Решение по дело №887/2023 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

 

№919/19.5.2023г.

 

гр. Пловдив, 19.05.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХII касационен състав, в открито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

                            ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Бойка Лулчева като разгледа докладваното от съдия Несторова КАНД № 887 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от ТД на НАП Пловдив, чрез юрисконсулт Кръчмарова, срещу Решение № 345 от 23.02.2023 г. на Районен съд-Пловдив, постановено по НАХД № 59/2022 г. с което е отменено Наказателно постановление № 612492- F626389/22.11.2021г. на Заместник директор на ТД НАП - Пловдив, с което на „ЛЕГАЛИС БРОКЕР” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 230-А, представлявано от В.Л.К., ЕГН ********** и Д.С.К., ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, за нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС и чл.182, ал.1 от ЗДДС.

Твърди се, че решението е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Излагат се подробни съображения.

Иска се отмяна на обжалваното решение, съответно потвърждаване на отмененото с него НП. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява. Ответната страна, представлявана от адв. Я., намира касационните оплаквания за неоснователни. Претендира разноски по делото.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

          Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

        Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F626389 от 13.09.13.09.2021 г., съставен от Велислава Николова Иванова – старши инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

„ЛЕГАЛИС БРОКЕР" ООД, ЕИК:********* в качеството си на регистрирано лице по ЗДДС, като получател по кредитно известие по чл.115, ал.1 от ЗДДС № 265/31.03.2021г. с данъчна основа в размер на 100 000 лв. и ДДС в размер на 20 000 лв., с предмет „аванс продажба недвижим имот по договор", не е отразило същото в дневника за покупки с противоположен  знак/минусов  знак  за  съответния  данъчен  период-м.03.2021г. в законоустановения срок 01.04.2021г.-14.04.2021г. Нарушението е извършено на 15.04.2021г.

На 15.03.2021г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който продавачът „Легалис" ЕООД се задължава да прехвърли на „ЛЕГАЛИС БРОКЕР" ЕООД недвижим имот -самостоятелен обект с идентификатор № 56784.521.246.1.4 срещу продажна цена в размер на 162 875 лева с ДДС. Страните са се задължили да сключат окончателен договор под формата на нотариален акт, като такъв не е сключен до посочения срок, съответно имотът не е прехвърлен.

Въз основа на предварителния договор от 15.03.2021г „ЛЕГАЛИС" ЕООД е издало фактура № 264/15.03.2021г. с предмет „аванс продажба на недвижими имот по договор" с данъчна основа 100 000 лева и ДДС в размер на 20 000 лв., по която дружество „ЛЕГАЛИС БРОКЕР" ООД е ползвало данъчен кредит по смисъла на чл.72, ал.2 от ЗДДС през месец 03.2021г.

         Като се има предвид, че имотът не е отчужден, не е подписан нотариален акт, както и по силата на чл.8, ал.3 от предварителния договор и писмени обяснения с вх. № РД 20-2619/05.08.2021г. доставчикът „ЛЕГАЛИС" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* е издал посоченото по-горе кредитно известие № 265/31.03.2021г.

„Легалис брокер" ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* е следвало да декларира полученото кредитно известие с минусов знак в дневника за покупки за периода м.03.2021г. и в подадената в ТД на НАП Пловдив СД с вх.№ 16004621585/13.04.2021г. или най-късно до 14.04.2021г.

Полученото кредитно известие не е декларирано в м.03.2021г. Недекларирането на същото е довело до определяне на ДДС за внасяне за м.03.2021г. в по-малък размер.

Недекларирането на кредитното известие № 265/31.03.2021г. е довело до определяне на резултат за периода „ДДС за внасяне" в размер на 10340,71 лв. Съответно при деклариране в срок на кредитното известие резултатът би бил „ДДС за внасяне" в размер на 30340,71 лв.

Кредитното известие е отразено в дневника за покупки за данъчен период м.07.2021г. в подадената СД по ЗДДС в ТД на НАП Пловдив СД с вх. № 16004770885/16.08.2021г.

Прието е, че с така описаното деяние е нарушена разпоредбата на  чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.

Нарушението е установено при представяне на документи с вх.№ 70-00-7046/16.07.2021 г. във връзка с възложена на „Легалис брокер" ООД проверка по установяване на факти и обстоятелства с Резолюция № П-16001621115124-ОРП-001/30.06.2021г.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че, всички елементи от фактическия състав на административното нарушение по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, вр.  чл. 124, ал. 5 от ЗДДС са налице и административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на задълженото дружество. РС е установил и че е налице свързаност на едно от лицата, съдружник и в дружеството-издател на кредитното известие и в дружеството-жалбоподател, което предполага възможността за взаимодействие и сътрудничество между двете дружества, включително и възможността за своевременно уведомяване по въпроси, свързани с общата им дейност, в случая – издаването и навременно получаване на кредитното известие от жалбоподателя.

Въпреки установеното нарушение, обаче решаващият съдебен състав е изложил подробни мотиви за наличието на основание за отмяна на наказателното постановление, като е съобразил Решение на СЕС по дело С-259/12. В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че предвидената с нормата на чл.182, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция се явява непропорционална спрямо тежестта на санкционираното от националната норма нарушение.

Касационният съд споделя изводите на ПРС. Въпреки възприета теза за извършено административно нарушение, РС правилно е съобразил обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане /в този смисъл Решение на СЕС по дело С-259/12 на СЕС/. В случая е налице национална правна уредба, съгласно която за несвоевременното неизпълнение на задължението за деклариране се налага санкция, чийто размер съответства на 100% от недекларираната сума, но не по-малко от 1000 лв. и при положение, че към момента на установяване на нарушението, същата вече е била декларирана, макар и със закъснение. Според СЕС - дело С-259/12, което е с предмет: Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност - Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура - Отстраняване на нарушението - Внасяне на данъка - Държавен бюджет - Липса на вреда - Административна санкция, при констатация за непропорционалност между санкцията и конкретното нарушение, съдът следва да не прилага нормата от националното право като противоречаща на установен принцип на европейското право. При противоречие между нормата на  чл. 182, ал. 1 от ЗДДС и принципа на пропорционалност, регламентиран в чл. 5 § 4 от Договора за Европейски съюз, по силата на примата на европейското право спрямо националното, същата не следва да бъде приложена. Независимо дали дадена разпоредба има директен ефект, националното законодателство следва да се тълкува в светлината на езика и целта на дадена директива, за да бъдат постигнати нейните намерения, съобразно концепцията за националните съдилища като част от държавата-членка, субект на задълженията по тази директива. Съдът на ЕС пояснява, че принципът националното законодателство да се тълкува конформно със законодателството на ЕС изисква националните съдилища да направят всичко в рамките на правомощията си, като вземат предвид националното законодателство в неговата цялост, с оглед гарантиране директивата да се прилага изцяло и постигане на резултат, съответстващ на преследваната от нея цел. Описаната фактическа обстановка дава основание да бъде прието, че в конкретния случай предвидената в разпоредбата на  чл. 182, ал. 1 ЗДДС имуществена санкция се явява непропорционално висока спрямо тежестта на санкционираното от националната норма нарушение. В случая нарушението е отстранено преди образуване на административнонаказателното производство. Поради това налагането на санкция в размер на 20 000 лв., което е 100% от вече декларираната сума, е в несъответствие с принципа на пропорционалност. Тоест, санкционната норма на чл. 182, ал. 1 ЗДДС надхвърля необходимото за постигане на целите на Директива 2006/126 ЕО, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане.

По тези съображения решението на ПРС следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответната страна се следват претендираните своевременно разноски за осъществената пред касационната инстанция защита. Същите се констатираха в размер на 2200 лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие на л.22 по делото, изплатени в брой.

Що се отнася до възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г. / вр. с чл. 63, ал. 3 ЗАНН.

Воден от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК, Административен съд Пловдив, ХХIІ състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 345/23.02.2023 г. на ПРС по НАХД № 59/2022 г.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите – София да заплати на „ЛЕГАЛИС БРОКЕР” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Свети Климент" № 16, представлявано от В.Л.К. и Д.С.К., сумата от 2 200 лв. /две хиляди и двеста лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                     2.