№ 4437
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110148754 по описа за 2021 година
намери следното:
При участието на секретаря Биляна Кирилова, като разгледа
докладваното от съдия Кънчев гражданско дело № 48754 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 411, ал. 1 от КЗ.
Делото е образувано по искова молба от ЗК „............“ АД, ЕИК:
******* срещу СО с искане да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи сумата от 288 лева – заплатено от ищеца застрахователно обезщетение
вследствие на настъпило ПТП и 10 лева – обичайни разходи, ведно със
законната лихва върху сумата от 298 лева, считано от 16.06.2021 г. до
окончателното плащане. Ищецът твърди, че на 09.04.2020г., около 22.10 часа,
в гр. София, водачът Л. Л. М. при управление на собственият си лек
автомобил марка „BMW” модел „X 1 X Drive 20 D” с рег. № СВ ..... КТ, при
движение по бул. „..................” и ул. „...................” преминала през
несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/, находяща се на пътното
платно за движение, като реализирала ПТП с материални щети по
автомобила. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № *******
от 09.04.2020 г. Към ищеца била образувана щета № 0000-1261-20-800583 по
имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № ***********, със срок
на валидност от 07.11.2019г. до 06.11.2020г. Отстраняването на вредите било
на стойност 288 лева, като били направени и ликвидационни разходи в размер
на 10 лева. Ищецът счита, че ответникът е отговорен за поддържането на
пътя, където е станало произшествието и моли съда признае дължимостта на
сумата. Претендира разноските в заповедното и в настоящото производство.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба. Не
оспорва факта на извършеното плащане на застрахователно обезщетение.
Оспорва факта на възникване на задължение за ищеца да заплати
1
застрахователно обезщетение. Оспорва наличието и механизма на процесното
ПТП. Счита, че претърпените от автомобила вреди не се включват в
покритите от застраховката рискове, както и че размерът на щетите бил
преценен завищено, не било взето предвид овехтяването на автомобила.
Прави възражение за съпричиняване. Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен.
За последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани, за ищеца се явява юрк. Иванов – с пълномощно по делото,
ответникът не се явява.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Безспорен между страните е фактът на извършеното плащане на
застрахователно обезщетение.
По делото е представено копие от застрахователна полица №
*********** за застраховка „Каско“ на МПС, сключен между трето за делото
лице – „САИ КОМЕРС“ ЕООД и собственика на увредения автомобил, по
отношение на лек автомобил БМВ X Drive 20 D, с рег. № СВ.....КТ.
По делото е представен и Протокол за ПТП № ******* от 09.04.2020
г., от който се установява, че л.а. БМВ X Drive 20 D, с рег. № СВ.....КТ се
движел по бул. „..................“ с посока от кв. .............. към с. ................ и в
района на кръстовището с ул. „...................“, при заведение „Окото“,
превозното средство преминава през необезопасена дупка на пътното платно.
От представения по делото доклад по щета № 0000-1261-20-800583 (л. 11 от
делото) се установява, че ищецът е определил застрахователно обезщетение в
размер на 288 лева.
По делото като свидетел беше разпитана Л. Л. М. – водач на увредения
автомобил. Заявява, че помни инцидента, бил началото на 2020 година. Било
късно вечерта. Подминала заведение за бързо хранене „Окото“, край него
имало светофар. Дупката била много голяма и дълбока, като счита, че дупката
била с дълбочина около 30 см. Цялата гума паднала в дупката. На мястото
нямало никакви обозначителни знаци. Твърди, че вследствие на инцидента
някой бил поставил автомобилна гума в дупката. Не помни с коя гума е
попаднала в дупката. Вследствие на инцидента гумата била спукана и изцяло
неизползваема.
Свидетелските показания съдът намира за вътрешно и взаимно
съответстващи на останалата част от доказателствената съвкупност, като
липсата на спомени за отделни детайли, като точната дата на ПТП са лесно
обясними с оглед изминалия период от време и особеностите на човешката
памет.
По делото е изслушана и приета съдебно автотехническа експертиза.
Установява, че най-вероятният механизъм на осъществяване на ПТП е
посоченият в протокола и свидетелските показания, като причинените вреди
са в пряка причинно-следствена връзка с него. Размерът на щетите по средни
пазарни цени възлиза на 290,48 лева.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните
правни изводи: с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
2
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като
в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение.
Заплащането на обезщетението не се оспорва от страните. Наличието
на застрахователно правоотношение се установява от представените
застрахователна полица Каско на МПС. Механизмът на ПТП, настъпилите
вреди, както и причинната връзка между двете, съдът намира за установени от
представения протокол за ПТП, приетата експертиза и свидетелските
показания.
С оглед на всичко изложено, съдът приема, че е настъпил застрахователен
риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение,
същият е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 288 лева, както и
10 лева ликвидационни разноски. Обемът на суброгационното право включва
както правата срещу физическото лице - пряк причинител на вредата, така и
правата на увредения срещу лицата, които носят отговорност за чужди
виновни действия - в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори, че улиците, на които е реализирано произшествието, се
намират в населено място и не са част от републиканската пътна мрежа, а
представляват местен път по смисъла на Закона за пътищата и като такъв са
публична собственост на СО. На това основание именно ответникът е
задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да
означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед
предупреждаване на участниците в движението, както и да отстрани
съответни препятствия във възможно най-кратък срок – така чл. 167, ал. 1
ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява тези дейности чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.
Установената дупка по пътното платно представлява "препятствие на пътя"
по смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното
покритие и създава опасност на движението.
По делото не се доказа тази дупка да е била обезопасена с нарочен
пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си. Налице е бездействие на служителите на Общината,
натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради
което ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди. Налице е основание за суброгация срещу ответника.
Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се
отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява
предвидимо препятствие по смисъла на Закона за движението по пътищата, за
да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да
спре.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на
действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно
плащане. Според заключението на САТЕ пазарната стойност на щетите към
3
датата на застрахователното събитие е 290,48 лв. с ДДС. С оглед на това,
предявеният иск следва да бъде уважен за пълния предявен размер на
извършеното от ищеца плащане в размер на 288 лева, както и заплатените от
ищеца 10 лева ликвидационни разноски по щетата.
С оглед изхода на производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв. – държавна такса
в настоящото производство, 350 лева – възнаграждение за изготвяне на
експертиза и 50 лева – депозит за разпит на свидетел. При този изход на спора
на ответника не се дължат разноски.
От страна на ищеца е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и за исковото
производство.Със Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 34380/2021 г. е определено юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство в размер на 50 лева. Съдът, като прецени фактическата и правна
сложност на делото, намира, че на ищеца следва да бъде присъдено
юрисконстулстко възнаграждение в размер на 100 лева за настоящото
производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, ЕИК: *********, с адрес на управление гр. София, ул.
................ № 33, представлявана от .............. – кмет, да заплати на ЗК „............“
АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„.................. на основание чл. 410 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД сумата от 298 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски във връзка с ПТП настъпило на 09.04.2020 г., около 22 часа в гр.
София, бул. „..................“ с посока от кв. .............. към с. ................, в района на
кръстовището с ул. „...................“ с лек автомобил БМВ X Drive 20 D, с рег. №
СВ.....КТ, ведно със законната лихва върху сумата от 298 лева от 16.06.2021 г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА СО, ЕИК: *********, с адрес на управление гр. София, ул.
................ № 33, представлявана от .............. – кмет, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на ЗК „............“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „.................. сумите както следва: 50 лв. –
държавна такса в заповедното и в настоящото производство, 350 лева –
възнаграждение за изготвяне на експертиза, 50 лева – депозит за разпит на
свидетел и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното и
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4