Р Е Ш Е Н И Е
№ 2023г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в публично заседание на
двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
ИВЕЛИН БОРИСОВ
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Стоян З, като
разгледа докладваното от съдията Д.Недева КНАД № 35 по описа на Административен съд – гр.Варна за 2023 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на „Еврокомерс“ ЕООД чрез адв. Н.И., против
решение № 1515 от 14.11.2022 г. на ВРС, постановено по АНД №
20223110202695/2022 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено наказателно постановление №23-0000129/18.03.2022г.,
издадено от Началника на отдел „Контрол” в РД „Автомобилна администрация”, с
което на дружеството за нарушение на чл. 24, ал.1, вр. чл.18, ал.1 т.10 от
Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, на основание чл. 178а ал.4 т.1 предл. 1
от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност
и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Сочи се, че нормата на чл. 24, ал.1 от Наредбата, която се твърди, че е нарушена,
предвижда, че при промяна на обстоятелствата, удостоверени с документи по чл.
18, ал.1, т.4, 6-10, се уведомява ръководителя на съответното регионално звено
на ИА „АА” в седмодневен срок от извършването на промяната или от узнаването
й, като прилага документите, които я
удостоверяват. Всичко това би имоло отношение по извършено нарушение но
промяната е според чл.18 ал.1 т.10 и се отнася за съоръженията и средствата за
измерване, когато се променя –наименованието, марката, модела, типа и фабричния
им номер, на тези съоръжения, както и свидетелствата за проверка по реда на
чл.9 ал.6. При извършена проверка за годност на съоръженията не се променя нито
наименованието, нито марката, нито модела, нито типа и фабричния им номер, а по
отношение на последното изречени на същата точка е упоменато – свидетелства за
проверки по реда на чл.9 ал.6, препращането към тази алинея се отнася само за
газоанализатори от одобрен тип по реда на ЗИ, пуснати в действие преди
30.10.2016г.трябва да са преминали последваща проверка като в конкретния случай
АНО не е упоменал от кога е пуснат в действие настоящия газоанализатор и за
него дали има вече представено удостоверение от предходни години. Позовава се и
на разпоредбата на чл.9 ал.10, както и поради факта, че не се променя нито едно
от посочените в чл.18 т.10 изисквания.
В открито съдебно заседание касаторът редовно призован не
се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба и по
съществото на спора.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява. С отговор по касационната жалба от 30.12.2022г., изразява становище за неоснователност на изложените в
касационната жалбата съображения и моли решението на ВРС да бъде оставено в
сила. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна и решението на ВРС като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни
основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Еврокомерс“ ЕООД чрез адв. Н.И., против наказателно постановление №23-0000129/18.03.2022г.,
издадено от Началника на отдел „Контрол” в РД „Автомобилна администрация”, с
което на дружеството за нарушение на чл. 24, ал.1, вр. чл.18, ал.1 т.10 от
Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, на основание чл. 178а ал.4 т.1 предл. 1
от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева.
ВРС е установил от фактическа страна, че в полза на „Еврокомеркс“
ЕООД е издадено разрешение № 1531/14.07.2016г.
за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на
ППС, с валидност до 14.07.2026г., на пункт за технически прегледи в
гр.Провадия, област Варна, ул.“Драгоман“ №9. На 06.01.2022г. било подадено заявление от
дружеството до Министъра на транспорта и информационните технологии, чрез
ръководителя на Регионалното звено на ИА „АА“ Варна, за извършване на промяна в
обстоятелствата към издаденото Разрешение №1531 за извършване на периодични
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превози средства. След извършена проверка от страна на Б. Г. Г. било установено, че срокът за подаване на
заявлението е започнал да тече на 20.10.2021г., тъй като е било издадено
свидетелство за проверка на газоанализатор на отработените газове с №ДД21/178/19.10.2021г.,
марка „AGS200“,
с идентификационен номер 041026000107 и
одобрен тип 4212. При тези констатации бил съставен срещу
дружеството АУАН за извършено нарушение на чл. 24, ал. 1 вр. чл. 18 ал.1 т.10 от
Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. АУАН бил връчен на представляващия
дружеството, който собственоръчно отразил, че няма възражения по акта. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили
писмени възражения срещу АУАН.
На
18.03.20222г. началникът на Отдел „Контрол“ в РД „АА“ Варна, приемайки за
установена идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, издал
обжалваното наказателно постановление.
За
да потвърди процесното НП, ВРС е приел, че не са налице процесуални нарушения,
както и че издаденото НП съответства на материални закон при правилно определена
санкция за извършеното от дружеството нарушение.
Настоящият състав на
Административен съд - Варна, след преценка на събраните по делото доказателства
и наведените касационни основания, намира от правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна.
Разгледана по същество е
неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора основания за
отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания
по смисъла на чл.348 НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в ЗАНН.
Настоящата инстанция споделя
изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, както и изложените правни
изводи. По делото се установява по
несъмнен начин, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното
постановление не са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените,
ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията на чл.42 от ЗАНН. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със
съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. НП отговаря
на задължителните изисквания към съдържанието съгласно чл.57 ал.1 от ЗАНН,
издадено е от
материално и териториално компетентен орган.
Налице е съответствие между установените
факти и правни изводи в АУАН и в наказателното постановление. Към датата на
извършване на деянието нарушената материалноправна норма на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г.
предвижда, че задължението
за лицето по чл. 16 да уведоми писмено
изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" е настъпвало при промяна на обстоятелствата, удостоверени с документите
по чл. 18, ал. 1 от Наредбата. Следователно към датата на деянието
уведомителното задължение е настъпвало
при промяна на обстоятелствата, удостоверени в кой да е от документите по чл. 18, ал. 1 от Наредба №
Н-32/16.12.2011 г. С последващото
изменение, приложното поле на разпоредбата не е за пръв разширено чрез добавяне и на обстоятелствата,
удостоверени с документите по чл. 18, ал.
1, т. 10 от Наредба № Н32/16.12.2011 г., а точно обратното –обхватът на
разпоредбата е стеснен до изрично предвидените хипотези по чл.18, ал. 1, т. 4 и
т. 6 - 10, които обаче и преди това са били част от хипотезата на чл. 24, ал. 1
от Наредбата. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. сочи,
че уведомителното задължение за лицето по чл. 16 е възниквало при промяна на
обстоятелствата, удостоверени в документите по
чл. 18, ал. 1, т. 1 – 11 от Наредбата.
Това означава, че настъпването на промяна в обстоятелствата,
удостоверени с документ по чл. 18, ал. 1, т. 10
от Наредба № Н- 32/16.12.2011г., е факт,
който и към датата на нарушението е пораждал правното задължение за писмено уведомяване в 7-дневен срок на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация".
Промяната в обстоятелствата, удостоверена с документ по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., е настъпила
на 19.10.2021 г., когато е
издадено свидетелството и 7-дневен срок по чл.
24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за уведомяване започва да тече от следващия ден – 20.10.2021г. Правилно АНО
е определил и датата на извършване на
нарушението По ясен и несъмнен начин е
описана датата, на която е настъпила
промяна, както и
продължителността на срока за уведомяване – 7
дни. Описано е и самото поведение,
представляващо изпълнителното деяние и с оглед на правната квалификация на нарушението, обуславят съставомерността
на деянието на санкционираното лице. От
събраните и проверени по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че касаторът е осъществил
нарушението по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. от обективна
страна с настъпилата промяна в обстоятелство,
удостоверено с документ по чл. 18, ал. 1,
т. 10 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. Фактът на издаването му представлява
промяна на обстоятелство, удостоверено с документ по чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. С осъществяването
на този факт в обективната действителност
са настъпили всички обстоятелства, включени в хипотезата на нормата по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. и
от този момент за касатора е възникнало
съответното правно задължение. При тези
факти се установява, че жалбоподателят е изпълнил уведомителното си задължение по
чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н 32/16.12.2011г. след изтичането на предвидения за
това 7-дневен срок. Забавеното изпълнение
и бездействието до изтичането на законово установения срок от седем дни
представлява изпълнителното деяние на нарушението, което е осъществено чрез бездействие. Нарушението е формално и
от обективна страна е довършено с факта
на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от последващ вредоносен резултат. При доказано
извършване на административното нарушение, за което
е санкциониран касатора, правилен е изводът на ВРС,
че извършеното деяние не представлява маловажен случай. За да бъде деянието
маловажен случай, то трябва да разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази
преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които винаги представляват
конкретни факти от обективната
действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по
делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност на
конкретното деяние. Изпълнението на уведомителното задължение от страна на дружеството не е сторено дори и в кратък
срок след изтичането на законовия срок.
Не се твърдят и не се установяват никакви уважителни причини за дългото
продължаващото противоправно бездействие. Видът и размерът на санкцията са определени от
законодателя във фиксиран размер. В тази връзка наложената с наказателното
постановление имуществена санкция е
правилно определена, като е индивидуализирана в единствения й възможен размер.
Настоящият състав на съда приема,
че като е потвърдил наказателното постановление ВРС е постановил валидно,
допустимо и правилно решение, което
следва да бъде оставено в сила.
С оглед направеното своевременно
искане от пълномощника на ответника по касация за присъждане на разноски, съдът
намира, че следва касатора да бъде осъден да заплати сумата в размер на 80
лева, съставляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на
Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1515 от 14.11.2022 г.
на ВРС, постановено по АНД № 20223110202695 по описа на ВРС за 2022г.
ОСЪЖДА „Еврокомерс“ ЕООД, ЕИК *********
гр.Провадия да заплати на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” сумата в размер на 80 /осемдесет/
лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: