Определение по дело №33/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 78
Дата: 22 февруари 2022 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20223000500033
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 78
гр. Варна, 22.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. Петрова

Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500033 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. Д. Н., чрез процесуален
представител адв. Й. против определение № 245/09.12.2021г. на ОС -
Търговище, постановено по в.гр.д. № 280/2021г., с което е оставена без
разглеждане подадената от същия жалба срещу действия на съдебен
изпълнител при СИС към РС – Търговище, извършени по изп.д. № 105/2020г.
и изразяващи се в мълчалив отказ да бъдат отменени наложените по делото
възбрани на недвижими имоти, собственост на длъжника на основание
чл.442а ГПК.
По подробно изложени в жалбата оплаквания за неправилност на
обжалваното определение, както и по съществото на обжалваното действие на
съдебния изпълнител се иска отмяна на постановения от ОС – Търговище акт,
отмяна на наложените обезпечителни мерки поради свръхобезпеченост и
спиране на насрочения публичен търг.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна – взискателят КР. Д. Р., в който се излага становище за
неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните
съображения:
Производството пред окръжния съд е образувано по подадена от
настоящия жалбоподател жалба, в която същият е изложил оплаквания, че е
1
налице мълчалив отказ по смисъла на чл.442а ГПК, доколкото няма
предприети действия за вдигане на наложените възбрани, а напротив,
насрочена е публична продан на част от тях, без да е уведомен за това. Навел
е твърдения, че наложените възбрани са несъизмерими с присъденото
вземане по изпълнителен лист № 10/04.03.2021г., поради което и е отправил
искането си към съда за отмяна на незаконосъобразните действия на ДСИ.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение въззивният съд
е приел, че така оспорваното действие не подлежи на обжалване по реда на
чл.435 ГПК, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил
производството по нея. Този извод е правилен и законосъобразен.
В настоящия случай, видно от материалите по изпълнителното дело е,
че жалбоподателят Й. Д. Н. има процесуалното качество на длъжник -
предмет на същото е насочено срещу него изпълнение върху сумата от 3 000
лв., представляваща присъдено обезщетение по чл.45 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата от 17.08.2017г. до окончателното плащане,
както и сумата от 980 лв., представляваща направени по делото разноски. С
възражение вх.№ 3804/17.09.2021г. по чл.442а, ал.2 ГПК Й.Н. е възразил, че
наложените обезпечителни мерки и предприетите от ДСИ изпълнителни
способи са несъразмерни с целта за удовлетворяване на взискателя. Изрично
произнасяне от съдебния изпълнител по това възражение няма, а са
предприети действия по насрочване на публична продан на възбранен по
изп.д. недвижим имот, собственост на длъжника Й. Д. Н., находящ се в гр.
Търговище, ул. „Куманово“ №1, вх.В, ет.1 и представляващ ½ ид. ч. от
самостоятелен обект в сграда, представляващ гараж № 3.
Действащият ГПК, за разлика от отменения, ограничава възможността
за обжалване на действията на съдебния изпълнител, свеждайки я до
лимитативно определени актове, от ограничен кръг лица и на лимитативно
посочените в закона основания, което изключва разширително тълкуване на
разпоредбите относно обжалването. В този смисъл уредените хипотези в
чл.435 ГПК, в които може да се обжалват като незаконосъобразни действия
на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени. Възможност за обжалване
от длъжника на действия на съдебния изпълнител, които са в нарушение на
чл.442а ГПК не е предвидена. Съгласно разпоредбата на чл.442а ал.2 ГПК
установяването на несъразмерност се осъществява по възражение на
длъжника, в който случай съдебният изпълнител вдига съответните
обезпечителни мерки. Преценката за основателността на това възражение е в
правомощията именно на съдебния изпълнител и не подлежи на съдебен
контрол по реда на чл.435 ГПК, доколкото липсва изрично предвидена
регламентация за това /както в чл.442а ГПК, така и сред фактическите
състави на чл.435 ГПК/.
Не е налице твърдяната от жалбоподателя хипотеза на чл.435, ал.2, т.6,
предл.второ ГПК, доколкото същата касае отказ за прекратяване на
изпълнителното производство при твърдения за наличие на някое от
2
основанията на чл.433 ГПК.
Посоченото в чл.441, ал.2 ГПК, че незаконосъобразно принудително
изпълнение и е това, при което наложените обезпечения са явно
несъразмерни с размера на дълга също не обуславя извод за допустимост на
защита срещу такова незаконосъобразно принудително изпълнение по реда на
чл.435 ГПК. Длъжникът в такава хипотеза би могъл да ангажира
отговорността на съдебния изпълнител за вреди по общия исков ред, на
основание чл.441, ал.1 ГПК.
Ето защо, като е приел, че е бил сезиран с процесуално недопустима
жалба и е оставил същата без разглеждане, ОС - Търговище е постановил
законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК и направеното искане от ответната страна,
жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати направените в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
250 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 245/09.12.2021г. на ОС - Търговище,
постановено по в.гр.д. № 280/2021г.
ОСЪЖДА Й. Д. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на КР. Д. Р., ЕГН
**********, сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3