Номер 289117.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 16.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100502342 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 51966/31.07.2020 г., депозирана от
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Атанас
Андреев Колев, Илиана Георгиева Георгиева и Румен Георгиев Лалев, чрез адв. Николай
Банков, срещу Решение от 3184/16.07.2020 г., постановено по гр.д. № 3185 по описа на
РС-Варна за 2020г., ГО, 31 съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е
прието за установено, че М. В. К. с Е Г Н ............., с адрес гр. Варна, кв. “Владислав
Варненчик“, бл. 402, вх. 20, ап. 375, не дължи на въззивника сумата от 3 351.92 лв. /три
хиляди триста петдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/, начислена като
корекция от ответното дружество за обект находящ се на адрес гр. Варна, ж.к. “Владислав
Варненчик“, бл. 402, вх. 20, ап. 375, за периода от 08.12.2017г. до 04.10.2019г. по издадена
фактура № ********** от 03.02.2020г. за клиентски № ********** и абонатен №
**********.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 261480/19.08.2020 г. от въззиваемата
страна М. В. К. , действаща чрез адвокат Цветан Диловски.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
1
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за
установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Сочи се, че е налице правно
основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 55 от
ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащия
юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа
енергия, тъй като: към дата на извършената проверка са действали ПИКЕЕ, влезли в сила от
30.04.2019г.; безпорно между страните е налице облигационно правоотношение по договор
за достъп и пренос на електрическа енергия; дружеството е изпълнявало добросъвестно и
точно задълженията си по договора, а именно е пренасяло електроенергия и е снабдявало с
нея обект, собственост на ищеца; съгласно разпоредбата на чл. 45 от ПИКЕЕ е извършена
проверка на СТИ находящо се в процесния имот, като проверката е извършена в
присъствието на независим свидетел; при самата проверка е установено, че липсва една от
защитните пломби на процесния електромер, който е демонтиран, поставен в индивидуална
опаковка и предоставен за метрологична експертиза; изготвена е експертиза от БИМ, в
която е установено, че е извършена външна намеса в тарифната схема на електромера и
съответно наличие на преминала електроенергия по тарифа 1.8.3. в размер на 17244.521
кВтч; на 31.01.2020г. е изготвено становище за начисляване на електроенергия, в което е
посочено точното количество неотчетена ел. енергия, за период от дата на вписване на
ищеца като абонат, до дата на извършване на проверката; на 03.02.2020г. е издадена фактура
№ ********** на стойност от 3 351.92 лв., като началният период е определен от дата
следваща датата на монтажа на процесното СТИ – 17.12.2017г. до дата на констатиране на
вмешателството – 04.10.2019г.; потребителят е уведомен за извършената корекция в
изпълнение на задължението по чл. 49, ал.4 от ПИКЕЕ.
Въззивникът твърди, че съдът неправилно е ценил събраните доказателства, тъй като не се е
съобразил със заключението на вещото лице, съгласно което СТИ е било монтирано с
нулеви показатели на видимите му тарифи, поради което няма как да е имало показания по
другите регистри, включително и скрития такъв. Намира за неправилно, че съдът не отчита
този извод на вещото лице, изложен в приетата по делото експертиза, като излага подробни
съображения в тази насока. Сочи, че не е необходимо вмешателството в схемата за
измерване на СТИ да е в резултат на виновно действие на абоната, а е достатъчно да се
установи реално потребена от него и неотчетена ел. енергия.
Сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея
се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако енергията е преминала през
уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно
основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало
2
правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта
количество електроенергия.
В отговора си на въззивната жалба, въззиваемият намира изложените в нея твърдения и
основания за отмяна на атакуваното решение за неоснователни, голословни и
противоречащи на установените факти и събраните по делото доказателства. Счита, че
съдът правилно е установил и описал фактическата обстановка по делото, правилно е
разпределил и доказателствената тежест между страните. Счита, че в случая не е изпълнен
фактическият състав, даващ правото на крайният снабдител едностранно да коригира
сметката на клиента си, доколкото не са изпълнени условията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, тъй
като не са били издадени и публикувани нови Общия условия, които да отговарят на
законовата регламентация. Твърди, че корекцията на сметката на потребителя не е била
извършена в съответствие с действащите ПИКЕЕ към дата на констативния протокол –
04.10.2019г., доколкото протоколът е подписан от един свидетел, но не е отбелязано, че
ползвателят е бил търсен за връчване на протокола, или че същият е отказал да го подпише.
Сочи, че не е спазен и срокът за уведомяване на потребителя за едностранната корекция на
сметката му, като твърди, че не е спазена и процедурата по чл. 19, ал. 5 от ПИКЕЕ. Намира,
че въпреки изменените ПИКЕЕ и предвидената в тях корекционна процедура, на основание
чл. 15, ал. 3 от ЗНА същата не следва да бъде приложена, тъй като противоречи на чл. 82 от
ЗЗД, който регламентира отговорността за неизпълнение на договорно задължение, и който
предвижда виновно поведение. Счита, че едностранната корекция на сметката на
потребителя би довела до санкциониране на последния, без да е налице виновно поведение
от негова страна. Твърди, че по делото не се е установило, че въззивното дружество, в
качеството си на доставчик на електроенергия действително е доставило на потребителя
посоченото в справка за корекция количество електрическа енергия, която не е била
отчетена от СТИ по вина на последния. Сочи, че не може да се приеме, че процесното
средство за търговско измерване е манипулирано или върху него е оказано
нерагламентирано вмешателство именно от потребителя или от друго лице с неговото
знание. Твърди, че не става ясно отчетената енергия в тарифа 1.8.3., която не се визуализира,
по коя тарифа е начислена – по дневна, по нощна или друга. Заявява, че напълно споделя
становището на РС Варна, че заключението на вещото лице, че на адреса е било монтирано
ново СТИ, е само предположение, доколкото експертът не е изследвал процесния
електромер, а са възможно няколко вероятно начина за натрупване на ел.енергия в тарифа
1.8.3. В допълнение сочи, че не следва да се изключва възможността и процесното СТИ да е
било монтирано с показания в невидимия регистър и това да не е било записано в протокола
за монтаж, предвид че регистърът е невизуализиран.
Предвид всичко изложено в отговора на въззивната жалба, въззиваемият моли жалбата да
бъде оставена без уважение, както и да бъде потвърденото атакуваното съдебно решение.
Претендира сторените разноски за въззивната инстанция, като инвокира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната страна, в случай че същото
надвишава минималния размер, съобразно изискванията на Наредба № 1 за минималните
3
размери на адвокатските възнаграждения.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 51966/31.07.2020 г., депозирана от
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Атанас
Андреев Колев, Илиана Георгиева Георгиева и Румен Георгиев Лалев, чрез адв. Николай
Банков, срещу Решение от 3184/16.07.2020 г., постановено по гр.д. № 3185 по описа на РС-
Варна за 2020г., ГО, 31 съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2342/2020 г. на ОС-Варна за 21.10.2020 г. от
09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4