Определение по дело №457/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1246
Дата: 29 март 2022 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20223100500457
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1246
гр. Варна, 29.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500457 по описа за 2022 година
за да се произнесе, намери следното:

Производството е образувано по частна жалба от Л. Н. М., ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „Бял крем“, № 6, чрез адв. Д.Ч., против определение № 8840/20.12.2021г. по гр.д.
№ 9470/2021г. на ХХ състав на ВРС, в частта, с която е прекратено производството по
делото по предявените от Л. Н. М. срещу Г. Т. Г. нарещен иск за ограничаване родителските
му права спрямо децата Филипа Г.а Г.а и Тодор Г. Г., на основание чл. 129, ал.3 от ГПК.
Счита, че постановеното определение в обжалваната част е неправилно и
постановено в противоречие с константната съдебна практика на ВКС.
Исковата претенция по чл. 131, ал. 1 от СК е основна, а тази по чл. 59, ал. 9 от СК –в
условията на евентуалност. С молба от 25.11.2021г. е изпълнила дадените от съда указания.
Моли се да бъде отменено определението на ВРС в обжалваната част, като бъде
постановено да бъде разгледана тази претенция от първоинстанционния съд.
В писмен отговор Г. Т. Г. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, бул.
„Сливница“, № 56, чрез адв. М.П. оспорва частната жалба, като неоснователна. Въпреки
дадената от съда възможност, М. не е отстранила указаните й нередовности на исковата
молба. Не е посочила нито едно провинение на бащата, което да бъде основание за
ограничаване на родителските му права и да попада в приложното поле на чл. 131, ал. 1 от
СК и да представлява опасност за децата Филипа и Тодор. Обжалваното определение е
правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаването му и за присъждане на сторените
разноски.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Частната жалбоподателка Л. Н. М. е подала насрещна искова молба с искане съдът да
се произнесе по предявения от нея иск с правно осно.чл. 131, ал. 1 от СК, да бъдат
1
ограничени родителските права на бащата относно мерките на личните му отношения с
децата Тодор и Филипа ,като сочи конкретния желан от нея режим на лични отношения с
тях, иск с правно осн.чл. 150 от СК и в условията на евентуалност иск с правно осн. чл. 59,
ал. 9 от СК за изменение на решение № 3599/01.08.2018г. по гр.д. № 15344/2017г. на 9-ти
състав на ВРС, в частта на постановените мерки относно личните отношения на децата
Тодор и Филипа с баща им Г. Т. Г., предлагайки конкретен такъв.
С разпореждане № 22793/07.11.2021г. е оставено без движение производството по
гр.д. № 9470/2021г. на ХХ състав на ВРС, като са дадени указания на ищцата по насрещния
иск ясно и точно да посочи кое точно родителско правомощие на ответника иска да бъде
ограничено и в какво конкретно да се изразява ограничението и/или кое родителско
правомощие да бъде упражнявано под условие и при какво условие.
Ищцата по насрещния иск е уточнила, че с поведението си бащата представлява
опасност за психическото здраве на децата Тодор и Филипа, навеждайки конкретни
твърдения за това, поради което е поискала да бъдат ограничени родителските правомощия
на бащата да контактува свободно с децата си, предлагайки стеснен и осъществяван в
присъствието на психолог и социален работник режим на лични отношения, докато бащата
преодолее поведението си да отчуждава двете деца.
Съдът е постановил обжалваното определение.
Настоящият състав намира, че още с подаването на насрещната искова молба е било
ясно какво е искането на страната, предявявайки иска по чл. 131, ал. 1 от СК, а с
направеното уточнение са изложени и обстоятелствата, които налагат исканото
ограничаване на родителските правомощия на Г. Т. Г.. Ясно е искането към съда да вземе
съответните мерки в интерес на децата Тодор и Филипа, като са посочени конкретните
права, които иска да бъдат ограничени-упражняването на режим на лични отношения на
бащата с двете деца да се осъществява без контакти извън гр. Варна, а тези които се
провеждат в гр. Варна да се осъществяват при условие, че присъстват психолог и социален
работник.
Обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на ВРС
за продължаване на съдопроизводствените действия. Ако съдът прецени, че предявените
искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или, че
съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, исковата претенция с правно
осн. чл. 131, ал. 1 от СК следва да бъде разделена в отделно производство, а настоящото
спряно до приключване на спора за ограничаване на родителските права на бащата.
Водим от горното, съдът








ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 8840/20.12.2021г. по гр.д. № 9470/2021г. на ХХ състав на
2
ВРС, в частта, с която е прекратено производството по делото по предявените от Л. Н. М.
срещу Г. Т. Г. нарещен иск за ограничаване родителските му права спрямо децата Филипа
Г.а Г.а и Тодор Г. Г., на основание чл. 129, ал.3 от ГПК и ВРЪЩА делото на ВРС за
продължаване на съдопроизводствените действия, с оглед мотивите на настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3