№ 4
гр. Нова Загора, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г. ЛЮБ. Й.
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от Г. ЛЮБ. Й. Административно наказателно
дело № 20222220200399 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена от Г. Н. Й. с ЕГН ********** от *****, със
съдебен адрес: чрез пълномощник адв. И. Г. АК-Ямбол, **** против Наказателно
постановление /НП/№ 22-0306-001387 год. издадено на 31.08.2022 год. от Б.Й.Б. на
длъжност ВПД Началник група в ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора
В жалбата се твърди,че на 12.09.2022 год.на жалбоподателя му било връчено
обжалваното НП, с което му било наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лв. за нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДВП,както и административно
наказание „ЛПУМПС“ за срок от 6 месеца.
Счита, че така постановеното НП е неправилно и незаконосъобразно. При
постановяването му били нарушени материалния и процесуалния закон и същото е било
постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради което моли съда, да постанови
решение, с което да се отмени обжалваното НП и му се присъдят направените по делото
разноски.
АНО—ОД МВР Сливен,чрез ст.юрк.Д.К. е подал писмено становище,с което
счита,че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.Заявява
се,че процесното нарушение касаело всеки водач на МПС,а не само собствениците им,което
е основание за потвърждаването му,съгл.чл.140,ал.1 от ЗДвП.Нарушения на материалния и
процесуални закони не били допуснати при съставянето на АУАН и издаването на
НП.Алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар заплатен от
жалбоподателя.
Адв.И. Г. също представя писмени бележки,с които мотивира жалбата и изтъква
1
основания за отмяна на обжалваното НП,тъй като жалбоподателят е нямало как да знае,че
процесното МПС е с прекратена регистрация,тъй като не негов собственик и то е било с
поставени регистрационни табели,заплатени застраховка,винетна такса и т.н.
Районна прокуратура-Сливен не изразява становище по жалбата.
В откритото съдебно заседание участва единствено адв.Н.К.,преупълномощена
от адв.И. Г.,която заяви,че поддържа жалбата на горепосочените основания посочени от
адв.Г..
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
На 29.06.2022 г. в 01:25 часа, в град Нова Загора, по ул. "Патриарх Евтимий“,
в близост до бистро „Чадъра“, жалбоподателят управлява в посока запад-изток лек
автомобил "Мерцедес Е 320 ЦДИ" с рег. № ****, собственост на К.Л.Х. с ЕГН **********
от ****, като при извършената проверка и справка в информационния масив на МВР се
установило, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред и е със служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 09.06.2022 г.в 18.32 часа.
Водачът не представил СУМПС,контролен талон към него и СРМПС част 2 за МПС, което
управлява. Свидетелят Н. А. и колегата му П.П. установили на място извършителя на
административното нарушение, за което му съставили АУАН с описаната по-горе
фактическа обстановка Серия GА № 687994, за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП и
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, както е посочено в акта. В с. з. свидетелят Н.А. потвърди
установеното на място и съставения акт.В същото с.з.бе разпитан и свидетеля Х.Г.,който
заяви,че нито той,нито баба му,на която се води автомобила,а още по-малко жалбоподателя
са били уведомени или са знаели по някакъв начин,че автомобила е с прекратена служебно
регистрация.
Видно от приложената справка, действително процесния автомобил е с прекратена
регистрация, считано от 09.06.2022 г.в 18.32 часа на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП -
непререгистрирано ПС.
Въз основа на събраните доказателства АНО е издал обжалваното НП, с което на
жалбоподателя за горното адмиинстративно нарушение, на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева и административно
наказание ЛПУМПС за срок от 6 месеца и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,пр.2 и пр.3
от ЗДвП –три броя глоби в размер на по 10.00 лева. Препис от НП е връчено на
жалбоподателя на 12.09.2020 г., а жалбата е подадена на 19.09.2022 г.,директно до съда.
Преди това РП-Сливен е постановила отказ да образува наказателно производство
по случая,поради неговата маловажност,от 20.07.2022г.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния
срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима.
2
Съдът изцяло споделя изложените в жалбата и писмените бележки доводи от
процесуалния представител на жалбоподателя, че същият не е извършил описаното в
наказателното постановление нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като деянието не е
осъществено от субективна страна.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Деянието е извършено виновно, когато е умишлено или
непредпазливо. При умишленото деяние деецът съзнава обществено-опасния характер на
деянието, предвижда настъпването на обществено-опасните последици и иска или допуска
този резултат. Предвиждането е процес на отражение в съзнанието на дееца на обективните
свойства на деянието, който протича до започване на изпълнителното деяние. Когато няма
такова предвиждане обаче, поради незнанието от страна на дееца на елементи от
обективната действителност, то тогава не може да протече и предварителния процес на
отражение на обективните свойства на деянието и съответно не се формира интелектуалния
компонент на вината. Без интелектуален компонент пък, не може да се формира и волеви,
защото не може да има целево отношение, без представи за резултат и насока към цел.
Безспорно е установено по делото, че на процесната дата жалбоподателят е
управлявал автомобил с прекратена служебно регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП, но съдът счита, че в конкретния случай липсва вина от страна на водача. Същият е
мислел и е бил сигурен, че управлява МПС регистрирано по надлежния ред. В случая
процесното МПС е собственост на друго лице, било е оборудвано с необходимите два броя
регистрационни табели и е бил уверен при предаването му за ползване, че има валидна
задължителна застраховка "гражданска отговорност", знак за технически преглед и
свидетелство за регистрация, поради което жалбоподателят не можел да предполага, че
процесното МПС е с прекратена регистрация.В тази насока се събраха гласни доказателства-
показанията на св.Х.Г.,които не бяха опровергани. Потвърди се и стана ясно, че автомобила
е негова собственост,респ.на неговата баба-посочена в АУАН и НП и той е предоставил
автомобила за ползване на жалбоподателя по повод предприетото пътуване, като
същевременно го е уверил, че колата е редовна и всичко е платено.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя и
административно наказващият орган, като нарушена от жалбоподателя, въвежда за водачите
задължението да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Нарушаването на това задължение от
страна на водачите води до санкционните последици, предвидени от нормата на чл. 175, ал.
3 от ЗДвП.
В настоящия случай по делото безспорно се установи, че на посочената дата
жалбоподателят е управлявал лек автомобил, който не е негова собственост, по път, отворен
за обществено ползване, след като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен
3
път. Респективно, към момента на управлението и проверката посоченият по-горе лек
автомобил не бил регистриран по съответния законов ред, но притежавал регистрационни
табели.
От изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от обективната
страна на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В същото време обаче, за да се
приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се
управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства
и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които
може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че
управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства обаче в
настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив - стана ясно, че
жалбоподателят е управлявал МПС, което е чужда собственост и се ангажираха
доказателства, че жалбоподателя е бил уведомен, че автомобила се намира в изрядно
състояние.
В конкретния случай при прекратяване на регистрацията, компетентният орган не
е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 11 да изиска и получи регистрационните табели.
Поставените регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. Липсата на
субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП прави деянието,
извършено от жалбоподателя несъставомерно. Факти установяващи субективната страна на
нарушението в хода на административното производство не са били събрани.
При така установеното е ясно, че макар от обективна страна да са налице
елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то липсват каквито и да
било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това
определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна. Липсват
данни, че жалбоподателя е знаел или предполагал, че автомобила е с прекратена
регистрация.
Предвид изложеното съдът намира, че НП в тази му част е материално
незаконосъобразно и обжалваното НП относно това деяние следва да бъде отменено. По
отношение на другите санкционирани с наказателното постановление нарушения, а именно
че не са представени при проверката СУМПС,контролен талон,както и свидетелство за
регистрация на МПС част втора, не е налице спор и процесуалния представител на
жалбоподателя не претендира за отмяната му, поради което същото следва да бъде
потвърдено в тази му част.
Претендират се разноски,които следва да се присъдят на жалбоподателя с оглед
изхода на делото.Но е направено възражение за прекомерност на същите от страна на
процесуалния представител на АНО и същото следва се уважи.Така следва да се осъди АНО
да заплати разноски в размер на 300лева,съобразно момента на сключването на договора за
правна помощ,сложността на производството е броя на съдебните заседания.
4
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0306-001387/31.08.2022 г., издадено от
ВПД Началник група в ОДМВР гр. Сливен, РУ Нова Загора, упълномощен с МЗ № 8121з-
1632/02.12.2021 г., с което на Г. Н. Й. с ЕГН ********** от ***** В ЧАСТТА МУ за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,
са му наложени административно наказание "ГЛОБА" в размер на 200. 00 лв. /двеста лева/ и
административно наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС" за срок от 6
/шест/ месеца, като НЕПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ГО ПОТВЪРЖДАВА В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА ОД МВР Сливен ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. Й. с ЕГН ********** от *****
направените от него разноски в размер на 300/триста/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Сливен по реда на
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5