Р Е Ш Е Н И Е
№ 282
гр.Плевен,29май 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, І-ви състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: Даниела Дилова
при
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Дилова административно дело №55 по
описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/, във вр. с чл.70, ал.1, т.7 на Закона за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ-
заглавието изменено, ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г., предишно
заглавие Закон за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове - ЗУСЕСИФ), т.30 от Приложение към раздел I "Общи
положения" на „Правила за определяне на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за
развитие на селските райони 2007 – 2013 г.”, обнародвани в ДВ, бр.69 от
11.08.2019 г., в сила от 30.08.2019 г., по-долу Правила.
Делото е образувано по жалба на „ИЛВЕЯ“ ЕООД със
седалище и адрес на управление област Плевен, гр.Тръстеник, ул.”Възраждане” №8,
ЕИК *********, с управител И.П.К., чрез адв. Д. ***, срещу Решение №04/311/00598/3/01/04/02
на изпълнителния Директор на Държавен фонд „Земеделие“-гр.София /ДФЗ/, като
сочи, че същото е незаконосъобразно. В
жалбата се сочи, че оспореното решение е незаконосъобразно като издадено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че неправилно органът е
извършил преценка въз основа на три години, докато бизнес планът на проекта е
за 10 години, чеправилно са взети предвид само приходите, но не и направените
разходи. Подробно описа направените допълнителни разходи, непредвидени в бизнес-плана.
Излага доводи, че органът е следвало да
се извърши преценка по отношение на изпълнението при изтичане на 5 години от
подписването на договора, както и че не е съобразена Наредба №30 /става въпрос
за НАРЕДБА № 30 от
11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., по-долу
Наредба № 30/, доколкото по същата следва да бъде направено съобразяване
за целия период от 10 години, за който е бизнес-планът. Сочи съдебна практика - Решение № 15971 от 29.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8344/2020 г., като
твърди, че неизпълнението на прогнози не може де има за последица цялостното
връщане на изплатените суми. Твърди, че в оспорения акт не са изложени мотиви
относно жизнеспособността на инвестицията, а разпоредбите на чл.46 и чл.47 от
Наредба №30 не предвиждат конкретни размери на финансовите санкции, поради
което нямат пряко действие. Сочи, че в хода на административното производство по издаване на процесното
решение за налагане на финансова корекция е допуснато процесуално нарушение. Твърди,
че с решението за налагане на финансова корекция неправилно са смесени две
различни процедури - от една страна по ЗУСЕФСУ и от друга страна по ЗПЗП и
Наредба №30/11.08.2008 г. По аргумент от §4 от ДР на ЗУСЕФСУ, ЗУСЕФСУ е
неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал.1, а
това е Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), се предоставя при условията
и по реда на този закон (ЗУСЕФСУ), доколкото обаче друго не е предвидено в
Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото
прилагане. В случая такова е предвидено в относимата Наредба №30/11.08.2008 г.,
която е издадена на основание §35, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /според §2 от ПЗР
на Наредба №30/, а не на основание ЗУСЕФСУ. В чл.46 от Наредба №30 има
предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта, с
който са уредени и условията, при които ДФЗ може да иска връщане на вече
изплатени суми. Следователно в процедура по проверка на сключения договор и в
изпълнение на мярка 311, за която е приложима Наредба №30, следва да се приложи
реда именно по тази наредба. Излага доводи, че подлежащата на възстановяване
сума, определена за възстановяване е неправилно определена и че в административния акт не са
изложени липсват изложени основания по Наредба №30 относно разпореденото
връщане на 100% от получената финансова помощ. Излага доводи, че Разплащателната
агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от
ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите
последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от
времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин. В решението за налагане на финансова корекция
единственото относимо е посочването на чл.46, ал.2 от Наредба №30, но липсват
мотиви за определения размер на корекцията от 100% от получената финансова
помощ.
Твърди, че за определения размер
от 100% от получената финансова помощ не могат да послужат разработените и
утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" Правила.
С разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП е предвидено, че дължимостта на подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на
финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1 - 9 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от
същия закон. В настоящият случай разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП не е
приложима, тъй като съгласно гореизложеното в настоящият случай ЗУСЕСИФ не е
приложим. Сочи, че по отношение на неизпълнението на заложените в бизнес плана
приходи, неправилно размерът на финансовата корекция е определен в размер на
100 % от получената финансова помощ. Административния орган, анализирайки
констатираното нарушение, е наложил корекцията без да съобрази коректно
тежестта на нарушението. От данните по делото се установява, че заявената
инвестиция е изпълнена. За разлика от други подобни случаи, по настоящия казус
къщата за гости е напълно функционираща и през целия период от израждането й
има реализирани нощувки във възходяща посока. Видно е, че не е налице
бездействие от страна на ползвателя на помощта, установено е частично
изпълнение на заложените параметри. При прилагане на критериите по чл.46, ал.2
от Наредба №30, извършеното нарушение не може да бъде квалифицирано като пълно
неизпълнение, както неправилно е приел административния орган. Моли
да се отмени оспореното решение. Претендира разноски.
Ответникът в дадения срок не е представил писмен
отговор. В придружителното писмо към преписката /л.л.402-404/, чрез юрк.К.
/пълномощно на л.405/ излага становище, че жалбата е допустима, но
неоснователна.
В съдебно заседание жалбоподателят „ИЛВЕЯ“ ЕООД - гр.
Тръстеник, редовно призован се представлява от адвокат М.Т. и адвокат Р.Д. с
пълномощно по делото, които изразяват
становище, че санкцията е изключително несправедлива, тъй като не отговаря на
тежестта на нарушението. В случая Държавен фонд „Земеделие“ са проверили период
от 2016 г. – началото до 2019 г. месец юни. Въпреки, че до 2019 г. - месец юни
вече е имало достатъчен процент на изпълнение над 20%, то не е включено в ущърб
на дружеството. Съответно ако тази 2019 г. е била включена в проверявания
период, то тогава санкцията щеше да е в значително по-малък размер, тъй като
изпълнението на бизнес плана щеше да е над 20%. В следващите години се
увеличават значително приходите в комплекса. В определени периоди работните
места са били повече отколкото са заложени в самия бизнес план, като
доказателства за това са представени по делото. За бизнес плана има и други
показатели, които следва да бъдат изпълнени освен цифровото изражение във
въпросните приходна и разходна част. Всички останали показатели са изпълнени.
Ето защо счита, че е крайно несправедливо да бъде наложена санкция – 100% връщане, което на практика би унищожило този
работещ бизнес, тъй като една такава санкция ведно с лихвите би била непосилна
за заплащане и за продължаване на работа на предприятието. Моли да се отмените
процесното решение, алтернативно да се намали санкцията до 10% или до 5%
такава, каквато е предвидена за изпълнение над 20% на бизнес плана. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата – ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯТ ДИРЕКТОР НА
ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ - СОФИЯ – редовно призован, не се явява, не се представлява.
В постъпила по делото молба оспорва се жалбата, претендира юрисконсултско
възнаграждение и присъждане на внесения депозит в размер на 200 лева за
експертиза, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Административен съд-Плевен,
първи състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази
доводите на страните, представените доказателства приема за
установено следното:
Между жалбоподателя „ИЛВЕЯ“
ЕООД, ЕИК ********* и Държавен фонд "Земеделие" /Разплащателна
агенция/ е сключен договор №04/311/00598 от 07.11.2014 г. за отпускане на
финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” от
ПРСР 2007-2013, подкрепена от ЕЗФРСР /л.46 и сл. преписката към дело 152/2021/.
Към същия са налице два анекса – от 23.02.2015 г. и 16.09.2015 г. /л.68 и сл., л.86
и сл. от преписката към дело 152/2021/. Пред ДФЗ е представен подписан от кандидата
бизнес план – л.л.5-45 от преписката към дело 152/2021. Договорът и планът са
за проект "Изграждане на къщи за гости в гр.Елена с цел разнообразяване
към неземеделски дейности“. В Таблица 2 "Производствена и търговска
програма" на бизнес плана са заложени прогнозни приходи от наем на къщи и
консумация бюфет, общо в размер на 290 000,00 лева за всички десет години от
бизнес плана.
Видно от представената по
приложеното адм. дело 152/2021 преписка
е, че са приложени заявки за плащане, писма за оторизация на плащането и УП за
одобрение /л.л.108-120 от същата/. Видно от тях е, че на дружеството са
изплатени с междинно плащане 161 168,92 лева и допълнително е изплатена
сума по подадена заявка за окончателно плащане в размер на 218 504,77 лева,
общо 379 673,69 лева.
По делото са представени
доказателства, че е извършена проверка
на място въз основа на издадени заповеди за проверка /л.л.122,123 от преписката
към дело 152/2021/, като е представен контролен лист от същата проверка /л.124
и сл. от същата преписка/ с дата 27.06.2019 г. от който се установява, че е
констатирано неизпълнение на задължения, които са подробно посочени в издадения
АУПДВ №04/311/00598/3/01/04/01 на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие”, с изх.№01-2600/6704 от 16.02.2021 г. /л.л.31-38 от дело 152/2021/.
Посочено, е че при проверка на място е установено неизпълнение на финансовите
показатели на одобрения с договора бизнес план. Посочено е, че за първите три
пълни финансови години – съответно 2016, 2017 и 2018 г., заложените приходи от наем
и ползване на бюфет са 290 000,00 лева за всяка година, а изпълнението на
приходите без ДДС за съответните години са както следва: за финансовата 2016 г.
– 24 030,90 лева, за финансовата 2017 г. – 52770,45 лева, за финансовата
2018 г. – 77565,42 лева. Като процент на изпълнение приходите са съответно 8,29
%, 18,20 % и 26,75 %. Направен е извод, че за трите финансови години средният
процент на изпълнение е 17,74 %. Посочени са приходите до 31.05.2019 г., и че
същите представляват 25,52 % пропорционално на годишните за 2019 г., но
доколкото не е изтекла цялата 2019 г., изпълнението на приходите за петте
месеца на 2019 г. не следва да се взема предвид. Прието е, че констатираното
представлява нарушение на т.4.12 и т.4.18 от договора- т.4.12 от договора
гласи: „Ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по
този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените
инвестиционни разходи”. В т.4.18 допълнително е определено, че „Ползвателят е
длъжен да спазва одобреният проект за срок от 5 години от сключването на
настоящия договор”. В т.9.1, буква „г” от договора е заложено, че: „Одобрен
проект” е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и
одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми, съгласно
Наредба №30 документи /включително и представения от ползвателя и одобрен от
фонда бизнес-план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по
мярка 311”. Същото е фиксирано и в §1, т.19 от Наредба №30 и съгласно т. 4.4,
буква „б” от договора „Фондът има право да откаже изплащане на цялата или част
от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от Ползвателя на
цялата или част от изплатената финансова помощ, когато б/ Ползвателят не е
изпълнил някое от задълженията си по този договор и по Наредба № 30.”
В раздел ОТГОВОРНОСТ от
договора, точка 8.1 "В случай, че Ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни и договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от
финансовата помощ, или е представил декларация и/или документ с невярно
съдържание, неистински или преправени такива, включително когато тази
декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му
по мярката, както и когато Ползвателят изкуствено е създал условията за
изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в
противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална
несамостоятелност, Фондът може да поиска връщане на вече изплатените суми
заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори,
сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията на чл. 46 и 47
от Наредба № 30.”
Посочено е, че при
неизпълнение на договорни или нормативни задължения съгласно чл.46, ал.1 и 2 от
Наредба №30, РА има право да претендира връщане на вече изплатените суми заедно
със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от времето, в
което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по
приемлив начин.
В АУПДВ е прието, че въз
основа на разпоредбата на чл.46, ал.2 от Наредба №30, изп.директор на ДФЗ на основание
чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП е приел „Правила за определяне на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 – 2013 г.”. Посочено е, че за неизпълнение на одобрения проект /не
постигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана/ за всички
проверявани финансови години, съгласно т.30, предложение първо от Приложение
към раздел I „Общи положения” от Правилата, когато реализираните приходи са под 20%,
се налага санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по
договора, в случая 379 673,69 лева.
В
АУПДВ са изложени подробни съображения защо не са приети възраженията на
дружеството, изложени в писмото, получено на 21.11.2019 г. от ДФЗ. В
диспозитива на АУПДВ е посочено подлежащото на възстановяване публично държавно
вземане, банковата сметка, на която същото да се заплати, както и че след
14-дневен срок за доброволно плащане се начислява лихва. Посочено, че същият
акт представлява и такъв за нередност, както и пред кого и в какъв срок може да
се обжалва. Като правно основание за издаването му са посочени и чл.27,
ал.3 от ЗПЗП, чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК.
Издадения АУПДВ е бил оспорен, като е било
образувано дело № 152/2021 по описа на Адм. съд Плевен. С решение № 520/21.10.2021
г. постановено по делото, съдът е отменил АУПДВ, като е приел че същият е издаден от компетентен орган, в
предписаната от закона форма, но е постановен при съществено нарушение на
административно производствените правила и в несъответствие с материалния закон.
Доколкото от административния орган като основание за възстановяване се твърди
неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план, въз основа на
които проектът е определен като допустим, е следвало да се издаде решение по
реда на ЗУСЕСИФ в
съответствие с разпоредбата на чл.
27, ал. 6 ЗПЗП.
Прието, че в случая е
приложима новата разпоредба на чл.
27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./, тъй като
производството по издаването на акта е започнало на 04.11.2019 г., а АУПДВ е
издаден на 16.02.2021 г. Прието е, че пар.
12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., според който
започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този
закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на
мерките и подмерките по чл.
9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред
до изтичане на периода на мониторинг, не намира приложение в настоящия случай,
защото е налице нова норма в специалния закон. Решението е оставено в сила, с Решение
№ 6913 от 11.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12484/2021 г. ВАС е приел, че
основният спорен въпрос се свежда до това коя е приложимата разпоредба – чл.
27, ал. 6 или чл.
27, ал. 7 ЗПЗП. В тази връзка е посочено, че в конкретния случай
административният орган се позовава на неспазване от страна на ползвателя на
ангажимент, поет с договора. В този случай съгласно чл.
27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ, но само ако не е налице
основание по ал.
6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73
ЗУСЕСИФ. Следователно, законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност
хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73
ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК,
и не му е предоставил възможност да си избере кой акт да издаде, ако прецени,
че фактите по спора могат да бъдат подведени както под материалноправното
основание на чл.
70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и под материалноправното основание в
съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща
връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнението му. Хипотезите на
издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и
само когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл.
70, ал. 1, т. 1 - 9
ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ.
След постановяване решението
на ВАС, до дружеството е изпратено писмо с изх.№01-2600/6704#17/12.09.2022 г. /л.л.689-694/. В същото са изложени
същите фактически констатации относно изпълнението на бизнес-плана, изложени и
в отменения АУПДВ, като са посочени като нарушени същите договорни разпоредби и
норми от Наредба №30 и Правилата. Посочен като приложим е ЗЕСЕФСУ, и че започва
производство по налагане на финансова корекция /ФК/ по същия закон. Посочен е и
размерът й – 100% по т.30 от Приложение
към раздел I "Общи положения" на Правилата, както и абсолютният й
размер – 379 673,69 лева. Писмото е получено на 27.09.2022 г., видно от
обратната разписка на л.695.
Срещу
това писмо е подадено възражение /л.л.704-712/, с приложени към него финансови
отчети на дружеството за периода 2016-2022 г. включително /л.л.713-774/. Във
възражението са изложени същите твърдения, както в жалбата до съда, поставила
начало на настоящето съдебно производство.
Издадено
е процесното Решение №04/311/00598/3/01/04/02 изх.№ 01-2600/6704#19 от 20.12.2022 г. на изпълнителния Директор на
Държавен фонд „Земеделие“-гр.София /л.л.775-783/, с което е прието че видно от
мотивите на съда, отмяната на административния акт /АУПДВ/ се дължи, поради
прието от съда разбиране, че неизпълнението на показателите, заложени в бизнес
плана, представлява неизпълнение на индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1. т.
7 от ЗУСЕФСУ и обуславя издаването на Решение за налагане на финансова корекция
на основание чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските
производители. Съдът не е приел за установено липсата на предпоставки за
постановяване на подлежаща за възстановяване помощ, а е указал друг процесуален
ред за издаване на акта.
ДФЗ е открил производство по налагане на финансови корекции
във връзка с констатациите, направени въз основа на извършена проверка на място
след плащане в периода от 19.06.2019 - 27.06.2019 г. по проект №04/311/00598 и
извършени допълнителни административни проверки, при които е установено
неспазване на договорни и нормативни задължения, както следва:
При извършената проверка на място е установено
неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с договор №04/311/00598 от
07.11.2014 г. бизнес план, което не съответства на постигането на целите на
мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програма за
развитие на селските райони 2007 - 2013 г., определени в Наредба №30 от
11.08.2008 г.
В представения и одобрен с договора за подпомагане
бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е
определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена
субсидията по него. В одобрения бизнес план за всяка една от годините са
заложени приходи от отдаване под наем на изградените по проекта и субсидирани
със средства на ЕЗФРСР и Националния бюджет къщи за развитие на интегриран
селски туризъм и приходи от консумацията на бюфет.
Установеното изпълнение на заложените в бизнес плана
показатели, изчислено средно аритметично за 3 (три) пълни финансови години
(2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е в размер на 17,74% от заложените приходи.
В Контролния лист от проверка на място са отбелязани
приходите от нощувки за съответните години, в които е включен Данък добавена
стойност. Този факт е потвърден и от представените, подписани и подпечатани от
„Илвея" ЕООД справки за оборотите за периода 2015 г. — 2019 г. от нощувки
и от ресторанта (бюфет).
При извършена административна проверка в
електронната система на НАИ е установено, че „Илвея” ЕООД” с ЕИК ********* е
регистрирано по Закона за Данък добавена стойност с № BG *********
на 17.11.2014 г. и до момента няма дерегистрация. Следователно начисленият
данък добавена стойност е възстановим.
Конкретните стойности, въз основа на които е
извършена оценката на изпълнението на показателите в одобрения бизнес план за
три последователни пълни финансови години са следните:
За финансовата 2016 година:
Залегнали в одобрения бизнес план приходи от нощувки
и консумация бюфет – 290 000,00 лв. Съгласно резултатите от проверката на място
са реализирани приходи от Нощувки и консумация бюфет общо 26 380.58 лв. с вкл.
ДДС, като от тях 24341,64 лв. са от нощувки и 2038.94 лв. са от консумация
бюфет. След приспадане на съответните ставки на ДДС приходите от нощувки са 22331.78
лв. без ДДС и приходите от консумация бюфет са 1699.12 лв. без ДДС.
Приходите от нощувки и консумация бюфет след
приспадане на ДДС са общо 24 030,90 лв., което съставлява 8.29% изпълнение на
показателите в одобрения бизнес план за годината.
За финансовата 2017 година:
Залегнат в одобрения бизнес план приходи от нощувки
и консумация бюфет - 290 000,00 лв.
Съгласно резултатите от проверката на място са
реализирани приходи от нощувки и консумация бюфет общо 58 461.44 лв. с вкл.
ДДС, като от тях 48 188.94 лв. са от нощувки и 10272.50 лв. са от консумация
бюфет. След приспадане на съответните ставки на ДДС приходите от нощувки са 44
210.04 лв. без ДДС и приходите от консумация бюфет са 8 560,42 лв. без ДДС.
Приходите от нощувки и консумация бюфет след приспадане
на ДДС са общо 52770,46 лв., което съставлява 18.20 % изпълнение на
показателите в одобрения бизнес план за годината.
За финансовата 2018 г.
Залегнат в одобрения бизнес план приходи от нощувки
и консумация бюфет - 290 000,00 лв.
Съгласно резултатите от проверката на място са
реализирани приходи от нощувки и консумация бюфет общо 85 404,85 лв. с вкл.
ДДС, като от тях 76 038.96 лв. са от нощувки и 9365.89 лв. са от консумация
бюфет. След приспадане на съответните ставки на ДДС приходите от нощувки са 69
760.51 лв. без ДДС и приходите от консумация бюфет са 7 804,91 лв. без ДДС.
Приходите от нощувки и консумация бюфет след
приспадане на ДДС са общо 77 565,42 лева, което представлява 26,75% изпълнение
на одобрения бизнес план за годината.
Посочени
са данни за първите пет месеца на 2019 г., като е посочено, че доколкото към датата на извършване
па проверката на място не е изтекла цялата финансова 2019 година, изпълнението
на приходите за петте месеца от 2019 година не са взети под внимание при
оценката на изпълнението на финансовите показатели на бизнес плана.
Посочено
е, че в хода на адм. дело № 152/2021 по описа на Административен съд - Плевен е
допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза, като са цитирани
посочените в заключението на ВЛ данни и проценти /посочени по-горе/.
Посочено
е, че с незначителни разлики, дължащи се на различната информация, която
дружеството е представило пред ДФ „Земеделие" и вещото лице, съдебно
икономическата експертиза потвърждава установените от ДФ „Земеделие"
стойности както на заложените в бизнес плана показатели за приходи от
субсидираната дейност, така и на установените в хода на проверките реални
приходи от дейността за пълните финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018
години.
Административния орган е приел, че гореизложеното се
явява и неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от Договор №04/311/00598 от
07.11.2014 г. Съгласно точка 4.12 от договор за подпомагане № 04/311/00598 от
07.11.2014 г. ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в
срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за
одобрените инвестиционни разходи, а в точка 4.18 от същия договор е предвидено,
че ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от
сключване на настоящия договор. В т. 9.1 буква „г" от договора е заложено:
„Одобрен проект е подаденото от Ползвателя па етапа на кандидатстването по
мярката и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми,
съгласно Наредба №30 от 11.08.2008 г. документи (включително и представения от
Ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план), както и съвкупността от материални
и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и
допустими за финансиране по мярка 311". Същото е указано и в § 1 т.19 от
ДР на приложимата Наредба № 30 от 11.08.2008 г.
Приел е, че кандидатите, с оглед нормативното
изискване, са длъжни да изготвят и представят бизнес план и определят
стойностите в него. Именно представеният от „Илвея” ЕООД бизнес план и
доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е станал основание да бъде
одобрен проект №04/311/00598 за субсидиране от страна на Държавен фонд
„Земеделие". Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Наредба №30 от
11.08.2008 г.: „Бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и
устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи
- за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2".
Посочено е, че жизнеспособността на инвестицията е
критерий за допустимост за предоставяне на финансовата помощ по проекта на
ползвателя, който следва да бъде проверяван посредством оценяване на
изпълнението на бизнес плана, като неделима част от одобрения проект. Целта на
контрола е проследяване изпълнението на заложените от самия ползвател
резултати, които ще бъдат постигнати при осъществяване на подпомаганата
дейност, жизнеспособното функциониране на инвестицията по смисъла на §1. т. 6
от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г., нейната конкурентноспособност и
пазарния потенциал. Това задължение произтича и от необходимостта при
разходването на средствата, принадлежащи на бюджета на ЕС да се спазва принципа
за добро финансово управление, прогласен в чл. 30 от Регламент № 966/2012 на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите
правила, приложими за общия бюджет на Съюза (респективно чл. 33 от РЕГЛАМЕНТ
(ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018
година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение
на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) №
1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014
и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012),
и по-специално: на принципа за ефикасност, който изисква да се постигне
най-добро съотношение между използваните ресурси и постигнатите резултати
и принципа за ефективност, който изисква осъществяването на набелязаните
конкретни цели и постигането на планираните резултати от подпомаганата дейност.
В тази връзка ползвателят е длъжен да полага грижата на добър стопанин и да
създаде всички необходими предпоставки за ефективното и ефикасно използване на
инвестицията. В тази връзка задължението на ползвателя е както физическото
извършване на инвестицията, т.е. да придобие активите - обект на финансово
подпомагане, така и задължението за използването на инвестицията за постигане
на набелязаните резултати от гледна точка на заложени финансови показатели,
обективирани в представения от самия ползвател бизнес план.
Изложил е мотиви, че предвид това и съгласно
разпоредбата на т. 4.4. буква ..6" от договор № 04/311/00598 от 07.11.2014
г., Фондът има право да откаже изплащане на цялата или на част от финансовата
помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част
от изплатената финансова помощ, когато съшият не е изпълнил някое от
задълженията си по този договор и по Наредба № 30 от 11.08.2008 г.
Също така в раздел VIII. ОТГОВОРНОСТ, точка 8.1 от
договор №04/311/00598 от 07.11.2014 г. е регламентирано: „В случай, че
Ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения
след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ или е
представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или
преправени такива, включително, когато тази декларация и/или документ са
представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато
ползвателя изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за
получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката
и/или бъде установена функционална несамостоятелност, Фондът може да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва
изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 30.
Съгласно чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №30 от
11.08.2008 г., когато ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или
договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В тези случаи РА
определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от
ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на
неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите
последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от
времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин.
Въз основа на разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от №30
от 11.08.2008 г., с цел осигуряване на равнопоставеност на бенефициентите при
отчитане на вида, степента и продължителността на установеното неспазване,
както и прогнозния характер па заложените в бизнес плана показатели, са
разработени и утвърдени от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" Правила
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 or ЗПЗП по
мерките па ПРСР 2007-2013 г., обнародвани в ДВ бр.69 на 30.08.2019 г.
Съгласно т. 30 от Приложение към раздел I „Общи
положения" от горепосочените Правила, когато реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни
финансови години са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес
план, изчислени средноаритметично за същия период, тежестта на нарушението се квалифицира
като голяма, тъй като засяга условията, при които проектът е бил одобрен за финансиране
и подкопава постигането на целите на предоставеното подпомагане. В този случай
нарушението засяга подпомаганата дейност в цялост. Когато времетраенето на нарушението
е над една финансова година, съответно при посочените условия е продължило
повече от две пълни финансови години следва да се наложи санкция в размер на
100 % от предоставената финансова помощ по договора.
На „Илвея“
ЕООД е дадена възможност да направи възражения, като е прието, че същите са
неоснователни. Посочено е, че ГФО за 2016, 2017 и 2018 г. потвърждават
констатациите от проверката. Допълнителните разходи не са били посочени в
бизнес плана, освен това са недоказани. Възражението за неработещ в началото на
2016 г. бюфет е прието за неоснователно, доколкото осигуряването на работата му
е било задължение на дружеството, и органът изрично е указал при изготвяне на
бизнес плана да се залага годишна натовареност от 200 дни. Правилата нямат
обратно действие, а само осигуряват равнопоставеност при налагане на ФК. С
решението не е наложена ФК на основание липса на създадена заетост, поради
което твърденията в тази насока са неотносими.
Посочено е, че е налице неизпълнение на заложени
финансови параметри в бизнес плана за три години от страна на ползвателя ща
помощта, което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на
инвестицията и непостигане на целите, заложени в чл. 2 от Наредба № 30.
Съгласно чл. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. се
подпомагат проекти, които допринасят за постигане целите на мярката. Целите на
мярка 311 от ПРСР 2007-2013 г. са: 1. насърчаване на разнообразяването към неземеделски
дейности: 2. насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване
на доходите в селските райони; 3. насърчаване на развитието на интегриран
туризъм в селските райони. С предоставеното по договора финансиране се
закупуват / изграждат / ремонтират инвестиции в дълготрайни материални/нематериални
активи и чрез тяхното използване следва да бъдат постигнати целите на мярката.
За да могат да бъдат постигнати целите на мярката, включително и устойчивост
във времето на постигнатите резултати, финансираната със средства на ЕЗФРСР и
националния бюджет инвестиция следва да бъде жизнеспособна. Именно генерирането
на достатъчно приходи при един работещ и жизнеспособен икономически субект се
доказва, че разходите от бюджета на съюза са били използвани по предназначение,
което не се изчерпва само и единствено с материализирането на активите от
Приложение 1 към договора, а и във фактическото им използване за създаване на
заетост и повишаване на доходите, както и за развитието на интегриран туризъм в
селските райони, чийто икономически способ за измерване се изразява в
реализирането на приходи от дейността.
На тези мотиви и на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2
във връзка с неизпълнението на чл. 16, ал. 2 от Наредба №30 от 11.08.2008 г., на
основание на т. 4.4, буква „б" и т. 8.1 във връзка с неизпълнението на т.
4.12 и т. 4.18 от договор №04/311/00598 от 07.11.2014 г., т. 30 от Правилата,
както и на основание чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1, във връзка с чл. 70, ал. 1.
т. 7 от ЗУСЕФСУ, в съответствие с мотивите на влязло в законна сила решение №
520 от 21.10.2021 г. постановено по адм. дело № 152/2021 г. по описа на Административен
съд – Плевен, потвърдено с решение № 6913 от 11.07.2022 г., постановено по адм.
дело № 12484/2021 г. по описа на Върховен административен съд, и чл. 20а, ал.1
и 2 и чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители е
наложена ФК в размер на 379 673,69 лева. Посочен е срок за доброволното й
плащане на посочена банкова сметка, ***, и възможността за обжалване на
решението.
Решението е получено на 09.01.2023 г., видно от
обратната разписка на л.786, а жалбата е подадена на 17.01.2023 г. директно в
съда, видно от вх. № /л.2/.
По делото е назначена съдебно-икономическа
експертиза, заключението на която се установява, /л.л.859-867/ че процентът на
изпълнение на представения с жалбата Бизнес план, неразделна част от Договор
№04/311/00598 от 07.11.2014 г., като се вземе предвид периодът от 01.01.2016 г.
до 07.11.2019 г., се дава отговор в табличен вид. Процентите са съответно: за
2016 г. – 8,65 %, за 2017 г. – 18,20 %, за 2018 г. – 27,14 %, за периода
01.01.2019 г. – 07.11.2019 г. – 33,77 %, за целия период от 01.01.2016 г. до 07.11.2019
г. 21,94%. ВЛ посочва, че тези изчислени осреднени стойности за целия период от
2016 г. до 07.11.2019 г. не индикират надежден резултат, тъй като се сравняват
различни периоди: пълни финансови години 2016, 2017 и 2018 г. и период който е
непълна година 2019 г. - по междинни резултати. ВЛ сочи, че преценката дали инвестицията
е рентабилна, жизнеспособна и финансово устойчива за периода на бизнес плана, а
именно за 10 години, се извършва след съобразяване на данните от счетоводните
отчети с наличните дълготрайни материални активи на „ИЛВЕЯ“ ЕООД за пет години:
от 2016 г. до 2020 г., включително, като се запазват прогнозните данни от
бизнес плана за оставащите пет години. ВЛ сочи, че при тези условия нетната
настояща стойност, вътрешната норма на възвръщаемост, индексът на рентабилност
и срокът на откупуване са в допустимите граници. Към момента към който се
извършва оценката - 31.12.2020 г., инвестицията може да се определи като
рентабилна, жизнеспособна и финансово устойчива, но в случай, че за оставащите
пет години от 10 годишния период на бизнес плана приходите и разходите са
такива по размер, както са посочени в прогнозите за оставащите пет години.
Процентът на изпълнение на приходите за трите години – 2016-2018 г., средно е
18,00 %, а ако се съобразят предвидените в бизнес плана други приходи от
земеделие процентът на изпълнение е 17,92%. Съдът кредитира заключението на ВЛ, като
неоспорено от страните, като вярно компетентно и обективно.
По делото са разпитани двама свидетели. Св. П.Д.Р. -
управител на консултантската фирма, която е разработила проектното предложение,
който в показанията си пред съда излага, че конкретните суми, които са посочени
в бизнес плана за нощувки и бюфет, за консумация, целта им е да покажат дали
инвестицията е жизнеспособна, дали може да се издържа сама и дали ще има
възвръщаемост на първоначалната инвестиция дотолкова, доколкото ако се докаже
възвращаемост на първоначалната инвестиция размерът на приходите, дали са
повече или по-малко не влияе пряко на отпуснатата субсидия, нито на това дали
трябва да бъде отпусната или не.Свидетелят твърди, че е запознат с последващата
дейност като цяло на дружеството и на обекта, който се стопанисва. Според него
се инвестират допълнително средства, тъй
като св. е ходил два-три пъти в годините и е видно и на място, че има
допълнителни инвестиции, които са излезли извън обхвата на проекта - басейн,
допълнителни детски кътове. Свидететеля твърди, че при изготвянето на бизнес
плана управителят на „Илвея“ ЕООД не е в писмен вид запознат с конкретните
суми, с размера на приходите за съответната година. Той е този, които ще
изпълнява проекта, но той в крайна сметка се доверява на експертизата на св.
Освен цифровото изражение по години, приходите, които са заложени, бизнес
планът има естествено изискване за развитие на заетостта в региона, за
поддържане на работни места и т.н. След като проектът е бил одобрен са
назначили хора и поддържат персонал. Ползите са много, има и други измерения
освен финансовите.
Свидетелката Т. П. П. - сестра на представляващата
„Илвея“ ЕООД твърди, че е запозната е с
проекта на Илвея“ от самото начало, от желанието да се осъществи този проект.
Твърди, че в обекта са много и собствени
средства под формата на кредити, отделно субсидията от ДФ „Земеделие“ и цялата
емоция и желание да го направят. Твърди, че освен това са закупени допълнителни парцели за
разширяване, за да има достатъчно пространство за гостите, за малките гости –
децата, съответно басейн допълнително, градини и това всичко е със собствени
средства. Твърди, че там е прекрасно, че къщите се поддържат, че комплексът
работи целогодишно от самото отваряне и до сега. Работил е и по време на
пандемията доколкото е позволявала държавата.Твърди, че управителката живее почти постоянно там,
независимо от персонала. Контролът изцяло се упражнява от нея – за посрещането,
за изпращането, за контрола върху кухнята, какво излиза, за чистотата. Твърди,
че в обекта има персонал, винаги е имало персонал от самото начало просто тя е
перфекционист и държи къщите да се проверяват преди да се настанят гостите
единствено и само от нея.Твърди, че винаги от самото начало в обекта е имала
назначен персонал. Има дългогодишен служител при нея, това е жената, която
работи в кухнята. През лятото понеже е най-силният сезон допълнително се взема
персонал, за да може да се спази срокът, които е на освобождаване и настаняване,
няколко часа преди настаняването на следващите гости да може къщите да са
изчистени и приготвени за тях и наема допълнително персонал за да може всичко
да е по график. От самото начало, още с откриването на комплекса той си върви
със сайт, страници има във всички социални мрежи Фейсбук, Инстаграм. Има
флаери, които се раздават и в гр. Бургас и в Елена. Хилядите гости, които
оставят отзиви за комплекса. Рекламата върви още с отварянето на комплекса.
Заетостта на комплекса е почти целогодишно. Комплексът е пуснат и в Booking и
всяка година получават награди с увеличаване на оценката, която дава Booking.
По делото е представен Протокол № 197 от 19.08.2022
г. на Управителния съвет на ДФЗ /л.л.407-408/, от който е видно че подписалият решението Георги Тахов е
назначен за изпълнителен директор на ДФЗ.
Жалбата е подадена в срок,
като същата е допустима като подадена от надлежна страна и при наличие на
правен интерес.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
При извършена служебна
проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт,
съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че процесното решение е издадено от
компетентен административен орган. На основание чл.
27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради
нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и
подмерките от ПРСР, което представлява основание за налагане на ФК по чл.
70, ал. 1, т. 1-9
от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на ФК по реда
на чл.
73 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл.
73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер
с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.
Нормата на §
4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ определя, че за ПРСР функциите на органи за
управление, контрол и администриране по закона се изпълняват от МЗХГ и от
ДФЗ-РА, както това е предвидено в ЗПЗП и актовете за неговото прилагане. По см.
на чл.
20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор
на РА. Съгласно чл.
20а, ал. 5 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ издава решения за
налагане на финансови корекции по реда на глава
пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. В случая решението е издадено от
изпълнителният директор на ДФЗ, като е приобщен протоколът на Управителния
съвет на ДФЗ, с който последният надлежно е назначен на тази длъжност - л.л.407-408.
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.
27, ал. 6 от ЗПЗП не е съобразена с новото заглавие на закона - ЗУСЕФСУ, но
тази законодателна непрецизност не може да се отрази на законосъобразността на
решението.
Оспореният административен
акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа всички реквизити, които са
необходими за неговата валидност, съгласно указаното в чл. 59, ал.
2 от АПК, включително всички фактически и правни основания за постановяването
му. Посочено е правното основание за неговото издаване - нормативните
разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от
административния орган правомощие и съдържанието на разпоредените правни
последици.
По отношение спазването на
съществените административно производствени правила и материалния закон съдът
съобразява следното:
Решението е издадено при
спазване на административно-производствените правила - уведомено е дружеството
за началото на производството, представени са възражения, които не са взети
предвид от органа, за което в решението са изложени мотиви. В изпълнение на
общите правила по чл.
35 и чл.
36 от АПК решението е издадено след изясняване от органа на фактите и
обстоятелствата по случая и събиране на относимите доказателства.
Съгласно чл.
27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.
70, ал. 1, т. 1 – 9 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за
налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от
същия закон. Тази уредба е действаща към момента на издаване на оспорения
акт на 20.12.2022 г.
Следва да се отбележи и че всички оплаквания,
свързани с приложения от административния орган ред за установяване на
дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова помощ чрез налагането на
финансова корекция, е недопустимо да бъдат обсъждани в настоящото производство.
В тази връзка съставът съобразява и посоченото в мотивите на атакувания акт за
налагане на финансова корекция, решение № 520/21.10.2021 г., постановено по
адм.д. №152/2021 по описа на Административен съд Плевен, оставено в сила с
Решение № 6913 от 11.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12484/2021 г. Видно от
същите, водещият мотив, обусловил отмяната на АУПДВ № 04/311/00598/3/01/04/01
е, че при издаването на този акт са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, тъй като фактическите констатации на
административния орган за допуснати от "Илвея“ ЕООД нарушения на договора
и Наредба №
30/11.08.2008 г. обуславят издаването на решение за налагане на финансова
корекция по реда на чл. 73
ЗУСЕФСУ във вр. с чл.
27, ал. 6 ЗПЗП и чл.
70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, а не - издаването на АУПДВ по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс във вр. с чл.
27, ал. 7 ЗПЗП. Тълкуването на относимите към спора законови разпоредби,
дадено в мотивите на тези решения, е задължително за административния орган,
който правилно с издаването на акта за налагане на финансова корекция по
същество се е съобразил с влязлото в сила съдебно решение, което освен това
изрично е посочил в мотивите си, като едно от основанията за приемането на
акта. С тези съдебни решения е решен
въпросът кой е процесуалният ред, който се прилага при нарушение, явяващо се неизпълнение
на процесния договор. В случая органът се е съобразил с този ред.
В чл. 11, т. 4
от ЗПЗП е регламентирано, че функциите на Разплащателна агенция се
изпълняват от Държавен фонд "Земеделие", а съобразно чл. 11а, т.
9 от ЗПЗП Разплащателната агенция администрира нередности по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Следователно специалният закон – ЗПЗП, урежда не само случаите през програмен
период 2014 – 2020 г., но и през предходния програмен период.
Както е посочено по-горе, съгласно чл. 20а, ал.
5 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", който е
и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (чл. 20а, ал.
1 от ЗПЗП) издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава
пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските фондове
при споделено управление.
Съдът намира, че процесното
решение е постановено в съответствие с материалния закон. От събраните доказателства се потвърждава изложената в
решението фактическа обстановка, и към нея правилно са приложени относимите
правни норми.
Фактическо основание за
издаване на оспореното решение е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес
план приходи от дейността за 2016, 2017 и 2018 години – първа, втора и трета
години от изпълнение на проекта, което на практика не се оспорва и от
ползвателя на помощта. Неоснователни са доводите, че заложеното в бизнес плана
не следва да се приема като част от проекта, тъй като тези приходи са прогнозни
и следва да се отчита цялостното изпълнение на проекта.
Следва да се посочи, че
размерът на неизпълнение за тези години се потвърждава от приетата по делото
СИЕ, чието заключение в тази му част съдът цени като задълбочено, отговарящо на
поставените въпроси, съобразено с доказателствата по делото. Следва да се
посочи, че в оспореното решение са цитирани както изпълнението на приходите
съгласно проверката през 2019 г., така и изпълнението на същите съгласно СИЕ по
дело 152/2021. И в двата случая изпълнението за трите години е под 20 %, както
е посочено по-горе при фактическите установявания. Съгласно СИЕ по настоящето
дело, изпълнението на приходите за тези три календарни години също е под 20 %.
Във връзка с наведените твърдения, че следва да се съобрази частично 2019 г.,
същото е неоснователно. Органът и съдът не са длъжни да съобразяват периоди,
които са по-малки от година. Освен това, както изрично посочва ВЛ в СИЕ за
изчислението с включване на период от 2019 г.: „тези изчислени осреднени
стойности за целия период от 2016 г. до 07.11.2019 г. не индикират надежден
резултат, тъй като се сравняват различни периоди: пълни финансови години 2016,
2017 и 2018 г. и период който е непълна година 2019 г. - по междинни резултати.“
ВЛ е направило отделния изчисления и при включване на приходите от земеделска
дейност, при което процентът на изпълнение е по-нисък от този, посочен от
органа и получен при съобразяване само на приходите от нощувки и консумация
бюфет. Следва да се съобрази също, че изчисленията на ВЛ по отношение на преценката
дали инвестицията е рентабилна, жизнеспособна и финансово устойчива за периода
на бизнес плана, а именно за 10 години, е извършена след съобразяване на
данните от счетоводните отчети с наличните дълготрайни материални активи на
„ИЛВЕЯ“ ЕООД за пет години: от 2016 г. до 2020 г. включително, като се запазват
прогнозните данни от бизнес плана за оставащите пет години. Доколкото
прогнозните приходи по бизнес плана за периода от 2016 г. до 2020 г. не са
изпълнени, липсва каквато и да е житейска или икономическа логика, че същите ще
се изпълнят в последващия период. Те не са изпълнени за 2021 и 2022 г., видно
от отчетите за приходите и разходите на дружеството, представени от самото него
с жалбата, доколкото при очакван приход от 290 000 лева за всяка от тези години
приходите са съответно: 131 000 лева приходи от продажби и общо приходи 146 000
лева за 2021 г. /л.174/, 132 000 лева приходи от продажби и общо 173 000 лева
приходи за 2022 г. /л.184/, като следва да се съобрази, че по бизнес плана се
съобразяват само приходите от нощувки и бюфет, а не всички приходи от продажби.
С оглед на това твърдението в СИЕ, че инвестицията е рентабилна, жизнеспособна
и финансово устойчива за периода на бизнес плана, е основано на предположение.
По тази причина съдът не цени заключението на ВЛ в тази му част, доколкото е
основано на прогнози, и то на такива, които за 2021 и 2022 г. е доказано, че не
са изпълнени, а за останалите години може да се приеме с голяма степен на вероятност,
че няма да се изпълнят.
Съгласно чл.4.18 от договора, ползвателят е длъжен
да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора.
Доколкото същият е сключен на 07.11.2014 г., посочените години – 2016, 2017 и
2018, попадат в този период. Проверката е извършена в посочения 5 годишен
период от подписването на договора. Не се оспорва, че къщите за гости са
изградени и използвани съгласно договора. По отношение взаимовръзката между
бизнес плана и договора, съдът съобразява следното: въпреки че нито в договора,
нито в Наредба №30 е посочено, че бизнес планът е част от договора, няма
съмнение, че е част от проекта, който ЕТ представил пред ДФЗ, като е
кандидатствал за одобрение. В този смисъл в договора са налице норми, подробно
посочени и цитирани от органа. След като бизнес планът е подписан от
дружеството, последното се е задължило с него пред ДФЗ. Не е необходимо
представител на ДФЗ да подписва бизнес плана, тъй като същият е част от
необходимите документи, които се представят от кандидата за подпомагане.
Неотносими към предмета на делото са броя нощувки в къщите по години, тъй като
се преценява размерът на приходите – поет е ангажимент за такива в определен
размер, а не за брой нощувки. Жизнеспособността на инвестицията е преценена по
критерии на ДФЗ, и наистина е жизнеспособна при първоначално заявените приходи,
както сочи и СИЕ, но това не означава, че бизнес планът не следва да бъде
изпълняван. Тези критерии имат предвид именно бизнес плана, който е представен.
Затова същият не може да бъде променян, освен по съгласие на страните и само
занапред, каквото съгласие в случая не е налице.
Съгласно чл.
16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към
неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007 г. - 2013 г., бизнес планът
за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност
и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В тази връзка по
делото е установено, че тези цели не са постигнати. Налице е безспорно
неизпълнение на заложеното в бизнес плана и в т. 4. 12 от Договора, съгласно
който ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока на
договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата на одобрените разходи,
в т. 4. 18 - ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от пет
години. В приложения бизнес план бенефициерът е заложил приходите от субсидираната
дейност, които субсидираната инвестиция ще създаде и които са една от целите на
мярка 311 от ПРСР. От приетите доказателства, представени на органа, безспорно
се установява, че изпълнението на заложените в бизнес плана приходи от
подпомаганата дейност, изчислено средноаритметично за проверените години - 2016
г., 2017 г. и 2018 г., възлиза на 17,74 % от заложените приходи, а съгласно
заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза по дело 152/2021 реално
установените приходи са в размер на 18,00 % от планираните, с оглед на което
също не съответстват на заложените в бизнес плана по одобрения проект за
подпомагане. Разликата, както е посочена по-горе, е поради различния размер на
приходите, представени от самото дружество, като същата разлика не може да
доведе до приложението на различна разпоредба от Правилата, както е посочено
по-горе. Следва да се посочи, че назначената по настоящето дело СИЕ не е имала
задача да изчислява приходите до последния пълен месец преди проверката през
2019 г., но от установените приходи в таблицата в заключението на ВЛ /л.872/
при извършване на просто пресмятане е видно, че приходите в периода 2016 г. - 31.05.2019
г. са в размер на 185 198,63 лева, заложените по бизнес план приходи са
990 833,33 лева, т.е. процента на изпълнение на 18,69%. С оглед на
изложеното, не може да се приеме, че като не е включил частта от 2019 г. до
извършване на проверката, органът е влошил положението на дружеството, тъй като
процентът на изпълнение продължава да попада в същата хипотеза та т.30 от
Правилата.
Посочените обстоятелства водят до извода, че е
налице недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и неизпълнение
на целите по чл. 2 от Наредбата, поради което са налице нарушения по т.
4. 12 и т. 4. 18 от договора, с което е осъществен фактическият състав на чл.
46, ал. 1 и ал.
2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.
Съдът намира, че възраженията на жалбоподателя, че
задълженията му по договора за отпускане на финансова помощ не включват
постигане на заявените в бизнес плана цели са неоснователни. Условията и редът
за финансово подпомагане на проекти по мярка 311 "Разнообразяване към
неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. са регламентирани
в цитираната Наредба № 30 от 11.08.2008 г. Във всички наредби по
прилагане на мерки от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. се съдържат изисквания по
отношение на бизнес плана, който трябва да доказва "икономическа
жизнеспособност". Съгласно §
1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/11.08.2008 г., "проект" по смисъла
на наредбата е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи,
както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях
разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата, кандидатите за финансово
подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по
образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото
приложение. Член 16 от Наредбата поставя изискване всеки кандидат
да представи бизнес план за разнообразяване на дейността по образец (приложение
№ 3) за период не по-малък от 5 години, който трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на
строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите
по чл. 2 от Наредбата. Съгласно легалната дефиниция, дадена
в § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Наредбата,
"икономическа жизнеспособност" е генериране на доходи от дейността,
гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Във
финансовата част на бизнес плана се залагат приходи и разходи по години за
целия период на бизнес плана. Видно от Раздел IV. Финансово-икономически статус
– приходи и разходи от бизнес плана, към чл.
16 от Наредбата, в част IV от образеца на бизнес плана кандидатът е
задължен да опише приходната и разходна част от дейността. От съдържанието на
бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания органите на
Разплащателната агенция извършват преценка на изпълнението на нормативните
условия за икономическа жизнеспособност по проектите за финансово подпомагане.
От изложеното следва, че след като бизнес планът е неразделна част от проекта
за финансиране, то и неизпълнението на заложения в него финансов резултат
съставлява неизпълнение на самия проект.
В настоящия случай неизпълнението се изразява в
това, че реализираните приходи са в размер на 17,74 % средноаритметично за три
пълни финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г. от заложените в бизнес
плана финансови показатели за приходи от дейността, първоначално изчислено от
органа. Съгласно заключението на СИЕ по дело 152/2021, цитирано от органа в
решението, реализираните приходи за тези години са 18%. Съгласно СИЕ по
настоящето дело, същите приходи са 18 % от предвидените, а при съобразяване с
приходи от „земеделие“ са 17,92 %. Във всички случаи е налице изпълнение на
одобрения проект под 20 % по смисъла на т. 30 от Правилата за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.
27, ал. 6 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г., (обн. ДВ бр.
69/2019, в сила от 30.08.2019 г.); Посочените обстоятелства са установени
посредством извършена проверка, като същите, освен че съответстват и на
останалите доказателства, се потвърждават от СИЕ по дело 152/2021 и от
назначената по настоящето дело съдебно-икономическа експертиза, заключението по
която е прието. По дело 152/2021 е
посочено, че незначителната разлика в
процента на изпълнение се дължи на различните документи, представени от самото
дружество. По настоящето дело СИЕ сочи, че разликите при отчитане на земеделска
дейност и при неотчитане на такава водят до незначителна разлика в процента на
изпълнение, което също не може да доведе до друга правна квалификация по
Правилата. Неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план параметри
безспорно представлява нарушение на поетите задължения, разписани в т. 4, 12 и
т. 4. 18 от договора и има за последица съгласно чл.
46, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и т. 8. 1 от договора
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях.
Безспорно показателите на бизнес-плана са
индикатори. В този смисъл са и мотивите на решение №
13796/6.11.2020 г. по адм. д. № 12488/2019 г. на седмо отделение,
според които: Индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва
осъществяването на одобрения проект.
Следователно предвидените в бизнес плана приходни
показатели са индикатори за изпълнението на проекта и непостигането им налага
отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Съдът споделя
последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на
заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на
договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори,
предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Въпросът
е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика,
например в решения №
7071/13.07.2022 г. по адм. дело № 3199/2022 г., № 5872/21.05.2020 г. по
адм. дело № 11174/2019 г., №
2709/19.02.2020 г. по адм. дело № 9703/2018 г. и др. След като фактическите
констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на
атакувания акт за налагане на финансова корекция, се установяват от
доказателствата по делото, включително от приетата съдебно-икономическа
експертиза, то съответни на чл.
27, ал. 6 и ал.
9 ЗППЗ и чл.
46, ал. 1 Наредба № 30/11.08.2022 г. са изводите на органа за наличие на
материалноправните предпоставки за цялостно възстановяване на предоставената
финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на касатора
е наложена финансова корекция в размер на 379 673,69 лв. Още повече, като
се отчете императивната разпоредба на чл.
27, ал. 3 ЗПЗП, в съответствие с която ДФЗ в качеството му на
разплащателната агенция е длъжен да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет.
Безспорно установеното по делото непостигане на
заложените в одобрения бизнес план финансови параметри за финансовите 2016 г.,
2017 г. и 2018 г. представлява неизпълнение на задължението на дружеството по
чл. 4. 18 от договор № 04/311/00598/07.11.2014 г. и чл.
16, ал. 1 и ал.
2 Наредба № 30/11.08.2008 г., неизменно влечащо след себе си задължението
за фонда да пристъпи към събирането на недължимо получената от това дружество
финансова помощ. След като не е достигнал застъпеното в одобрения бизнес план
равнище на прихода за проверяваните три финансови години, дружеството не е
изпълнило задължението, даващо му правото да получи финансовата помощ,
предвидена за процесната мярка 311 от ПРСР, поради което и законосъобразно
получената от него помощ е отменена от изпълнителния директор чрез налагането
на финансова корекция при условията на чл.
27, ал. 6 ЗПЗП.
Доводът за липсата на нередност по смисъла на
легалната дефиниция на това понятие, дадена в относимото европейско
законодателство, не намира правна опора и се опровергава от доказателствата по
делото, включително от безспорното между страните обстоятелство, че изплатената
финансова помощ в размер на 379 673,69 лв. по договора му е предоставена
по мярка, подкрепена от ЕЗФРСР. Трайно застъпено в практиката на Съда на
Европейския съюз е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на
националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции,
представлява "нередност" ако има или би имало като последица нанасянето
на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него,
като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение.
Всъщност е достатъчно да не може да се изключи възможността, както в конкретния
случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /в този смисъл - решение от 1.10.2020
г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от 6.12.2017
г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др/.
По отношение на приложимостта
на Правилата, съдът съобразява следното:
По валидността и
законосъобразността на посочените Правила е налице влязло в сила решение №
3618/10.03.2020 г. на Върховен административен съд, по адм. дело № 14154/2019
г., което е оставено в сила с решение №
15545 от 15.12.2020 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по
адм. д. № 8071/2020 г. Така постановеното решение №
3618/10.03.2020 г. съгласно чл.
193, ал. 2 АПК има действие по отношение на всички. В мотивите на това
решение е прието, че "Правилата са издадени от изрично овластен от закона
орган в съответствие с разпоредбата на чл.
76, ал. 1 от АПК. Съгласно чл.
27, ал. 9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната агенция
одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал.
6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и
системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз,
българското законодателство и сключения административен договор. Заповедта и
правилата се обнародват в "Държавен вестник". В случая Правилата са одобрени
от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА със заповед №
03-РД/3218 от 8.08.2019 г. в изпълнение на законовата делегация по чл.
27, ал. 9 от ЗПЗП и са обнародвани в "Държавен вестник" -
бр. 69 от 30.08.2019 г.".
Субективните предели на
силата на пресъдено нещо на съдебния акт обвързват и страните по настоящето
дело, независимо че същите не са участвали в производството по дело №
14154/2019 г. на основание чл.
193, ал. 2 АПК, а обективните предели се простират до законосъобразността и
действителността на целия подзаконов нормативен акт, и на основание чл.
193, ал. 2 от АПК има действие спрямо всички.
Следователно същите Правила
са приложими по настоящето дело, доколкото съгласно посочените по-горе мотиви е
осъществен фактическият състав на чл.
46, ал. 1 и ал.
2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.
На издадените Правила не е
придадено обратно действие, доколкото същите се прилагат спрямо юридически
факти, настъпили преди влизането им в сила, а именно през проверявания период,
обхващащ 2016 г. – 2018 г. Приетите от изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" - РА Правила не извършват преценка на юридически факти -
нарушения на задължения на бенефециерите по мерките от ПРСР и не променят
техните правни последици - възстановяване на неправомерно получена финансова
помощ. Преди приемане на Правилата и обн. ДВ бр. 69/2019 г., с Наредби по
мерките от ПРСР се установяват видовете нарушения и правните последици от тях,
представляващи основания за възстановяване на неправомерно изплатена финансова
помощ.
Следва да се посочи, че
разликата между обратната сила на правните норми и действието им върху
заварените правоотношения е, че при обратната сила се касае за действие на
правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и
завършили своето действие до влизането в сила на новия закон. Докато при
действието върху заварени правоотношения се касае за юридически факти, които са
настъпили до влизането в сила на закона, но не са завършили действието си.
Принципът е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му
предписва новия закон.
Освен това, за бенефициерът е
имало яснота за дължимото от него поведение за получаване и запазване на
получената финансова помощ в подписания договор за финансова помощ. Както в
наредбата, така и в договора са уредени задълженията на бенефициера и е
установена отговорността му при неизпълнение на тези задължения. Правилата
определят единствено размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и
продължителност нарушения.
Правилата за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.
27, ал. 6 и ал.
7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 г. – 2013 г. са приложими, като е
посочено по-горе, включително и защото са действаща нормативна уредба преди и
към датата на издаване на оспореното решение за налагане на ФК. Посочената
хипотеза на същите в решението е правилна. Размерът на ФК е правилно определен.
Решението съответства и на
целта на закона, доколкото изпълнение под 20 % на приходите показва липса на
постигане на целите, за които е представено финансирането.
По останалите твърдения на
страните съдът съобразява следното:
Твърдението, че преди
15.02.2016 г. поради лошото време обективно не е било възможно приемането на
гости, което следва да се съобрази при преценката на изпълнението на бизнес
плана за тази година, е неоснователно. Липсват доказателства за твърдените от
дружеството обстоятелства, а при изготвяне на бизнес плана е следвало да се
съобрази обстоятелството, че къщите за гости са в планински район, където
метеорологичните условия през зимния период не винаги са благоприятни. Видно от
бизнес плана, са заложени нощувки за 200 дни в годината, с оглед на което
следва да се приеме, че липса на нощувки в част от годината не е нещо
необичайно. Вярно е, че реалните приходи нарастват с всяка следваща година, но
бизнес планът е заложил друго – да са в еднакъв размер. Въпреки бизнес планът
на проекта е за 10 години, това не означава, че едва след изтичането му следва
да се прави преценка на изпълнението, доколкото такава следва да се прави за
всяка година. Направените разходи не са посочени като предмет на решението,
евентуалното им неизпълнение не е посочено като нарушение на договора и
проекта, поради което не следва да се обсъждат твърденията, че разходите също следва
да се имат предвид. Няма как административният орган да вземе за база и част от
2019 г., доколкото бизнес планът е по години и изпълнението му следва да се
преценява по години. Но за пълнота съдът е извършил пресмятане за приходите до
31.05.2019 г. - месеца преди проверката, и изпълнението на приходите за периода
от 2016 г. до тази дата отново е под 20 %.
По отношение изложеното от
свидетелите, съдът отбелязва, че не е спорно, че къщите за гости се използват
по предназначение, и има назначен персонал. Неизпълнение на бизнес плана в
частта му относно персонала не се твърди в решението. Не се твърди и че липсва
дейност, че липсва реклама на същата и пр. Въпреки че приходите са прогнозни,
същите следва да се изпълняват, доколкото представляват индикатори, както е
посочено по-горе. Съгласно Правилата финансова помощ се възстановява изцяло или
частично само ако изпълнението е под 50% - даден е значителен толеранс на
бенефициерите. Посоченото от св. Р., че представляваният от него консултант е
изготвил бизнес – плана, и дружеството само го е подало, не може да освободи
дружеството от задължението да изпълнява последния.
С оглед на изложеното, решението
е издадено от компетентен орган и в предписаната форма, при спазване на
съществените административно производствените правила, материалния закон и
целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на делото и с оглед направеното искане в хода по съществото на спора, на
юридическото лице, представлявано от ответника следва да се присъдят поисканите
и направени по делото разноски. Такива са направени за депозит на СИЕ, като от
внесените 200 лева /л.854/ на ВЛ са изплатени 155 лева /протоколно определение за
изплащане от о.с.з. на 27.04.2023 г./, като жалбоподателят следва да бъде
осъден за реално използваната сума за СИЕ, платена от ответника. Следва да се
присъди и поисканото юрисконсултско възнаграждение, като доколкото
упълномощеният юрисконсулт не се е явявал в о.с.з., а само е представил
възражения и молби по делото, следва да се присъдят на ДФЗ разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева по чл.25а, ал.3 от Наредбата
за заплащане на правната помощ. Общо разноски в размер на 205 лева.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената от „ИЛВЕЯ“ ЕООД със седалище и
адрес на управление област Плевен, гр.Тръстеник, ул.”***” №8, ЕИК *********,
жалба срещу Решение №04/311/00598/3/01/04/02,
изх.№ 01-2600/6704#19 от 20.12.2022 г. на изпълнителния Директор на
Държавен фонд „Земеделие“-гр.София.
ОСЪЖДА „ИЛВЕЯ“ ЕООД със седалище и адрес на управление
област Плевен, гр.Тръстеник, ул.”***” №8, ЕИК *********, да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“ гр.София деловодни разноски общо в размер на 205,00 лв. (двеста
и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред ВАС в 14 дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: