото
количество и качество за нормално й ползване.
При тези съображения, поради частично несъвпадане
изводите на двете съдебни инстанции по основателността на исковете обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, в която е призната дължимостта на сумата 147.46 лв.- лихви за забава при
плащане на главницата от 1 569.85 лв. /стойност на потребена
топлинна енергия/, и на сумата 24 лв.- такса за услугата „дялово разпределение“,
и вместо това да бъде постановено решение, с което исковете на „Т.С.“ ЕАД по
чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД за тези
суми да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При
този изход на спора следва да бъде преразпределена и отговорността за разноски между страните, като
съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, ответницата дължи
да заплати на ищеца сумата 77.32 лв.-
разноски за заповедното производство /за държ. такса
и юриск. възнаграждение, определено на 50 лв./, и
сумата 1 152.75 лв.- разноски
за първоинстанционното производство /за държ. такса, възнаграждения на вещи лица, възнаграждение за
особен представител по чл.47 ГПК и юриск.
възнаграждение, определено на 100 лв./. При това положение обжалваното решение
следва да бъде отменено и в частта относно присъдените от СРС разноски по
чл.78, ал.1 ГПК над горе-посочените размери.
В
останалата обжалвана част, в която е призната дължимостта
на главница от 1 569.85 лв. /стойност на потребена
през периода м. 05.2014 г.- м.04.2015 г. топлинна енергия/, ведно със законната
лихва от завеждане на делото до окончателното й изплащане, и на ищеца „Т.С.“
ЕАД са присъдени разноски за заповедното производство- до размер на сумата 77.32
лв., и разноски за първоинстанционното производство-
до размер на сумата 1 152.75 лв., обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид частичното уважаване на подадената от
ответницата- чрез особен представител по чл.47 ГПК, въззивна
жалба, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.6 ГПК въззиваемата страна дължи да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 50 лв. /по 25 лв. за всеки от отхвърлените искове/. За
отхвърлената част от въззивната жалба /с предмет иска
за главница от 1 569.85 лв./ въззивницата дължи да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 31.40 лв.
Разноски
на въззиваемото дружество за въззивното
производство не следва да бъдат присъждани, независимо от частичното отхвърляне
на подадената от насрещната страна въззивна жалба,
тъй като от дружеството не е подаден отговор на въззивната
жалба, нито е осъществено процесуално представителство в проведеното във въззивното производство открито съдебно заседание.
Подадената на 12.02.2020 г. писмена молба не може да обоснове ангажиране
отговорността на въззивницата за сторени във въззивното производство разноски.
Л.3 на Реш.
по гр.д.№ 4191/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
27.12.2018 г., постановено по гр. дело № 67468/ 2016 г.
на Софийски районен съд, ГО, 87 състав, в обжалваната част, в която по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД и
чл.79, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че
Г.С.В. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК ********/
сумата 147.46 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на
главницата за ползвана топлинна енергия /1 569.85 лв./
за периода от 15.09.2015 г.- 17.08.2016 г., и сумата 24 лв., представляваща
цена на извършена услуга "дялово разпределение" за периода от
м.05.2014 г. до м.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 13.09.2016 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 51482/
2016 г. на СРС, 87 състав, а също и в
частта относно присъдените на „Т.С." ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК над сумата 77.32 лв.- за заповедното
производство, и над сумата 1 152.75
лв.- разноски за първоинстанционното производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С."
ЕАД- *** /ЕИК ********/ срещу Г.С.В. /ЕГН **********/
установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта
на сумата 147.46 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за ползвана топлинна енергия
/1 569.85 лв./ за периода от
15.09.2015 г. до 17.08.2016 г., и на сумата 24 лв., представляваща цена на извършена
услуга "дялово разпределение" за периода от м.05.2014 г. до м.04.2015
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.09.2016 г. до
изплащането й, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 51482/ 2016 г. на СРС, 87 състав, като
неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 27.12.2018
г., постановено по гр. дело № 67468/ 2016 г. на
Софийски районен съд, ГО, 87 състав, в
останалата обжалвана част, в която по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД е признато за установено, че
Г.С.В. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК
********/ сумата 1 569.85 лева- главница, представляваща стойност на
доставена през периода от м.05.2014 г. до м.04.2015 г. топлинна енергия в имот с
абонатен № 258259, находящ се в гр. София, жк "********бл.********, ведно със законната лихва от
13.09.2016 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 51482/ 2016 г. на
СРС, 87 състав, а също и в частта
относно присъдените на „Т.С.” ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК до размер на сумата 77.32 лв.- за заповедното производство,
и до размер на сумата 1 152.75 лв.- разноски за първо-инстанционното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ********/ да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 50 лв. /петдесет лева/- държавна такса по въззивната жалба, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Г.С.В. /ЕГН **********/ да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 31.40 лв. /тридесет и един лева и 40 ст./- държавна такса по въззивната жалба, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 67468/ 2016 г. на
СРС, ГО, 87 състав, като необжалвано е влязло
в сила в останалата му /отхвърлителна/ част.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.