РЕШЕНИЕ
№ 451
гр.Плевен, 10.09.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, V –ти състав, в открито
съдебно заседание на седми септември две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
административно дело №440 по описа на
Административен съд-Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.107,
ал.2 от Закон за автомобилните превози във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс.
Образувано е по жалба от Ж.Б.Т. с ЕГН **********,*** и Б.Т.М. с ЕГН **********,***,
чрез адв. М.Л. ***, със служебен адрес за връчване на призовки и съобщения
гр.Плевен, ул „Цоню Матев“ №3-партер, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №РД-14-1440/27.04.2021 год. на Директора на РД“АА“-Плевен, с която спрямо
жалбоподателите са приложени принудителни административни мерки, както
следва : по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1 от ЗАП-спиране от движение за
срок от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег.номер и
отнемане на свидетелството за регистрация на лек автомобил „*******“ с рег.№*******/Германия/, категория М1, собственост на Б.Т.М., до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца; по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАП-временно
отнемане на СУМПС на водача Ж.Б.Т. до отстраняване на нарушението , но за не
повече от 12 месеца.
В жалбата се навеждат доводи, че издадената заповед е
незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че обжалваната
заповед е връчена единствено на водача на МПС - Ж.Б.Т., независимо, че
несъмнено е установена собствеността на превозното средство, а именно, то е
собственост на Б.Т.М.. В първата приложена ПАМ е постановено спиране от
движение за срок от 12 месеца на лекия автомобил, с което пряко се засягат интересите на собственика на МПС - Б.Т.М.,
тъй като се ограничава правото му да използва по предназначение лекия автомобил,
поради което Б.Т.М. има правен интерес от оспорване на акта в тази му част. В
тази част на обжалваната заповед е постановено спиране от движение на МПС за срок
от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег.номер, до
отстраняване на нарушението. Счита, че не се доказва по категоричен начин
извършването на превоз срещу заплащане. Снетите обяснения от намиращите се в
МПС по време на проверката лица Е.В.Д.и А.Х.А.не следва да се приемат като
доказателства, тъй като са снети при нарушаване разпоредбата на чл.44 от АПК,
поради което ги оспорва изцяло. Сочи, че не са снети обяснения от останалите
пътуващи в автомобила още три лица, както и от водача. На второ място, с
обжалваната заповед е спряно от движение МПС, собственост на М., до
отстраняване на нарушението и за срок от 12 месеца. На това основание счита, че административният
орган е влязъл в противоречие, като в първата част на диспозитива е посочил
срока за спиране от движение - 12 месеца, а впоследствие е уточнил, че това
спиране от движение важи до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца. По този начин според
оплакванията в жалбата ПАМ остава неясна
и неопределена, тъй като не става ясно за какъв точно срок е спряно МПС от
движение, нито става ясно, точно как ще бъде отстранено нарушението, при
положение, че МПС е регистрирано в Германия и е с постоянна немска регистрация.
При тази неяснота и противоречие, по същество обжалваната ПАМ се явява един вид
санкция, каквото не е предназначението на ПАМ, тъй като няма никаква възможност
за жалбоподателя да отстрани нарушението, дори да има воля затова. По отношение
на втората ПАМ, приложена с обжалваната заповед - временно отнемане на
свидетелството за управление на водача Ж.Б.Т. до отстраняване на нарушението,
но за не повече от 12 месеца се счита, че не е доказан международен превоз на
пътници срещу заплащане от Република България до Германия, поради което тази
принудителна мярка се явява незаконосъобразна и постановена в нарушение на
процесуалните правила. Сочи, че разпоредбата на чл.35 от АПК задължава
административният орган да издаде индивидуален административен акт, само след
като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и след като
обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. В случая,
административният орган е пристъпил към издаване на заповед за прилагане на ПАМ
без да изясни действителните взаимоотношения между жалбоподателя Т. и
останалите пътуващи в автомобила пътници, а оттам и характера на самия превоз.
В заключение се претендира от съда да
отмени оспорената заповед. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателите се представляват
от адв.Л. с пълномощни на л.3 и л.4 от делото, който поддържа жалбата. Сочи, че
органът следва да докаже фактическите основания за прилагане на принудителните
мерки. Същите се съдържат в приложените по делото 2 броя обяснения от Е.В. и А.А.,
но т.к. тези обяснения не отговарят на изискванията на чл.44 от АПК относно
начина на снемането, съответно реквизитите, които трябва да са налице и не
става ясно какво пише в тези сведения, счита, че не могат да бъдат годно
основание за издаване на оспорения административен акт. Сочи още, че
административният акт не отговаря на процесуалните правила по отношение на
издаването му, а именно не е посочен конкретен срок, в който описаните
нарушения да бъдат отстранени. Посочен е хипотетичен срок до 12 месеца, но с
оглед на това, че въпросното МПС е с чужда регистрация – то е регистрирано в
Германия, не е описано точно как и по какъв начин да бъдат отстранени тези
нарушения. Оспореният административен акт според жалбоподателите се явява като
санкция. Други доказателства в подкрепа на фактическите основания, изложени в
ЗППАМ, не са приложени. Счита, че ответникът не е изпълнил задължението си
съгласно разпоредбите на АПК за цялостно изясняване на случая, което да послужи
като основание за издаване на заповедта, поради което същата се явява
неоснователна и подлежи на отмяна. В заключение моли съда да отмени оспорената ЗППАМ изцяло и да присъди
на жалбоподателите направените разноски.
Ответникът по жалбата- Директорът на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Плевен
в съдебно заседание се явява лично и поддържа издадената ЗЗПАМ. Относно
срока за отстраняване на нередностите, сочи, че законодателят изрично е записал
максимум до 12 месеца, но не повече. В случая автомобилът е с немска
регистрация и по българското законодателство – по Закона за автомобилните
превози, няма как да бъде вписано в лиценз. Това е категория, която не подлежи
за вписване в лиценз.
Административният съд, пети състав, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
На 27.04.2021 год. е извършена
съвместна проверка от служители на ГД НРР, ОД на МВР-Плевен и РД АА-Плевен на
автомобил –Бус марка ******* с рег.№ *******,
в присъствието на водача Ж.Т.Б.. За резултатите от проверката е съставен
приложеният на л.58-61 от делото протокол. Описано е, че бусът е бил спрян за
проверка около 12 часа на 24.04.2021 год., движейки се в посока гр.София. Водач
е бил Ж.Б., който е заявил, че пътува с още петима пътници за Германия, а в
багажното отделение е имало множество пътни чанти, куфари.
На л.64 от делото е приложена обява,
че бусът ще тръгне на 27.04-вторник
сутринта от България до Германия и на 30.04. от Германия за България . Ако има
желаещи за пътуване, е посочен телефонен номер за връзка.
Съставен е АУАН серия А-2020 №289123/27.04.2021 год.
на л.65 от делото затова, че на 27.04.2021 год. около 13,00 часа на път I-3 Бяла –Ботевград 97+814 км. в посока Ботевград, Ж.Б.Т.
като водач на ******* с рег.№ *******,
собственост на Б.Т.М., извършва обществен международен превоз на пътници срещу
заплащане, по маршрут България-Германия, видно от обясненията на пътниците Е.В.Д.и
А.Х.А., като не притежава лиценз за извършване на международен превоз на
пътници.
По делото на л.54 и л.55 са приложени и дадените от Е.В.Д.и
А.Х.А.обяснения.
Издадена е оспорената в настоящото производство
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №РД-14-1440/27.04.2021 год. на Директора на
РД“АА“-Плевен, с която спрямо жалбоподателите са приложени принудителни
административни мерки, както следва : 1.по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2,
т.1 от ЗАП-спиране от движение за срок от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на
предна табела с рег.номер и отнемане на свидетелството за регистрация на лек
автомобил „*******“ с рег.№*******/Германия/,
категория М1, собственост на Б.Т.М., до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца; 2. по чл.106а,
ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАП-временно отнемане на СУМПС на водача Ж.Б.Т. до
отстраняване на нарушението , но за не повече от 12 месеца.
Заповедта е връчена единствено на Ж.Б.Т.
на 28.04.2021 год., видно от разписката за връчването й.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, подадена от
на 10.05.2021 год. от Ж.Б.Т. против връчената му на 28.04.2021 год.
заповед е допустима като подадена в срок, от надлежна страна, адресат на акта,
пред компетентния съд и против административен акт, който по неблагоприятен
начин засяга адресата си, тъй като му е отнето СУМПС. Жалбата, подадена от Б.Т.М.
също е допустима за разглеждане, тъй като няма данни същата да е връчена на
адресата си, а оспорената заповед също засяга по неблагоприятен начин този
адресат, тъй като със заповедта е спряно от движение за срок от 12 месеца собственото му МПС
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав
на съда намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган
съобразно с изискванията на чл.107 от
ЗАП, съгласно който принудителните
административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана
заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Процесната
заповед е издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Плевен,
който е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.106 и чл.106а
от ЗАП с приложената на л.10 от делото Заповед №РД-01-43/23.01.2020 год. на
Изпълнителния директор на ИААА. Заповедта е издадена от лицето, назначено на
длъжност Директор с приложената на л.12 от делото Заповед №588/31.01.2020 год.
на Изпълнителния директора на ИААА.
Заповедта е издадена в писмена форма и формално съдържа
установените в закона реквизити. В нея са изложени фактическите основания,
обуславящи издаването й – описано е нарушението, като от една страна са
посочени обстоятелствата, при които е извършено, а от друга страна е налице
препратка към констатациите, съдържащи се в АУАН.
В ЗАвтП са уредени условията и редът за извършване на
обществени вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили,
извършвани от български или чуждестранни превозвачи. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвП обществен превоз на
пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване
на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността,
удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или
удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на
пътници, и документи, които се изискват от този
закон. Извършването на обществени превози на пътници или товари без изискуемия
лиценз или удостоверение за регистрация е основание за прилагане на ПАМ както
по отношение на собственика на автомобила, с който е извършен превоза – чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗАвП,
така и за водача – чл. 106а, т. 4, б. "б" ЗАвП, като
и в двата случая законът предвижда срокът на мярката да е до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година. Основание за прилагане на ПАМ по чл. 106а, т. 4, б. "б" ЗАвП е
невключване на водача в списъка към удостоверението за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, но тази хипотеза стои извън
предмета на производството и би могла да се осъществи само в случай, че за
автомобила е издадено удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметрови превози на пътници и водачът не фигурира в него. В случая
основание за прилагането на двете процесни принудителни административни мерки е
извършването на международен обществен превоз на пътници без за автомобила да е
бил издаден лиценз на Общността, като адресат
на двете мерки са жалбоподателите-единият в качеството на собственик на
МПС, другият-като негов водач. За да бъдат приложени посочените мерки, в
процеса следва да са установени както вида на извършвания превоз, така и
спазването на установените в закона изисквания за него.
Предвид безспорно установения маршрут на пътуването от
България до Германия, то несъмнено процесният превоз се
явява международен по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗАвП.
Не е спорно също така, че за процесното МПС – *******
с рег.№ ******* няма издаден лиценз за извършване на международен превоз на
пътници или товари – лиценз на Общността, изискуем съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвП, респ. в автомобила е
липсвало заверено копие от него. Съгласно съображение 9 от Регламент (ЕО) № 1071/2009,
притежаването на лиценз на Общността е условие за извършване на международен
превоз, а изискването във всяко превозно средство да има заверено копие от
лиценза на Общността е с цел да се улесни ефективното извършване на проверки от
правоприлагащите органи. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАвтП, заверено копие от
лиценза се издава за всяко моторно превозно средство, с което се извършва
дейност, при условие, че това средство е с българска регистрация и превозвачът
е доказал финансова стабилност за него. От това следва, че целта на завереното
копие за всяко от МПС, с които превозвачът извършва дейност, е да улесни
проверките от страна на правоприлагащите органи и да удостовери извършената от
тях проверка за наличието у превозвача на достатъчно ресурси, с които да
гарантира за нормалното функциониране на транспортното предприятие.
В този случай за изясняване на релевантните за спора
факти е необходимо да се изясни дали
процесният превоз има характеристиките на обществен.
Към датата на проверката действаща е редакцията на пар. 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвП, в сила от 7.07.2020
година. Съгласно текстовете на цитираните разпоредби, "обществен
превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, а
"превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по
извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или
срещу заплащане или икономическа облага. От посочените дефиниции се установява,
че превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу
заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка"
по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвП, който представлява
превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел.
Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвП за
извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е
тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже,
че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата
превоз. Заплащането на услугата превоз е различно от плащането само на част от
разхода на гориво (при т. н. споделено пътуване), който разход е само един от
компонентите, формиращ цената на услугата превоз. В този смисъл е и трайната
съдебна практика на ВАС - напр. Решение № 2234 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 8892/2014 г., Решение № 92 от
5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014 г., Решение № 70 от 5.01.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 6864/2014
Заключение за възмездност на превоза административният
орган черпи от дадените обяснения от двама от пътниците , приложени на л.54 и
л.55 от делото. Едно от лицата, дали сведения-Е.В. е посочила-„за ПЪТЯ дадох на
шофьора 50 евро“ а да доплати мъжът ми в Германия“. Другото дало сведения лице-А.А.е
посочила, че за ПЪТЯ до Германия ще плати 120 евро. Само тези обяснения са недостатъчни, за да
изяснят дали плащането покрива само разходите по пътуването (гориво, пътни
такси) или включва и цена за предоставена транспортна услуга. За да изясни тези
обстоятелства, органът е могъл например да
извърши проверка и да приложи по административната преписка
доказателства относно стойността на билет от България до съответното
местоназначение в Германия (което впрочем
също не е изяснено, единствено е посочено, че се пътува до Германия, без да е
изяснено до кое населено място). По този начин
обективно може да се установи дали дадените/обещани пари покриват единствено
разходите по пътуването (гориво, пътни такси) или включва и цена за
предоставена транспортна услуга. Освен това размерът на разходите за посочения
маршрут би могъл лесно да се прецени с оглед на километрите и нормата на разход
на горивото на автомобила. Такава проверка обаче от страна на органа също не е
извършвана. Ето защо съдът намира, че не
е доказано наличието на възмездна транспортна услуга, за да е налице
"обществен превоз" на пътници.
За да бъде установено нарушение на разпоредбите на
ЗАвтПр за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган,
чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже,
че превозът се извършва срещу заплащане и икономическа облага, или има уговорка
за извършване на плащане на услугата превоз. Последното обстоятелство не е
установено по делото.
Независимо от горното обаче, в снетите от двете
пътували на процесната дата лица
обяснения на л.54 и л.55 от делото се установява, че тези обяснения не са
оформени надлежно по реда, визиран в чл. 44, ал. 2 от АПК. Според този текст от
закона, сведенията се дават писмено, подписват от лицата, които са ги дали, и
се приподписват от административния орган или от определен от него служител. В
случая издателят на заповедта за прилагане на ПАМ е Директорът на РД
"АА" – Плевен, но писмените обяснения, дадени от В. и А., не са
приподписани от административния орган или лица, които са служители на
"АА" – Плевен, нито от полицейските служители, които се твърди от
ответника, че са ги снели при проверката. Впрочем остава неясно кои длъжностни
лица са снели тези сведения от пътувалите в МПС лица. Допуснатото нарушение е
съществено, още повече, че на лицата, дали сведения, не е разяснено по реда на чл. 44, ал. 4 от АПК, респ. няма
доказателства да е разяснено, че пред съда могат да бъдат разпитани като
свидетели /Решение № 4178 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11216/2015 г. /.
Поради изложеното, сведенията на Е.В. и на А.А.са негодни за установяване на
отразените в тях обстоятелства.
С оглед на изложеното, съдът приема за недоказано
отразеното в оспорената заповед, че с процесния автомобил е осъществен
обществен превоз на пътници по смисъла на § 1 от ДР на ЗАвтПр.
Разпоредбата на чл. 35 от АПК визира, че индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации. Административният орган е пристъпил
към прилагане на ПАМ, без да изясни действителните взаимоотношения между водача
на автомобила и пътниците в него, а оттам и характера на констатирания превоз.
Органът не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства,
удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза. Следва да се
има предвид и че съставеният срещу водача АУАН не се ползва с презумптивна
доказателствена сила.
При така очертаната законова регламентация,
необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 4, б. "б" от ЗАвтПр не е
доказана. След като не е установено, че соченият като извършител на превоза е
осъществявал дейност срещу заплащане, дори и тази дейност да има инцидентен
характер, то няма как обосновано да се приеме, че са налице основания за
налагане на процесните ПАМ.
Съдът намира,
че оспорената заповед е постановена и в
противоречие с неговата цел. Нормативно, срокът и на двете мерки е предвиден до
"отстраняване на нарушението". В действителност към момента на
проверката, с извършването на констатацията за обществен превоз на пътници,
свалянето на предната табела с регистрационния номер, отнемането й заедно с
документа, удостоверяващ регистрацията, и отнемането на СУМПС на водача,
извършвал превоза от компетентните административни органи, се постига преустановителния
характер на мерките, като се преустановява нарушението – извършване на този
превоз без заверено копие към лиценз на Общността. Срокът на мерките обаче е до
отстраняване на нарушението. ЗАвП изисква лицензионен режим за извършване на
обществен превоз на пътници. В този смисъл, отстраняване на нарушението по
смисъла на чл. 106 а, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 4, б. "б" от ЗАвП би трябвало
да означава извършване на правни действия по лицензиране на превозвача. В
хипотеза на преустановен обществен превоз на пътник обаче (ако такъв беше
налице), без идея на собственика на автомобила, който е физическо лице, да се
регистрира като търговец (§ 1, т. 5 от ДР на ЗАвП) и да се снабди с
лиценз съгласно чл. 7 от ЗАвП, или на шофьора да извършва
впоследствие дейност по превоз на пътници по занятие, осъществяването на факта
по лицензиране на практика се оказва нежелан и непостижим, т. е. събитие, което
никога няма да настъпи. Във всички случаи обаче, мерките за принуда следва да
имат нормативно определен вид, размер, срок, какъвто в конкретната хипотеза
законодателят е въвел да бъде срокът "но за не повече от 12 месеца".
Предвид законодателния подход, да не се определи срок на мярката с конкретна
продължителност, а да се зададе краен срок на прилагането й, в компетентността
на органа е да определи точната й продължителност. В тази връзка свеждайки
срокът на мерките до максималния предвиден от 12 месеца без конкретни мотиви,
които да го обусловят (например повторност), органът е нарушил принципа на
съразмерност - чл. 6, ал. 2 АПК, която предвижда, че
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Безспорно е, че една от целите на закона е да се осигури безопасност на
автомобилните превози на пътници, но това трябва да става със законосъобразни
средства. Посоченият порок съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта
съгласно чл. 146, т. 5 от АПК (в този смисъл Решение
№ 6454 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13522/2020 г.и Решение № 7663 от
25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5911/2021 г.).
Нещо повече-в случая и целта на закона, а именно
водачът/ собственикът да се снабди с лиценз за превоз, не може да бъде
постигната, тъй като съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАвтП, заверено копие от
лиценза се издава за всяко моторно превозно средство, с което се извършва
дейност, при условие, че това средство е с българска регистрация и превозвачът
е доказал финансова стабилност за него. В случая процесното МПС, с което е извършен
превоза няма българска регистрация, поради което не може да бъде снабдено с
такъв лиценз.
В заключение съдът намира, че оспорената заповед следва
да бъде отменена.
При този изход на делото и с оглед направеното искане
в жалбата и в хода по същество, на всеки един от жалбоподателите следва да се
присъдят направените по делото разноски-по 400 лева поискано, договорено и
заплатено изцяло в брой възнаграждение за един адвокат от всеки от
жалбоподателите и по 10 лева държавна такса от всеки един от жалбоподателите.
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалбата на Ж.Б.Т. с ЕГН **********,*** и Б.Т.М.
с ЕГН **********,***, чрез адв. М.Л. ***,
Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №РД-14-1440/27.04.2021 год. на Директора на РД“АА“-Плевен, с
която спрямо жалбоподателите са приложени принудителни
административни мерки по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1 от ЗАП и по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАП.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да заплати на Ж.Б.Т. с ЕГН **********,*** направените по делото
разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да заплати на Б.Т.М. с ЕГН **********,*** направените по делото
разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14 -/четиринадесет/
дневен срок от съобщението до страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /П/