Р Е Ш Е Н И Е
№
...............
гр.София, 14.05.2016 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а въззивен състав, в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА
ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ
ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело №
11928 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивни жалби на страните по гр.д. № 41386/2013г. по описа на СРС, 118 ти
състав, с което е осъдено „Ч.Е.Б.” АД да възстанови на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД захранването с електрическа енергия на имот, находящ се в гр. ***********,
клиентски номер ***********, по предявения от Л.Г.Г. иск; да му заплати на
основание чл. 82 ЗЗД сумата 3500 лева като обезщетение за пропуснати ползи от
неизпълнение на задължението за доставка на електроенергия за имот с клиентски
номер ***********, изразяващи се в 3000 лева от неполучен наем за периода
01.01.2013г.-30.06.2013г. и 500 лева неустойка по чл.10 от договора за наем от
17.10.2012г.; отхвърлен е искът по чл. 82 ЗЗД за сумата 1000 лева, представляващи
обезщетение от пропуснати ползи от възстановяване на депозит по договор за наем
от 17.11.2012г. и за сумата 1500 лева – обезщетение за неимуществени вреди от
неизпълнение на договорното задължение на ответника за доставка на електрическа
енергия в периода след 07.01. 2013г., и са присъдени разноски.
Ищецът Л.Г. Г. обжалва решението в частта, с която е
отхвърлен искът му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 1500
лева, с доводи за необоснованост. Безспорно било, че преустановяването на
електрозахранването било противоправно, а от доказателствата по делото се
установявало, че от това противоправно действие на ответника ищецът изпитал негодувание, раздразнение и чувство
на безсилие. Тези негативни преживявания подлежали на обезвреда съгласно разрешението, дадено в ТР
№4 / 29.01.2013г. на ОСГТК, макар и понесени в резултат от неизпълнение на
договорно задължение, а самите те – доказани от показанията на разпитаната по
делото свидетелка. При тези оплаквания се иска отмяна на решението в частта, с
която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен и
постановяване на ново, с което бъде уважен.
Ответникът
„Ч.Е.Б.” АД обжалва решението в частта, с която исковете срещу него са уважени.
Твърди да е напълно необоснован изводът на първоинстанционния съд, че ищецът е
пропуснал да реализира доходи от договор за наем на имота, чието
електроснабдяване е било прекъснато. Наемният договор нямал достоверна дата, бил
съставен за целите на процеса и не можело да бъде противопоставен на ответника.
Показанията на свидетелката Г. не били достоверни, тъй като противоречали на неоспорената
информация, предоставена от „**********” АД.
Лишено от житейска логика било
поведението на ищеца, който вместо да плати на ответника сума от близо 250
лева, които можело да си върне обратно, предпочел да се лиши от доход в размер
на 500 лева месечно, които щял да получава ако бил отдал имота под наем, както
и да плати на наемателя 500 лева неустойка за неизпълнение на наемния договор.
С тези доводи се иска отмяна на решението в осъдителната част и постановяване
на ново, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени.
Страните взаимно
оспорват жалбите си.
В частта, с
която е отхвърлен искът по чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за пропуснати ползи от 1000 лева, представляващи възстановен
депозит по договор за наем, решението не
е обжалвано и е влязло в сила.
Софийският
градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира обжалваното
решение за валидно, допустимо и частично неправилно. Съображенията на съда,
формирани в отговор на оплакванията по жалбите са следните:
Ищецът е
потребител на електрическа енергия с клиентски номер при ответника
3000240026696, касаещ имот в гр.**********, върху който Г. има право на собственост на идеална част, съгласно нотариален акт №
115, том ІІ, рег.№ 9774, дело № 289/2009г. на нотариус Симеонова с район на
действие СРС.
С
констативен протокол от 20.11.2012г. е установено, че е налице нарушение целостта
на електромера, отчитащ потребената от имота електрическа енергия. Служебно е
начислена от ответника сумата 295, 08 лева, които са претендирани за плащане от
ищеца.
На
21.01.2013г. е издадена заповед за прекъсване на електрозахранването на адреса,
а на 16.01.2014г. по искане от ищеца електрозахранването на имота е възстановено.
През 2013г.
ищецът е предявил иск срещу ответника за установяване недължимостта на сумата
295, 08 лева. Образувано е гр.д. № 5497/2013г. по описа на СРС, 38 ми състав и
на 17.07.2013г. е постановено решение, с което искът е уважен. Решението е влязло в сила на 13.08.2013г.
На
17.11.2012г. ищецът е подписал с ЕТ „А.-В. Г.” договор за наем, с който й е
предоставил процесния имот за срок от една година, считано от 01.01.2013г.,
срещу месечна наемна цена от 500 лева. Уговорено е, че договорът служи за
разписка за плащане на сумата 3000 лева, представляваща шестмесечен наем и е
договорена неустойка от 500 лева при едностранно предсрочно прекратяване на
наемния договор.
На 14.01.2013г. е подписан анекс между
страните по наемния договор, с който те са се съгласили, че прекратяват
действието му, поради „липса на електрозахранване в имота” и наемодателят връща на наемателя получената
авансова сума от 3000 лева, както и
изплаща сумата 500 лева като неустойка
за предсрочното прекратяване.
Представени
са РКО, ПКО и квитанция, подписани от страните по наемния договор,
удостоверяващи плащането на обща сума от 4000 лева от Г. на наемателя, в изпълнение на анекса.
Като
свидетел по делото е разпитана наемателката Г., която заявява, че през зимата
на 2012г. огледала имота, харесал и й сключила наемен договор за него с ищеца
за цена от 500 лева месечно с 6 месечна предплата. Трябвало да се нанесе в
имота януари месец, но като отишла там на 05-06 януари 2013г. установила, че
няма ток. Уведомила ищеца, той й споделил, че има стари неуредени сметки с Чез
и тя поискала да прекратят договора и си потърсила друго помещение, а той й
върнал предплатата и изплатил неустойка.
Твърди, че на ищеца му било неудобно,
защото я е заблудил и бил притеснен
относно връщането на парите, защото му се наложило да вземе заем.
При
цитираната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Преустановяването
на електрозахранването на имота на ищеца поради неплащане на сумата 295,
08 лева е било неправомерно, тъй като не
е съществувало законово основание за начисляването й, в резултат от което и
прекъсването на електрозахранването на имота поради неплащане на тази сума представлява виновно неизпълнение на
задължението на ответника да продава електрическа енергия на абонатите си, за
което той, съгласно общите му условия, отговаря имуществено за причинените в резултат от прекъсване на електрозахранването
вреди. Съгласно разрешението, дадено в ТР №4 / 29.01.2013г. на ОСГТК на ВКС,
цитираното нарушение на договора влече и задължение за обезвреда на
неимуществените вреди, понесени от
изправната страна, тъй като законът ( разбирай ЗЗД) не поставя ограничение за
вида на вредите от договорно неизпълнение и нормата на чл. 82 ЗЗД регламентира
само структурата на обезщетението за имуществените вреди, а не определя
границите на обезщетението за договорно неизпълнение.
Пропуснатата
полза е вид имуществена вреда, която се
дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. Съгласно даденото
в ТР №3/12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС разрешение, пропуснатата полза е реална, а не хипотетична
вреда, поради което следва да съществува доказана възможност за сигурно увеличаване на
имуществото, а не логическо допускане на такова. Ищецът формално е провел такова
доказване по делото, като е представил доказателства за създадено наемно
правоотношение с трето лице, което
реално му е позволявало да получава доходи от наем в размер на 500 лева месечно. Не се установява обаче, при тежест на ищеца,
че е налице пряка причинно – следствена връзка между преустановяване на
електрозахранването на наетия обект и невъзможността да се реализират приходи
от наем по договора от 17.11.2012г. За този извод настоящият състав съобразява,
че съгласно неоспорената справка от „**********” АД ( лист 48 от делото на СРС)
за преустановяване на електрозахранването на имота е издадена заповед едва на
21.01.2013г. т.е. преди тази дата имотът е бил електроснабден. Така
установеното влиза в явно противоречие с показанията на свидетелката Г.,
съгласно които още на 05-06 януари 2013г. токът в имота е бил спрян и съответно
ги дискредитира. След като ищецът не доказва пълно, че електрозахранването в
имота е било прекратено преди 21.01.2013г., то преди това и по -конкретно към 14.01.2013г.,
имотът е бил електроснабден, поради което не е съществувало основанието,
цитирано в анекса от тази дата за прекратяване на наемния договор – „липса на
електрозахранване в имота”. Изявленията на страните по наемния договор са
непротивопоставими на ответника. Или сключеният от ищеца наемен договор не е
прекратен по причина на неизпълнение на задължението на ответника да му продава
електрическа енергия. Ето защо и пропускът на ищеца да реализира доходи от
наемния договор от 17.11.2012г., както и свързаните с предсрочното му
прекратяване разходи, не представляват пряка вреда, за чието обезщетяване може
да бъде ангажирана отговорността на „Ч.Е.Б.” АД.
Отделно от изложеното, според въззивният съд в случая е приложима
нормата на чл. 83, ал.2 ЗЗД, съгласно която длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които
кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. Както
основателно и своевременно е възразил ответникът, няма житейска логика за поведението на ищеца,
който се лишава от реализиран доход от
3000 лева ( като ги връща на наемателя )
и прави допълнителен разход от 500 лева (за плащане на неустойката по
договора), вместо да плати сума от близо
300 лева на „Ч.Е.Б.” ( чието връщане би могъл да търси като недължимо платена)
и така да задържи получения наем от 3000 лева и
да си спести разход от 500 лева. Явно е, че постъпвайки така ищецът не е
проявил спрямо своите си работи грижата на разумен и старателен човек. Непогасяването
на едно неоснователно претендирано задължение (това към ответника) представлява
в случая бездействие за отстраняване на известните на ищеца към момента на
влизане в сила на наемния договор пречки да изпълни задълженията си на
наемодател. Именно това бездействие му е причинило понесените имуществени
вреди. Безспорно е, че той е могъл да ги избегне, като действа с грижа за
собствените си дела, поради което отговорността
на ответника е изключена, на основание
чл. 83, ал.2 ЗЗД.
Освен по изложените по-горе съображения, искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и на друго основание. Инцидентните
негативни, неинтензивни емоционални реакции, каквито съгласно показанията на
св. Г. ищецът е проявил при прекратяване на наемния договор (чувство на
неудобство и притеснение), зависят преди всичко от конкретната субективна
възбудимост на преживяващият ги. Предвид липсата на обективен критерий за
проявлението на подобни реакции, когато неприятните усещания, които ги
провокират, са моментно преживени, а не са натрупани през определен времеви
период, те /неприятните усещания/ не представляват съизмерима със заместваща парична
облага вреда. Ето защо, емоционалният дискомфорт на ищеца не представлява
въобще вреда, която да подлежи на
обезщетяване.
В хода на
процеса, на 16.01.2014г. ( съгласно неоспорената справка на лист 48 от делото
на СРС) е възстановено електрозахранването на имота на ищеца. На основание чл.
235, ал.3 ГПК този факт следва да бъде взет предвид, което означава, че
ответникът е изпълнил задължението си - предмет
на иска за реално изпълнение по
чл. 79, ал.1 ЗЗД и последният се явява неоснователен.
Предвид
гореизложеното, като намира за основателни оплакванията по жалбата на ответника
и неоснователни, тези по жалбата на ищеца, въззивният съд следва да отмени
решението в обжалваната от ответника
част и постанови ново, с което отхвърли изцяло исковете на Л.Г. и потвърди
решението в обжалваната от ищеца част.
При този
изход на спора разноски се следват на ответника. Поискано е присъждането само
на тези, сторени пред въззивната инстанция. Съгласно приложения списък същите
са в размер на 510 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на СРС, 118 ти състав от
13.01.2015г. по гр.д. № 41386/2013г. в обжалваната част, с която е
осъдено „Ч.Е.Б.” АД да възстанови на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД захранването с
електрическа енергия на имот, находящ се в гр. ***********, клиентски номер ***********,
по предявения от Л.Г.Г. иск; да му заплати на основание чл. 82 ЗЗД сумата 3500
лева като обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на задължението за
доставка на електроенергия за имот с клиентски номер ***********, изразяващи се
в 3000 лева от неполучен наем за периода 01.01.2013г.-30.06.2013г. и 500 лева
неустойка по чл.10 от договора за наем от 17.10.2012г. и са присъдени на Г., на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски от 416, 70 лева и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Л.Г.Г. ЕГН **********, съдебен адрес
адв. И.К., гр.*************, партер срещу „Ч.Е.Б.” АД, ***.С. *********** иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД за осъждане на
дружеството да изпълни договорното си задължение да продава електрическа
енергия за имот, находящ се в гр. ***********, клиентски номер ***********,
като възстанови електрозахранването му.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Л.Г.Г. ЕГН **********, съдебен адрес адв. И.К., гр.*************, партер
срещу „Ч.Е.Б.” АД ***.С. *********** иск по чл.82 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи в размер на 3000 лева от
неполучен наем за периода 01.01.2013г.-30.06.2013г. по договор от 17.11.2012г.
и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от заплащане на 500
лева като неустойка по чл.10 от договор
за наем от 17.10.2012г.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 118 ти състав от
13.01.2015г. по гр.д. № 41386/2013г. в
останалата обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от Л.Г.Г.
срещу „Ч.Е.Б.” АД иск за присъждане на 1500 лева като обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи негативни емоции от неизпълнение на
договорното задължение на дружеството за доставка на електрическа енергия за
имот, находящ се в гр. *********** клиентски номер ***********.
ОСЪЖДА Л.Г.Г. ЕГН
**********, съдебен адрес адв. И.К., гр.*************, партер да плати на „Ч.Е.Б.” АД, ***.С. ***********, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата
510 лева за разноски пред въззивния съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.