Р Е Ш Е Н И Е №
В името на
народа
гр.
Кърджали, 05.07.2022 г.
Административен съд - Кърджали, в публично
съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мариана Кадиева
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 226/ 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и
бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Х.Д.А. , ЛНЧ **********,
от ***, с адрес за пребиваване – ***, срещу решение № 3806 от 13.05.2022 г. на
председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на
Република България (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от
Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на жалбоподателя е отказано
предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на оспореното решение поради допуснати при постановяването
му съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че обжалваният
административният акт е постановен в нарушение на чл. 8 и чл.9 от ЗУБ. Посочва
се, че изложените съображения, основаващи отказа, са незаконосъобразни, тъй
като административният орган е игнорирал факта, че причините да напусна
страната си на произход са свързани с наличието на заплаха за живота и
сигурността на Х. А.
На следващо място в жалбата се изразява
становище, че административният орган неправилно и в противоречие с
материалният закон е приел, че *** е трета сигурна държава за жалбоподателя.
Приел е също, че той би могъл да бъде върнат в ***, без да обсъди доводи защо
счита, това за възможно.
Твърди се, че *** не отговаря изискванията,
визирани в определението по § 1, т.9, б.“б“, б. “г“ и
б.“д“ от ДР на ЗУБ за "трета сигурна държава", а именно: липсват
данни жалбоподателят и семейството му да са защитени от връщане на територията
на ***, че те имат възможност да поискат статут на бежанец и при предоставянето
му да се ползват от международна закрила като бежанец, още по-малко, че са
налице достатъчно основания да се смята, че Х. А. ще бъда допуснат до
територията на ***.
Решаващия орган видно от мотивите на
обжалвания акт приема, че *** е страна по Конвенцията за статута на бежанците
от 1951 г. и Протокола за статут на бежанците от 1967 г. към същата. Съгласно
по § 1, т.9, б.“г“ от ДР на ЗУБ за "трета сигурна държава" за да се
приеме, че спрямо Х. А., че *** е трета
сигурна държава то в *** би следвало да съществува възможност да поиска
предоставянето на статут на бежанец и при редоставянето
му да се ползва от международна закрила като бежанец.
В жалбата се
сочи също, че административният орган не е разбрал, или не желае да
разбере, че Х. А. живял в *** няколко пъти като лице, което е поискало
международна закрила от ***, но до момента на напускането на тази държава,
статут на бежанец нито му бил предоставен нито отказан. През този период от
време, получавал карта с валидност една година, с която можел да установява
самоличността си и да има достъп до някои социални услуги, но тази форма на
пребиваване не му позволявала съгласно *** законодателство да работи законно.
Поради невъзможността да издържа семейството
си с трудовото си възнаграждение, което получавал в ***, се наложило да се
върне в ***, за да получава възнаграждение, с което да задоволява потребностите
на семейството си.
В жалбата се сочи, че както правилно е приел
решаващият орган в *** *** получават непълен достъп до пазара на труда и до
социални и медицински услуги.
Поради тези доводи в жалбата се изразява
становище, че *** формално отговаря на изискването визирано в § 1,т.9, б.“г“ от
ДР на ЗУБ за "трета сигурна държава", но фактически жалбоподателят Х.
А. не може да упражни тези си права, поради политиката на тази държава към ***
бежанци.
Твърди се също така, че принципът „забрана за
връщане“ (non-refoulement) е основополагащ относно
закрилата на бежанците.
*** не отговоря реално и на друго изискване
визирано в пар.1, т.9, б.“б“ от ДР на ЗУБ за
"трета сигурна държава". *** принудително изселва от собственото си
територия *** граждани,за да ги засели в ***. Искането е да се отмени
оспореното решение. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от Х.А.,
както и от служебно назначен адвокат.
Ответникът – Председател на ДАБ, в писмени
бележки на пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на ОП – Кърджали дава
мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд –
Кърджали приема жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в срока
по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, а разгледана по същество – за неоснователна, по
следните съображения:
С оспореното решение председателят на ДАБ е
отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Х.Д.А.,
подал молба за закрила УРИ 105400-3133 от 27.09.2021 г., по проведено по общия
ред, по чл. 68, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците, производство.
За да отхвърли молбата за закрила, решаващият
орган се е позовал на фактите, изложени в Справки с вх. № МД-227/05.04.2022 г.,
вх. № МД-17/12.01.2022 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ,
представени от ответника и приети като доказателства в съдебното производство. Анализът
на тези справки показва, че взетите предвид от органа обстоятелства не са се променили
към датата на издаване на оспореното решение. Решаващият орган е взел предвид и
всички предоставени от търсещия закрила данни в проведеното по реда на
специалния закон интервю в административното производството. Мотивирал се е с липса на предпоставките
за исканата защита.
Оспореното решение на председателя на ДАБ е
издадено от компетентен административен орган – чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ.
Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от
ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата
на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено
преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по
предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.
Административният акт отговаря и на общите
изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат, както
фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на
органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.
При извършената проверка относно материалната
законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Причините, които българският законодател е
уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен
статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са
посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на
бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по
произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от
закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една
страна, с основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това
преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на
субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на
опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история
на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали
последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която
може да бъде получена от държавата по произход.
При регистрацията на жалбоподателя същият е
регистриран като *** гражданин, с постоянен адрес ***, с оглед на което за
държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме ***.
В настоящия случай правилно административният
орган е преценил, че при проведените с жалбоподателя интервюта не се установява
спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване,
релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени
конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за
опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежността й към определена социална група. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека
или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на
човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на
същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо
насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са
дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни
действия няма обективирани в разказаната от
жалбоподателя бежанска история и не се установяват по
делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от
кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими
за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от
преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от
държава, партии или организации и недържавни субекти нито в страната й на
произход – ***, нито в страната, в която е живял през последните години – ***. Като следва да се посочи, че в ***
понастоящем живее неговото семейство – съпругата му и ***
непълнолетни деца. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за
напускането на ***, е общата обстановка на несигурност в страната заради
войната. Макар и административният орган да приема за достоверни тези страхове,
правилен е изводът, че тези притеснения не са продиктувани от реални действия
от страна на *** армия и власт. На практика липсват действия от страна на
властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от
ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към ***
гражданин. Той не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие,
както и самият той заявява в интервютата си. Жалбоподателят не е осъждан и не е
бил преследван от официалните власти в *** и ***. Не е бил заплашван или
преследван по етнически или религиозни причини нито в ***, нито в ***.
По така изложените съображения, правилен и
законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната
хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на
бежанец.
По отношение наличието на предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в
случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция,
или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито
изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени и
твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8
от ЗУБ.
Административният орган е извършил преценка и
относно материалноправните предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ,
съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи
срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай
на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
Наличието на тежки и лични заплахи срещу
живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на
въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко
посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна
закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от
29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното
положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци
или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както
и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17
февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква
"в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д"
от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки
и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна
закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че
той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение
елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за
установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт
безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с
молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на
държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба,
достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да
се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил преценката
си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната
в Справка № МД-17/12.01.2022 г. на Дирекция "Международна дейност"
при ДАБ, информация относно ***, като е приел, че гражданските власти поддържат
ефективен контрол върху редовните военни, полицейски и държавни сили за
сигурност, но имат ограничено влияние върху чуждестранните и вътрешните военни
организации. Цитиран е материал, публикуван на сайта на Групата на Световната
банка, съгласно който навлизайки в единадесетата си година, конфликтът в ***
продължава да предизвиква почти невъобразима степен на разрушение върху живота
на *** народ и върху *** икономика. След направен анализ на посочената
информация издателят на оспореното решение е достигнал до извод, че не може да
се очаква молителят да се установи в друга част от територията на ***, където
да се ползва от закрила, която да бъде ефективна и да има траен характер, и че
не могат да бъдат изпълнени критериите за възможността за вътрешно разселване.
Следователно тази алтернатива в момента е неприложима за него.
Съдът изцяло споделя извода в проверяваното
решение, че жалбоподателят се явява принуден да остане извън държавата си по
произход ***, тъй като със самото си присъствие на територията на тази държава
като гражданско лице е изложен на реална опасност от тежки посегателства поради
насилие от протичащия към момента в тази държава въоръжен конфликт.
Същевременно административният орган е взел
предвид факта, че от 2014 година, когато е напуснал ***, до ***
година, жалбоподателят е живял на територията на ***, която е напуснал тъй като
не пожелал да си извади документ за легално пребиваване в страната. Взел е
предвид и обстоятелството, че жалбоподателят отново се е върнал в *** през ***
година,
както и, че от *** година до провеждане на интервюто с
него ( както и до настоящия момент съгласно обясненията на Х. А.) семейството
му – съпруга и *** непълнолетни деца, живее в ***.
Административният орган е извършил преценка и на сигурността на територията на
тази държава. Въз основа на това, административният орган е приел, че са налице
всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ
предпоставки територията, на която е живял жалбоподателя през посочените периоди
от време, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него.
В решението е направен изводът, че за чужденеца
не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1
- 3 от ЗУБ при завръщането й в *** и че искането за закрила и в частта за
предоставяне на хуманитарен статут е неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира, че този
извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото
доказателства. Правилно в решението е прието, че същата е пребивавала в трета
държава, различна от държавата й по произход, и че същата представлява
"трета сигурна държава" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. От
събраните по делото писмени доказателства, включително от заявеното от
кандидата за закрила в проведените интервюта може да се направи извода, че
същата няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса,
религия, националност, принадлежност към определена социална група или
политическо мнение, не е изложен на опасност от преследване или тежко
посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание. С оглед данните съдържащи се в приетата справка относно ***, и
доколкото видно от проведеното интервю жалбоподателят е напуснал тази държава,
защото не е поискал да се снабди с документи за временно пребиваване, то следва
да се приеме, че от тази страна жалбоподателят би бил защитен от връщане до
територията на страната си по произход. Предвид обстоятелството, че неговата
съпруга и ненавършилите им пълнолетие деца и понастоящем живеят в ***, то съдът стига до извода, че са налице достатъчно
основания да се счита, че Х.Д.А. ще бъде допуснат до територията й.
Административният орган е извършил преценка на сигурността в тази държава с
оглед данните в изготвената справка, правилно е установил, че на територията й
няма въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие и е
налице възможност оспорващата да поиска статут на бежанец и при предоставянето
му да се ползва от международна закрила като бежанец. Съгласно чл. 21, т. 7 от
същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и
актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за
третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно
цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията
му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ,
удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е
установило именно фактите, удостоверени в документа. При постановяване на
решението органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от
ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими
факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или
с възможността да се ползва от закрилата на друга държава.
Извършената преценка за липса на основания
жалбоподателят да се опасява за живота или свободата си на тази територия
поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група
или политическо мнение, както и че не е изложен на опасност от преследване или
тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание, и че за кандидата е възможно да се завърне в ***, не се опровергава
от останалите събрани по делото доказателства. Налага се изводът, че при
вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и
не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.
С оглед изложеното съдът счита, че оспореното
решение съответства на всички изисквания за законосъобразност, а подадената
против него жалба – следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2, предл.5-то от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
Отхвърля жалбата на Х.Д.А. с ЛНЧ
**********, от ***, с адрес за пребиваване – ***, срещу решение № 3806 от
13.05.2022 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при
Министерски съвет на Република България.
Решението подлежи на обжалване, с касационна
жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните
на основание чл.138, ал.3 от АПК.
СЪДИЯ: