Решение по дело №1373/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н.И.Т., чрез адв. Д.Д., срещу Решение номер 262 от 20.10.2023г., постановено по анд. с номер 459/2023г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е потвърдено наказателно постановление с номер 22 – 1253 – 000753 от 01.06.2022г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Хасково в частта, с която на осн. чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, поради извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – шофиране на МПС без табели с регистрационен номер.

Касационният жалбоподател сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага, че проверката не е била извършена след спиране в движение, а пред неговия дом. Посоченото място на нарушение в НП и АУАН – „в източния край на с. Д. В.“ е изключително общо и пречи не неговата индивидуализация, като така се ограничава правото му на защита. Сочи, че така описаното място води до извод за липса на задължителен реквизит, поради неговата неопределеност. Твърди се, че мотопедът, собственост на свидетеля П. Т., бил с поставена табела преди жалбоподателят да тръгне към своя пчелин. Поради това, че пчелинът се намирал на място, до което се стига по неравен път и поради минаването му през храсти, шубраци и тесни пътища, загубил табелата на ППС. Сочи се, че не следва да се ценят показанията на актосъставителя и свидетеля по акта – служители на РУ – Хасково, които лежат на направено извънсъдебно признание от страна на дееца Т.. Излага се, че нарушението на чл. 140, ал. 1 ЗДвП не е било осъществено от субективна страна. Ако се приеме, че е осъществено, то е налице малозначителност на случая.

Ответникът – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Хасково, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по касационната жалба.

В съдебно заседание се е явил единствено представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, прокурор Пазаитова, която излага, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови своя съдебен акт, районният съд е приел, че при провеждане на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Установил е, че обжалваният акт изхожда от компетентен орган, както и че са спазени изискванията на чл. 57 ЗАНН, досежно съдържанието му. Посочил е, че не са допуснати нарушения на чл. 40 ЗАНН във връзка със съставянето и връчването на АУАН на жалбоподателя и на чл. 42 ЗАНН.

Приел е, че безспорно от събраните по делото доказателства е установена описаната в НП фактическа обстановка, а именно, че: На 12.05.2022г. младши полицейски инспектор към РУ МВР – Хасково Б. Р. С.и младши експерт в група „териториална полиция“ при ОД МВР – Хасково П. Д. извършвали обходна дейност в района на село Долно Войводино. По време на тази дейност забелязали, че жалбоподателят Н.Т. управлявал мотопед без поставена регистрационна табела. Мотопедът бил собственост на лицето П. Н. Т., негов син, с марка и модел „Генерик Туистър“ 50, с номер на рама LBBB92********** . В хода на проверката органите на реда установили, че мотопедът бил регистриран, но на него липсвала поставена регистрационна табела. Освен това жалбоподателят представил и свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок. Предвид това бил съставен АУАН АД ******. Т. заявил пред служителите на МВР, че регистрационната табела била паднала преди доста време, с оглед на обстоятелството, че отглежда пчелини край селото, а пътят до тях бил черен и неравен.

Решението на Районен съд – Хасково е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му. Решението е и правилно. Въз основа на установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства районният съдия е достигнал до правилни и съответни на закона правни изводи.

Чл. 140, ал. 1 ЗДвП урежда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. При нарушение на тази разпоредба е предвидена съответна санкция в чл. 175, ал. 3 ЗДвП, а именно: наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Именно с оглед на нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е било наложено наказание в минималните размери чрез атакуваното пред съда наказателно постановление.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения от районния съд, нито е налице противоречие с материалния закон, основание за отмяна на атакуваното решение.

В касационната жалба е изложено, че районният съд е дал вяра на свидетелските показания на служителите на МВР, един от които е и самият актосъставител, и то в частта, с която се излагат обективирани пред служителите самопризнания от страна на жалбоподателя. Дори да се приеме, че в тази част показанията не следва да се кредитират, това няма да промени по никакъв начин изводите на съда, доколкото безспорно се установи, че към момента на извършената проверка, мотопедът, управляван от Т., е бил без поставена регистрационна табела. Задължение е на всеки водач на ППС преди да поеме на път да се увери в изправността на ППС, както и да провери дали е поставена на място регистрационната табела. В случая това не е сторено. Безспорно се установи, че в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя се застъпва единствено неговият син и собственик на управлявания мотопед – свидетелят П. Т.. Близката родствена връзка между свидетеля Т. и жалбоподателя (баща – син) не може да бъде пренебрегната, още повече, че свидетелят Т. не е присъствал лично на посещението на баща му на пчелините, а преразказва защитната версия на своя родител. По друг начин би стоял въпросът, ако Т. лично е присъствал на момента на посещение на пчелините, за да потвърди изложеното в касационната жалба.

В касационната жалба е посочено още, че в НП липсва реквизит – място на извършване на деянието. Видно от НП с номер 22 – 1253-00753 за място на извършване на деянието е посочено с. Д. В., на улица без име. Именно защото в селото няма имена на улици в обстоятелствената част на акта е посочено следното – „в източния край на селото“. Това изразяване е абсолютно достатъчно, за да се приеме, че е налице изцяло задължителният в НП реквизит и твърденията, че така се нарушавало правото на защита на дееца, са неоснователни.

Последното възражение в касационната жалба, че осъщественото от дееца представлява малозначителен случай не може да се сподели от състава на съда. Самият факт, че при проверката на извършителя, последният е представил пред органите на реда свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок, за което също му е наложено наказание, доказва едно противоправно поведение, което може да се асоциира с определена дързост, изключваща желание у Т. за съобразяване с уредения в страната правов ред при управление на МПС. Този факт изключва възможността да се приложи чл. 9 НК.

Доколкото направените от Районен съд – Хасково изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в ЗАНН вр. чл. 348 НПК, то и решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора разноски на ответната страна не се дължат, доколкото такива не са били поискани.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 262/20.10.2023г., постановено по АНД № 459/2023г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: