№ 12310
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110154433 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 74 ЗЗД за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на
солидарност сумата 360,00 лв., представляваща главница за платени от ищеца
задължения на ответниците за възнаграждение на избрано дружество-
домоуправител за период от 01.10.2019 г. до 30.09.2022 г. Претендира се и
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 14.03.2022 г., както и разноски.
Ищецът твърди, че заедно с ответниците са собственици на самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост. Твърди, че на 28.09.2019 г. е
проведено общо събрание на етажната собственост, на което е взето решение
да се сключи договор за управление и поддръжка с „П.“ ООД за предоставяне
на услугата професионален домоуправител, както и решение за събиране на
месечните такси за поддръжка и управление на общите части в сградата. Въз
основа на сключения договор за управление било уговорено възнаграждение
в размер на 10 лв. месечно за всеки апартамент независимо дали същият е
обитаван или не, респ. припадащата се на ответниците сума за периода от
01.10.2019 г. до 30.09.2020 г. възлизала на 120,00 лв. Твърди се, че с протокол
от общо събрание на етажните собственици от 10.08.2021 г., респ. от
18.08.2021 г. отново са взети решения за сключване на договор за управление
и поддръжка с „П.“ ООД за предоставяне на услугата професионален
домоуправител с уговорено възнаграждение 10 лв. месечно за всеки
апартамент независимо дали същият е обитаван или не, като за периода от
01.10.2020 г. до 30.09.2021 г., респ. от 01.10.2021 г. до 30.09.2022 г.,
припадащата се на ответници сума възлиза на 120,00 лв. годишно, или общо
240,00 лв. Твърди, че с оглед запазване на добрите взаимоотношения с
1
домоуправителя заплатила вместо ответниците дължимите от тях към
професионалния домоуправител суми за възнаграждение в общ размер на
360,00 лв. в периода от 01.10.2019 г. до 30.09.2022 г. Въпреки отправени
покани ответниците не възстановили сумите на ищцата.
Ответниците са депозирали в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата
молба, с който оспорват предявения иск. Оспорват твърдението да е налице
етажна собственост по отношение на процесната сграда, тъй като обектът
представлявал еднофамилна къща. Оспорват да е извършена услуга
професионален домоуправител. Оспорват взетите решения на проведените
общи събрания на етажните собственици като незаконосъобразни. Оспорват
твърдяното плащане да касае именно имот, находящ се в гр. С.. Претендират
разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 74 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
ответниците са собственици на самостоятелен обект в процесната сграда в
режим на етажна собственост - гр. С.; че за ответниците е възникнало валидно
задължение да заплатят въз основа на решения на общото събрание на
етажната собственост сумата 360,00 лв. на „П.“ ООД; че ищецът е заплатил на
„П.“ ООД вместо ответниците сумата от 360,00 лв., като е имал интерес да
изпълни задължението на ответниците.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
От приетия по делото нотариален акт № .. г. се установява, че на
16.07.1992 г. Р. А. Б. е придобила собствеността върху следния имот –
апартамент, находящ се в гр. С., ет. 1, ведно с 1/3 ид.ч. от дворното място.
Не е спорно между страните, а и от приетите нотариален акт и данъчна
декларация по чл. 14 ЗМДТ се установява, че имотът, находящ се в гр. С., вх.
. е собствен на Г. А. Г. и Е. Х. Г..
Прието е извлечение от кадастрално-административна информационна
система на АГКК, от което се установява, че в процесната сграда са
изградени три самостоятелни обекта с предназначение жилище и един
самостоятелен обект с предназначение гараж. Не е спорно между страните, че
собственици на имотите са различни лица, поради което съдът приема, че се
касае за сграда в режим на етажна собственост по смисъла на чл. 3 и сл.
ЗУЕС.
От приетия по делото протокол на ОС на ЕС с адрес: гр. С. се установява,
че на 28.09.2019 г. е взето решение да се сключи договор с „П.“ ООД за
предоставяне на услугата „професионален домоуправител“ за срок от 1
година. Видно от приетия договор № ./30.09.2019 г. „П.“ ООД се е задължило
да извършва действия по администриране и превеждане в изпълнение
решенията на ОС на ЕС с адрес: гр. С. срещу уговорено възнаграждение в
размер на 10 лв. на апартамент, или общо 30 лв., платими между 25-то и 30-то
2
число на всеки текущ месец. Уговорен е едногодишен срок на действие на
договора, считано от 01.10.2019 г.
Приет е по делото договор № ./10.08.2021 г., с който „П.“ ООД се е
задължило да извършва действия по администриране и превеждане в
изпълнение решенията на ОС на ЕС с адрес: гр. С. срещу уговорено
възнаграждение в размер на 10 лв. на апартамент, или общо 30 лв., платими
между 25-то и 30-то число на всеки текущ месец. Уговорен е едногодишен
срок на действие на договора, считано от 01.10.2020 г.
От приетия по делото протокол на ОС на ЕС с адрес: гр. С. се установява,
че на 18.08.2021 г. е взето решение да се поднови договора с „П.“ ООД за
предоставяне на услугата „професионален домоуправител“. Видно от приетия
договор № ./13.09.2021 г. „П.“ ООД се е задължило да извършва действия по
администриране и превеждане в изпълнение решенията на ОС на ЕС с адрес:
гр. С. срещу уговорено възнаграждение в размер на 10 лв. на апартамент, или
общо 30 лв., платими между 25-то и 30-то число на всеки текущ месец.
Уговорен е едногодишен срок на действие на договора, считано от 01.10.2021
г. С анекс към договора е уговорено възнаграждението на изпълнителя да
бъде платено в срок до 30.09.2021 г.
Наведените от ответниците възражения за незаконосъобразност на взетите
решения на проведените общи събрания на етажните собственици съдът
намира за неоснователни. Оспорване законосъобразността на решенията на
ОС на ЕС би могло да се осъществи единствено в специалното производство
по реда на чл. 40 ЗУЕС, каквото не се твърди, а и не се представят
доказателства да е проведено. Предвид това и на основание чл. 38, ал. 1 ЗУЕС
ответниците са обвързани от взетите от ОС на ЕС решения.
Съгласно нормата на чл. 73 ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от
трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да
бъде изпълнено лично от длъжника. Този, който е изпълнил едно чуждо
задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на
кредитора – арг. чл. 74 ЗЗД. Следователно, от правото да се встъпи в правата
на удовлетворения кредитор, т.е. от суброгационното право, се ползва не
всяко трето лице, което е изпълнило чужд дълг, а само това трето лице, което
има правен интерес от изпълнението, което означава, че облигационното
отношение между кредитора и длъжника засяга конкретни имуществени
права на третото лице. Правен интерес от плащане на чужд дълг като
предпоставка за законовата суброгация по чл. 74 ЗЗД е налице тогава, когато
имуществото на третото лице би могло да бъде предмет на претенции или на
насочване на изпълнение от страна на кредитора, било по силата на
правоотношение между това трето лице и длъжника, било по силата на
правоотношение с кредитора. При плащане на чужд дълг с оглед твърденията
на ищеца, платецът встъпва в правата на кредитора срещу длъжника.
По делото са приети фактура № ./07.10.2019 г. на стойност 360 лв. с
основание „такса обслужване м.10.2019 г. – м.9.2020 г.“, фактура . г. на
3
стойност 360 лв. с основание „такса обслужване м.10.2020 г. – м.9.2021 г.“ и
фактура № .. г. на стойност 360 лв. с основание „такса обслужване м.10.2021
г. – м.9.2022 г.“. Към фактурите са представени 2 бр. фискални бонове с дата
09.08.2021 г., респ. 13.09.2021 г., от които се установява, че е платена сума в
общ размер на 720 лв.
Изслушаната и приета по делото без възражения на страните счетоводна
експертиза потвърждава, че дължимата сума по горепосочените фактури
възлиза в общ размер на 1080 лв., раздЕ. по 360 лв. на годишен период, или
общо спрямо ответниците 360 лв. за периода от м.10.2019 г. до м.09.2022 г.
Експертът дава заключение, че няма извършени плащания от ответниците
нито към „П.“ ООД, нито към „П.“ ООД.
Плащането на паричен дълг или погасяването му чрез друг способ се
удостоверява с документ – чл. 77 ЗЗД. Фактурата е първичен счетоводен
документ, чието предназначение е да се документират стопанските операции
във връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност
в предприятието на търговеца. Задължение на лицето по чл. 3 ЗДДС е да
издаде в петдневен срок от настъпването на данъчното събитие фактура или
друг данъчен документ по чл. 112 ЗДДС с оглед облагане с данък на
извършените от него доставки на стоки или услуги. Издаването на фактурата
обективира изпълнението на данъчното задължение, а изпращането й на
получателя - волеизявлението на издателя, че очаква плащане. Следователно
законът не придава на фактурата качеството на разписка за извършено
плащане по смисъла на чл. 77 ЗЗД, поради което съдът приема за доказано, че
ищцата е извършила плащане единствено по фактура . г. на стойност 360 лв. и
по фактура № .. г. на стойност 360 лв., в които изрично е отбелязано, че
плащането е извършено в брой и са приложени фискални бонове. Плащане по
фактура № ./07.10.2019 г. на стойност 360 лв. липсват доказателства да е
извършено.
Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че ищцата се е суброгирала
в правата на кредитора по отношение на ответниците до размера на сумата
240 лв.
Въпросът, дали е налице солидарност (активна или пасивна), е
материалноправен въпрос по основателност, а не процесуалноправен въпрос
по допустимост на иска и производството по него /решение от 12.10.2017 г.
по гр. д. № 4348/2016 г., ВКС, IVг.о./. Съгласно чл. 121 ЗЗД освен в
определените от закона случаи солидарност между двама или повече
длъжници възниква само когато е уговорена. В случая липсва законова норма,
която да предписва възникване на пасивна солидарност за задължения на
съсобственици, а не са събрани и данни такава да е изрично уговорена. Не е
приложима и нормата на чл. 32, ал. 2 СК, съгласно която съпрузите отговарят
солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството,
тъй като липсват данни задължението да е за задоволяване нуждите на
семейството. Налице са предпоставките за разделност, като искът следва да се
4
уважи до размера на приспадащата се на всеки от ответниците част от
задължението, а именно от по 120 лв. при съобразяване на презумпцията на
чл. чл. 30, ал. 2 ЗС и да се отхвърли до пълния предявен размер за
присъждане на общата сума 360 лв. при условията на пасивна солидарност.
По разноските.
При този изход с право на разноски разполагат и двете страните.
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъди
сумата в общ размер на 421 лв. за държавна такса, депозит за експертиза и
адвокатско възнаграждение за исково производство и сумата 252 лв. за
държавна такса и адвокатско възнаграждение. Направеното от ответниците
възражение за прекомерност не кореспондира с целта на института на чл. 78,
ал. 5 ГПК. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е съобразено с
размерите на минималните възнаграждения по нарочната наредба, както и с
фактическата и правна сложност на делото.
В полза на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се
присъди сумата 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Г. А.
Г., ЕГН ********** и Е. Х. Г., ЕГН ********** дължат разделно/поравно на
Р. А. Б., ЕГН ********** на основание чл. 74 ЗЗД сумата 240,00 лв.,
представляваща изплатено от ищеца задължения на ответниците за
възнаграждение на избрано дружество-домоуправител на етажна собственост
- гр. С., за период от 01.10.2019 г. до 30.09.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 14.03.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 13 162/2022 г. на
СРС, 153 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до пълния
предявен размер за присъждане на общата сума 360 лв. при условията на
пасивна солидарност.
ОСЪЖДА Г. А. Г., ЕГН ********** и Е. Х. Г., ЕГН ********** да
заплатят поравно на Р. А. Б., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумите 421 лв. разноски за исковото производство и 252 лв. разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Р. А. Б., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на Г. А. Г., ЕГН ********** и Е. Х. Г., ЕГН ********** сумата 200 лв.
разноски в исковото производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6