Решение по дело №58/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                     31.01.2019 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на двадесет и девети януари                                    две хиляди и деветнадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: ЦВЕТЕЛИНА ДОКОВСКА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 58 по описа за 2019 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ОТМЕНЯ наказателно постановление № НЯЯС-417 от 23.11.2018 година на Председателя на ДАМТН, с което на Сдружение за напояване „Бяло поле-2014”, ЕИК *********, представлявана от М.Д.М. – председател е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева, на основание чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите, за констатирано административно нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

 

 

 

                              

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № НЯЯС-417 от 23.11.2018 година на Председателя на ДАМТН, с което на Сдружение за напояване „Бяло поле-2014”, ЕИК *********, представлявана от М.Д.М. – председател е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева, на основание чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите, за констатирано административно нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите.

                        Жалбоподателя счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено изцяло. Излагат се съображения за процесуални нарушение и това, че не е реализирано административното нарушение.

                        Въззиваемият, редовно и своевременно призован, не изпраща представител, но чрез постъпило писмено становище, намира така подадената жалба за неоснователна.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

                        С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН /акт за установяване на административно нарушение/ № 07-146 от 20.08.2018 година, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите – Закон за водите /„Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: не изпълни задължение по чл.141, ал.1 – от 1000 до 10 000 лв.”/ за извършено на 31.05.2018 година административно нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от същия закон /„Собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят, поддържането им в техническа изправност”/, изразяващо се в това, че, при извършена проверка на 31.05.2018 година на язовир „Бяло поле1”, находящ се в землището на село Бяло поле и собственост на сдружение за напояване „Бяло поле-2014” е установено, че короната е проходима, чакълирана, неравна с наличие на коловози; водния откос е обрасъл с гъста висока тревна и храстовидна растителност, в лявата половина на стената достигаща до височина 1.8 – 2 метра, което затруднява обследването му и не може да се установи експлоатационното му състояние; по време на проверката язовира прелива през преливника с около 10 см над преливния ръб; отводящия канал след преливника е с изровено дъно; през основния изпускател не преминава водно количество и няма данни за извършването на ремонтни дейности на същия и привеждането му в изправно техническо състояние, което се потвърждава и от месечните протоколи изготвени от оператора инж. Иванов за месеците април и май 2018 година, в който основния изпускател и отводящия канал след преливника не се поддържат в техническа изправност.

                        Така възприетото се установява от показанията на свидетелите В.В. и С.К., констативен протокол.

                        Фактическата обстановка посочена в наказателното постановление по същество не се оспорва /не се сочат доказателства, които да я опровергават/, поради което и въз основа на посочените по-горе писмени и гласни доказателства съдът я приема за установена и доказана.

                        Въз основа на тази фактическа обстановка административно-наказващият орган е приел, че е нарушен, чл. 141, ал.1 т.1 от Закона за водите и на основание чл.201, ал.12 във връзка с чл.200, ал.1 т.38 от Закона за водите е наложил имуществена санкция в размер на 4 000 лева.

                        Съдът намира, че в разглеждания случай е опорочена процедурата при реализацията на АНО.

                        В обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление са посочени какви са констатациите при извършената проверка от страна на контролните органи. Описани са обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение, но не и самото административно нарушение.

                        Претендираната за нарушена разпоредба на чл.141, ал.1 т.1 от Закона за водите предполага административно нарушения, осъществени, чрез бездействия – „са длъжни„. Задълженията за активни действия се нарушават чрез неизпълнението им, което е чрез бездействие. В тази връзка е следвало да се конкретизира, кой е бил длъжен да предприеме активните действия, какви активни действия е следвало да се предприемат и какви не са предприети т. е. да бъде описано деянието /бездействието/ и конкретизирано по време и място. Всичко това не е сторено, с което е опорочена формата на издаденото наказателно постановление.

                        С тези пропуски, съдът намира, че в разглеждания случай, не са изпълнени в пълнота изискванията на чл.57, ал.1 т.5 ЗАНН. Опорочена е формата на наказателното постановление, като акт на административно-наказателния процес и съществено е ограничено правото на защита на нарушителя. По изложените съображения съдът приема, че е допуснато съществено процесуално нарушение водещо до  отмяна на наказателното постановление. Предвид на това, съдът намира, че не следва да гледа делото по същество, защото дори и да се установи по безспорен начин наличието на административно нарушение, то предвид същественото процесуално нарушение, това не би довело до потвърждаване на наказателното постановление.

                        С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: