РЕШЕНИЕ
№ 55
гр.
Враца 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА шести състав, в публично заседание на 27.01.2022
г. /двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря Стела Бобойчева и с участието
на прокурор Веселин Вътов, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 490
по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба
на Д.К.П. ***, против ЗАПОВЕД № 1116/26.07.2021 г. на Кмета на Община Враца, с
която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж “ГАРАЖ“, находящ се в
УПИ І-55, кв.27 по плана на ***.
В жалбата са
релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради
постановяването ѝ в несъответствие с материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуално-правните норми. Сочи се, че ответникът
неправилно е възприел процесния гараж
като строеж, по смисъла на § 5, т 38 от ДР на ЗУТ, тъй като не е изследвал
характеристиките на обекта, не е описал начина на свързване с терена,
възможността да бъде преместван в пространството и използван на друго място,
със същото или подобно предназначение. Твърди се, че гаражът носи всички белези
на преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и допълнително се
посочва договор за наем от 2005 г. с
Община Враца, както и двустранен документ подписан от Директора на ОП „Паркинги
и гаражи“ и жалбоподателя, съгласно който последният заплащал обезщетение на
общината в размер на месечна наемна цена за ползваната площ за преместваемия
обект – гаражна клетка. Иска отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна, с присъждане на направените по делото разноски.
В
с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява лично и поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като
възразява срещу посочения в административния акт период на изграждане 2012г. –
2021 г. и заявява, че гаражът е построен през 2005 г.
Ответникът по жалбата
– Кмет на Община Враца, в с.з. се представлява от ** Г.С., който оспорва
жалбата, като неоснователна, а оспорената заповед намира за правилна и
законосъобразна.
Заинтересованата
страна К.И.Н. не ангажира становище по делото.
Прокурорът от ОП – Враца дава мотивирано заключение за
допустимост, но неоснователност на жалбата, а оспорения с нея административен
акт, намира за законосъобразен. Не са допуснати процесуални нарушения, тъй като
се касае за строеж, построен без
разрешение и строителни книжа, в чужд имот, без изпълнителят да има права за това, поради
което е без значение разликата в сочената година на построяване. Отправя искане
жалбата да бъде оставена без уважение.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в
административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Във
връзка с възложена от Окръжна прокуратура – Враца проверка за установяване на
паркирани МПС в зелени площи и законосъобразното поставяне на гаражни клетки,
на 07.05.2021 г. работна група от трима служители на ответника в състав:
Директор Дирекция „Строителство и инфраструктура“, главен специалист „Контрол
по строителството“ и старши експерт в Дирекция „Строителство и инфраструктура“
извършили проверка на строеж „Гараж“, намиращ се в ***, административен адрес: ***,
УПИ I-55, кв. 27 по плана на *** и идентификационен № 12259.1010.55
по кадастралната карта на ***. Имотът е собственост на Община Враца, съгласно
Акт № 1382 за частна общинска собственост от 09.07.2008 г., вписан в Служба по вписванията
Акт № 128, том XV, рег. № 5449, дело № 3706 от
13.08.2008 г. В хода на проверката е
установено, че строежът е изпълнен от неизвестен строител, с неизвестен
възложител и неизвестен строителен надзор, но по служебна информация от
Общинско предприятие „Паркинги и гаражи“ ползватели на обекта са жалбоподателят Д.К.П. и заинтересованата страна
К.И.Н.. Констатирано е, че строежът е V
категория и представлява гараж, изграден от метална конструкция, с двускатен покрив
и ограждащи стени от LT ламарина, разположен
върху част от описания по-горе урегулиран поземлен имот, отреден за „Комплексно
обществено обслужване“ в прилежащото предблоково пространство пред ***, с обща
площ от 42 кв. м, изпълнен и завършен в периода 2012 г. – 2021 г., захранен с
ел. енергия въздушно, чрез кабел от ***.
При проверката не са представени документ за собственост или за учредено право
на строеж, в това число съгласувани и одобрени части на проекта, съгласуване с
контролните органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна
площадка, протокол за определяне на строителна линия и заповедна книга.
Установено е, че строежът е извършен в чужд УПИ, без правно основание и без да
е разрешен по реда на ЗУТ, с което е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал.1 ЗУТ
и подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. За резултатите от
проверката е съставен Констативен акт № 9/07.05.2021 г., съобщен по реда на §
4, ал. 1 от ДР на ЗУТ, със съобщение от 15.06.2021 г., залепено на строежа и
поставено на таблото за обявления в сградата на Община Враца. В
административната преписка е представен и Констативен протокол от 14.07.2021 г.
/л. 28 от делото/, от който е видно, че в установения 7-дневен срок е постъпило
възражение против Констативния акт с вх. № 9400-0-8093/21.06.21 г. Приложено е и
постъпилото възражение от Д.П. вх. №
9400-0-8093/21.06.21 г. депозирано до
Община Враца.
Приемайки изцяло констатациите в представения по делото
констативен акт, ответникът е издал оспорената заповед, с която е разпоредил
премахването на строежа като незаконен. В заповедта е посочено, че подлежащият на
премахване строеж попада под правната квалификация на чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ – изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, за което са
изложени подробни мотиви.
За установяване на релевантните за спорното
правоотношение факти, по делото е допусната и извършена съдебно-техническа
експертиза. След запознаване с приложените по делото документи и от огледа на
място вещото лице установило, че процесния гараж представлява допълващо
застрояване по смисъла на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ, което го определя като строеж. От
Google.maps изображение е видно, че към 2012 г. гаражът
е съществувал и предвид договорът с Община Враца от 2005 г. следва да се
приеме, че гаражът е изграден след тази дата, когато в сила е ЗУТ. По смисъла
на чл. 12, ал. 2 от ЗУТ, застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл
в сила ПУП, като строежи могат да се извършват въз основа на издадено разрешение
за строеж по чл.148, ал. 1 ЗУТ, а съгласно чл.182, ал. 1 от същия закон,
строежи в чужд УПИ имат право да извършват лицата, в полза на които е учредено
право на строеж. Вещото лице е установило, че в действащите регулационен,
строителен и кадастрален план на *** гаражът не е нанесен. За същия няма
разрешение за строеж, както и учредено право на строеж. В заключение е прието,
че обектът не отговаря на правилата и нормите на строителството към момента на
изграждане и към датата на издаване на заповедта за премахване, предвид
годината на изграждане, след 12.07. 2005 г. не може да се приеме за търпим строеж, няма
характеристиките на преместваем обект, като обект за лично ползване не отговаря
на изискванията на чл. 56, ал.1 от ЗУТ и е изграден в имот общинска частна
собственост, без да се налице строителни книжа към датата на издаване на
оспорения акт. Заключението на ВЛ не е оспорено от страните, поради което и
съдът го кредитира изцяло.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът намира от правна страна, че жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт,
от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акт, с
който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за
обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК, с оглед на което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Съгласно
изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като
съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да
липсва искане за това.
Заповедта е
издадена от Кмета на Община Враца в съответствие с
предоставените му с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ правомощия и
произнасянето с акта е по въпрос от неговата материална и териториална
компетентност. Спазена е изискуемата се писмена форма, като преди издаването
ѝ са извършени действията, предвидени в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, поради което
не е допуснато и нарушение на
процедурата за установяване на незаконно строителство, каквито доводи са
изложени в жалбата. При издаване на заповедта правилно е приложен и
материалният закон. На премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ подлежат незаконни строежи или
части от тях, като в §5 т.38 от ДР на ЗУТ се съдържа легална дефиниция на
понятието „строеж“. Независимо, че в констативния акт не са установени възложител, строител или строителен
надзор, по делото няма спор относно собствеността и ползването на гаража,
поради което съдът приема тези обстоятелства така, както са установени от
ответника в оспорения акт. Допълнителен аргумент за собствеността и ползването
на гаража е представения от
жалбоподателя Договор от 12.07.2005 г., със срок на действие, съгласно Допълнително
споразумение от 19.02.2007 г. до 31.12.2011 г., както и писмо от Общинско
предприятие „Паркинги и гаражи“, с което е уведомен, че е поставил преместваем
обект – гаражна клетка в междублоковото пространство, за което на основание чл.
59 от ЗЗД дължи на ОП „Паркинги и гаражи“ обезщетение за неоснователно
обогатяване от ползването на общинската земя за периода от 01.01.2021 г. до
31.12.2023 г., в размер на месечна наемна цена от 16,20 лева, изчислена
съгласно утвърдена от ОбС – Враца тарифа.
Спорен е въпросът
дали това е строеж по смисъла на §5, т.
38 от ДР на ЗУТ или преместваем обект по чл.56, ал.1 от ЗУТ, каквито твърдения
са изложени в жалбата. Цитираната разпоредба действително регламентира преместваемите
обекти, които според предназначението си са разделени на четири основни групи с
изчерпателно изброяване на вида им: преместваеми увеселителни обекти;
преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности;
преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия и преместваеми обекти,
свързани с отбраната и сигурността на
страната - ДВ, бр. 16 от 2021 г.
в сила от 23.02.2021 г., т.е. действаща към момента на издаване на оспорения акт.
Анализът на цитираната разпоредба показва, че начинът на свързване на обекта с
терена е без значение, но за да отговаря на законодателната идея за
преместваем, следва в условията на кумулативност да носи характеристиките по §
5, т. 80 от ДР на ЗУТ, т.е. след отделянето му от повърхността и от мрежите на
техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи
своята индивидуализация и предназначение и едновременно с това да обслужва
обществени потребности. Процесната гаражна клетка не е предназначена за
увеселителни, търговски, административни и други обслужващи дейности, свързани
с потребностите на обществото, липсват и доказателства, както и твърдения в
тази насока. Гаражите, както правилно е посочил ответникът в оспорения акт, са
обекти на допълващо застрояване съгласно чл.42, ал.2 и чл.43, ал.3 от ЗУТ, като
независимо от вида и материалът, от който са изработени, в това число и
гаражните клетки, служат за паркиране под покрив на моторни превозни средства и
задоволяват личните нужди на собствениците на тези превозни средства. Поради това без значение дали съществува
възможност да бъдат премествани в пространството, гаражните клетки не са обекти
по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, защото с тях трайно се променя
начина на ползване на земята, което ги определя като „строежи“ по
смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Видно от представения
с административната преписка Констативен
акт, а и от заключението на вещото лице нито по време на проверката, нито след
това от оспорващия не са представени никакви строителни книжа - разрешение за
строеж и съпътстващите го документи, което определя строежът като незаконен по
смисъла на чл.148, ал.1 от ЗУТ. С оглед периода на изграждането му – през 2005
г. не са налице и условията за търпимост по §16,
нито на §127 от ПЗР на ЗУТ, а обстоятелството, че е разположен в общински имот
го прави и неузаконяем. В същия смисъл е и заключението на вещото лице, което
не е оспорено от страните и се кредитира напълно от съда,
като обективно, изчерпателно и съответстващо на събраните по делото
доказателства и приложимите материалноправни разпоредби.
По изложените съображения настоящият съдебен
състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с
приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което следва да
бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на
спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, макар и своевременно заявена се явява неоснователна. От страна на
ответника такива не са поискани, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Воден от горното и на
основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Д.К.П. ***, против Заповед № 1116/26.07.2021г.
на Кмета на Община Враца, с която на основание чл.225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено
да бъде премахнат незаконен строеж
“ГАРАЖ“, находящ се в УПИ І-55/п.и.12259.1010.55/, кв.27 по плана на ***.
Решението може да се
обжалва пред Върховен административен съд, чрез Административен съд - Враца в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: