№ 219
гр. Бургас, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20252120200085 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „МАРЕСМЕ“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление № 798111-F770335 от 15.11.2024 г., издадено от директора на Дирекция
„Обслужване” при ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.125,
ал.5 от ЗДДС, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, му е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева.
Жалбоподателят не оспорва изложените в АУАН и НП констатации. Сочи, че в случая е
налице маловажен случай и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Твърди, че данъчният резултат за периода е нулев, както и че са били изпълнени от
жалбоподателя данъчните му задължения, и няма други нарушения на данъчното
законодателство. С тези доводи моли НП да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. А.. Поддържа жалбата и
претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
АНО, редовно уведомен, представлява се от юрисконсулт А.. Оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Счита административното нарушение за безспорно доказано и
поддържа наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
1
От фактическа страна:
Дружеството жалбоподател е било регистрирано по ЗДДС на 02.07.2012 г. и
следователно е имало задължение да подава справка декларация за всеки данъчен период,
съгласно чл. 125, ал. 1 ЗДДС. Свидетелката Н. Я. служител в НАП извършила проверка на
20.05.2024 г. и констатирала, че дружеството не е подало справка декларация за данъчен
период - месец април 2024 г. Справката е следвало да се подаде до 14-число на месеца,
следващ данъчния период, за който се подава декларацията т.е. до 14.05.2024 г. На 22.05.2024
г. била изпратена до дружеството покана за явяване на представител за съставяне на АУАН
за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, която е била връчена на 25.05.2024 г. На
27.05.2024 г. справката декларация е била подаден по интернет и подписана с квалифициран
електронен подпис.
В указания срок на 29.05.2024 г. представител на дружеството се е явил в НАП гр.
Бургас и свидетелката Я. съставила срещу жалбоподателя АУАН за извършено нарушение
по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. На 15.11.2024 г. било издадено срещу жалбоподателя и обжалваното
наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и устни доказателствени средства. Показанията на
актосъставителя Я. са обективни, последователни и безпротиворечиви и изцяло се
подкрепят от събраните писмени доказателства. Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се
събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Жалбоподателят не оспорва така приети от съда за осъществили се факти.
От фактическа страна.
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Обжалваното наказателно
постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № ЗЦУ -
384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите) в
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Съгласно чл. 125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното по чл.
96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл. 124. Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се
подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се
2
отнасят.
Не е спорно по делото, че „МАРЕСМЕ“ ЕООД, ЕИК ********* е било регистрирано
по ЗДДС на 02.07.2012 г. и следователно е възникнало задължение за дружеството за
подаване на справка –декларация за процесния данъчен период – месец април 2024 г. Не е
спорно и обстоятелството, че такава справка не е била подадена до изтичане на
законоустановения срок - до 14.05.2024г.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят не
е подал в срок до 14.05.2024 г. справка -декларация за данъчен период месец април 2024 г.
Установява се, че декларацията е била подадена на 27.05.2024 г., но изпълнението на
задължението дори и извън срока, не е било по инициатива на жалбоподателя. Установява
се, че актосъставителят е констатирала извършеното нарушение при реализиране на
проверка, поради което е била изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН. Едва след
получаване на поканата на 25.05.2024 г., жалбоподателят е предприел действия за подаване
на справката –декларация, като на 27.05.2024 г. декларацията е била подадена електронно.
При така установеното по делото съдът намира, че не са налице предпоставки за
приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен.
По смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) , „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид, поради което АНО е следвало да приложи разпоредбата на
чл. 28 ал.1 от ЗАНН и да не издава НП, а да предупреди извършителя, че при повторно
нарушение, ще му бъде наложено наказание.
От данните по делото съдът не установява деянието да е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение на други нарушения от този вид. В действителност не се
установяват предходни нарушения на жалбоподателя на данъчното законодателство, както и
декларацията е била с нулев резултат. Тези обстоятелства обаче според съда следва да
намерят отражение при отмерване на размера на наказанието, което следва да се наложи за
констатираното нарушение по ЗДДС. Както се установи приходната администрация е
констатирала извършеното нарушение и едва след уведомяване на жалбоподателя за
наличие на предпоставки за съставяне на АУАН, задължението е било изпълнено. Т.е. може
да се допусне, че в случай че не беше изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН,
закъснението щеше да е по продължително или да се пропусне изпълнение на задължението
въобще. Ето защо обстоятелството, че нарушението е било отстранено преди съставяне на
АУАН, не следва да се приема като смекчаващо обстоятелство или като такова, което да
обуславя маловажност на случая. В тази връзка съдът не споделя доводите на
жалбоподателя за наличие на основание за приложение на чл. 28 ЗАНН и за отмяна на
3
обжалваното НП.
При правилно установено извършено нарушение по чл. 125, ал. 1 ЗДДС, АНО е
приложил и правилната относима санкционна норма на чл. 179, ал. 1 ЗДДС и е наложил на
жалбоподателя наказание „имуществена санкция“ в минимален размер от 500 лева. Съдът
намира размера на наказанието за съответен на обществената опасност на извършеното и
счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от
ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
Предвид изложеното, наказателното постановление се явява законосъобразно и
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. При определяне на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата
на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото процесуално представителство в полза на АНО
следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 798111-F770335 от 15.11.2024 г.,
издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Бургас, с което на
„МАРЕСМЕ“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, на основание
чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „МАРЕСМЕ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за
приходите сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4