Р Е Ш Е Н И Е
№ 241 13.07.2018 г. гр. С.В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД С. ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
десети юли Година 2018
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
НИКОЛА КЪНЧЕВ
При
участието на секретаря СТОЙКА СТОИЛОВА като разгледа докладваното от мл. съдия
КЪНЧЕВ въззивно гражданско дело № 1060 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ ГПК.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Д.И.Г.,
подадена чрез адв. Г.Д. против Решение № 1207 от 13.11.2017 г., постановено по
гражданско дело № 1502 от 2017 г. по описа на Районен съд – С.,с което е
приключена втора фаза от производство за делба. С решението е уважена претенция
по сметки, предявена от Д.Г.П. за сумата от 307,36 лева, представляваща,
необходими разноски за съсобствената вещ – предмет на делба, а именно: лек
автомобил, марка Р. модел Т.ДК № СТ .... Също така ответникът е осъден да
ѝ заплати направените по делото разноски в размер на 300 лева. Решението
е обжалвано само в частта, в която е уважена претенцията по сметки.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваното му
част е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и немотивирано.
Представената от П. Фактура № 184/13.04.2017 г. била оспорена от ответника на
основание чл. 193, ал. 1 ГПК, като от ищцата не били ангажирани доказателства
за истинността ѝ. Не били налице данни в какво се изразявало твърдяното
от ищцата ремонтиране на съсобствения лек автомобил. Нямало данни по фактурата
реално да е направено плащане, нито за реално извършени ремонтни дейности по автомобила.
Неправилно съдът бил възприел, че ремонтът на автомобила възлизал на 600 лева,
както и че тези разноски били необходими. Моли се първоинстанционното решение
да бъде отменено в частта, в която Д.Г. е осъден да заплати на Д.П. сумата от
307,36 лева – представляваща необходими разноски по автомобила, както и сумата
от 300 лева – разноски по делото. Не се посочват нови доказателства и не се
правят доказателствени искания.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба
от Д.Г.П., чрез адв. А.Ш., в който се взима становище за неоснователност на
жалбата. В съдебно заседание пред първоинстанцион-ния съд било оспорено
съдържанието, а не автентичността на представената фактура, което не било
основание за откриване на процедурата по чл. 193, ал. 1 ГПК, а въпрос по
съществото на делото. Твърденията на ответника, че ищцата не била заплатила
сумата от 600 лева, че ремонтът не бил реално извършен, заплатената сума не
представлявала необходими разноски и не било установено какви повреди са възникнали
в посочения автомобил, били ненавременно извършени и било недопустимо за пръв
път да се въвеждат с въззивната жалба. Извършването на ремонта, както и
неговата необходимост, били доказани в процеса. Неправилно първоинстанционният
съд не бил разпределил доказателствената тежест по предявената претенция по
сметки. Адвокатския хонорар на ищцата бил правилно присъден. Моли се въззивната
жалба да бъде оставена без уважение както и направените по делото разноски.
С молба-уточнение от 19.03.2019 г. Д.П. заявява, че от
посочената сума от 307,36 лева 300 лева представлявали ремонтни разходи, а 7,36
лева – годишен данък за автомобила. Извършените ремонтни работи били извършени
в периода в края на месец март 2017 г. – началото на месец април 2017 г. и представлявали:
боядисване, изчукване на преден десен калник и дясна врата за сумата от 300
лева, подменени били: 1 бр. джанта за гума за сумата от 20 лева, 1 бр. носач за
сумата от 30 лева, 1 бр. накрайник за сумата от 20 лева и 1 бр. десен фар за
сумата от 50 лева, заплатен бил и труд за ремонта за 180 лева. С молбата се
прави доказателствено искане да бъде допуснат до разпит един свидетел, за
доказване на фактите и обстоятелствата, изложени в уточнението.
В законния срок е постъпило становище срещу направеното
от П. уточнение от страна на Д.Г.. Твърди се, че посочените ремонтни дейности
не били извършвани върху автомобила и не представлявали необходими разноски. Д.П.
не била уведомила Д.Г. за настъпили повреди в автомобила и той не бил давал
съгласието си за извършване на ремонт. Посочва се, че не му е изпратен препис
от отговора на въззивната жалба, поради което не може да вземе становище по
направените в него доказателствени искания. Моли се постановяване на решение, с
което първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част. Молят
се направените разноски.
Във връзка с Определение № 327 от 19.04.2018 г. е
изпратен отговор от страна на Д.П., в който се твърди, че Д.Г. не е знаел за
извършвания ремонт и не е искано неговото съгласие.
След съвещание настоящият съдебен състав обсъди
изложените в жалбата и отговора становища, провери гражданско дело № 1502/2017
г. по описа на Районен съд – Казанлък и намери за установено следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по
същество, е частично основателна.
Пред първата инстанция в
производството от страна на Д.П. са представени следните документи: фактура №
00000184 от 13.04.2017 г., издадена от „Д.“ ЕООД. Като вид на стоката или
услугата е записан „ремонт Рено Туинго“, 1 брой за сумата от 600 лева; приходна
квитанция № 130384/13.04.2017 г., от която е видно, че за лек автомобил Рено Т.
с ДК № СТ…. СК е заплатена сумата от 14,71 лева – данък върху превозно
средство.
Пред настоящата инстанция от същата
страна беше представен фискален бон, издаден от „Д.“ ЕООД на 13.04.2017 г., за
сумата от 600 лева, като записаното основание е „труд“.
По реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, в
открито съдебно заседание беше разпитана въззиваемата страна по делото – Д.П. –
която заяви, че е разбрала какво се е случило с автомобила, когато е тръгнала
за работа в една делнична утрин. Предната вечер била оставила колата паркирана
пред блока, а удара установила на сутринта. Съобщава, че улицата, на която
живее, е тясна, а освен това през нея минават и автобуси. Колата била ударена
от дясната ѝ страна и се наложило да бъде повикана пътна помощ, за да се
откара до сервиз, тъй като не можела да се движи на собствен ход. Дясната
предна гума била изкривена, джантата също. Не се е обръщала към органите на КАТ
за съдействие.
Като свидетел по делото беше
разпитана и К. Г. Г. – бивша колежка на въззиваемата. Заявява, че Д.П. има лек
автомобил, марка „Р.“, модел „Т.о“. Мисли, че това е било през пролетта. В
разговор с въззиваемата, последната ѝ споделила, че автомобилът е бил
ударен и откаран за ремонт. Била ударена предната част на автомобила, колелото
и бронята. Ремонтът бил извършен в село Ракитница, стойността му била за около
600 лева. П. била извикала Пътна помощ, защото от повредата, колата не е могла
да се движи на собствен ход. Автомобилът по спомени на свидетелката, бил
светлозеленикав, почти бежов на цвят. Тя нямала преки впечатления за това как
той е изглеждал след удара. Свидетелката не е присъствала на място, когато
колата е била ударена, нито по време на извършването на ремонта. Въззиваемата
била разведена, сама отглеждала децата си и сама заплатила ремонта.
На база така възприетите факти,
съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС,
съсобствениците участват заедно в ползите и тежестите на съсобствената вещ
съразмерно с частта си. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че
характера на разноските и отношението на страните спрямо извършването им
определят характера на облигационните отношения, които се пораждат във връзка с
тези разноски. Необходимите разноски – т.е. тези, които, ако не бъдат
извършени, вещта не би могла да се ползва по предназначение или би погинала –
се заплащат от съсобствениците по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС без значение от това
дали те са знаели за извършването им или са се противопоставили на него.
Разноските, които не са необходими, т. нар. подобрения се възстановяват по
различен ред в зависимост от отношението на останалите съсобственици към
извършването им.
В конкретния случай, от
представената приходна квитанция № 130384/13.04.2017 г. се доказа, че
въззиваемата страна е заплатила сумата от 14,71 лева – данък върху автомобила.
Доколкото ползването на регистриран автомобил е юридически законно само след
заплащането на такъв данък, налага се изводът, че заплащането му представлява
необходим разход за ползването на вещта, спрямо предназначението ѝ. Поради
това, съдът намира, че претенцията на Д.П. да ѝ бъде заплатена половината
от тази сума – 7,36 лева – е основателно и следва да се уважи. В тази ѝ
част въззивната жалба е неоснователна, доколкото по делото беше установено, че
тази сума е била заплатена от П. и съгласието на другия съсобственик – Д.Г. –
не е било необходимо. Първоинстанционното решение е правилно в тази му част.
По отношение на претендираните от Д.П.
разноски в размер на 300 лева, представляващи ремонтни дейности, след съвещание
настоящата инстанция ги намира за неоснователни и счита, че те не следва да се
присъждат. Както беше посочено в доклада по делото, извършен от окръжния съд, в
тежест на Д.П. беше да установи наличието на такива ремонтни дейности, каквито
твърди в молба-уточнение от 19.03.2018 г. Представените доказателства не
установяват по безспорен начин извършването на тези дейности. Единственото
основание, записано в представената фактура, е „ремонт на Рено Туинго“ без да
се посочва в какво конкретно се състои той. Твърдените конкретни дейности – боядисване, изчукване на
преден десен калник и дясна врата за сумата от 300 лева, подмяна на: 1 бр.
джанта за гума за сумата от 20 лева, 1 бр. носач за сумата от 30 лева, 1 бр.
накрайник за сумата от 20 лева и 1 бр. десен фар за сумата от 50 лева и
заплатен труд за ремонта за сумата от 180 лева – не са посочени във фактурата и
не се доказват от нея. Същото важи и за фискалния бон, в който единственото
посочено основание е труд, без да става ясно за какво е положен този труд и
дали въобще е свързан с твърдения ремонт върху процесния автомобил. Показанията
на свидетелката К. Г. не са достатъчни сами по себе си да докажат, при
условията на пълно и главно доказване, извършения ремонт. Те не представляват
преки впечатления на свидетелката за случилото се, а преразказват твърдения на
въззиваемата страна. Поради това настоящата инстанция намира искането ѝ за
заплащане на сумата от 300 лева за недоказано и счита, че първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в тази му част.
По отношение на разноските, съдът счита, че с
оглед частичното уважаване на въззивната жалба, поисканите от въззиваемата
страна разноски пред въззивната инстанция също следва да бъдат уважени
частично. По делото от пълномощника на Д.П. беше представен договор за правна
защита и съдействие № 10729 от 10.06.2018 г., където е посочено, че е заплатена
сумата от 300 лева в брой. Съгласно указанията, дадени в ТР № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., когато адвокатското възнаграждение е заплатено
в брой, договорът е достатъчно доказателство за извършването им и има характера
на разписка. Т.е. разноските са редовно заявени, доказани и следва да се
присъдят в тежест на въззивника, съответно с отхвърлената част от жалбата.
Доколкото с настоящото решение въззивната жалба ще бъде отхвърлена за сумата от
7,36 лева, Д.Г. следва да заплати на Д.П. сумата от 7,18 лева. Претендираните
от Г. разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат,
доколкото по делото не са представени доказателства за плащане на такова
възнаграждение. Единствената доказано сторена от тази страна разноска е
платената държавна такса в размер на 25 лева. Съобразно с уважената част от
жалбата, Д.П. следва да заплати на Д.Г. сумата от 24,40 лева.
Водим
от всичко изложено и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд – С.Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 1207 от 13.11.2017 г.,
постановено по гражданско дело № 1502 от 2017 г. по описа на Районен съд – С.,в
частта му, с която Д.И.Г., ЕГН ********** и адрес ***, е осъден да заплати на Д.Г.П.,
ЕГН ********** и адрес ***, бл., вх., ет., ап. ,, сумата от 300 лева – разноски
за съсобствената им вещ – лек автомобил марка „Р..“, модел „Т.“, с ДК № СТ … КК,
като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявената от Д.Г.П. с
п. а. срещу Д.И.Г. с п.а. претенция по сметки за сумата от 300 (триста) лева,
представляващи необходими разноски по ремонт на съсобствената им вещ – лек автомобил
марка „Р.“, модел „Т.“, с ДК № СТ .. КК.
ПОТВЪРЖДАВА
първоинстанционното решение в останалата му част.
ОСЪЖДА Д.И.Г. с п. а. да
заплати на Д.Г.П. сумата от 7,18 лева (седем лева и осемнадесет стотинки) –
разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Д.Г.П. с п. а. да
заплати на Д.И.Г. сумата от 24,40 лева (двадесет и четири лева и четиридесет
стотинки) – разноски пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: