МОТИВИ по НОХД № 1885 по описа за 2020 год. на Районен
съд – Варна, ХХХVІІ наказателен състав.
От Районна прокуратура - Варна срещу подсъдимия Ю.И.К., ЕГН **********
е повдигнато обвинение: по чл.196, ал.1, т.1, във
връзка с чл.194, ал.1 от НК - За това,
че на 11.04.2018 г. в гр. Варна, в условията на
опасен рецидив, отнел чужда движима вещ – 1 брой
слънчеви очила марка „Емпорио Армани“,
модел 2033 на стойност 351,82 (триста петдесет и един лева и 82 ст.) лева, от
владението на В.Н.В., собственост на „В.к.“ ООД, представлявано от В.Н.В., без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.
Представителят на
Районна прокуратура-Варна поддържа в с.з. обвинението като доказано по несъмнен
начин и предвид характера на проведеното производство [по глава ХХVІІ от НПК]
пледира за наказание, определено по реда на чл.
58а, ал.1 НК, а именно ЛОС, което да бъде ефективно изтърпяно при
първоначален „строг“ режим, предвид законовата забрана за приложение на чл.
66, ал.1 от НК. Моли съда да наложи наказание за деянието по чл.196, ал.1, т.1, във връзка
с чл.194, ал.1 от НК в размер на две години лишаване от свобода, което съгласно
разпоредбата на чл.58а. от НК да бъде редуцирано с една трета, като същото бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим .
Пострадалото ю.л. „В.к.“
ООД, редовно призовано за разпоредителното заседание, не се явява и не се
представлява, не предявява граждански иск.
Подсъдимият се явява в
с.з., признава се за виновен, дава съгласие за разглеждане на делото по реда на
Глава ХХVІІ от НПК-"съкратено съдебно следствие пред първата
инстанция". Предвид това, съдът, с две отделни определения, както следва:
1.) На осн. чл.
372, ал.3, вр. с чл. 371,
т.1 НПК прие, че действията по извършеното разследване в досъдебното
производство са съобразени изцяло с реда, предвиден в НПК, с оглед на което
одобри изразеното от подсъдимия и неговия упълномощен защитник адв. П.В., ВАК,
изрично съгласие досежно това да не се провежда разпит на свидетели и вещи
лица, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на протокола
за разпит на свидетел и писмените експертни заключения по видео-техническа и
лицево-идентификационна и оценъчната експертиза; 2.) На осн.чл.
372, ал.4, вр.с чл.
371, т.2 от НПК прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие
самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от
всички останали доказателства по делото, поради което и обяви, че ще ползва
същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства,
относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитникът на подсъдимия също намира, че са налице всички обективни
предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие
и определяне на наказание ЛОС при условията на 58а., ал.4 и чл.55 от НК за деянието по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1 от НК , чийто конкретен
размер пледира към възможният минимум, като излага конкретни доводи.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, при
отчитане изискванията, вписани в нормата на чл.
373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Ю.И.К., ЕГН **********,
със средно образование, неженен, безработен, с постоянен адрес ***1, осъждан
многократно /двадесет и четири отделни влезли в сила присъди и споразумения/.
Свидетелката В.Н.В. била управител на „В.к.“
ООД. Дружеството притежавало търговски обект, находящ се в гр.Варна, на
бул.“Цар Освободител“ № 37Б. На 11.04.2018 г. около 15.00 часа св.Великова се
намирала в търговския обект, когато там влязъл подсъдимия Ю.И.К., който търсел
слънчеви очила от марките „Армани“ и „Рейбан“. Очилата от тези марки се намирали заключени в
стъклена витрина.В. взела ключа и отключила витрината и показала на подсъдимия
различни модели слънчеви очила. К. започнал да разглежда слънчевите очила, като
поискал свидетелката да му покаже артикули, които се намирали ниско долу на
витрината. Докато свидетелката била наведена надолу, подсъдимия незабелязано се
пресегнал и взел от витрината 1 бр. слънчеви очила марка „Емпорио
Армани“, модел 2033, прибрал ги в задния джоб на
панталона си, след което напуснал магазина. На следващия ден В. прегледала
записите от охранителните камери и установила, че докато е била наведена пред
витрината, подсъдимия К. се пресяга над нея и взима чифт слънчеви очила и ги
слага в джоба си.
По случая било образувано ДП № 604 /2018
год. по описа на Първо РУ при ОД МВР – Варна.
В хода на образуваното ДП № 604 /2018 г.
на Първо РУ при ОД МВР – Варна, е била изготвена
съдебно–психиатрична експертиза от заключението на която се установява, че Ю.И.К.
не страда от психично заболяване в
тесния смисъл на думата – психоза. При него са налице данни за – психични и
поведенчески разстройства дължащи се на употреба на опиоиди.
Синдром на зависимост към хероин. Към момента на извършване на деянието –
11.04.2018 г. не е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното деяние и да ръководи постъпките си. Физическото
и психичното му състояние му позволява правилно да възприема фактите, които
имат значение по делото и да дава достоверни показания. Може да участва
пълноценно в наказателното производство.
Видно от заключението на изготвената по
делото съдебно-оценъчна експертиза, стойността на инкриминираната вещ – 1 бр.
слънчеви очила марка „Емпорио Армани“, модел 2033,
възлиза на сумата от – 351.82 лева
Като
допринасящо за изясняване авторството на процесното деяние, районният съд
намира и удостовереното посредством Протокол за разпознаване на лице от
10.01.2019 г. процесуално-следствени действия (л.69-72 от досъдебното производство), видно от
съдържанието на който св.В.В. категорично е
разпознала в подсъдимия Ю.К. лицето, което е отнело инкриминираната вещ.
Разпознаването е извършено при спазване условията и процедурата за провеждането
му, установени в чл. 169 и сл. от НПК. На осн. чл. 170
от НПК непосредствено преди разпознаването е извършен разпит на св.В.,
приключил в час, предхождащ самото разпознаване. По време на него,
свидетелката посочи категорично
извършителя на престъплението.
Разпознаването
е реализирано в присъствието на две поемни лица,
които са удостоверили с подписите си провеждането и резултатите от тези
процесуално-следствени действия.
Така възприетата
фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в
с.з. доказателства, посредством приложените по ДП № 604 /2018 год. по описа на
Първо РУ при ОД МВР – Варна, писмени доказателствени средства, както и чрез
показанията на всички свидетели и писмено експертно заключение на вещото лице по
извършените в ДП СОЕ и СПЕ експертизи, протокол за разпознаване, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на
подсъдимия в с.з., одобрено от съда по реда на чл.
372, ал.4 във вр. с чл.
371, т.2 от НПК. Ето защо и с оглед на установената в хода на съкратеното
съдебно следствие фактическа обстановка, и при отчитане на заложеното в чл.
373, ал.3 от НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че
подсъдимият Ю.И.К., е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението "кражба" по смисъла на НК, описано в обвинителния акт,
за което е предаден на съд. Подобно престъпление може да бъде извършено само с
пряк умисъл, като освен него законът изисква деецът да действа с намерение
противозаконно да присвои вещта - обстоятелства, които са налице предвид
конкретните негови действия.
Съдът прие, че правилно
деянието на подсъдимия е квалифицирано като значително по-тежко наказуемо, тъй
като е осъществено при условията на опасен рецидив - квалификация по чл. 196, ал.1, т.1 НК, от НК. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, същият е осъждан многократно с
отделни влезли в сила присъди, като анализирайки последните от тях - НОХД №
3350/2019 г. на РС – Варна, НОХД № 5665/2019 г. на РС – Варна, НОХД № 5292/2014
г. на РС – Варна, съдът направи извод за това, че са налице всички изискуеми от
закона предпоставки за квалификация на настоящото му деяние, като извършено при
условията на „опасен рецидив“, тъй като: 1.) Подсъдимият е извършил
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по см.
на чл.
93, т.7 НК - например престъплението по чл. 196, ал.1, т.1 НК е наказуемо
с ЛОС от 2 до 10 г.; 2.) наложеното му наказание
не е по-малко от една година лишаване от свобода - наложено е наказание 2 г.
ЛОС; 3.) изпълнението на това наказание не е отложено по реда на чл. 66 от НК.
Отделно, налице е и последното формално изискване по чл. 30 от НК, тъй като не са изтекли 5 години от изтърпяване на последното наказание
ЛОС.
При индивидуализацията на наказанието, при
спазване на императивните изисквания на чл.
373, ал.2 от НПК, съдът прие, че наказанието на подсъдимия К. следва да
бъде определено съгласно правилата на чл. 58а.
от НК. В актуалната си редакция този текст предвижда две отделни възможности
при индивидуализация на наказанието - първата е по ал.1, а втората по ал.4 -
вариант, който в случая би бил по-благоприятен, с оглед възможността за
определяне на наказанието под специалния минимум, за което обаче е необходимо
съдът да констатира наличие на многобройни, респ. едно, но изключително
смекчаващо вината обстоятелство.
В настоящият
казус съдът прие, че наказанието следва да се определи в хипотезата на чл.
58а. ал.1 НК като същевременно отчете, че не са налице нито многобройни,
нито едно, но изключително смекчаващо вината обстоятелство, което да го
мотивира да приложи чл.
55, ал.1, т.1 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат
отчетени ниският размер на причинените вреди, както и синдрома на зависимост
към хероина.
Съдът счита,
че липсва основание за приложение разпоредбата на чл. 55 НК
при определяне на наказанието на подсъдимия с оглед наличието на значими
отегчаващи обстоятелства. В случая се касае за престъпления с висока степен на
обществена опасност. Наред с това липсват изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства.
Съдът намира
в съответствие с константната практика на ВКС, че в случая самопризнанието на
дееца, направено под формата на волеизявление по чл.
371, т.2 НПК не следва да се интерпретира допълнително като смекчаващо
обстоятелство при индивидуализиране на санкцията; същото не е довело до
съдействие за своевременно и съществено разкриване на престъпното посегателство
и неговия извършител в хода на досъдебното производство; което разкриване е
логично следствие от ефективната дейност на компетентните органи /Тълкувателно
решение № 1/06.04.2009 г. по тълк.д.№ 1/08 г. на ВКС,
Решение № 372/04.10.2011 г. по н.д.№ 1881/2011 г. на ВКС, Решение №
377/26.09.2011 г. по н.д.№ 1765/2011 г. на ВКС/. Размерът на наказанието съдът
определи по правилата на чл. 54 НК
на многократно извършилия престъпления против собствеността и изтърпявал
ефективно наказание лишаване от свобода деец; като счете, че същият е
достатъчен и адекватен за реализиране на целите на индивидуалната и генералната
превенция на наказанието – поправяне на извършителя и възпитателно въздействие
върху останалите членове на обществото.
В хода на съкратеното съдебно
следствие подсъдимия К. изразява формално своето признание за извършеното
престъпление, което в случая е и предпоставка за провеждане на диференцираната
процедура и определяне на по-ниско по размер наказание лишаване от свобода. От
друга страна съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства съдебното
миналото на подсъдимия, извън осъжданията взети предвид при квалификацията на
настоящото престъпление.
Следва да се отбележи
също, че инкриминираното престъпно деяние е извършено в много кратък срок след
изтърпяване на последното наказание ЛОС, което показва, че подсъдимия не се е
поправил и предишните налагани ефективни наказания лишаване от свобода не са
оказали своето поправително и превъзпитателно въздействие. Именно предвид това
негово съдебно минало, действията му по настоящото дело са квалифицирани
значително по-тежко като извършени при условията на "опасен рецидив".
Следователно, касае се не за инцидентна престъпна проява, а за поредно
престъпно посегателство върху чужда собственост, мотивирано изцяло от начина на
живот на подсъдимия.
Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната
част на нормата по чл. 196, ал.1, т.1 НК е от 2 до 10 г. ЛОС,
поради което и отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ замяната
на наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът на осн.чл. 54 НК,
при превес на смекчаващите вината обстоятелства го определи в тези рамки, в
размер към специалния минимум, а именно 2 г. ЛОС, след което и на осн. чл.
58а., ал.1 НК редуцира с 1/3 и
постанови подсъдимия да изтърпи наказание в размер от една година и четири
месеца лишаване от свобода. По отношение на така определеното наказание
„лишаване от свобода“, съдът взе в предвид предишните осъждания на дееца, по
които е прекарал определен период от живота си в затвора, обуславящи факта, че
подсъдимия очевидно не се е поправил, поради което счита, че за да бъдат
постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК се налага неговото
ефективно изтърпяване.
Отделно от това е
невъзможно условното осъждане на дееца при условията на чл.66, ал.1 от НК, а и това
дори да е възможно не би могло да даде необходимия целен положителен резултат.
Съдът, след като прецени
по-горе високата обществена опасност на дееца, както и с високата обществена
опасност на деянието намира, че не е възможно постигане целите на генералната и
специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, без ефективно
изтърпяване на наказанието. В този смисъл е и константната съдебна практика на
ВКС /Решение № 401/2002 год. на ВКС,
Решение № 528/1993 год. на ВКС, Решение № 386/1973 год. на ВКС и др./.
На основание
чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „Б“ от ЗИНЗС съдът
постанови наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно от осъдения при
първоначален "строг" режим.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като
предвид изхода на делото осъди подсъдимия да заплати сумата от 131.34 лв. в полза
на ОД МВР – Варна.
Водим от изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: