Р Е Ш Е Н И Е
№ …./……..10.2017г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесети септември през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 280 по описа за 2017г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.226 КЗ и чл.
86 ЗЗД от З.З.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:г***, със съгласието на
родител И.Г.Ф. ***30482, със седалище и адрес на управление:***** за осъждане
на ответника да заплати сумата 180 лв. обезщетение за имуществени вреди
/разходи за лечение/ и 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди
вследствие претърпени болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически
изживявания, получени в резултат на ПТП, настъпило на 07.09.2014г. в гр.Варна,
между л.а."БМВ", с рег.№ В 3644 НМ, управляван от Стилян Христов
Иванов, в който е пътувала ищцата и който се е блъснал в крайпътно дърво поради
частично навлизане в насрещното движение на л.а."БМВ" с per. № В 2633
РН, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането
- 07.09.2014г. до окончателното им изплащане. Претендира се и присъждане на
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 07.09.2014г. около
20.00 часа, в гр.Варна е настъпило ПТП с л.а."БМВ", с рег.№ В 3644
НМ, управляван от Стилян Христов Иванов, в който е пътувала ищцата З.К..*** се
е блъснал в крайпътно дърво поради частичното навлизане в насрещното движение
на л.а."БМВ" с per. № В 2633 РН. Вследствие на сблъсъка ищцата
получила следните травматични увреждания: двустранно счупване на долната
челюст, в областта на ставния израстък на дясното рамо и в областта между 2 и 3
долни зъби, избиване на втори долен ляв зъб, мозъчно сътресение. По спешност
била настанена в МБАЛ „Света Анна“, където претърпяла оперативна интервенция на
фактурните фрагменти на долна челюст и е изписана на 10.09.2014г. с шина на
долната челюст. Поради травмите и бавното възстановяване ищцата била в
невъзможност да комуникира, нарушен бил нормалния й ритъм на живот.
Освен болките и страданията от травматичните
увреждания, ищцата получила и силен емоционален стрес от самото произшествие и
получените увреждания, което наложило да се обърне към специалист - психолог.
Във връзка с инцидента било образувано ДП по описа на
СРП-Варна и въз основа на него НОХД №6304/2015г. на Районен съд гр.Варна,
прекратено поради смъртта на подсъдимия – водача на л.а."БМВ" с per.
№ В 2633 РН.
Към момента на произшествието за причинилото вреда МПС
е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност" със ЗД
"Бул Инс" АД, ЕИК *********, по застрахователна полица №
02114002118534.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „БУЛ
ИНС" АД, ЕИК ********* е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ГО,
валидно към датата на ПТП. Оспорва връзката на част от твърдяните като
претърпени увреждания с ПТП, както и извършването на деликт от водача на
застрахования автомобил с оглед липсата на влязла в сила присъда. Прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия ищец. Оспорва претенцията
по размер като завишена. Направени са и доказателствени искания.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено
следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно установено и ненуждаещо
се от доказване факта на настъпване на описаното в ИМ ПТП с
л.а."БМВ", с рег.№ В 3644 НМ, управляван от Стилян Христов Иванов.
Като
доказателство по делото е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2842/07.09.2014г.,
справка от Гаранционен фонд за наличие на сключена застраховка ГО за лек
автомобил с рег.№ В26331РН за периода 15.08.2014г. до 15.08.2015г.
Приет е по делото заверен препис от
протокол №1543 от 12.07.2016г. от съдебно заседание, проведено по НОХД
№6304/2015г., видно от който производството по делото е прекратено поради
настъпила смърт на дееца на осн. чл.24, ал.1, т.4 от НПК.
Приети са по делото заверени преписи от епикризи, издадени от МБАЛ „Света
Марина“ ЕАД, Клиника по лицево-челюстна хирургия и Клиника по детска хирургия на
Росина Станева на 10.09.2014г. и
08.09.2014г., фактура и касов бон от дентален кабинет от 23.12.2014г.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП съответства
на отразеното в констативния протокол, а именно лекият автомобил с
рег.№В3644НМ, в който е пътувала ищцата, се е движил по ул.“Отец Паисий“ в
посока бул.“Вл.Варненчик“, при приближаване на Т-образното кръстовище с ул.“Яне
Сандански“ насрещно движещият се лек автомобил с рег. №В2633РН предприел
маневра завой на ляво, без да изчака идващия в насрещното платно лек автомобил
с рег.№В3644НМ, който възприема завиващия автомобил като евентуална заплаха,
поради което предприема маневра на дясно, за да избегне сблъсъка и са удря с
предна дясна част в крайпътно дърво. Въз основа на свидетелските показания,
получените от пострадалата увреждания и механизма на действие на въздушните
възглавници вещото лице е направило заключение, че З.К. не е била с поставен
предпазен колан, като процесният автомобил е бил снабден с предпазни колани за
всичките пет места. Поставянето на колен би предпазило ищцата от получаване на
конкретните травми при установения механизъм на настъпване на ПТП и евентуално
би ограничило тяхната сила и тежест.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че в резултат на настъпилото ПТП
З.К. е развила в първите месеци след инцидента разстройство на адаптацията с
тревожно-депресивна симптоматика и специфична /изолирана/ фобия; описаното
състояние съвпада с периода на реакция на скръб след смъртта на вуйчо й. Към
момента на изследването тревожността като симптом е водеща и отговаря на
критериите за генерализирана тревожност със специфична фобия. Прекараният
инцидент не е довел до личностна промяна у З., която е възстановила нормалното
си функциониране; липсват медицински документи за проведено лечение на
посттравматично стресово разстройство, установено в становището на клиничния
психолог Виолета Златанова.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвено въз основа на медицинската документация и преглед на
пострадалата, се установява причинно-следствена връзка между описаните в
исковата молба травматични увреждания, а именно двустранно счупване на долната
челюст, избиване на втори долен ляв зъб и мозъчно сътресение и ПТП на 07.09.2014г.
Към настоящия момент пострадалата е напълно възстановена от травмите, но поради
счупванията в областта на ставите може да изпитва болки при дъвчене на твърди
храни, както и при рязка промяна на метеорологичните условия. Диагнозата
мозъчно сътресение е поставена от неврохирург на базата на медицински преглед,
като мозъчното сътресение може да бъде със и без загуба на съзнание; счупването
на долната челюст е вследствие на високо енергийна травма, което ведно с
медицинския преглед е дало основание да се приеме, че има и лека
черепно-мозъчна травма. В медицинската документация няма описания на други
травми освен лицево-челюстните, пострадалата не е постъпила в медицинско
заведение в безсъзнателно състояние. Десният артикуларен израстък на долната
челюст, описан в епикризата от Клиника по лицево-челюстна хирургия, участва в
състава на мандибуларната става. Направените разходи за 3 бр. обтурации на
23.12.2014г. най-вероятно са във връзка с травмата поради продължителната
имобилизация на устната кухина, след което се налага раздвижване и ограничения
в храненето.
По искане на ищцовата страна като свидетел е разпитан Р. П.Б. като свидетел
на пътния инцидент, при който е пострадала ищцата. От показанията му се
установява, че лекият автомобил с рег.№В3644НМ, в който са пътували с ищцата,
се е движил по ул.“Отец Паисий“ в посока „Макдрайв“, когато насрещно движещ се
автомобил предприел ляв завой, без да ги изчака, при което спрял в насрещното
платно и реакцията на водача на лекия автомобил с рег.№В3644НМ била да завие
вдясно и се ударил в дърво. Свидетелят заявява, че е седял от дясната страна, а
З. седяла зад него, не си спомня дали е била с поставен предпазен колан. Когато
слезли от колата след инцидента, свидетелят видял, че е с разкървавена уста и й
липсват няколко зъба, откарали я в Спешното отделение. След ПТП свидетелят
заявява, че говорът на З. се променил, заеквала на моменти, характерът й също,
станала по-нервна.
По искане на ищцовата страна като свидетел е разпитан и С.Т.Ф., съпруг на майката
на ищцата, от чийто показания се установява, че след инцидента с майка й отишли
в Спешното отделение, където я намерили в комоцио, говорела несвързано, устата
й била разбита, отвсякъде течала кръв и едва фъфлела. След операцията на
счупената челюст й поставили шина за обездвижване, с която стояла два месеца,
през които не можела да говори и се хранела само през една сламка. След като
махнали шината, заеквала, говорът й бил променен, после започнала да изговаря
бързо думите, за да не заеква, и се разстройвала, като не я разбирали. Към
момента имало подобрение, но говорът й не бил като преди. Продължително време
не искала да излиза, все още изпитвала страх от пътуване в автомобил.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Ищецът
претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица
за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за
застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице,
което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е
отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 226, ал.
1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк
иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера
на претърпените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” към процесната дата между собственика на л.а. марка „БМВ"
с per. № В 3644 НМ и „Бул Инс"
АД се установява от представената по делото справка от Гаранционен фонд за
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, видно от което към датата на
инцидента за процесното МПС е била валидна застраховка „Гражданска отговорност”
с ответното дружество. През процесния период
водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката
“гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия
да предяви прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ.
При липсата на влязлото в сила решение по чл. 78а НК
в настоящия случай, поради прекратяване на производството на осн. чл.24, ал.1,
т.4 от НПК на установяване пред гражданския съд подлежи факта на неговото
извършване, неговата противоправност и виновността на дееца
Факта на
настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие не е спорен между
страните и се установява посредством приетите като доказателства и неоспорени
от страните в процеса официални удостоверителни документи, съставени в хода на
досъдебното производство –
констативен протокол за ПТП с пострадали лица и постановление за прекратяване
на наказателното производство. Воденото срещу Димитър С. наказателно
производство е прекратено при условията на осн. чл.24, ал.1, т.4 от НПК, поради
настъпилата в хода на производството смърт на дееца.
С оглед изясняване механизма на
настъпване на ПТП, по делото е изслушано и заключение на съдебна
авто-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът приема като
дадено обективно, компетентно и безпристрастно и кредитира в цялост. Съобразно
заключението на вещото лице лекият автомобил с рег.№В3644НМ, в който е пътувала
ищцата, се е движил по ул.“Отец Паисий“ в посока бул.“Вл.Варненчик“, при
приближаване на Т-образното кръстовище с ул.“Яне Сандански“ насрещно движещият
се лек автомобил с рег. №В2633РН предприел маневра завой на ляво, без да изчака
идващия в насрещното платно лек автомобил с рег.№В3644НМ, който е възприел
завиващия автомобил като евентуална заплаха, поради което предприел маневра на
дясно, за да избегне сблъсъка и се ударил с предна дясна част в крайпътно
дърво. Изводите на съдебната автотехническа експертиза мотивират категорично и
обосновано становище за противоправния характер на поведението на водача на насрещно
движещия се л.а. "БМВ" с рег.№ В 2633 РН, който не е спазил
разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДвП, съгласно която при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Установява се и наличието на
пряка причинно-следствена връзка между поведението на този водач и настъпването
на произшествието, което е източник на вредите. Ако водачът на лекия автомобил
бе спрял, за да осигури полагащото се предимство на насрещно движещия се лек
автомобил, процесното ПТП не би настъпило.
При
установяване факта на извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, която съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се
предполага, на доказване подлежат причинените имуществени и неимуществени вреди
и техния размер.
Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило увреждания, които са описани в представената по
делото медицинска документация и съответно са
установени от заключението на вещото лице по назначената и приета по делото
съдебно-медицинска експертиза. От заключението по СМЕ се установява
причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба травматични
увреждания и ПТП на 07.09.2014г. От проведения клиничен преглед вещото лице е
установило, че към настоящия момент пострадалата е напълно възстановена от
травмите, но поради счупванията в
областта на ставите може да изпитва болки при дъвчене на твърди храни и при промяна
на времето.
Пострадалото
лице е преживяло и психотравма, която е
установена от заключението на вещото лице по назначената и приета по делото
съдебно-психиатрична експертиза. От заключението на вещото лице, базирано на представената медицинска документация, се установява, че в резултат на настъпилото ПТП З.К. е развила в първите месеци след
инцидента разстройство на адаптацията с
тревожно-депресивна симптоматика и специфична /изолирана/ фобия, не се
установяват психични симптоми, водещи до трайна личностова промяна.
От свидетелските показания на С.Т.Ф., съпруг на майката на ищцата, се
установява, че след инцидента в Спешното отделение З. била в комоцио, говорела
несвързано, устата й била разбита, отвсякъде течала кръв и едва фъфлела.
Счупването на челюстта било на няколко места и след операцията й поставили шина
за обездвижване, с която стояла два месеца, през които не можела да говори и се
хранела само през една сламка, поради което отслабнала много. Не искала да
излиза много месеци, дори и след махането на шината, когато започнала да заеква,
говорът й бил променен, после започнала да изговаря бързо думите, за да не
заеква, и се разстройвала, като не я разбирали. Към момента имало подобрение,
но говорът й не бил като преди. Продължително време не искала да излиза, все
още изпитвала страх от пътуване в автомобил.
С оглед на събраните
доказателства, свидетелски показания и заключения на вещи лица, непротиворечиво
се установяват причинените на ищцата увреждания, вследствие на които е
изпитвала болки и страдания през продължителен период от време, първоначално
поради оперативната интервенция и последвалото я обездвижване на челюстта за
около 40 дни, както и впоследствие поради нарушенията в говора и храненето.
Тези нарушения са обусловили и негативна промяна в начина й на живот,
социалната й реализация, особено значима предвид възрастта на пострадалата.
Въз основа на
горното съдът намира за доказани всички предпоставки за възникване на
отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената дата е настъпило ПТП,
причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице,
вследствие на което били причинени посочените увреждания.
По претенцията
за имуществени вреди: извършването на разходите се установява от представената
фактура и касов бон, но наличието на пряка и непосредствена връзка с деликта не
може да се приеме за установено. В заключението си вещото лице е посочило, че
разходите за обтурация най-вероятно са във връзка с травмата, тъй като
продължително време не може да се поддържа хигиена на устната кухина. Тази
връзка обаче не може да бъде окачествена като пряка и непосредствена, доколкото
причината за възникване на кариесите не е инцидента, а евентуалното затруднение
по поддържане на личната хигиена на зъбите през последващия период на
обездвижване на челюстта, тоест причинно-следствената връзка е опосредствана от
друго условие, чието осъществяване не е непременно и при всички случаи свързано
с инцидента. Въз основа на изложеното съдът счита, че предявеният иск за обезщетяване
на направените разходи за дентални услуги не е доказан по основание и предявеният
иск за заплащане на имуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
При определяне
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да
обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание
чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че болките и
страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се
ограничават само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и
след това. Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ и свидетелските
показания се установява, че травмите и продължителният период на възстановяване
са причинили болки на пострадалата и са обусловили състояние на дискомфорт,
задълбочено и от невъзможността да говори и да се храни през периода, през
който челюстта й е била обездвижена. Състоянието на липса на възможност за
комуникация и впоследствие възникналите говорни дефекти през продължителен
период от време също налагат извода за изпитван дискомфорт и подтиснатост. По
отношение на психичното състояние на пострадалата за доказани следва да се
приемат полученото от пострадалата разстройство в адаптацията с
тревожно-депресивна симптоматика. Към момента на проведения клиничен преглед
вещото лице е установило наличието на тревожност като водещ симптом, отговарящ
на критериите за генерализирана тревожност със специфична фобия при липса на
личностова промяна. Установеното от вещото лице кореспондира напълно със
свидетелските показания, съгласно които пострадалата през периода на
възстановяване не е искала да излиза от дома си и да се вози в кола, при
необходимост се съгласявала, при условие да не се вози на задната седалка,
продължителната липса на социални контакти й се отразила негативно.
Съдът, като
отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищцата са били
причинени физически увреждания – травми в областта на лицето, довели до болки и
страдания през относително продължителен период от време, развила е
психологическа стресова реакция и състояние на тревожност през период от
няколко месеца, намира, че предявеният от З.К. иск е основателен за сумата от 30
000 лв., които съдът приема за справедливи с оглед обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди от ищеца. При
определяне на този размер съдът
отчита изпитаните от ищеца болки и страдания по време на оздравяването, както и
установената от вещото лице по СПсЕ психологическа травма през възстановителния
период непосредствено след инцидента. Отчитат се и добрите компенсаторни
механизми на ищцата предвид на младата й възраст, но и същественото нарушение в
ритъма на живот, обусловено от невъзможността да говори и да се храни през
продължителен период от време, дефицитите вследствие на което е трудно да се
компенсират, възникналата тревожност при ситуации, напомнящи за инцидента.
Въз основа на изложеното съдът намира,
че определеният по-горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на
потребностите на пострадалото лице от обезщетяване.
Въведено е с отговора по чл.367, ал.1
от ГПК възражение от ответника за съпричиняване от страна на пострадалата,
изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, с което е допринесла за настъпване
на вредите от ПТП. Съобразно последователно формираната практика на ВКС по реда
на чл. 290 ГПК,
обективирана в: решение №
92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. ВКС; решение №
54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т. о.; решение № 44/26.03.2013
г. по т. д. № 1139/2011 г., ВКС, ТК, решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о., решение № 74/04.06.2010
г. по т. д. № 679/2009 г. на I т. о., решение №
55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г., първо т. о., ВКС/ във
всички случаи в производството по чл. 226, ал.
1 КЗ приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела.
Въведеното в настоящия случай
възражение за съпричиняване се основава на твърдения, че ищцата не е положила
дължимата грижа за предотвратяване настъпването на вреди при евентуално ПТП,
тъй като не е поставила предпазния колан за заеманото от нея място в автомобила.
В случая от заключението на вещото
лице и представения по делото констативен протокол се установява по безспорен
начин, че процесният автомобил е оборудван с предпазни колани за всички седалки. С оглед незадействаните задни въздушни
възглавници и степента на настъпилите увреждания вещото лице е заключило, че
ищцата като пътник на задна дясна седалка е била без поставен предпазен колан, тъй
като при движение на МПС със скорост по-голяма от 20 км/час задните въздушни
възглавници е следвало да се задействат, ако пътниците на задните седалки са
били с поставени предпазни колани, като освен това пострадалата се е придвижила
напред и с голяма сила се е ударила в предната седалка, което според вещото
лице не би се случило, ако беше с поставен предпазен колан. При липса на
ангажирани доказателства, оборващи този извод, съдът възприема заключението на
вещото лице и приема за установено обстоятелството, че пострадалата не е била с
предпазен колан в момента на настъпване на произшествието. Съобразно константната съдебна практика по сходни
случаи не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и
когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. В
случая, както се установява от заключението на вещото лице, поставянето на колан би предпазило пътника от
получените травми или евентуално би ограничило тяхната сила и тежест, поради
което следва да се приеме, че поведението на ищцата е допринесло за настъпване
на вредите в конкретния вид и тежест.
При така събраните данни по делото
съдът приема, че с поведението си пострадалата е извършила нарушение на чл.137а
от ЗДвП, с което е допринесла за настъпване на ПТП, поради което и възражението
за съпричиняване е основателно. Съобразявайки установеното рисково
поведение на пострадалата, но и по-голямата относителна тежест на вменената на
водача на МПС отговорност, съдът определя съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер на 30%.
Предвид установения размер на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата и след приспадане от
размера на определеното обезщетение от 30 000 лв. на сума, съответна на
степента на съпричиняването, следващото
се обезщетение за неимуществени вреди е в размер на сумата 21 000 лв., като
претенцията следва да се отхвърли за разликата над сумата 21 000 лв. до пълния
предявен размер от 50 000 лв., като неоснователна.
На основание чл.
45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава,
считано от датата на увреждането. Застрахователят изплаща и обезщетение за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото
лице. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и
задължението за лихви към увредения от датата на деликта, поради което по иска
за присъждане на неимуществени вреди съдът присъжда лихва, считано от датата на
увреждането - 07.09.2014г.
Предвид изхода
от спора разноски се дължат на страните съобразно уважената част от предявените
искове на ищеца и отхвърлената част – на ответника. В съответствие с
отправеното искане с правно основание чл.38, ал.1 от ЗА и представения договор
за правна защита и съдействие, както и съобразно уважената част от иска в полза
на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдена сумата 1160 лв.,
изчислена по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г.
Ответникът е
представил списък по чл.80 от ГПК с описани разноски - внесени депозити за вещи
лица в общ размер 550 лв., както и адвокатски хонорар в размер 4000 лв. без ДДС
и 4800 лв. с ДДС, от които в негова полза следва да бъдат присъдени 3111 лв. съобразно отхвърлената част от предявения иск.
Ищецът е освободен от внасяне на
държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което
следващите се за производството държавни такси и платени от бюджета на съда
разноски, се събират от ответната страна по аргумент от чл.78, ал.6 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството
държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на общо 840 лева, както и авансирания от съда
депозит за експертизите в размер на 650 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***** ДА
ЗАПЛАТИ на З.З.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:г*** обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени от ищцата в резултат на
ПТП, настъпило на 07.09.2014 г., в гр. Варна, причинено от Димитър
С. като водач на лек автомобил „БМВ“, ДК № В 2633 РН, в който е пътувала
ищцата, застрахован
при ответника по имуществена застраховка Гражданска отговорност /полица №02114002118534/,
в размер на 21 000 лв. /двадесет и една
хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на ПТП 07.09.2014г.
до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 50 000 лева, ведно със законната лихва от датата на произшествието
до изплащане на задължението, както и иска за заплащане сумата 180 лв. обезщетение за имуществени вреди /разходи за
лечение/, на осн. чл.226 вр.чл.267 КЗ и чл.45 и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***** ДА
ЗАПЛАТИ на С.Б.С., адвокат при ВАК, с адрес: *** сумата
1160 лв. /хиляда сто и шестдесет лева/,
представляващи разноски в производството съобразно уважената част от предявения
иск, на основание чл.78, ал.3 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗА.
ОСЪЖДА
З.З.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:г*** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*****
сумата 3111 лв. /три хиляди сто
и единадесет лева/, представляващи разноски в производството съобразно отхвърлената
част от предявените искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата за производството държавна такса в
размер 840 лева /осемстотин и четиридесет лева/ върху уважената част от
исковете за неимуществени вреди и 650
лева /шестотин и петдесет лева/, представляващи авансирани от бюджета на
съда депозити за изготвяне на експертизите, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: