№ 1286
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110200039 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ
(ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********
от 10.05.2022 г. на Агенция пътна инфраструктура, с което на И. С. Т. ЛЧН
********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300
лева за административно нарушение по на чл. 139, ал. 6 от Закона за
движението по пътищата и на основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187а,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата за незаплатена такса по чл. 10, ал.
1.т 1 от Закона за пътищата.
В жалбата на жалбоподателя се навеждат доводи, че е заплатена на
20.06.2021г. винетна такса в е размер на 97 лева, като по погрешка не са
вписани последните две букви от ДКН на МПС, нарушението било
констатирано в присъствие на служители на АПИ, а на мястото на
видеозаснемане нямало стационарно устройство. Намира, че установената
„скорост“ е заснета с устройство, за което не са приложени данни за
изправност.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се
представлява, адв. П. подава писмени бележки, в които моли за отмяна на НП,
намира нарушението за неумишлено, намира случая за маловажен.
Въззиваемата страна е редовно призована и уведомена за настоящото
наказателно производство не изпраща представител.
Депозираната жалба срещу ЕФ е процесуално допустима, доколкото е
1
подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице и срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол. Софийски районен съд, след като обсъди
доводите в жалбата, както и събраните по делото доказателства, и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на ЕФ, констатира, че не са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 20.06.2021г. около 14:10 часа жалбоподателят И., заплатил чрез сайта
bgtoll.bg годишна електронна винетка за лек автомобил. И. искал да закупи
електронна винетка за лек автомобил Ситроен Ксантия с регистрационен
номер РВ****СН, негова собственост. При въвеждане на данните от
регистрационния номер на автомобила обаче била допусната грешка, като
вместо правилният регистрационен номер били въведени първите две букви
от и четирите цифри, но не били посочени последните две букви от номера,
съответно в системата били въведени данни за ДКН РВ****. Сумата за
годишна винетка била заплатена и жалбоподателят – таксуван. С. И. не
установил техническата грешка към момента на заплащане на електронната
винетка и впоследствие, макар че получил разписка за платената винетна
такса, където погрешно бил вписан ДКН на МПС – лист 7 от делото.
На 10.05.2022г., в 18:16 часа лек автомобил Ситроен Ксантия с
регистрационен номер РВ****СН се движел по път А-1 км 0+472, с посока
Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС системата на НТУ отчела, че не е заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1. т. 1 от Закона за пътищата. Нарушението било
установено с устройство № 20011, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А-1 км 0+472.
За така констатираното нарушение на жалбоподателя като собственик на
МПС бил съставен ЕФ на основание чл.189ж, ал.1 от ЗДвП и му била
наложена глоба в размер на 300 лева.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: ЕФ, статични изображения във вид на снимков материал, доклад от
системата за контрол, справка за собственост, разписка за електронна
винетка, автоматично генерирано електронно съобщение, отговор от ОДМВР
Пловдив за собствеността на МПС, отговор от ОПП СДВР, справка от АПИ.
Доказателствата са непротиворечиви, а фактическата обстановка
безспорна между страните, което не налага подробното обсъждане на
доказателствената съвкупност.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата
2
пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се
документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични
изображения във вид на снимков материал (представени по делото). Докладът
и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране
на пътни такси данни е изрично прокламиран и в разпоредбата на чл. 189е, ал.
8 от ЗДвП, а именно: "Контролните органи могат да извършват справки в
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка
със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и
данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол
данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси".
В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията
на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
ЗДвП съобразно предвиденото в чл.189ж, ал.1 позволява за нарушението,
извършено от жалбоподателя да се издава ЕФ. Съобразно този текст
електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал.
2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за
доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". В случая
изискванията на посочената разпоредба са спазени и Еф съдържа всички
необходими реквизити, нарушението е ясно описано, посоченото е и мястото
на нарушението.
Настоящият съдебен състав счита, че С. И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 139, ал. 6 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 6 ЗДвП водачът на пътно превозно
средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Съгласно Решение
3
№ 959 на МС от 31.12.2018 г. автомагистрала „Тракия“, по която се е движил
управляваният от жалбоподателя автомобил, попада в Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура – винетна такса. По безспорен начин се установи, че към
10.05.2022г. за автомобил с рег. № РВ****СН не е била заплатена винетна
такса, а такава е била заплатена за автомобил с несъществуващ ДКН, а
именно РВ**** (разписка за електронна винетка, приложена на л. 7 от
делото).
Съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние, приета с ПМС № 285 от 10.12.2018 г. „При заплащане на
винетната такса собственикът или ползвателят декларират регистрационния
номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност
на винетната такса съгласно периодите, посочени в чл. 4, ал. 2, като същата
важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер
правилно е бил деклариран от съответното лице“, като съгласно чл. 5, ал. 3 от
същата Наредба „Отговорността при неправилно декларирани данни относно
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или
периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на
ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за
пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса“. В този
смисъл поради неправилно декларираните данни относно рег. № на
автомобила, за който е заплатена винетната такса, по силата на нормативния
акт, се приема че за процесното МПС не е била заплатена дължимата винетна
такса. Действително, в случая по безспорен начин се доказа, че се касае за
техническа грешка при деклариране на данните за рег. № на автомобила, за
който е заплатена винетна такса, но това обстоятелство не освобождава от
отговорност собственика или ползвателя на процесното МПС.
Съдът не може да се съгласи и с възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че деянието е несъставомерно от субективна
страна, доколкото същото е осъществено при форма на вина непредпазливост
в хипотезата на небрежност. В този смисъл, И. е бил длъжен и е могъл да
провери документите, свързани с движение на автомобила по
републиканската пътна мрежа, за която се дължи винетна такса, преди да
управлява същия, като установи, че реално за последния не е имал заплатена
винетна такса. Това му задължение произтича по силата на нормативната
уредба, като жалбоподателят в качеството си на водач на автомобила е бил
длъжен да заплати винетна такса за управление на последния преди да се
движи по съответния път от републиканската пътна мрежа. С оглед на това,
административното нарушение е осъществено от И. и от субективна страна
при форма на вина непредпазливост. Чл.14, ал.1 от НК изключва само
умисъла при незнание на определени факти, а ал.2 е неприложима, доколкото
жалбоподателят е могъл и е бил длъжен като правоспособен водач на МПС,
4
разполагащ с документите за заплатена винетна такса, които е и приложил
към жалбата си, да се запознае с тях и да установи, че не е заплащал винетна
такса за така посочения в ЕФ автомобил.
Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
в която е предвидено налагане на наказание „глоба“ в размер на 300 лева за
управление на ППС по платената пътна мрежа без да е заплатена дължимата
винетна такса.
На следващо място съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП електронните
фишове (ЕФ), издавани от НТУ, се издават при нарушение по чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП. В случая, използването на различни термини от законодателя АТС за
фишовете на МВР и системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, както и
същностните разлики между ЕФ на МВР и ЕФ на НТУ, индикира, че се касае
за различни средства (системи), като системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП не
попада в обхвата на определението на АТСС в т. 65 от ДПР от ЗДвП.
Прилагане на правни норми по аналогия в случая е недопустимо. ЕФ на НТУ
не попадат обхвата на чл. 1 от ЗИ. Посоченият закон урежда обществените
отношения, свързани с осигуряване на проследимост, точност и достоверност
на измерванията - по същество при деянията, свързани с нарушения по чл.
179, ал. 3 - ЗДвП, и по-конкретно - при тяхното установяване - не е налице
измерване.
Съгласно § 1 т. 1 от ДР на ЗИ "Величина" е свойство на явление, тяло или
вещество, което може да бъде различено качествено и определено
количествено. Съгласно т. 5 от същия параграф "Единица за измерване" е
конкретна величина, определена и приета със спогодба, с която се сравняват
други величини от същия вид, за да се изразят техните големини по
отношение на тази величина. Описаните понятия са относими към АТСС,
използвани от структурите на МВР, тъй като служат за количествено
измерване на определени величини, както и за тяхното сравнение с величини
от същия вид. Подобно измерване на величини и тяхното съпоставяне една с
друга не е налице в процесите на обработка на данни от Електронната
система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тъй като не е налице конкретна физична
величина, чието точно измерване да бъде обект на нарочна проверка от страна
на БИМ - не е предвидено и изискване за сертификат и одобрение. Чл. 5 от ЗИ
постановява, че метрологичният контрол се извършва за осигуряване на
точност и достоверност на измерванията. Отделните средства за измерване,
които подлежат на контрол и одобрение, са подробно регламентирани в Глава
втора от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, като не съществува регламентация на системи за
събиране на пътни такси или изискване за тяхното одобрение.
Изложеното обуславя извода, че, Електронната система за събиране на
тол такси представлява съвкупност от централни и периферни софтуерни
5
продукти, която не представлява автоматизирано техническо средство, и за
нея не съществува изискване за сертификат и одобрение от БИМ. В този
смисъл възраженията в жалбата са неоснователни.
Неоснователно е и възражението във връзка с процедурата за издаване на
ЕФ. Същата е спазена, видно от справките се касае за стационарна контролна
точка, противно на изложеното в жалбата. По недопустим начин в жалбата се
смесват отпаднали вече изискванията за АТСС, измерващи скорост на
движение и нововъдените специални правила за контрол за заплатени пътни
такси. Видно е, че при установяването на нарушението липсва намеса на
контролен орган, противно на аргументите от жалбата, което пък и е
ирелевантно с оглед приложимите процесуални правила за заснемане на
нарушението.
Липсва изискване за поставяне на знак, обозначаващ местата за контрол,
независимо от наведените възражения в жалбата. Подобно изискване е било
въведено за АТСС на МВР, контролиращи скоростта на движение, като със
ЗИД ЗДвП, обн. в ДВ. Бр. 54/2017 г. беше отменена разпоредбата на чл. 165,
ал. 2, т. 8 ЗДвП, налагаща задължение на контролните органи да обозначават
чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните
работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
системи. Също така е отменена и разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-
532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (с ДВ, бр. 6 от
2018 г., в сила от 16.01.2018 г.), която също създаваше задължение за
обозначаване на техническото средство. Тази уредба никога не е била
приложима за точките за контрол на НТУ.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че в случва се касае за
маловажен случай на административно нарушение – чл.28 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се
определи един случай като маловажен се взема предвид липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Следва да се има предвид
обаче, че нарушението е извършено на 10.05.2022г., като разпоредбата на
чл.189з от ЗДвП е в сила от 23.12.2021 г., а тя изключва от приложното поле
на чл.28 от ЗАНН всички административни нарушения на ЗДвП. В този
смисъл обсъждането на това възражение по същество от настоящия съдебен
състав е безпредметно, но въпреки това следва да се посочи, че непълно
въведеният контролен номер на автомобила се дължи изцяло на небрежността
на жалбоподателя, който макар и да е разполагал с извлечение от БГТОЛ за
заплатената винетна такса, въобще не е сверил въведените неправилни данни,
което само по себе си не навежда и на по-ниска степен на обществена
опасност. Поради това и поради обстоятелството,ч е чл.28 от ЗАНН не се
6
прилага за нарушенията на приложимия закон, възражението в жалбата е
неоснователно.
Поради изложените съображения ЕФ следва да бъде потвърден.
При този изход на делото право на разноски има АПИ, като същата не
претендира такива и не ѝ се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** от 10.05.2022 г. на Агенция
пътна инфраструктура, с което на И. С. Т. ЛЧН ********** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 лева за административно
нарушение по на чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата и на
основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението
по пътищата за незаплатена такса по чл. 10, ал. 1.т 1 от Закона за пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
София-град в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7