Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
18. 09. 2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на единадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР
ПЕТРОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТОЯНОВА…………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00148 по описа
за 2019г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от наследниците на А.
П.- Н.Д.П., С. А.П. и В.А.П. срещу ДЗИ
гр. Г.Т. с искане ответникът да им заплати по 632. 76 лева, представляваща сума
по 1/ 3 идеална част за всеки един от ищците от полагащото се на наследодателя
им авторско възнаграждение за 2017 година, ведно със законната лихва от
завеждането на исковата молба до окончателното издължаване, което дължимо
възнаграждение е в размер на 11 % от дължимите възнаграждения на авторски колектив
за самоопрашена линия слънчоглед № „2607” за 2017 година.
Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е
постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва процентното участие на
ищеца от възнаграждението на авторския колектив, оспорва се иска по основание и
по размер и се моли да бъде отхвърлен. В частност се оспорва и твърдението на
ищците, че хибрид слънчоглед 788/ А./ е идентичен със слънчоглед самоопрашена
линия „2607“, като на свой ред ответникът твърди, че същият хибрид е кръстосан
от две линии- линия 2607 и линия 147. Претендират се разноските.
Така предявени исковете са с правно
основание чл.16,ал.5 ЗЗНСРПЖ, вр. чл.5, ал.1 и чл. 9, ал.1 ЗН.
От доказателствата по делото и от
заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза,прието от съда,
се установява следното :
Видно от удостоверението за наследници
тримата ищци са законни наследници на общия си наследодател А. С. П. ЕГН **********,
починал на 26. 01. 2012 год.
Видно от издадения от патентното ведомство
на Р.Б. по реда на чл.13, ал.1 ЗЗНСРПЖ сертификат за нов сорт растения № 10638
от 31.05.2005г. наследодателят А. П. е бил член на авторски колектив, създал
нов сорт слънчоглед, самоопрашена линия „2607”, като съгласно ал.4, т.2 от
същия закон срокът на действие на сертификата е 25 години, считано от датата на
издаването му.
Според нормата на чл.16, ал.5 ЗЗНСРПЖ за
авторите на нови сортове се предвижда правото на справедливо възнаграждение, но
не по-малко от 4% от получените приходи. Съгласно приетите с протокол №
8/22.11.2001г. на УС на НЦАН Вътрешни правила и указания за прилагане на
ЗЗНСРПЖ, възнаграждението по чл.16, ал.5
от закона може да бъде и по-голямо от
4%, ако НС на съответния институт е приел по-висок процент и роялти се
получава редовно по лицензионните договори.
Видно от Правилник за прилагане на ЗЗНСРПЖ
относно създадените в ИПС „Д.” /сега Д. з. и./ линии, хибриди и сортове
слънчоглед, в раздел ІV.Възнаграждение т.1, който правилник съдът намира, че е
приет от оторизиран за целта колектив, предвижда, че на авторите се изплаща
възнаграждение в размер на 6 /шест/ процента от чистия приход, получен при
продажбите на семена от линии и хибриди. Т.2.4 предвижда, че разпределението
между членовете на авторския колектив става според процентното им участие. От
протокол № 7 от 05.12.1997г. се установява, че секцията към ИПС”Д.” /сега ДЗИ/
е гласувала правилника на това заседание. От писмо АО-04-163/16.01.1986г. е
видно, че тези 6% се разпределят между селекционерите от авторския колектив
както следва: 23% за Й. С. и по 11% за останалите 7 участника, включително и за
наследодателя на ищците в настоящото производство.
Със заключението си вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, приета от съда, е предложило два варинта на
заключението, първият от които е в зависимост от реализирани приходи от
продажба на семена от процесния сорт слънчоглед от ответника по лицензионните договори в държавите Ч., Ш. и Р. и по този начин
ответникът е реализирал чисти приходи от тези продажби за 2017 година в размер
на 287618. 77 лева, от която сума при база 6 % за колектива, сумата от 17257.
13 лева се дължи като общо възнаграждение на авторския колектив, при което на наследодателя
на ищците като съавтор на самоопрашената линия се дължи възнаграждение от 1898.
28 лева, а на всеки един от тримата ищци се дължи по 1 / 3 част от последното
възнаграждение или по 632. 76 лева, колкото са исковите претенции.
Вторият вариант при база 4 % за колектива не
се възприема от съда, тъй като противоречи на горецитирания Правилник за прилагане на ЗЗНСРПЖ относно създадените
в ИПС „Д.” /сега Д. з. и./ линии, хибриди и сортове слънчоглед, в раздел
ІV.Възнаграждение т.1.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Производството е по чл.79, ал.1
вр. чл.86 ЗЗД вр. чл.16, ал. 5 ЗЗНСРПЖ, като ищците следва да докажат наличие
на вземане и неговият размер, а ответникът – че е изпълнил. Претендираното
вземане от страна на ищеца се оспорва в
настоящото производство от ответния институт.
Настоящият съдебен състав в
продължение на повече от 10 години назад е разглеждал дела между същите страни
за авторско възнаграждение по същия издаден сертификат и винаги ответникът,
включително и представляван от настоящия законен представител И. И. И.-
Директор на института- гр.д. № 00007/ 2017 год. по описа на ГТРС, е признавал
исковете по основание, а след заключението на вещото лице, и по размер. Така по
отношение на претендирано заплащане на авторски права настоящите ищци, заедно и
поотделно са водили успешно искове по чл. 16, ал.5 ЗЗНСРПЖ срещу ДЗИ по
граждански дела № 306/2012, № 199/2013, № 191/ 2014, № 216 / 2015, № 217/ 2015,
№ 147/ 2015, № 129/2016, № 130/ 2016 и № 131/ 2016 год. и по тях са били
постановени влезли в законна сила осъдителни съдебни решение, в мотивите на
които е било приемано неизменно, че на авторския колектив на самоопрашена линия
слънчоглед „ 2607“ с майчина линия сорта
788-А., се дължи общо възнаграждение от всички чисти приходи от продажбите им в
размер на 6 %, от което пък общо възнаграждение на наследодателя на настоящите
ищци се дължи 11 % възнаграждение.Тъй като се касае до повтарящи се осъдителни
искове то и мотивите на влезлите в сила съдебни решения по цитираните по- горе
дела съгласно ТР 1/ 2000 год. на ОСГК на
ВКС по отношение на констатациите относно спорното право- в случая – относно
начините за изчисляване на персоналното авторско възнаграждение, дължимо на наследодателя
на ищците А. П., се ползват със сила на пресъдено нещо и не могат да бъдат
пререшавани, поради което и имат доказателствена сила за съда в настоящото
производство.
Настоящият съдебен състав намира за доказано, че ответният институт е
реализирал приходи от продажбата на семена от слънчоглед, самоопрашена линия
„2607”, за 2017г. по лицензионните договори и по договори за продажба на
хибридни семена в Ч., Ш. и Р. в размер на 287618. 77 лева. Според приетите
Вътрешни правила от тази сума на авторския колектив се полага 6%, която за
2017г. е в размер на 17257.13 лева, а на ищеца – 11% от тази сума или 1898. 28
лева. Нормата на чл.16, ал.8 ЗЗНСРПЖ предвижда, че възнаграждението на автора
се дължи от работодателя, а когато той не е притежател на сертификата - от
притежателя на сертификата. В настоящия случай притежател на сертификат № 10638
от 31.05.2005г., издаден от патентното ведомство на Р.Б. е ДЗИ-Г.Т..
С оглед доказателствата по
делото, съдът намира, че претенцията на ищците е основателна и доказана,
включително и по размери.
Предвид горното „Д. з. и.” с.П.,
общ.Г.Т., област с административен център град Д., трябва да бъде осъден да
заплати на всеки един от тримата ищци по 632. 76 лева, от полагащото се на
общия им наследодател А. П. възнаграждение от 1898. 28 лева, представляваща
полагащо се авторско възнаграждение за 2017г. като член на авторския колектив,
създал самоопрашена линия слънчоглед „2607”, заедно със законната лихва върху
нея от датата на подаването на исковата молба
до окончателното плащане.
На основание на чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците сторени
съдебни разноски от по 433. 33 лева, от която сума- 50 лева за платена държавна
такса, 300 лева за адвокатско възнаграждение и 83. 33 лева за платен депозит за
вещо лице.
Във връзка с направеното от
ответника възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, съдът като намери, че по делото е събран значителен по обем
доказателствен материал, изслушана е съдебно- счетоводна експертиза, както и че
делото е със завишена степен на фактическа и правна сложност, счита, че
заплатеният от всеки един от тримата ищци по 300 лева е минималният такъв и не се явява прекомерен.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Д. з. и.” с.П., общ.Г.Т., област с
административен център град Д., ЕИК *********, представляван от И. И. И.-
Директор, да заплати на всеки един от наследниците на А. С. П.- Н.Д.П. ЕГН **********
***, С. А.П. ЕГН ********** *** и В.А.П., ЕГН ********** *** полагащата им се
по наследство по 1 / 3 част или сумата от 632. 76 лева за всеки един от сумата
от 1898. 28 лева, представляваща авторско възнаграждение като член на авторски
колектив създал слънчоглед самоопрашена линия „ 2607“ за 2017 година, ведно със
законната лихва от 26. 03. 2019 година до окончателното издължаване, както и да
заплати на всеки един от тях разноски от по 433. 33 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от съобщението му до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :