Решение по дело №17983/2014 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 20.03.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, в закрито заседание, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ХАЙГУХИ БОДИКЯН

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

                  ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Добрева ч. гр. д. № 17983 по описа за 2014 г., взе предвид слеД.ото:

 

            Производството е по реда на чл. 435  - 438 ГПК.

 

            Образувано е по жалба на „Д.А.“ ООД, „Д.– А.“ ЕООД и Д.Н.Н., подадена на 03.10.2014 г. срещу постановление от 12.09.2014 г. за възлагане на недвижим имот по изп. д. № 20147860400088 на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег. № 786 с район на действие СГС.

В жалбата се съдържа оплакване, че постановлението за възлагане е незаконосъобразно, тъй като продажбата е била извършена при прекратено изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като взискателят не е заплатил всички дължими се за образуване на изпълнителното дело такси. Продажбата е извършена при силно занижена първоначално определена цена, която е много под пазарната такава. Публичната продан не е надлежно разгласена и е извършена след наложена възбрана и оценка по ДОПК.    

 Жалбоподателите претендират отмяна на обжалваното постановление.  

             Правоприемникът на взискателя „Ю.“ ЕАД „П.И.Б.“ АД, на която е възложен имотът, е подал възражение. Излага съображения за недопустимост, евентуално  неоснователност на жалбата. Прекратяването на изпълнително дело не е сред действията, които подлежат на обжалване по реда на чл. 435 ГПК. Процедурата по изготвяне на оценката на процесния недвижим имот не е сред действията, които подлежат на обжалване, както и действията по разгласяване на продажбата. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

            Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени подробни мотиви от ЧСИ   по изпълнението и обжалваното действие, в които са развити съображения, че публична продан е извършена  законно. 

            Съдът, като взе предвид данните от изпълнителното дело и доводите  на страните, намира за установено следното:

            Разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК предвижда, че постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най - високата предложена цена. 

Образуването на изпълнително производство и извършването на изпълнителни действия от съдебния изпълнител без предварително внасяне на дължимите такси от взискателя не е противоправно действие, нито води до прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона. Действително, чл. 80 от ЗЧСИ, т. 29 и т. 33 и т. 34 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители предвиждат, че взискателят внася предварително таксите и разноските по образуване на изпълнителното производство и за извършване на съответното изпълнително действие, а  чл. 433, ал.1, т. 6 ГПК предвижда, че изпълнителното производство се прекратява, ако не са заплатени авансово дължимите такси и разноски по изпълнението. Тези норми обаче трябва да се тълкуват във връзка с чл. 79, ал. 2 ГПК, според която разпоредба, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника. Следователно, макар правилото на закона да е, че взискателят следва да заплати авансово таксите и разноските по изпълнението, това не означава, че изпълнителните действия, извършени и без заплащането на тези такси и разноски, са незаконосъобразни или не следва да се зачитат за извършени. Напротив, изпълнителни действия поначало могат да се извършват и без да са внесени такси и разноски от взискателя, като в този случай разноските са за сметка на длъжника. Хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК всъщност охранява интереса на длъжника, тъй като мотивира взискателя да изисква предприемането само на такива изпълнителни действия, които ефективно ще доведат до принудително осъществяване на съдебно признатото му притезание, съответно води до минимализиране на разходите в изпълнителното производство като цяло, тъй като в крайна сметка всички разноски са за сметка на длъжника – чл. 79, ал. 1 ГПК.

Вторият довод не следва да бъде разгледан по същество, тъй като той е ирелеватен към надлежното извършване на наддаването. Крайната цел на публичната продан е да се реализира предвиденото в чл. 133 ЗЗД право на кредитора да удовлетвори вземането си от секвестируемото имущество на длъжника при липса на доброволно изпълнение. При принудително изпълнение на парични вземания тази цел се реализира чрез осребряване на имуществото от съдебния изпълнител и предаване на съответната парична сума на кредитора по уредената в процесуалния закон процедура. Реализираната при това осребряване цена на съответното имущество е резултат от публична наддавателна процедура с писмено и устно наддаване, като законът предвижда гаранции тази процедура да е максимално открита за участие на всяко лице /с изключение на изрично изброените/ чрез надлежното разгласяване на проданта. Постигнатата при тази наддавателна процедура цена на имота се приема за реалната пазарна цена на същия – едно имущество струва толкова, за колкото може реално да се продаде /т.е. за което се намери купувач, съгласен да заплати тази цена/. Определянето на началната цена е само ориентир, от който да започне наддаването, като определя долната граница, под която не може да се пада, но от началната цена нито зависи крайната цена, нито пък тя е пазарната цена на имота. В този смисъл за крайната реализирана пазарна цена е без значение каква е била началната цена – вследствие на наддаването крайната цена може многократно да надхвърли началната цена, а ако пък не са се явили наддавачи дори за началната цена, то това само по себе си означава, че определената начална цена е била нереално висока спрямо актуалната пазарна ситуация. Ето защо всички доводи, че в конкретния случай определената начална цена е била занижена спрямо действителната пазарна цена на имота, са без всякакво значение за надлежното извършване на наддавателната процедура – действителната пазарна цена се определя от наддаването, а не от началната цена.  

Производството по изп. дело № 20147860400088 е образувано по молба на взискателя  „Ю.“ ЕАД с приложен към нея изпълнителен лист, издаден на 07.10.2013 г. по гр. д. № 41 199/2013 г.  По делото е предприета и извършена публична продан, като по изпълнителното дело са видни 4 акта, с които се удостоверява, че са поставени обявления в сградата на районния съд, кантората на ЧСИ, в общината и по местонахождението на имота, като са съставени и надлежно регистрирани в СРС протоколи по чл. 487, ал. 3 ГПК. Жалбоподателят не е оспорил истиността на посочените официални удостоверителни документи, а и не е ангажирал доказателства за неистинността им, доколкото тежестта на доказване е негова.

Последният довод също е недопустимо заявен, тъй като разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК не предвижда длъжникът да има възможност да атакува извършена публична продан поради нарушение на ДОПК. За пълнота съдът счита, че, ако такъв довод беше допустимо да се разгледа по същество, то следва да се посочи, че в тежест на жалбоподателя е да установи, че атакуваната продан е извършена преди изтичане на 12 месеца от налагане на мерките за обезпечаване на публичните вземания, съответно в срок до 6 месеца от започване на принудително изпълнение за събиране на публичните вземания, а такива доказателства не са представени с жалбата. Следователно, трябва да се приеме, че ЧСИ надлежно е извършил проданта съобразявайки разпоредбата на чл. 191, ал. 2 ДОПК. 

По горните съображения и с оглед контролните му правомощия в това производство относно законосъобразността на обжалвания несъдебен акт ( вж. ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС) и оплакванията срещу него, включени в предмета на съдебен контрол, съдът намира, че процесната жалба, с обсъдените доводи срещу постановлението за възлагане, е неоснователна.

Останалите възражения, направени с молби от 08.12.2014 г. и 23.03.2015 г., съдът няма да разгледа, тъй като са направени след изтичане на срока за обжалване.  

В настоящото производство съдът не присъжда разноски, доколкото същото е едностранно, а не състезателно такова, съответно отговорност за образуване на делото би следвало да понесе не взискателят, а съдебният изпълнител. В същото време ГПК не предвижда възможност съдебният изпълнител да бъде отговорен за заплащане на направените от жалбоподателя разноски. Аналогия с разпоредбата на чл. 78 ГПК не може да бъде направена.

Така мотивиран, Софийски градски съд  

 

                                                          

                                                       Р  Е Ш И :

 

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ДН А.“ ООД, ЕИК ********, „ДН – А.“ ЕООД, ЕИК ********, Д.Н.Н., ЕГН **********, подадена срещу постановление за възлагане от 12.09.2014 г. на недвижим имот по изп. д. №  ********** на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) с рег. № 786 с район на действие СГС. 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на  „П.И.Б.“ АД, ЕИК ********, да й бъдат присъдени разноски в настоящото производство.

           Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                  

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ :  1.              

 

 

                                                                                                                      2.