№ 652
гр. Варна, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. С.
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско дело №
20253100500435 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. И. А., ЕГН **********, срещу
Решение №********г. по гр. дело №*********г. на ВРС, 51-ви състав, с което
е отхвърлен искът на М. И. А. за признаване за установено в отношенията
му с Я. Н. П., ЕГН********** и С. Н. П., ЕГН**********, че ищецът е
собственик на ПИ №*********** по КК и КР на с. Е., общ. Б., обл. В.,
одобрени със Заповед № ************г. на изпълнителния директор на АГКК,
с площ 1168 кв.м., м-ст „П.т.“, вид. територия: земеделска, четвърта категория,
НТП: лозе, стар №*****, при граници на терена по същите КК и КР: ПИ №№
*********, *********, *********, *********, ********** и *********, въз
основа на изтекла в негова полза придобивна давност за периода от 1956г. до
предявяване на иска, с присъединяване владението на бащата на ищеца И.Р.
А. през периода 1956г. - 1989г., на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
Със същото решение на ВРС е отхвърлен и „евентуален“ иск на М. И.
А. за признаване за установено в отношенията му с Я. Н. П., ЕГН**********
и С. Н. П., ЕГН**********, че ищецът е собственик на ПИ №*********** по
КК и КР на с. Е., общ. Б., обл. В., одобрени със Заповед № ************г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ 1168 кв.м., м-ст „П.т.“, вид.
територия: земеделска, четвърта категория, НТП: лозе, стар №*****, при
граници на терена по същите КК и КР: ПИ №№ *********, *********,
*********, *********, ********** и *********, въз основа на изтекла в
1
негова полза придобивна давност за периода от 1989г. до предявяване на
иска, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК, в която част решението също се обжалва.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния
закон и на съдопроизводствените правила. Обобщено оплакванията се свеждат
до непълно и немотивирано обсъждане на събраните доказателства, довело до
погрешни решаващи изводи на съда. Ищецът по делото е владял имотът, който
е бил възстановен на наследодателя на ответниците през 2001г. (ПИ №*****) в
границите му по КК и КР, противно на приетото от ВРС. Това се изяснява от
комбинираната скица към СТЕ, според която процесният ПИ №*********** с
площ 1168кв.м. попада изцяло в границите на възстановения през 2001г.,
впоследствие поставен в дял на ответниците, имот №*****, като на място ПИ
№*** е заграден и ползван само от ищеца през годините. Същото се сочи да
се изяснява и от показанията на св. З.В., обсъдени от въззивника. А исковият
ПИ №*** съответства на стар имот №*****, който от своя страна е бил част от
възстановения на наследодателя на ответниците ПИ №*****. Така за ПИ
№*** не е имало пречка да бъде придобиван по давност от ищеца. По делото
са доказани предпоставките на придобивната давност на ищеца, а ако не са
били доказани, причина е процесуално нарушение на ВРС (допуснат само
един свидетел). Невъзможността да се изясни (по технически причини)
идентичност на имота по протокола за замяна от 1956г. с възстановения такъв
през 2001г. е без значение, релевантна е липсата на идентичност между някой
от заявените за реституиране имоти и взъстановеният през 2001г. имот в полза
на наследниците на П. и Я.И.. Заповед от 2008г. на общ. Б. за изземване на
имота не е прекъснала владението на ищеца, защот той вече е бил собственик
по давност. По същество моли за отмяна на решението на ВРС и за уважаване
на предявения иск, както и за присъждане на разноски за две инстанции, а в
о.с.з. поддържа твърденията и исканията си.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно
и обосновано, което излага съображения. Недоказано е по делото ищецът да е
владял спорния ПИ №***********, респ. коя част от възстановения през
2001г ПИ №***** е владял ищецът. Недоказана е и идентичността на имота
по протокола за замяна от 1956г. (на бащата на ищеца) с възстановения имот
през 2001г. (на наследодателите на ответника). Не са допуснати от ВРС
нарушения на процесуалните правила. Моли за потвърждаване на решението
на ВРС и за присъждане на разноски пред ВОС, а в о.с.з. поддържа позицията
си.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
2
Предмет на разглеждане пред ВРС е иск на М. И. А., ЕГН**********, с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в
отношенията му с Я. Н. П., ЕГН********** и С. Н. П., ЕГН**********, че
ищецът е собственик на ПИ №*********** по КК и КР на с. Е., общ. Б., обл.
В., одобрени със Заповед № ************г. на изпълнителния директор на
АГКК, с площ 1168 кв.м., м-ст „П.т.“, вид. територия: земеделска, четвърта
категория, НТП: лозе, стар №*****, при граници на терена по същите КК и
КР: ПИ №№ *********, *********, *********, *********, ********** и
*********, въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност за
периода от 1956г. до предявяване на иска, с присъединяване владението на
бащата на ищеца И.Р. А. през периода 1956г. – 1989г., както и лично владение
от ищеца от 1989г. до подаване на исковата молба.
Ищецът твърди, че с протокол за замяна от ********г. бащата на ищеца
И.Р. e отстъпил нива от 5 дка, II категория, за сметка на която е получил друга
нива от 5 дка, II категория в м. „Ч.“, при граници: В.Х.М. и Ю.Х., бивша
собственост на П. Н., и от тзи момент започнал да обработва имота. С
протокол №1/15.03.1958г. на комисия по ТПС с. Е., част от получената по
замяната през 1956г. земя на И.Р. А. от 2 декара била отчуждена и причислена
към държавен поземлен фонд. През 1989г., без надлежен документ, бащата на
ищеца И.Р. А.. предоставил на сина си М. А. владението върху поземления
имот, като изрично му заявил, че от този момент синът ще бъде „господар на
имота, ще го стопанисва, обработва и обира плодовете“ от него, от който
момент ищецът започнал да владее земята лично за себе си и до деня на
подаване на исковата молба.
С решение № ********* г. на ПК Б. на наследниците на П. и Я.И. е било
възстановено право на собственост върху лозе 3.500дка в землището на с. Е.,
четвърта категория, местност „П.т.“, имот №***** и на наследниците бил
издаден и протокол за въвод във владение, но който въвод не бил реализиран.
Възстановеният с решението на ПК Б. от 20.04.2021г. имот бил разпределен
между наследниците на правоимащия с договор за доброволна делба от
*******г., вписан в СлВп-В. на същия ден с вх. рег. № ****, акто следва: 1/ в
дял на И. П. С. само 1.166дка, четвърта категория, за която част е образуван
имот № ******, при граници и съседи имоти №: ***** на Я. Н. П.; ****** на
В.К.Л.; ****** на А.И.К.; ****** на Г.П.П.; ****** на В.Х.М.; ***** на
В.Х.М.; ****** на В.Х.М.; ****** на В.Х.М. и ****** на Т. П. К.; 2/ в дял на Т.
П. К. само 1.166 дка, четвърта категория, за която част е образуван имот №
******, при граници и съседи имоти №: ***** на Я. Н. П.; ****** на И. П. С.;
****** на В.Х.М.; ****** на В.Х.М.; ***** на Община Б.; ****** на Л. С. Д.;
****** на Д. С.а В.; ****** на П.Ж.П.; ****** на Д. С.а В.; ****** на П.Ж.П.в;
****** на М.Ж.П. и ****** на Община Б.; 3/ в общ дял на Я. Н. П. и С. Н. П.
само 1.168 дка, четвърта категория, за която част е образуван имот № *****,
при граници и съседи имоти №№: ****** на Т. П. К.; ****** на И. П. С.;
****** на В.К.Л.; ****** на Община Б.; ****** на Община Б. и ****** на
Община Б..
По молба на наследниците на П. и Я.И. до кмета на Община Б. била
3
издадена заповед № 225/16.04.2008г. по чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ на Кмета на
общината за изземване на земеделския имот (влязла в сиал), като с нея било
възложено на комисия при общината и служител на МВР да извършат
изземване и да въведат наследниците във владение на имота. Процесният
имот е с идент. № *****.35.143 по КККР на с. Е., общ. Б., обл. Варненска,
одобрени със Заповед № ****************г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с площ 1168 кв.м., м-ст „П.т.", вид. територия: земеделска, четвърта
категория, НТП: лозе, стар № *****, при граници ПИ с идент. №: *********,
*********, *********, *********, ********** и *********
Твърди се, че както след издаването на Решение №*********г. на ПК Б.
и на протокола за въвод, така след заповедта за изземване от 2008г., само и
единствено ищецът е ползвал и владял имота, а ответниците никога не са
влизали във владение на земята, не са я ползвали, не са оспорвали правата му.
Така ищецът придобил земята по давност в резултат на явно, спокойно и
непрекъснато лично владение от 1989г. до исковата молба, присъединено към
владението на баща му И.Р. А. от 1959г. до 1989г.
По същество се моли за установяване правата на ищеца на посоченото
основание и за присъждане на разноски, като исканията се поддържат и в о.с.з.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците депозират писмен отговор, в
който счита иска за допустим, но неоснователен. С решение №*********г. на
ПК гр. Б. на наследниците на П. и Я.И. било възстановено правото на
собственост на 3.500 дка, земеделска земя, четвърта категория в землището на
с. Е., м-ст „П.т.“, представляващ имот №*****. С протокол за въвод,
придружен със скица от 24.04.2001г., наследниците били въведени във
владение в имота. С договор за доброволна делба от ******* г., придобитите
по наследство от П. и Я.И. недвижими имоти били разделени между
наследниците, като двете ответници станали изключителни собственици на
процесния ПИ №*********** по КК и КР на с. Е. с площ 1.168 дка при
граници ПИ №№: ****** на Т. П. К.; ****** на И. П. С.; ****** на В.К.Л.;
****** на Община Б.; ****** на Община Б. и ****** на Община Б.. На
20.08.2007г. теренът бил трасиран.
В имота обаче се настанили неправомерно лицата М. А. и Н.Н., поради
което ответниците многократно са ги предупреждавали да напуснат имота,
тъй като нарушават правото им на собственост, но последните им отправяни
заплахи за живота и здравето им. Самоуправните им действия продължили
въпреки потърсеното съдействие и на полицията. Със Заповед №
227/18.04.2008г. земята била иззета от самонастанилите се лица и предадена
на наследниците П. и Я.И.. Веднага след това М. А. се самонастанил в имота,
поради което многократно наследниците в отправяли покани да напусне
имота, на което са получавали заплахи за саморазправа, а дори А. им посягал.
Така ответниците оспорват ищецът да е ползвал и владял земята
необезпокоявано. Оспорват и баща му И.М. да е придобил правото на
собственост по давност поради нормативната забрана за това. И. не е владял
имота на основание годно да го направи собственик, тк от момента на
4
възстановяване правото на собственост на наследниците на П. и Я.И., техните
наследници са се противопоставяли явно на неговото владение, като са го
канили да напусне имота, сезирали са органите на реда, бил е отстранен по
надлежния ред и след отстраняването му са били предприемани действия за
напускане на имота.
По същество се моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски,
като исканията се поддържат и в о.с.з.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представения протокол за замяна на земеделските земи на частните
стопани от с. Е. от ********г., издаден въз основа на ПМС от 26.08.1954 г. за
земеустрояването, блокирането на земите, одворяването на ДЗС, ТКЗС, МТС
и други обществени стопанства се установява, че съгласно решение по т. 34
И.Р. e отстъпил нива от 5 дка, II категория, за сметка на която е получил друга
нива от 5 дка, II категория в м. „Ч.“, при граници: В.Х.М. и Ю.Х., бивша
собственост на П. Н..
С приобщеното решение от 15.03.1958г. (т.34) на комисията по ТПС в с.
Е. част от получената по замяната през 1956г. земя на И.Р. А. от 2 декара при
граници: Ю.Х. и И.Х.М. е била отчуждена и причислена към държавен
поземлен фонд.
От удостоверение за наследници от 17.07.2023г. се установява, че И.Р. А.
е починал на ********г. и е оставил за наследници Ю.Р. (син), А.М. (дъщеря)
и М. И. А. (син).
С решение № ********* г. на ПК Б. (не е приобщено по делото, защото
не е открито в ОСЗ-В., но е безспорно между страните и е описано в
последващите го протокол за въвод, договор за доброволна делба, протокол за
изземване и други) на наследниците на П. и Я.И. е било възстановено право на
собственост върху лозе 3.500дка в землището на с. Е., четвърта категория,
местност „П.т.“, имот №*****.
Приложен по делото е протокол за въвод от ПК-Б. (без дата, но със скица
на имота към него), за въвеждане във владение на наследниците на П. и Я.И.
на недвижим имот №***** в землището на с. Е., местност „П.т.“, въз основа
на решение №*********г. на ПК на осн. чл.18, ал.1 от ПП ЗСПЗЗ. Няма данни
за фактическо извършване на въвода.
Възстановеният с решението на ПК Б. от 20.04.2021г. имот бил
разпределен между наследниците на правоимащия с приобщения по делото
договор за доброволна делба от *******г., вписан в СлВп-В. с вх. №****, том
6, акт *** от *******г., както следва: 1/ в дял на И. П. С. - само 1.166дка,
четвърта категория, за която част е образуван имот № ******, при граници и
съседи имоти №: ***** на Я. Н. П.; ****** на В.К.Л.; ****** на А.И.К.;
****** на Г.П.П.; ****** на В.Х.М.; ***** на В.Х.М.; ****** на В.Х.М.;
****** на В.Х.М. и ****** на Т. П. К.; 2/ в дял на Т. П. К. - само 1.166 дка,
четвърта категория, за която част е образуван имот № ******, при граници и
съседи имоти №: ***** на Я. Н. П.; ****** на И. П. С.; ****** на В.Х.М.;
5
****** на В.Х.М.; ***** на Община Б.; ****** на Л. С. Д.; ****** на Д. С.а В.;
****** на П.Ж.П.; ****** на Д. С.а В.; ****** на П.Ж.П.в; ****** на М.Ж.П.
и ****** на Община Б.; 3/ в съсобствен дял на Я. Н. П. и С. Н. П. - само 1.168
дка, четвърта категория, за която част е образуван имот № *****, при граници
и съседи имоти №№: ****** на Т. П. К.; ****** на И. П. С.; ****** на В.К.Л.;
****** на Община Б.; ****** на Община Б. и ****** на Община Б.. В този
договор е отразено че съделителите се легитимират като съсобственици на
наследствени недвижими имоти в землището на с. Е., община Б., област В.,
възстановени по ЗСПЗЗ, придобити по наследство от П. и Я.И., бивши жители
на с. И., община А., област В., за което е издадено решение № *********г. по
преписка № 1131 на осн. чл.18ж, т.1 от ПП ЗСПЗЗ от ПК – Б..
Съобразно приетия протокол за извършено трасиране от 20.08.2007г.,
изд. от правоспособно лице, вписано в Агенцията по кадастъра на лицата,
правоспособни за дейности по кадастъра, ПИ №***** е бил трасиран с
координатни точки по плана за земеразделяне на с. Е..
С приложена заповед №225/10.04.2008г. на кмета на община Б. е било
разпоредено изземване от М. И. А. и Н.С.Н. на ползвания от тях неправомерно
имот – лозе №*****, с площ 3.500 дка, признато за собствено на наследници
на П. и Я.И. с Решение № ********* г. на ПК-Б..
С приетия протокол за въвод във владение от 21.04.2008г. на комисия
при Община Б., наследниците на П. и Я.И. (в т.ч. изрично и отв. Я. П.) са били
въведени във владение на имот № *****, с площ 3.500 дка, находящ се в м-ст
„П.т.“ в землището на с. Е., общ. Б.. С определение № ************г. по адм.
д. № 1028/2008 г. на АдмС – В. е оставена без разглеждане жалбата, подадена
от Н.С.Н. и М. А. против заповедта №225/10.04.2008г. на кмета, т.е. заповедта
относно въвода е в сила.
От приложеното извлечение от Регистъра на земеделски земи, гори и
Земи в ГФ на землището на с. Е., ЕКАТТЕ *****, за пълна история на имот
№*****, изд. от ОСЗ-В., офис Б., се установява, че теренът с №***** е бил
получен при обединяване на ПИ №****** и ПИ №******, като земята е била
възстановена с решение №*********г. на осн. чл.18ж, т.1 от ПП ЗСПЗЗ от ПК
– Б. в стари реални граници, след което бил разделен на ПИ №******, №*****
(процесният) и №******.
Заключението по приетата СТЕ съдът цени като обективно, обосновано
и неоспорено от страните. От него се изяснява, че с решение № *********г. на
ПК-Б., отразено в приложените протокол за въвод, доброволна делба,
протокол за изземване и други, на наследниците на П. и Я.И. е било
възстановено право на собственост върху лозе 3.500дка в землището на с. Е.,
м-ст „П.т.“, имот №*****. При проверка от вещото лице в ОЗС-В. (приемник
на ПК-Б.) е било установено, че не се съхранява копие от Решение
№********* г. на ПК-Б. на П. и Я.И.. С оглед характера на територията,
имотите в местността и липсата на спискъка с местностите с план за
земеразделяне, би следвало ПИ №***** с площ 3.5дка да е било възстановено
в съществуващи (възстановими) реални граници през 2001г. При сравняване
на границите по КВС на ПИ №*****, онагледени в заключението, със
6
съседите на получената на ********г. по замяна нива от 5 дка в местност „Ч.“,
землище на село Е. (В.Х.М. и Ю.Х.) не е възможно технически да се направи
извод за идентичност на двата терена, тъй като съвпада само едната граница
(В.М.). Видно от представената скица към СТЕ (л.89 от делото на ВРС),
процесният имот с идентификатор №*********** (жълт контур) по КК и КР
на с. Е. представлява част от имот №***** (червен контур) по КВС на земл. с.
Е.. общ. Б., м-ст „П.Т.“ и попада изцяло с площта си от 1168 кв.м в границите
на имот №*****. От огледа на вещото лице се изяснява, че имот
№*********** е ограден с лека ограда от телена мрежа по границите на имот
№ ***** (червен контур на приложената скица), като границите на ПИ №***
по КК на с. Е. не са материализирани на място от изток и юг; имотът се
поддържа, като в едната част има овощни дръвчета, а в другата част е
зеленчукова градина. В картата на възстановената собственост на землище на
село Е., имот №***** е записан на Я. П. и С. П. съобразно договор за делба,
акт № ***, том IV от *******г. След делбата в рамките на ПИ №***** с били
обособени три имота – ПИ №******, №***** (процесният) и №******. Не се
открити данни процесният имот да е бил внасян или обработван от ТКЗС или
кооперация; за ПИ №******** по КК и КР на село Е. не са открити и актове за
общинска или държавна собственост; имотът не е бил включен в Държавен
горски фонд, територията не е включена в границите на лесоустройствен план.
Предвид изложеното и предвид факта, че в заявление №************г. за
възстановяване на имоти на наследниците на П. и Я.И. под т.8 е била описана
ливада с площ от 3,5 дка. в местност „Б.Ч.“ без граници и съседи, не е
възможно да се установи идентичност между заявения за възстановяване на
наследниците на П. и Я.И. имот с ПИ №***** по КВС на с. Е., описан и в
решението от 20.04.2001г. на ПК-Б. за възстановяване на собствеността на
същите наследници на осн. чл.18ж, ал.1 от ПП ЗСПЗЗ.
Показанията на св. З.В. съдът цени като обективни, като базирани на
лични впечатления и като кореспондиращи с тези на св. С.. От тях се изяснява,
че от 1968г. знае за лозето на ищеца в с.Е., тъй като от същата година
свидетелката живее в селото. Лозето е голямо, около 3 дка и се намира в
близост до гробището. Съседи на лозето са С. и М.. От 1968г. и досега мястото
се ползвало и обработвало от бащата на М. (така нарича ищеца), от самия М. и
от сина му Д.. Бащата в началото гледал там овце, а впоследствие насадили
овощни дръвчета (череша, кайсия, ябълка и други) и зеленчуци (лук, боб,
чесън и други). Никой друг освен М. и семейството му не са ползвали мястото.
Никой не предявявал и претенции за това земяна и не е забивал колчета за
трасиране на имота. Ищецът заградил терена преди години, имало и врата да
се влиза. В мястото има и малка барака в най-долната му част. Лозето граничи
изцяло с черен път.
Показанията на св. К.Г. (трета братовчедка на двете ответници) съдът
цени като обективни, като базирани на лични впечатления и като донякъде
кореспондиращи с тези на св. В.. От тях се изяснява, че дядото на
свидетелката имал пет деца и имот с площ от 27 дка в м-ст „П.Т.“, „Т.Т.“, които
били имена на една и съща местност. През 1947г. между децата на дядо й се
извършила делба и всяко дете получило имот с площ от 3,5 дка жените, а
7
мъжете по 6, 7, 8 дка. Имотите били гледани до 1956г., след това били внесени
в ДЗС и отдавани за лично ползване, а след 1993г. били реституирани на
наследниците на дядото. Част от наследниците, които били въведени във
владение, имали проблеми със земята – когато имотите били трасирани, след
това поставените колчета били изтръгвани от лицата, които ги ползвали.
Конкретно мястото на Я. и С. се работи и стопанисва само от ищеца по делото
(показан в от свидетелката в о.с.з.) от около 10 години. Я. и С. нито са живели
там, нито са работили мястото, но според свидетелката били собствениците
му. Имотът им граничил с терена на св. Г., която по баща била с фамилия М.,
освен това с В. и с пътека.
Показанията на разпитания пред ВОС свидетел С.С. съдът кредитира
изцяло като обективни, като базирани на трайни лични впечатления за имота
от 1959г., като вътрешно логични и като кореспондиращи с тези на св. В.. От
тях се установява, че свидетелят е съсед на процесното лозе на М. от 1959г.
Двата терена имат обща граница и се намират в местността „П.т.“. Съседите
на лозето на М. са следните: от северна страна е свидетелят С.С.; на изток е
черен коларски път (пътека); от южна страна са К.Й. и сем. Р., а от западна
страна – П.С. или Н.. На последната М. е дал възможност да гледа 500 кв.м. от
неговото си място и тя там си е построила барака. Мястото на ищеца е с
ограда на бетонови колчета към черния път, от южната и източната страна и
към имота на свидетеля. М. и св. С. правили общата им града още навремето.
Преди ищеца мястото му го обработвали и стопанисвали баща му и майка му;
бащата гледал там овце, имал си стая. Свидетелят познава още от 1959г.
родителите на ищеца оттогава единствено те стопанисвали лозето им. Когато
те остарели и не можели вече да се грижат за него около 1989-1990г., М.
започнал да го работи и да го ползва. Тогава и сега в него имало засяти боб,
картофи, лук; друга част била с лозя; в третата част имало овощни дървета –
ябълка, череша, кайсия. Никой никога не е предявявал претенции към мястото
на М., нито се е налагало последният да гони някого от там. През последните
поне 7-8 години имотът не е бил трасиран. Недалеч от лозето са гробищата и
промишлена сграда.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
По легитимацията на ищеца: Придобивната давност представлява
първичен способ за придобиване на вещни права чрез фактическо
упражняване на съдържанието им в определен от закона срок с намерение за
присвояване, манифестирано спрямо конкуриращия собственик или
съсобственик, както и спрямо всички трети за спора лица. Тя се състои както
от обективен елемент (фактическо упражняване на правото), така и от
субективен елемент (съзнание и намерение правото да се упражнява като
собствено). Чрез нормата на чл.69 от ЗС е предвидена презумпция за наличие
на своителен анимус, която според разясненията в ТР №1/6.08.2012г. на ВКС
по тълк. д. №1/2012г. на ОСГК на ВКС намира приложение тогава, когато
един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическата власт върху
вещта при обстоятелства и на основание, които изключват своителното
8
владение у другите потенциални съсобственици. Независимо че цитираното
ТР разглежда отношенията между съсобственици, концептуалният характер
на възприетото разбиране означава,че съществени за приложението на
презумпцията на чл.69 ЗС са конкретните обстоятелства при и след началния
момент на едноличното ползване на вещта.
В настоящя случай с протокол за замяна от ********г. съобразно ПМС
от 26.08.1954г. бащата на ищеца И.Р. e отстъпил негова нива от 5 дка, II
категория, за сметка на която е получил друга нива от 5 дка, II категория в м.
„Ч.“, бивша собственост на П. Н.. А през 1958г. само 2 дка от получените по
замяна са били одържавени по ЗТПС (отм.). От съвкупния анализ на всички
гласни доказателства и по-конкретно от тези на св. С.С. пред ВОС,
кредитирани изцяло като обективни, базирани на трайни лични впечатления за
имота от 1959г. вътрешно логични и кореспондиращи с тези на св. В., се
установи, че още след замяната и със сигурност към 1959г. единствено и само
родителите на М. А. са стопанисвали, ползвали и работели даденото им място.
Първоначлно бащата гледал овце там, по-късно си имал и стая, а впоследствие
земята била засята с картофи, лук, боб; друга част с лозя; трета част с овощни
дървета – ябълка, череша, кайсия. Когато родителите на ищеца остарели и не
можели вече да се грижат за него около 1989-1990г., М. започнал да го работи
и да го ползва, което продължило и досега. Никой никога не е предявявал
претенции към мястото на М., нито се е налагало и последният да гони някого
от там. Свидетелят посочва и всички актуални граници на терена на ищеца: от
северна страна е свидетеля С.С.; на изток е черен коларски път (пътека); от
южна страна са К.Й. и сем. Р., а от западна страна – П.С. или Н. (на последната
М. дал възможност да гледа 500 кв. м. от неговото си място и тя там си
построила барака). В аналогичен смисъл са показанията на св. В., че поне от
1968г., откогато тя живее в с. Е., единствено бащата на М. (така нарича
ищеца), след него М. и сина му Д., са ползвали и обработвали мястото им от
около 3 дка в селото. В началото бащата гледал там овце, а впоследствие
насадили овощни дръвчета (череша, кайсия, ябълка и други) и зеленчуци (лук,
боб, чесън и други). Никой друг, освен М. и семейството му, не са ползвали
мястото; също никой не предявявал и претенции за терена. Ищецът е заградил
имота си преди години, като поставил и врата да се влиза. В мястото има и
малка барака в най-долната му часта, а лозето граничи изцяло с черен път,
както сочи и св. С.. Тези данни не са опровергани, а дори съответстват на
показанията и на водената от ответниците св. Г., че спорното място (според
нея на Я. и С.) се работи и стопанисва само от ищеца по делото (показан в от
свидетелката в о.с.з.) от поне 10 години. Я. и С. нито са живели там, нито са
работили мястото, но според свидетелката били собствениците му. Имотът им
граничил с терена на св. Г., която по баща била с фамилия М., освен това с В.
и с пътека. Следователно еднозначни и кореспондиращи помежду си са
показанията на всички свидетели по делото, че в периода след замяната от
1956г., поне считано от 1959г., в т.ч. и след 1968г., и след 1989г., и до деня на
подаване на исковата молба, процесният терен е бил ползван, стопанисван,
обработван и облагородяван единствено от родителите на М. А., а след
смъртта им от последния и сина му. Косвено последното кореспондира и с
9
посоченото в СТЕ, че след направена проверка от вещото лице не са открити
данни спорният имот да е бил внасян или обработван от ТКЗС или
кооперация, като за него липсват и актове за общинска или държавна
собственост. От всички тези данни следва изводът, че родителите, а след това
и самият ищец, са осъществявали владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС с
намерение и със съзнание за своене съобразно осн. чл.69 от ЗС, през целия
описан период. Това не означава автоматично, че през този период са били
налице предпоставките на чл.79, ал.1 от ЗС, което ще бъде обсъдено по-долу,
а означава упражнявано от посочените лица владение по смисъла на ЗС,
противно на доводите на ответниците-въззиваеми за обратното.
Действително от приетата СТЕ не може (по технически причини) да
бъде установена катергорична идентичност на спорния ПИ №***, попадащ
изцяло в ПИ №***** по КВС с площ от около 3.5 дка, с имота, получен от
бащата на ищеца по замятана през 1956г., но това не е от решаващо занчение
за делото, доколкото ищецът не се позовава на наследяване след замяна по
ЗТПС, а на първично по характер придобивно основание – давност. Ето защо
приетото от ВРС, че само поради тази недоказана идентичност следва да
бъдат отречени правата на ищеца, без да бъдат разгледани останалите
предпоставки на иска, което било „безпредметно“, е несъстоятелно.
От цитираното в приобщените по делото протокол за въвод, договор за
доброволна делба, протокол за изземване, СТЕ и др. решение от 2001г. на ПК
се изяснява, че с „решение №*********г. на ПК Б.“ на наследниците на П. и
Я.И. е било възстановено право на собственост върху лозе 3.500дка в
землището на с. Е., четвърта категория, местност „П.т.“, имот №*****, като
това обстоятелство е и безспорно между страните и се приема за установено,
въпреки че самото решение физически не е открито и запазено в ОСЗ и не е
приложено по делото. Това решение, ведно със скицата на възстановения имот
и изгответния протокол за въвод (макар без дата) формално финализират
реституционния състав в полза на правоимащите. В същото време от приетото
извлечение от Регистъра на земеделски земи в землището на село Е. се изясни,
че ПИ №***** е бил формиран при обединяване на ПИ №****** и ПИ
№******, като земята е била възстановена с решението с №*********г. на
осн. чл.18ж, ал.1 от ПП ЗСПЗЗ от ПК – Б. в стари реални граници, след което е
бил разделен на ПИ №******, №***** (процесният) и №******. Същото е
видно и от представената скица към СТЕ (л.89 от делото на ВРС), видно от
която ПИ с №*********** (жълт контур) по КК и КР на с. Е. представлява
част от имот №***** (червен контур) по КВС на земл. с. Е.. общ. Б., м-ст
„П.Т.“ и попада изцяло с площта си от 1168 кв.м в границите на имот №*****.
Така става ясно, че ответниците по делото (поне формално) се легитимират
като собственици на спорния ПИ №*** с площ от 1168кв.м. въз основа на
възстановително реституционно решение от 2001г. и последвала го делба
между наследниците на П. и Я.И.. Тоест едва с решението от 2001г. имотът е
бил надлежно индивидуализиран и затова от този момент е бил годен да бъде
придобиван по давност, съобразно трайно приеманото в съдебната практика
по въпроса. И към този момент обаче установеното по-горе владение от
страна на М. А. е продължавало, с оглед на което от този момент е започнала
10
да тече и придобивната давност в негова полза.
Действително с протокол за въвод от м.04.2008г. въз основа на заповед
на Кмета на община Б. наследниците на П. и Я.И. (в т.ч. и отв. Я. П.) са били
въведени във владение на имот № *****, с площ 3.500 дка, находящ се в м-ст
„П.т.“ в землището на с. Е., общ. Б.. Това действие би могло да се приема като
прекъсващо владението на ищеца. От съвкупния анализ на свидетелските
показания обаче се изясни, че и след този въвод ищецът е продължил да ползва
и стопанисва имота както и допреди него, а самите ответници признават, че
след изземването ищецът отново се е настанил в имота и е продължил да го
обработва. Следователно след м.04.2008г. ищецът отново е бил във владение
на спорния имот, след като го е завладял след предходното отстраняване.
Съдебната практика приема, че в хипотезите на окупация на чужд имот е без
значение наличието или липсата на уведомяване на собственика за
намерението за своене на имота, като според презумпцията на чл.69 от ЗС се
предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си и има
качеството на владелец, стига владението в предвидения от закона срок да е
явно и непрекъснато (така Решение №45 от 16.03.2015г. по гр.д.
№6533/2014г. на ВКС; Определение №246/09.05.2018г. по гр. д. №3132/2017г.
на ВКС; и други). По делото не са налице данни след м.04-05.2008г.
владението на ищеца да е било смущавано или прекъсвано чрез надлежни
действия на ответниците или чрез предприети от компетентни органи
действия в тази насока, а напротив – показанията на свидетелите по делото, в
т.ч. на водената от ответниците св. Г., потвърждават, че и след 2008г. до
делото, „общо взето поне 10 години“, ищецът е владял явно, непрекъснато и
необезпокоявано имота. При това положение към м.05.2018г., респ. поне към
позоваването с исковата молба, са били налице предпоставките на чл.79, ал.1
от ГПК в полза на ищеца по делото.
По легитимацията на ответниците: Както вече се посочи ответниците по
делото се позовават на договор за доброволна делба между наследниците на
П. и Я.И. след възстановително решение №*********г. на ПК-Б. на осн.
чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ вр. чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ в тяхна полза, относно
което в потвърждение на ал.1 вещото лице посочва, че се касае до
реституиране в съществуващи (възстановими) реални граници. Възраженията
на ищеца срещу легитимиращия ефект на това решение могат да бъдат
разгледани, доколкото ищецът не е ползвател по см. на ЗСПЗЗ за да бъде
обхванат от ограниченията по ТР №9/2012г. на ОСГК на ВКС. Съобразно
заключението по приетата СТЕ не е възможно да се установи идентичност
между заявения за възстановяване на наследниците на П. и Я.И. имот с ПИ
№***** по КВС на с. Е., описан в решението от 20.04.2001г. на ПК-Б. в тяхна
полза, защото в заявлението №1131 от 25.02.1992г. под т.8 е била описана
ливада с площ от 3,5 дка. в м-ст „Б.Ч.“, но без никакви граници и съседи.
Поради това решението от 2001г. на ПК не би могло да легитимира
ответниците като собственици на имота, с което се явяват недоказани и
противопоставимите им на ищеца права.
Дори горното да не бъде споделено и да би се приело, че ответниците са
придобили собствеността въху спорния ПИ №***, част от ПИ №*****, въз
11
основа на договора за доброволна делба между наследниците на П. и Я.И. след
възстановително решение №*********г. на ПК-Б. в тяхна полза, крайният
изход по делото не би се променил. В такава хипотеза собствеността на
ответниците би била установена към м.05.2001г., но както се обясни по-горе
началният момент придобивната давност за ищеца е считано след м.04-
05.2001г., респективно след прекъсването на давността през м.04-05.2008г. тя
е започнала да тече отново и вещноправния й ефект е настъпил през
м.05.2018г. или към деня на позоваване на него с подаване на исковата молба.
В този случай конкуренцията на придобивни основания се разрешава в полза
на субекта, който по-късно е станал собственик, доколкото оригинерното
придобивно основание е противопоставимо на правата на насрещната страна,
възникнали в значително по-ранен във времето момент (над 20 години преди
образуване на делото).
В обобщение по изложените съображения съдът намира легитимацията
на ищеца по делото за доказана на основание придобивна давност най-късно в
периода след 2008г. до исковата молба, която в този смисъл е с приоритет пред
евентуалните права на ответниците по реституция, наследяване и делба, при
което искът за собственост се явява основателен и подлежащ на уважаване. С
оглед несъвпадане изводите на двете инстанции обжалваното решение следва
да бъде отменено.
Евентуален иск за собственост на недвижим имот по давност при период
на своителното владение, попадащ в рамките на разглеждания по „главния“
иск на същото основание, не може да има и да бъде допустим. Касае се за
едно и също материално право на едно и също основание, а наличието или
липсата на присъединено владение е елемент от състава на единствения
предявен по делото иск. Изобщо иск за собственост по давност не може да
бъде евентуален спрямо същия иск на същото основание, когато периодът на
„евентуалния“ е в обхвата на периода на „главния“. Постановеното решение по
„евентуалния иск“ следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено
в тази му част.
По разноските: Предвид изхода по спора решението на ВРС следва да
бъде отменено и в частта по разноските, като вместо него на ищеца-въззивник
бъдат присъдени всички сторени от него по делото, а именно: 115лв. – д. такси
пред ВРС; 500лв. – депозит за СТЕ пред ВРС; 50лв. – държавна такса за ВОС;
адв. хонорар за две инстанции – общо 1500лв. Възражението за прекомерност
на последния не се споделя, доколкото изрично е посочено в приетия договор
за правна защита, че сумата е платена за защита по делата на ВРС и на ВОС.
Или общо следва да бъде присъдена сумата от 2165лв. на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №********г. по гр. дело №*********г. на ВРС,
51-ви състав, в частта с което е разгледан „евентуален“ иск на М. И. А. за
признаване за установено в отношенията му с Я. Н. П., ЕГН********** и С.
12
Н. П., ЕГН**********, че ищецът е собственик на ПИ №*********** по КК и
КР на с. Е., общ. Б., обл. В., одобрени със Заповед № ************г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ 1168 кв.м., м-ст „П.т.“, вид.
територия: земеделска, четвърта категория, НТП: лозе, стар №*****, при
граници на терена по същите КК и КР: ПИ №№ *********, *********,
*********, *********, ********** и *********, въз основа на изтекла в
негова полза придобивна давност в периода от 1989г. до предявяване на
иска, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК,
като ПРЕКРАТЯВА производството по този „евентуален“ иск спрямо
„главния“ за собственост на същия имот въз основа на придобивна давност за
периода от 1956г. до предявяване на иска, с присъединяване владението на
бащата на ищеца И. А. в периода 1956г. - 1989г., на осн. чл.130 от ГПК.
ОТМЕНЯ Решение №********г. по гр. дело №*********г. на ВРС, 51-
ви състав, в частта с което е отхвърлен искът на М. И. А. за признаване за
установено в отношенията му с Я. Н. П., ЕГН********** и С. Н. П.,
ЕГН**********, че ищецът е собственик на ПИ №*********** по КК и КР
на с. Е., общ. Б., обл. В., одобрени със Заповед № ************г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ 1168 кв.м., м-ст „П.т.“, вид.
територия: земеделска, четвърта категория, НТП: лозе, стар №*****, при
граници на терена по същите КК и КР: ПИ №№ *********, *********,
*********, *********, ********** и *********, въз основа на изтекла в
негова полза придобивна давност в периода от 1956г. до предявяване на
иска, с присъединяване владението на бащата на ищеца И.Р. А. през периода
1956г. - 1989г., както и в частта за разноските,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо отв. Я. Н. П., ЕГН**********
и С. Н. П., ЕГН**********, че М. И. А., ЕГН**********, е собственик на ПИ
№*********** по КК и КР на с. Е., общ. Б., обл. В., одобрени със Заповед №
************г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 1168 кв.м., м-ст
„П.т.“, вид. територия: земеделска, четвърта категория, НТП: лозе, стар
№*****, при граници на терена по същите КК и КР: ПИ №№ *********,
*********, *********, *********, ********** и *********, въз основа на
изтекла в негова полза придобивна давност, конкретно в периода от 2008г. и
до предявяване на иска, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА отв. Я. Н. П., ЕГН********** и С. Н. П., ЕГН**********, да
заплатят на ищеца М. И. А., ЕГН**********, сумата от общо 2165лв. –
съдебни разноски за две съдебни инстанции, в т.ч. за държавни такси,
депозити и адв. хонорари пред ВРС и пред ВОС, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14