№ 17
гр. Бургас , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Я. Зъбова Кочовска
Членове:Калина С. Пенева
Кремена И. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Калина С. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500156 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 32/18.12.2020 год. по гр.д.№ 325/2020 год. по описа на
Ямболския окръжен съд, е осъдено ЗД "Бул Инс"АД със седалище и адрес
на управление: гр.София 1301, район "Лозенец", бул."Джеймс Баучер"№ 87,
ЕИК *********, представлявано от изп.директори С. С. П. и К. Д. К. да
заплати на Ж. Д. Д. от гр.Я., ж.к. "Х.", бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, ЕГН **********,
със съдебен адресат адв.П.В. от гр.Б, ул. "В. А." № *, ет.*, офис *, на
основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ -
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бабата на ищеца К. М. П.,
настъпила от ПТП на 11.06.2016 год., причинено виновно от водача на
застрахован при ЗД "Бул Инс"АД л.а. "Фиат Палио" с ДК № У **** АК по
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от 19.02.2019 г. до
окончателното й изплащане, като искът за неимуществени вреди за
разликата над сумата 40 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв., както
и искането за присъждане на законната лихва върху обезщетението за
1
неимуществени вреди за периода от 16.07.2016г. до 18.02.2019г. е
отхвърлен като неоснователен. Осъдено е ЗД "Бул Инс"АД, да заплати на
Ж. Д. Д. от гр.Ямбол, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото
разноски пред първата инстанция в размер на сумата 1 760 лв. Осъден е Ж. Д.
Д. от гр.Ямбол, да заплати на ЗД "Бул Инс"АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК
разноски в размер на 504 лв. Осъдено е ЗД "Бул Инс"АД, да заплати в полза
на ЯОС, по бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 1 600 лв. и 5 лв. - ДТ
за служебно издаване на изпълнителен лист.
Постъпила е въззивна жалба от ЗД "Бул Инс"АД със седалище и адрес
на управление: гр.София 1301, район "Лозенец", бул."Джеймс Баучер" № 87,
ЕИК *********, представлявано от изп.директори С. С. П. и К. Д. К., чрез
процесуален представител адв.Г.Д. от АК-Ямбол, срещу решението в
осъдителната за застрахователя част. Твърди се, че в тази част решението е
неправилно като необосновано и незаконосъобразно. Оспорено е
безкритичното приемане на свидетелските показания от страна на съда, сочи
се, че не е установена изключителност на отношенията между ищеца и
неговата баба. Твърди се, че сочената от свидетелите близост и привързаност
между ищеца и неговата баба не са достатъчни за уважаване на предявения
иск, тъй като показват обичайно протичащи отношения. Сочи се, че макар
ищецът да е живял с баба си на един адрес, той има родители, с които не е
прекъсвал връзката си, като няма данни те да са се дезинтересирали от него.
Изтъква се, че бабата на ищеца за период от четири месеца в годината е
отсъствала от адреса в гр.Ямбол, тъй като през летните месеци е била заета с
работа в гр.К. заедно със съпруга си. Твърди се, че общият адрес, на който са
живели бабата на ищеца и неговото семейство след като той е сключил брак,
не са показател за изключителност на отношенията. Твърди се, че не е
доказано след смъртта на баба си ищецът да е изпитвал продължителни
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите. Твърди се, че изводите на съда за наличие на
кумулативните предпоставки за присъждане на обезщетение в полза на ищеца
са в противоречие с изискванията на закона и съдебната практика. Отречено е
наличието на тези предпоставки. Присъденият от съда размер на
обезщетението от 40 000 лв. е оспорен като прекомерен и неотговарящ на
установените в съдебната практика критерии за справедливост. За сравнение
2
е посочено, че присъденият размер на обезщетението се равнява на
статистически установения среден доход на едно лице за шест години и
излиза извън рамките на обезщетителната функция. Направено е искане за
отмяна на решението в обжалваната част и за цялостно отхвърляне на
претенциите на ищеца, евентуално - за намаляване на размера на
обезщетението до справедлив такъв, както и за присъждане на разноските за
двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна-ищец по
предявения иск Ж. Д. Д., чрез процесуален представител адв.П.В. АК-Бургас,
в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на решението в обжалваната част. Извършен е анализ на фактите
и обстоятелствата по делото, за които се твърди, че установяват изискуемите
кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение в полза на ищеца.
Твърди се, че с решението са обсъдени всички правнозначими факти и
обстоятелства, че то е постановено при правилна преценка на доказателствата
и при съобразяване със задължителната съдебна практика. Отречени са
твърденията на въззивника за несправедлив, прекомерен размер на
присъденото обезщетение. Направено е искане за потвърждаване на
решението в обжалваната част и за присъждане на съдебните разноски пред
въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на съда подлежащ на въззивно обжалване и е допустима.
С решението в обжалваната част Ямболският окръжен съд се е
произнесъл по иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно
основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането и по претенция за
законна лихва.
Ямболският окръжен съд е сезиран с исковата претенция на ищеца Ж.
Д. Д. от гр.Я., ж.к. "Х.", бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, ЕГН **********, срещу
ответника ЗД "Бул Инс"АД със седалище и адрес на управление: гр.София
1301, район "Лозенец", бул."Джеймс Баучер"№ 87, ЕИК ********* , за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 50 000 лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди под формата на душевни болки и
страдания, претърпени поради смъртта на неговата баба К. М. П. поч. на
3
16.07.2016 год., в резултат на ПТП настъпило на 11.06.2016 год., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на смъртта -16.07.2016 год., до
окончателното плащане на сумата.
В исковата молба ищецът сочи, че виновният за ПТП водач Л. Д.,
управлявал лек автомобил "Фиат", модел "Палио" с per. № У**** АК -, чиито
застраховател по застраховка „ГО“ е ответника, е признат за виновен и осъден
за вредоносното деяние по НОХД № 134/2018г. по описа на ЯОС. Ищецът
твърди, че с баба си е бил в много топли и близки отношения, основани на
привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Сочи, че
тя го отгледала, а той полагал грижи за нея до сетния й дъх. След смъртта на
баба си ищецът изпаднал в тежка скръб и още не може да преодолее загубата.
Сочи, че на 19.11.2018 год. отправил застрахователната си претенция към
ответника, но получил отказ за изплащане на обезщетение. Ищецът поддържа
иска, ангажира доказателства, прави искане за присъждане на съдебните
разноски.
Ответникът с отговора си е признал сочените от ищеца факти относно
деликта и сключената застраховка, но е оспорил активната му материална
легитимация за получаване на търсеното обезщетение. Възразено е, че в
отношенията между внука и бабата не е установена изключителност по
смисъла по ТД №1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС. Твърди се, че в случая
липсва толкова дълбока и трайна емоционална връзка, като не са установени
и тежки душевни страдания на ищеца след смъртта на неговата баба.
Евентуално е направено оспорване на претенцията по размер, както и на
началната дата, от която е претендирана законната лихва. Направено е и
възражение за погасяване на лихвата по давност. Иска се претенцията на
ищеца да бъде изцяло отхвърлена с присъждане на съдебните разноски,
евентуално е поискано присъждане на обезщетение в по-нисък от
претендирания размер.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
4
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Решението в обжалваната част е допустимо. Постановено е по
допустим иск, предявен след като ищецът е заявил претенцията си пред
застрахователя със заявление от 19.11.2018 год., но съгласно отговор от
05.12.2018 год. последният е отказал заплащане на обезщетение.
Решението не е било обжалвано в частта, с която претенцията е
отхвърлена за сумата над 40 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва,
и за законната лихва върху присъдената сума от 40 000 лв. за периода от
16.07.2016 год. до 18.02.2019 год. В тези части решението на окръжния съд е
извън предмета на въззивния контрол за допустимост и правилност.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка по релевантните факти и обстоятелства:
Установено е по делото, че ищецът е внук по майчина линия на К. М. П.
поч. на 16.07.2016 год. в резултат на ПТП настъпило на 11.06.2016 год..
Съгласно представеното удостоверение, наследниците по закон на
починалото лице са нейните дъщери Д. С. Д. и З. С. Д.- майка на ищеца.
С влязла в сила присъда от 20.09.2018 год., постановена по НОХД
134/2018 година Ямболския окръжен съд, изменена отчасти с решение
№18/15.03.2019 год. по ВНОХД № 275/2018 год. по описа на Бургаския
окръжен съд, Л. Г. Д. е признат за виновен за това, че на 11.06.2016 год.,
около 17,30 ч., в гр.Ямбол, на пешеходна пътека на кръстовище на ул. "Гр.
Игн." с ул. "Др.", след магазин К.-Ямбол, при управление на лек автомобил
марка и модел „Фиат Палио“ с ДК№ У **** АК, със скорост на движение от
78 км/ч и с посока на движение от централна градска част към ж.к."Д.", в
пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта - 1,84 %, е нарушил
правилата за движение по пътищата, установени с пътен знак за въвеждане на
забрана по чл.47, ал. 3 от ППЗДв.П - В26 „Забранено е движението със
скорост по-висока от 30 км/ час“ и във връзка с разпоредбите на чл. 21, ал. 2,
вр. aл. 1 от ЗДв.П и чл.119, ал.1 от ЗДв.П и по непредпазливост е причинил
смъртта на К. М. П. от гр.Ямбол с ЕГН **********, починала на 16.07.2016
год. в гр.Бургас и средна телесна повреда на Е. Г. Б. от гр. Ямбол, изразила се
в травма на лява ръка - счупване на главичките на втора, трета и четвърта
5
метакарпални /предкиткови/ кости и на основата на пета предкиткова кост,
причинила на пострадалата трайно затруднение движенията на лявата й ръка
за период от време над 30 дни, след което е избягал от местопроизшествието -
престъпление по чл.343, ал. 4, вр. ал. 3, б. "б", вр. с ал.1, б. "в", вр. чл. 342, ал.
1 вр. с чл. 54 и чл. 58а ал. 1 от НК, за което на подсъдимия е наложено
наказание по НК.
Не е спорно и е установено по делото, че между ответното дружество
"Бул Инс"АД и собственика на лекия автомобил „Фиат Палио“ с ДК № У
**** АК, чийто водач е причинил смъртта на бабата на ищеца, е сключена
застраховка "Гражданска отговорност" със застрахователна полица валидна за
периода, в който е настъпило процесното ПТП.
Разпитаният от окръжния съд свидетел Д. Д.-семеен приятел, отдавна
познава ищеца и семейството на родителите му, сочи, че когато ищецът се
родил през 1985 год. майка му работела на смени, а баща му бил военен,
поради което често ходел в командировки. С отглеждането на ищеца се
занимавала баба му. В началото цялото семейство на ищеца живеело заедно с
бабата в кв."Х." в гр.Ямбол, но около 90-те години родителите на ищеца и по-
малката му сестра се преместили в апартамент в кв."Б.". Свидетелят сочи, че
бабата на Ж. винаги е живяла в кв."Х.", само за известен период живяла в
с.К.. Още когато бил жив дядото, през летните сезони той и бабата работели
като готвачи в К.. Когато родителите му се преместили в кв."Б." Ж. бил 5-6
годишен. Тъй като бил записан на детска градина в кв."Х.", останал да живее
там с баба си. В един период 6-7 клас Ж. се преместил при родителите си в
кв."Б.", но след като записал техникум в 8-ми клас се върнал при баба си,
докато завърши средното си образование. Още преди да се ожени Ж. заживял
с приятелката си, по-късно негова съпруга, при баба си в кв."Х.", продължил
да живее при баба си след раждането на неговото дете, живеел в жилището на
баба си и към момента на смъртта й. Семейството на Ж. и баба му взаимно си
помагали. Ж. плащал сметките, а баба му и съпругата на Ж. полагали грижи
за домакинството. Бабата помагала и в отглеждането на детето на Ж.. Според
свидетеля отношенията между него и баба му били по-силни отколкото
между него и майка му. Бабата го имала са свой син, а той нея за негова
майка. Свидетелят бил на работа в една смяна с Ж., когато му се обадили да
му кажат за катастрофата. Първоначално Ж. изпаднал в шок. След това
6
ищецът и свидетеля тръгнали за Ямболската болница. В тази болница бабата
престояла два дни, след което била транспортирана в болница в гр.Бургас,
където по- късно починала. Преди катастрофата бабата на Ж. била много
жизнена жена. Два дни след инцидента била контактна, но не можела да се
движи. Ж. посещавал баба си в болницата всеки ден. Бабата била посещавана
и от майката на Ж., но по-рядко, тъй като тя също била трудно подвижна.
Свидетелят сочи, че двамата с Ж. са дърводелци, което изисква висока
концентрация, а след катастрофата Ж. не можел да се концентрира и от
притеснение не бил в състояние да работи. След работа ходел на посещение
при баба си в болницата в гр.Бургас. Свидетелят го придружавал, тъй като
след нощна смяна не искал да го оставя сам на пътя. След смъртта на баба си
Ж. продължил да живее в дома в кв."Х.", направил ремонт на жилището, но
оставил стаята на баба си непокътната. Много трудно преживял смъртта на
баба си и все още не можел да я преживее.
Разпитаният от окръжния съд свидетел Д. М., колега на майката на
ищеца, работил е и с баща му, сочи, че отношенията между Ж. и майка му са
били такива, като между майка и син, но той чувствал баба си по-близка.
Майката на Ж.-З. казвала на свидетеля, че нещо и убягва в отношенията с
него, че той не споделя с нея и има друг живот. Свидетелят сочи, че Ж. е
отгледан от баба си, като до последно бабата и семейството на Ж. са живели
заедно в гр.Ямбол, кв."Х.". Според свидетеля Ж. е имал по-близки отношения
с баба си, за него тя била като майка.
Видно от представената по делото справка от НАП, за периода 2005
год. – 2008 год., от м.06 до м.09. – т.е. през летните сезони, бабата на ищеца е
била на работа извън гр.Ямбол.
От приложената справка от НДБ Население се установява, че от
30.01.2015 год. адресната регистрация на ищеца е в гр.Ямбол, кв."Х.".
Липсват данни за адресната регистрация на ищеца преди 30.01.2015 год. Към
момента на подаване на иска ищецът е разведен, има дъщеря – Д. род. на
28.12.2010 год.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
7
За да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в полза на
ищеца по делото който твърди, че попада в разширения кръг лица съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 год. на ВКС по т. д. № 1/2016 год.,
ОСНГТК, за което да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432,
ал.1 от КЗ, не е достатъчно да бъдат доказани елементите на деликта по чл.45
от ЗЗД, за чието наличие не се спори по делото. Тези елементи се установяват
и съгласно чл.300 ГПК - съдът зачита влязлата в сила присъда спрямо дееца,
сочеща извършване на виновно противоправно деяние от лице, за което по
валидна застраховка „ГО“ би могла да се ангажира отговорността на
застрахователя-ответник.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 год. на ВКС по т.д.
№ 1/2016 год., ОСНГТК е разширен кръга на лицата, които могат да получат
обезщетение, но при следните граници: материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 год. и Постановление №
5 от 24.ХI.1969 год. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
С решение № 92/17.11.2020 год. по т.д.№1275/2019 год. по описа на
ВКС, 2-ро т.о. при отговор на въпроса относно предпоставките за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки
на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, е прието,
че следва да се отчете обстоятелството, че традиционно в българския бит
отношенията между посочените роднини - братя и сестри, баби и дядовци и
внуци, се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените
роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното
родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили
конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-
голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена
8
връзка. Такова обстоятелство относимо към връзката между
бабите/дядовците и внуците са отглеждането на внуците от бабата/дядото
поради различни причини-заболяване или смърт на родителя/родителите;
работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.
С решение Решение № 17 от 16.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 291/2020 г.,
II т. о., ТК при отговор на въпроса дали традиционните за българското
общество семейни отношения между баба/дядо и внуци с присъщите им
взаимопомощ при отглеждане на внуците, особено близка привързаност,
взаимна обич и подкрепа, духовна и емоционална близост и обитаване на
общо жилище покриват изведените в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016
от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС критерии за
изключителност като предпоставка за признаване правото на внуците да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената при деликт
смърт на бабата/дядото, е прието, че не е достатъчна само формалната връзка
на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек -
баба/дядо, внук, преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС, че случай на смърт право на обезщетение имат само най-
близките на починалия; Наличието на особено близка житейска връзка,
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и
доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Изложените мотиви към
тълкувателното решение разкриват ясно идеята, от която се е ръководило
общото събрание на съдиите от трите колегии на ВКС при разширяване на
кръга на лицата с право на обезщетение - да се признае по изключение
активна легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на
двете постановления на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г.), в частност на
бабите/дядовците и внуците, за получаване на обезщетение за
9
неимуществени вреди, когато поради конкретни житейски ситуации и
обстоятелства те са създали с починалия особено близка духовна и
емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно
съществуващите връзки между баби/дядовци и внуци, и интензитетът и
продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод
загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се
понасят в случай на смърт на баба/дядо и внук.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира, че изискуемите предпоставки посочени и обсъдени в цитираната по-
горе съдебна практика относно изключителност на емоционалната връзка и
силата и интензитета на претърпените нематериални вреди, не са доказани от
ищеца, който носи тежестта на доказване за установяване на всички
релевантни обстоятелства и факти при условията на пълно и главно
доказване.
В конкретния случай се събраха доказателства за близки отношения на
ищеца с неговата баба по майчина линия. Доказа се, че преди смъртта на
бабата те са поддържали постоянна връзка, тъй като през по-голямата част от
живота на ищеца са живели в общо домакинство, разбирали са се, помагали
са си взаимно, отнасяли са се с уважение и обич един към друг. Установени
са болката и страданието на ищеца от смъртта на неговата баба и изживения
шок, непосредствено след като е научил за катастрофата. Установено е, че
ищецът все още тъгува за баба си и тя много му липсва. Конкретно
установените по делото обстоятелства обаче не сочат изключителност на
отношенията извън обичайните такива за този вид родство, както и
продължителни, интензивни болки и страдания на ищеца, претърпени от
смъртта на неговата баба.
Въпреки, че съдът дава вяра на свидетелските показания на разпитаните
по делото свидетели, отчита, че сочените от тях обстоятелства относно
характера на връзката между ищеца и неговата баба в частите, с които
свидетелите твърдят, че тя му е била като майка, тъй като с нея той бил по-
близък и споделял повече, са оценъчни – те не почиват на постоянни, преки и
лични впечатления на свидетелите, а пресъздават казаното от други лица, въз
основа на което свидетелите правят собствени субективни заключения. Ако
10
не са подкрепени от други обективни факти, самостоятелно тези субективни
заключения не са достатъчно достоверни доказателства за сочените
обстоятелства.
Установено е по делото, че бабата постоянно е присъствала в живота на
ищеца от неговото раждане до своята смърт – първоначално майката и бащата
на ищеца заедно с децата си, са живели в жилището на бабата в кв."Х.",
гр.Ямбол. Ищецът посещавал детска градина в този район. След
преместването на родителите и сестрата на ищеца в друг квартал той
продължил да посещава същата детска градина, но по делото не е установено,
че в този период са били прекъснати връзките на ищеца с рождените му
родители. Относно обстоятелството, че тези връзки не са били прекъснати е
показателно, че в периода когато ищецът е бил 6-7 клас той се е преместил да
живее в жилището на родителите си, като се върнал в жилището на баба си
след 8-ми клас, след като се записал да учи в техникум в близост до нейния
адрес.
Не се твърди и не се установява през който и да е период от
израстването на ищеца родителите му да са спрели да полагат собствени
грижи за него, да са го лишили от издръжка и да са се отчуждили от него.
Ето защо съдът приема, че макар да има данни, че бабата е полагала
грижи за ищеца от раждането му, тази грижа е била за подпомагане на
родителите при отглеждането и възпитанието му, а не заместваща
родителска грижа. Изградената между ищеца и неговата баба връзка, макар
и силна, не е обезличила и премахнала връзката на ищеца с родителите му.
Соченото от свидетеля М., че майката на ищеца е казвала, че той споделя
повече с баба си отколкото с нея, показва нейната загриженост, а не
дезинтересираност от сина й. В този смисъл свидетелят сочи, че отношенията
между ищеца и майка му все пак са били „такива като между майка и син“, а
не са били прекъснати. Свидетелят Д. от своя страна сочи, че за известен
период бабата на ищеца е живяла в с.К.. Няма данни в този период ищецът да
е бил с нея, но ако това се е случило в детството му, за този период той явно е
разчитал на грижата на родителите си.
Съдът взе предвид, че към момента на смъртта на баба Калудка тя е
била на 71 години, а ищецът е бил на 31 години, клинично здрав и
11
самостоятелен, завършена и зряла личност, семеен, с едно дете. Бабата на
ищеца до смъртта си също е била жизнена и самостоятелна. Липсват данни
който и да е от двамата да е имал необходимост от издръжка и гледане от
страна на другия.
Установено е по делото, че след като създал свое семейство, ищецът,
съпругата му и детето им Д. род. на 28.12.2010 год. живеели в жилището на
бабата в кв."Х.". Бабата помагала на младото семейство в домакинството и в
грижите за детето Д., а ищецът осигурявал средства за плащане на разноските.
Съдът отчита, че такова съжителство не е изключение в българския бит, като
често се налага преди всичко поради ограничени възможности при социално-
битовото устройване на младите семейства. В този смисъл не е установено по
делото, че именно емоционалната връзка между ищеца и неговата баба е била
причината за съвместното им живеене.
Горното сочи, че отношенията между ищеца и неговата баба са били
типични за нормално протичащите отношения от този вид. Често явление, а
не изключение е бабите и дядовците да живеят в едно домакинство със
следващите поколения – деца, внуци и техни семейства, да им помагат, като
пряко участват в отглеждането и възпитанието на внуците си. Помощта,
която бабата е оказвала на родителите на ищеца при неговото отглеждане не
може да се приеме като изключителна, така както не би могла да се приеме за
изключителна и връзката между бабата и семейството на ищеца след като той
създал свое семейство и дете. Във всеки един момент от съжителството между
ищеца и неговата баба той е принадлежал и към друго семейство
/първоначално към това на родителите си, а след брака-към създаденото от
него/, като е поддържал отношения със своята баба без да прекъсва връзките
си с другото семейство. Не са изключителни обичта и уважението, които
внукът е изпитвал към баба си и тя към него, тъй като в българския бит това
също е характеристика на обичайните отношения. Очаквана и нормална е
загрижеността, която е проявил ищецът като близък роднина, в периода в
който след инцидента баба му е била настанена в болница, но в този период
бабата е била посещавана и от майката на ищеца, което сочи, че и тя не е
прекъснала връзките си с другите роднини.
Установено е по делото, че ищецът тежко е понесъл смъртта на баба си,
12
но това също е обичайно при загуба на близък, обичан човек. Естествено е
желанието на ищеца да съхрани спомена за своята баба чрез запазване на
вещите й, още повече, че до смъртта на бабата тя и семейството на ищеца са
живели заедно и особено в началото след загубата, нейната липса е била по-
осезаема. Не е необичайно, че за ищеца загубата на баба му е била и
продължава да бъде мъчителна и болезнена, но не е надлежно установено по
делото твърдяното трайно нарушаване на емоционалното му равновесие. В
този смисъл не са ангажирани годни доказателства, включително медицински
документи, въз основа на които да се направи анализ за нанесени
продължителни и непреодолими травми в психиката на ищеца в резултат на
болки и страдания след смъртта на неговата баба.
В обобщение установените по делото обстоятелства сочат, че ищецът и
неговата баба са имали трайно изградена емоционална връзка, съответстваща
на обичайните връзки между баба и внук, но не изключителна. При преценка
на конкретно установените по делото факти съдът намира, че както степента
на близост между ищеца и неговата баба, така и преживените от него болки и
страдания в резултат на нейната смърт, са в рамките на обичайните и
типичните според обстоятелствата, поради което не са налице всички
изискуеми посочени по-горе кумулативни предпоставки за ангажиране на
отговорността на застрахователя спрямо ищеца за претърпени от него
неимуществени вреди поради смъртта на неговата баба, причинена в резултат
на ПТП.
Горното сочи цялостна неоснователност на предявения иск, за главница
и законна лихва, а като е стигнал до различни правни изводи с решението в
обжалваната част, с която претенцията е уважена за размера от 40 000 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.02.2019 год. до
окончателното й изплащане, Ямболският окръжен съд е постановил
неправилно съдебно решение в тази част - необосновано като постановено
в противоречие със събраните по делото доказателства. Решението в тази част
следва да бъде отменено от настоящия съд, а спорът - решен по същество с
отхвърляне на предявения иск за сумата от 40 000 лв. и на претенцията за
законна лихва върху нея от 19.02.2019 год. до окончателното й изплащане.
Изходът от спора обуславя неправилност и отмяна на решението и в
13
частта, с която ответникът е осъден за държавна такса и съответни на
уважителната част съдебни разноски.
С оглед изхода от делото и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът, дължи на
ответника направените по делото разноски за двете съдебни инстанции общо
в размер на общо 5060 лв., от които 2100 лв. доказано платени разноски за
адвокатско възнаграждение пред окръжния съд, 800 лв. - д.т. за въззивно
обжалване, и 2100 лв. - платено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за
защита пред въззивния съд. Съдът не присъжда разноските за дължимо ДДС
върху уговореното възнаграждение за защита пред окръжния съд, тъй като по
делото не са представени своевременно доказателства, че дължимото ДДС от
420 лв. е реално заплатено от ответника. Неоснователно е възражението на
въззиваемия за намаляване на осн. чл.78, ал.5 от ГПК на размера на
адвокатското възнаграждение платено за защита на въззивника. При
минимален размер съгласно наредбата от 2076 лв. с ДДС, предвид правната и
фактическа сложност на делото, платеното в несъществено отклонение
възнаграждение от 2100 лв. с ДДС, е съответно и не следва да бъде
намалявано.
С необжалваната част от решението първоинстанционният съд е
присъдил в полза на ответника разноски в размер на 504 лв., поради което
настоящият съд следва да присъди дължимата разлика от 4556 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 32/18.12.2020 год. по гр.д.№ 325/2020 год. по
описа на Ямболския окръжен съд, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, с които:
Е ОСЪДЕНО ЗД "Бул Инс"АД със седалище и адрес на управление:
гр.София 1301, район "Лозенец", бул."Джеймс Баучер"№ 87, ЕИК *********,
представлявано от изп.директори С. С. П. и К. Д. К. да заплати на Ж. Д. Д. от
гр.Я., ж.к. "Х.", бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, ЕГН **********, със съдебен адресат
адв.П.В. от гр.Б, ул. "В. А." № *, ет.*, офис *, на основание чл.432, ал.1 КЗ
сумата 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ - обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на бабата на ищеца К. М. П., настъпила от
14
ПТП на 11.06.2016 год., причинено виновно от водача на застрахован при ЗД
"Бул Инс"АД л.а. "Фиат Палио" с ДК № У **** АК по застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва
за забава върху сумата, считано от 19.02.2019 год. до окончателното й
изплащане,
Е ОСЪДЕНО ЗД "Бул Инс"АД, да заплати на Ж. Д. Д. от гр.Ямбол, на
основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски пред първата
инстанция в размер на сумата 1 760 лв.
Е ОСЪДЕНО ЗД "Бул Инс"АД, да заплати в полза на ЯОС, по бюджета
на съдебната власт, ДТ в размер на 1 600 лв. и 5 лв. - ДТ за служебно
издаване на изпълнителен лист
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж. Д. Д. от гр.Я., ж.к. "Х.", бл.*, вх.*, ет.*, ап.*,
ЕГН **********, със съдебен адресат адв.П.В. от гр.Б, ул. "В. А." № *, ет.*,
офис *, за осъждане на ЗД "Бул Инс"АД със седалище и адрес на управление:
гр.София 1301, район "Лозенец", бул."Джеймс Баучер"№ 87, ЕИК *********,
представлявано от изп.директори С. С. П. и К. Д. К. да му заплати на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ -
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бабата на ищеца К. М. П.,
настъпила на 16.07.2016 год. в резултат на ПТП на 11.06.2016 год., причинено
виновно от водача на застрахован при ЗД "Бул Инс"АД л.а. "Фиат Палио" с
ДК № У **** АК по застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, ведно със законната лихва за забава върху сумата,
считано от 19.02.2019 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ж. Д. Д. от гр.Я., ж.к. "Х.", бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, ЕГН
**********, със съдебен адресат адв.П.В. от гр.Б, ул. "В. А." № *, ет.*, офис *,
да заплати на ЗД "Бул Инс"АД със седалище и адрес на управление: гр.София
1301, район "Лозенец", бул."Джеймс Баучер"№ 87, ЕИК *********,
представлявано от изп.директори С. С. П. и К. Д. К. сумата от 4556 лв.
/четири хиляди петстотин петдесет и шест лева/ представляваща разликата
до пълния размер на дължимите направени разноски от ответника за двете
15
съдебни инстанции.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16